Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Дияна Димитрова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1169 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Г.”
АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** срещу „Г.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление ***, ПК 48, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1) по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лева, платена на 05.03.2013г. в полза на
ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) по чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1675,47 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 10000 лева за периода от 27.05.2015г. до
17.01.2017г.; 3) по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6375,98 лева, платена на 19.11.2013г. в полза на
ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4) по чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1068,28 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 6375,98 лева за периода от 27.05.2015г. до
17.01.2017г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата от 10000 лева
по банков път на 05.03.2013г., като „аванс по договор”, който не е съществувал
към датата на превода, нито е сключван впоследствие, като сумата не е
възстановена от ответника. На 19.11.2013г. ищцовото дружество превело по банков
път на ответното сумата от 6375,98 лева при начална липса на основание. Към
този момент страните били в трайни търговски отношения и поради грешка сумата
била поискана от ответника и преведена от ищеца.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Твърди се, че ответното дружество е върнало на
ищцовото сумата от 10000 лева, преведена като „аванс“ по договора. Връщането
станало чрез предаване на сумата от 7900 лева в брой на лицето М.П., като
представител на „Т.Г.“ АД на 18.03.2013г. за което бил издаден разходен касов
ордер с посочено основание „връщане на аванс“. П. била овластена
от ищцовото дружество да получава суми. Остатъкът от сумата в размер на 2000
лева била преведена на 17.03/2013г. по банкова сметка *** – Динко Пенев, по
негово искане. По отношение на претендираната от
ищеца за връщане сума в размер на 6375.98 лева се твърди, че същата е дадена от
ищеца за възстановяване на вече платена от ответника застраховка на автомобили,
собственост на свързано с „Т.Г.“ АД трето дружество – . Ответното дружество
заплатило застраховките към ОЗК, а ищцовото дружество възстановило стойността,
тъй като от своя страна имало задължения към за извършен транспорт. Такива разплащания били
честа практика между посочените дружества. В условията на евентуалност се
твърди, че сумата е послужила за заплащане на бъдещи застраховки.
В законоустановения срок за отговор в случай на уважаване
на главния иск ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице помагач М.М.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 7900 лева, дадена при начална липса на основание,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на обрятния иск до окончателното плащане. Излагат се
твърдения, че ответното дружество е заплатила на 18.03.2013г. сумата от 7900
лева на М.П., като е считало,ч е същата е упълномощена от „Т.Г.“ АД да получава
суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърдението на ищеца по обратния иск, че й е предал сумата от 7900 лева на
18.03.2013г., както и че е получавала такава сума от името на „Т.Г.“ АД на
основание „връщане на аванс“ Оспорва и автентичността на приложената разписка
(РКО). Оспорва и датата на документа. В случай, че се окаже, че подписът на РКО
е положен от ответницата, твърди, че е положен преди 14.03.2013г., в който
смисъл прави и възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Процесуалният представител на третото лице
помагач-ответник по обратния иск поддържа отговора на обратния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представените преводни нареждания, че на 05.03.2013г. ищцовото дружество е
превело на ответното по банков път сумата от 10000 лева, а на 19.11.2013г. –
сумата от 6375.98 лева. В преводното нареждане от 05.03.2013г. е вписано основание „аванс по договор“, а в
преводното нареждане от 19.11.2013г. – „възстановяване на суми каско и ГО“.
Представено от ищеца е Решение от 17.03.2016г. по . по описа на Арбитражен
съд при БТПП, с което „Г.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК е осъдено да заплати на „Т.Г.” АД сумата от
32550 лева, представляващи неплатени възнаграждения по договор за абонаментно
финансово обслужване от 01.08.2011г., сумата от 9675 лева, представляващи
неустойка за забава в размер на 30 % от неплатените възнаграждения и сумата от
3989,36 лева, представляваща направени по делото разноски.
От ответника е представена вносна бележка от
17.03.2013г. за плащане на каса в офис на “ОББ“ на сумата от 2000 лева в полза
на Динко Иванов Пенев. Като вносител е вписано лицето Виолета Симова , а като
основание за внасяне – „вноска по кредитна карта“.
Представени от ответника са 90 броя платежни
нареждания за извършени плащания по банков път в полза на ЗД „Евроинс“ АД и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с наредител и основания за превод: вписани номера /някъде ГО
с писмо/ от името на „.
Представен от ответника е и препис от разходен касов
ордер от
Приложено по делото е преписка от цялото . по описа на Арбитражен
съд при БТПП. Видно от същата производството е образувано по искова молба на „Г.Ф.Г.”
ЕООД, ЕИК срещу „Т.Г.” АД за заплащане
на суми като възнаграждения и неустойки по
договор за абонаментно финансово
обслужване от 01.08.2011г. В рамките на същото арбитражно производстви
от „Т.Г.“ АД срещу „Г.Ф.Г.” ЕООД е предявен насрещен иск с предмет частични претенции
за връщане на дадени без
основание суми, които в цялост са идентични на заявените в настоящото
производство претенции за главници от 10000 лева и 6375.98 лева. Нарещната искова молба е получена от „Г.Ф.Г.” ЕООД на
26.05.2016г., видно от протокола за проведеното на същата дата открито съдебно
заседание. С определение от 14.07.2015г. е прекратено производството по
насрещните искове, на основание чл.49, ал.2, т.3 от Правилника на АС при БТПП.
Представен по арбитражното дело е договора за абонаментно
финансово обслужване от 01.08.2011г., сключен между „Т.Г.” АД в качеството му
на възложител и „Г.Ф.Г.” ЕООД в качеството му на изпълнител. Съгласно чл.1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва абонаментно
финансово обслужване, като е посочено изрично в какво се изразява последното.
Договорът съгласно чл.2 влиза в сила с подписването му и се сключва за
неопределен срок.
В рамките на арбитражното дело са приложени и три броя
договори за отдаване на оборудване под наем, сключени на 27.07.2012г. между ‚Мобил Лизинг“ АД в качеството на „наемодател“. в качеството на „наемател“, „Т.Г.“ АД в
качеството му на „солидарен длъжник“ и Виолета Звезделинова
Симова в качеството й на „солидарен длъжник“. Всички договори са за по няколко
броя МПС. Договорите са сключени за срок от три месеца от подписване на приемо-предавателния протокол. Вписано е в чл.5, че
договорите влизат в сила от деня на
подписването им и имат действие до приключване на всички взаимоотношения между
страните, уредени с тях.Съгласно чл.12 от договорите преди предаване на
оборудването, наемодателят задължително го застрахова в своя полза и за сметка
на наемателя., като застрахователните премии за срока на договора (три месеца)
се заплащат от наемателя по посочена от наемодателя банкова сметка ***.
С писмо от Софийска районна прокуратура по настоящото
производство е представено копие от РКО от 18.03.2013г. за сумата от 7900 лева,
представено по досъдебно производство № . по описа на СРП и № . на СДВР, с информация, че оригинал на същия
ордер по посичените производства не е приложен. В представеното от СРП копие непопълнени са графите в ордера „ЕИК по Булстат“, „представител на“ и „за“.
Вписани са само следните текстови данни: „18.03.13; М.П.; 7900; седем хиляди и
деветстотин лева“, подписи за броил и получил сумата. С последващо
писмо от СРП е предоставена информация, че досъдебно производство № . по описа на СРП и № . на СДВР е образувано на 09.02.2017г. за това,
че за времето от 2011г. до 2013г. в гр. София
противозаконно присвоил чужди движими
вещи – пари, собственост на „Т.Г.” АД, които
владеел – престъпление по
чл.206, ал.1 от НК, като нямало
лица привлечени към наказателна отговорност.
Приложено е и писмо от Виолета
Звездалинова Симова от 08.11.2016г., с което е представила копия на разходни ордери по
предварителна проверка.
От заключението
на съдебно-почерковата и техническа
експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че подписът, положен за „получил сумата“ в РКО от 18.03.2013г. е изпълнен от М.М.П.. Всичко записано в документа не е поставено с едно и
също мастило. Първоначално е изписан текста „7900, седем хиляди и деветстотин
лева“ и след това текста „Т.Г. АД; връщане на аванс“. Не може да се установи
точно кога е изписан текста. Ръкописният текст „18.03.13, „М.П.; 7900, седем
хиляди и деветстотин лева“ и подписите са изпълнени с една и съща химикална паста /партидно сходство/, а текста „; Т.Г. АД;
връщане на аванс“ с друга химикална паста.
От заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установява, че оригинала на РКО от 18.03.2013г., приложен на
л.145 от делото и копие на РКО от 18.03.2013г., приет в съдебно заседание от
27.11.2018г., приложен по ДП № . на СРП и № . на СДВР са идентични в частта на текста „18.03.13, М.П.; 7900,
седем хиляди и деветстотин лева“ и положените подписи с изключение на
текстовете „; Т.Г. АД; връщане на аванс“. Представеното копие на РКО от
18.03.2013г., приет в съдебно заседание от 27.11.2018г., е копие на оригинала
на ордера, преди добавяне на текстовете „; Т.Г. АД; връщане на аванс“ с друга химикална паста, установена в основната експертиза.
Съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните,
което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че на вещото лице не са
представени документи, които да обосноват извършените преводи на „Г.Ф.Г.“ ЕООД
на процесната сума от 6735,98 лева. Ответникът „Г.Ф.Г.“
ЕООД за периода от 27.02.2014г. до 20.05.2014г. не е превеждал парични суми –
застрахователни премии към застрахователни компании или брокери на
застрахователни услуги по сключени договори за застраховки от „Т.Г.“ АД. За
същия период ответникът е платил по банков път с 9 бр. преводни нареждания сума
от 7038,37 лева – застрахователни премии по застраховки „Гражданска
отговорност“ и застрахователни полици от името и за сметка на „, подробно
писани по дати суми и основание в Приложение 2 и 4 към експертизата. В
счетоводството на „Т.Г.“ АД процесните суми от 10000
лева и 6735,98 лева са осчетоводени на 05.03.2013г. и 19.11.2013г. по дебита на
сметка 498 „Други дебитори“ и кредита на сметка 5032 „Каса“, партида „Де Банк“ АД. В счетоводството на „Г.Ф.Г.“ ЕООД извършените
банкови преводи за суми от 10000 лева и 6735,98 лева с апостъпили
по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на ответника на
05.03.2013г. и 19.11.2013г. и осчетоводени по сметка 503 „Сметки в банки“. Няма
информация за възстановяване на двата процесни превода
за суми от 10000 лева и 6735,98 лева от
ответното на ищцовото дружество. На вещото лице не е предоставена информация за
касовата наличност на „Г.Ф.Г.“ ЕООД към 18.03.2018г., нито за осчетоводяване от
„Г.Ф.Г.“ ЕООД на РКО за сума от 7900 лева от 18.03.201013г. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че вече е получило от ответното дружество информацията
за касовата му наличност към 18.03.2013г., като наличността е както следва: в
началото на месеца 1486 лева, впоследствие две касови вноски от 3000 лева на
01.03. и 5000 лева на 06.03. и на 18.03. има касов разход от 7900 лева. В края
на периода касовата наличност е 414 лева. РКО от 18.03.2013г. е осчетоводен
както в сметка „Каса“, на ред 3 - 7900 лева по кредита на 501 „Каса“, тска и на стр. 2 от дебита на сметка 412, където е била
осчетоводена сумата от 10000 лева на 05.03.2013г.“
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Виолета Симова. Съгласно показанията на свидетелката същата в периода
от 2011г. до 2015г. е била управител на „Г.Ф.Г.“ ЕООД. До 2014г. с ищцовото
дружество имали договор за абонамент за финансов мениджмънт. Във връзка със
задълженията си по договора св. Симова в лично качество имала пълномощни от „Т.Г.“
АД за различни действия, включително за плащания за сметка на дружеството на
текущи разходи, които са й били възлагани от управителя на „Т.Г.“ АД – Динко
Пенев. Свидетелката сочи, че през 2011г. е имало сключени три договора за
лизинг между „Мобайл лизинг“ като лизингодател и като
лизингополучател със съдлъжник
по договорите за лизинг „Тера Груп“. било дружество
на братовчеда на – Борислав Дренков. По отношение насъщите договори за лизинг св. Симова поддържала контакт с
„Тера Груп“, което имало качеството съдлъжник. Симова била уведомена, че не са платени
задължения към застрахователите, поради което се обадила на г-н и той я помолил
да плати от името на „Грийн файненс“, като той
впоследствие щял да й възстанови сумите. Общата сума била към шест хиляди и
нещо и тя я заплатила. Г-н Пенев често превеждал на „Грийн Файненс“
суми, за да може Симова да прави разплащания. По същия начин направила и
разплащане през м. март 2013г. Г-н Пенев й бил превел аванс по договора за да
може да има пари в касата на „Грийн Файненс“, тъй
като нямало кой лично да донесе пари. Свидетелката броила 7900 лева на М.П.,
която била племенница на и имала пълномощно да изпълнява функции от името на „Тера Груп“. По-голямата част от сумата от 7900 лева била за
заплати на „Тера Груп“, като лично помолил Симова да
извърши това разплащане. При предявяване на представения от ответника РКО от
18.03.2013г. св. Симова сочи, че в графата броил сумата е нейния подпис, че
целия текст е изписан с нейния почерк, но не помни самото съставяне на ордера и
дали всичко е изписано наведнъж.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Квалификацията е приета с оглед твърденията на ищеца
за липса на съществуващо основание за заплащане на процесните
суми, а именно липсата на сключен между страните договор, липсата на уговорки
за заплащане на застраховки, както и на объркване при заплащането на сумата за
застраховки.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест ищецът по главните искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следва да докаже, че е заплатил на ответника
претендираните суми, а ответникът да докаже правно
основание за задържане на сумите, съответно твърдението си че е върнал част от
тях. По исковете по чл.86 от ЗЗД ищецът следва да докаже изпадането в забава на
ответника и началната дата на същата.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД за връщане на сумата от 10000 лева
Безспорно
се установи по делото обстоятелството, че ищецът по банков път е превел на
ответника на 05.03.2013г. сумата от 10000 лева с вписано основание „аванс по
договор“.
С отговора на исковата молба
ответникът е навел възражение, че сумата от 10000 лева е била върната на ищеца,
но не и твърдения за наличие на основание за задържане на сумата. Едва в
първото съдебно заседание ответникът е заявил, че е налице основание за
получаване на сумата от 10000 лева и то е договор, без да конкретизира такъв,
като е заявил, че възражението му за плащане е евентуално на възражението за
наличие на основание. Съдът намира, че възможността ответникът да оспори иска
чрез навеждане на положителни твърдения за наличие на основание за получаване
на процесната сума по смисъла на чл.131 от ГПК е преклудирана с изтичането на срока за отговор на исковата
молба. Отделно от това, дори в първото по делото съдебно заседание ответникът не
заявил ясно и категорично какво е твърдяното основание за получаване на сумата
– кой договор, от коя дата, между кои страни и т.н. Предвид изложеното съдът
намира, че по този иск по същество следва да разгледа единствено възражението
на ответника за връщане на сумата от 10000 лева.
Представената от ответника вносна
бележка за внасяне по каса на сумата от 2000 лева на 17.03.2013г. (л.88 от
делото) съдът намира, че не съставлява годно доказателство за връщане на част
от процесната сума от ответното на ищцовото
дружество. Същата касае плащане от страна на физическото лице Виолета Симова в
полза на физическото лице Динко Пенев, като изрично е вписано и основание на
плащането „вноска по кредитна карта“, което няма нищо общо с връщане на
платената без основание сума от 10000 лева.
Представеният разходен касов
ордер от 18.03.2013г. формално съставлява документ за връщане аванс в размер
7900 лева от ответното дружество в полза на ищцовото, доколкото е вписано ЕИК
на ответника и че лицето М.П. е представител на ищеца. От страна на ищеца е
оспорено получаването на такова плащане на посоченото основание, както и
представителната власт на лицето М.П. да получава суми за сметка на ищеца. Съгласно
показанията на св. Симова М.П. е племенница на управителя на ищцовото дружество
към процесния момент – и същата е била упълномощена да получи сумата.
Не са представени никакви писмени документи за каквото и да било упълномощаване
на М.П. да извършва дейност от името на „Т.г.“ АД, което до голяма степен
разколебава показанията на Симова в тази част. Отделно от това, се установи от
писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, че
текстовете „18.03.13, М.П.; 7900, седем хиляди и деветстотин лева“ са поставени
преди текстовете „; Т.Г. АД; връщане на аванс“. В приложеното по ДП № . на СРП и № . на СДВР копие от РКО липсват текстовете „; Т.Г. АД; връщане на аванс“,
което означава, че към датата на предоставянето им и то именно от Виолета
Симова по досъдебното производство –
08.11.2016г., тези текстове не са били част от съдържанието на ордера.
Предвид това обстоятелство, изписването им с различна химикална
паста и заключението на вещото лице, че текстът Т.Г. АД; връщане на аванс“ е
поставен след текста „7900, седем хиляди и деветстотин лева“ се налага извода,
че в РКО, представен от ответника в препис и в оригинал (л.145 от делото) са
прибавяни текстове, както следва: „; Т.Г. АД; връщане на аванс“. Последните са
именно текстовете, които „обосновават“ обстоятелствата, че плащането е
извършено от ответното дружество, в полза на представител на ищцовото дружество
и с основание „връщане на аванс“. Самата свидетелка Симова сочи, че е броила
парите на М.П. по молба на Динко Пенев, като голяма част от същите са били
предназначени за заплати на „Т.Г.“ АД, а не с цел частично връщане на
заплатената без основание сума от 10000 лева.
По гореизложените съображения
съдът намира, че твърденията на ответника, че е върнал на ищеца преведената на
05.03.2013г. сума са останали недоказани, с оглед на което искът за заплащане
на сумата от 10000 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху сумата от 10000 лева
Претенцията на ищеца за връщане
на преведената на 05.03.2013г. сума от 10000 лева, като дадена без основание, е
заявена с насрещна искова молба в рамките на производството . по описа на Арбитражен
съд при БТПП. Препис от исковата молба
е връчен на ответното
дружество в открито съдебно
заседание на 26.05.2015г.
Независимо, че впоследствие производството по тази претенция е прекратено, тъй
като не е подлежало на разглеждане от Арбитражен съд, връчването на преписа от
исковата молба има действието на отправяне на покана за плащане на претендираните суми. Следователно от датата на
получаване на насрещната искова молба по арбитражното дело, ответникът е
изпаднал в забава и дължи законна лихва. Претенцията на ищеца е за периода от
27.05.2015г. до 17.01.2017г., като за същия период дължимата законна лихва,
изчислена с лихвен калкулатор, е в
размер на 1673,84 лева. Следователно искът се явява основателен за посочен
сума, като следва да бъде отхвърлен за разликата над същата до предявения
размер от 1675,47 лева.
Основателна се явява и
претенцията за заплащане на законната лихва за забава върху главницата от 10000
лева от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2017г. (датата на пощенското клеймо) до окончателното плащане.
По иска по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 6375.98 лева
Безспорно се
установи по делото обстоятелството, че ищецът по
банков път е превел на ответника
на 19.11.2013г. сумата
от 6375.98 лева лева с вписано основание „възстановяване на суми каско и ГО“.
Ответникът
е направил възражение, че заплащането на сумата от 6375.98 лева има правно
основание и същото съставлява именно посоченото в преводното нареждане
възстановяване на суми по застраховки на МПС.
Действително се установиха
търговски взаимоотношения между страните по силата на сключен договор за абонаментно
финансово обслужване от 01.08.2011г., които се потвърдиха и от показанията на
св. Симова. В рамките на същите ответното дружество е обслужвало част от
финансовата дейност на ищцовото. Установи се още, че ищцовото дружество е имало
качеството съдлъжник на лизингополучателя
по три договора за лизинг на МПС от
27.07.2012г., сключен с лизингодателя „Мобил Лизинг“ АД. Съобразно договорите лизингополучателя
е следвало да заплаща в полза на застрахователя застрахователните премии по
застраховките на превозните средства предмет на лизинговите договори. В този
смисъл е налице някаква индиция за наличие на
правоотношение, задължаващо „Т.Г.“ АД да заплаща задълженията за застраховки на
МПС, поети от . Св. Симова сочи, че в изпълнение на договора за финансово
обслужване и по поръчка от (управителя на „Т.Г.“ АД) е заплатила от името на
ответното дружество задълженията на за
застрахователните премии по договорите за лизинг с уверение от страна на Динко
Пенев, че впоследствие ще възстанови сумата. Същите показания не съответстват
на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че ищцовото дружество
заплатило сумите, за да покрие собственото си задължение към по договор за превоз – твърдения, които
останаха абсолютно недоказани. От друга страна сумата от 6375.98 лева е
преведена с посочено основание „възстановяване на сума за застраховки“, а
самите направени от ответника за сметка на плащания по застрахователни премии са извършени
в периода от 27.02.2014г. до 20.05.2014г., видно от представените платежни
нареждания и съгласно заключението на ССчЕ. В обобщение на всичко изложено, съдът намира,
че не може с категоричност да се приеме, че преведената сума от 6375.98 лева
касае именно плащанията, осъществени от ответника на застрахователни премии, за
които са представени доказателства. На първо място, не се установява по несъмнен
начин, че плащанията касаят именно посочените от ответника три договора за
лизинг, по които ищецът има качеството съдлъжник,
предвид, че самите договори за лизинг са от 27.02.2012г. и са сключени за срок
от три месеца, а плащанията са извършвани по-късно, както и предвид че в
платежните нареждания са посочени само номера на полици, без да се установява,
че те касаят именно превозните средства предмет на същите три договора. По
делото не са представени конкретни полици, за да се направи съпоставка дали
тези, по които е платено, са сключени за отдадените под наем МПС с договорите
от 27.02.2012г. Второ, както бе посочено, процесното
плащане е направено повече от три месеца преди превеждането на сумите от страна
на ответника по сметка на застрахователите, предвид което не може да се говори
за възстановяване на суми. Не може да се приеме и тезата на ответника, заявена
в условията на евентуалност, че плащането касаело бъдещи застраховки. Същата
противоречи изцяло на вписаното основание „възстановяване на суми“, както и е в
разрез с показанията на св. Симова, която заявява, че първо е платила
застраховките с уверение от страна на Динков Пенев, че сумата ще бъде възстановена,
а не че е използвала вече преведена от страна на ищцовото дружество сума.
По гореизложените съображения,
съдът намира, че не е доказано твърдението, че основанието за заплащане на
сумата е именно задължението на ответника по договорите за лизинг на МПС от
27.02.2012г., което е изпълнено от страна на ответника, като част от поетия
ангажимент по договора за финансово обслужване. Не се установиха с
категоричност никакви други задължения на ищеца за заплащане на застраховки,
които да бъдат „обслужени“ от страна на ответника. От показанията на св. Симова
се установи характера на взаимоотношенията между ищцовото и ответното
дружество, които са били очевидно изключително сложни и объркани и свързани с
чести прехвърляния на парични средства. В такава усложнена обстановка напълно
логично е да възникнат и грешки. Доколкото не се установи конкретно соченото от
ответника основание за задържане на сумата от 6375.98 лева, нито някакво друго
такова освен общите взаимоотношения по обмен на парични средства, съдът намира,
че искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху сумата
от 6375.98 лева
Претенцията на
ищеца за връщане на преведената
на 19.11.2013г. сума
от 6375.98 лева, като дадена без
основание, също е заявена с насрещна
искова молба в рамките на производството
. по описа на Арбитражен съд при БТПП. Както бе вече посочено, препис от исковата молба е връчен на отвтеното дружества в открито съдебно заседание на 26.05.2015г. По горепосочените по другия иск по чл.86
от ЗЗД съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за периода
от 27.05.2015г. до
17.01.2017г. е основателна, като размера на дължимата законна лихва, изчислен с лихвен калкулатор, е 1067,24 лева. Следователно искът следва да бъде уважен за посочената сума и да бъде
отхвърлен за разликата над същата
до предявения размер от 1068,28
лева.
Основателна се явява и
претенцията за заплащане на законната лихва за забава върху главницата от 6375.98
лева от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2017г. (датата на пощенското клеймо) до окончателното плащане.
По обратния иск, предявен от „Г.Ф.Г.” ЕООД срещу М.М.П.
Предявеният иск е с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест ищецът по обратния иск
следва да докаже, че е заплатил на ответника претендираните
суми, а ответникът да докаже правно основание за задържане на сумите.
Съдът намира, че предаването на
сумата от 7900 лева на 18.03.2013г. от „Г.Ф.Г.” ЕООД на М.П. не е доказано при
условията на пълно и главно доказване. Действително от съдебно-почерковата
експертиза се установи, че подписът в графата „получил сумата“ на представения
РКО от 18.03.2013г. е на ответницата М.П.. Въпреки това, съдът намира за
недоказано обстоятелството от кое лице тази сума е предадена, доколкото
безспорно се установи, както бе посочено по-горе, че част от текстовете в ордера
са добавени впоследствие, включително ЕИК, което съвпада с това на „Г.Ф.Г.”
ЕООД. Св. Симова заяви, че подписът на броил сумата е неин, но в ордера освен
посоченото ЕИК няма никакви данни, от които да става ясно от патримониума на кое лице реално е излязла сумата от 7900
лева. В самото заключение на съдебно-счетоводната експертиза липсва информация
за касовата наличност на „Г.Ф.Г.” ЕООД към м. март 2013г. Представеният от
вещото лице в съдебно заседание документ – счетоводно извлечение, съдът намира,
че не съставлява годно доказателство, доколкото стана ясно, че е изпратен по
електронна поща от представител на „Г.Ф.Г.” ЕООД. Документът няма никакви
реквизити, водещи на извод за неговата достоверност, не е извършвана справка на
място в счетоводството, нито съпоставка с банкови извлечения. Показанията на
свидетелката Симова в частта досежно предаването на
сумата са разколебани, защото тя посочва, че целият текст на ордера е изписан с
нейния почерк, но не помни самото съставяне и дали всичко е написано наведнъж,
а както се установи са налице дописвания.
Предвид
обстоятелството, че не е доказано предаването на сумата от ищеца по обратния
иск на ответницата П., претенцията се явява неоснователна.
За пълнота съдът намира, че
следва да отбележи, че дори и изцяло да кредитира показанията на св. Симова,
включително в частта за предаване на сумата, отново се налага извода за
неоснователност на претенцията поради наличие на основание за предаване на
сумата. Симова категорично заявява, че е предала на М.П. сумата от 7900 лева в
изпълнение на задълженията си по договора за финансово обслужване с „Т.Г.“ АД
вследствие на изрично възлагане от страна на на
извършването на това действие. Свидетелката сочи още, че мисли, че парите,
които е дала са били за заплати на „Т.Г.“ АД. В този смисъл не може да става
въпрос за предаване на сумата без основание.
По гореизложените съображения
съдът намира, че обратният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, съобразно който е направил
разноски, както следва 812 лева за платена държавна такса, 200 лева депозит за
вещо лица и 1900 лева за адвокатско възнаграждение. От поисканата държавна
такса на ищеца се следва само действително дължимата по делото такса в размер
на 772,06 лева, предвид че разликата до платените 812 лева е надвнесена и не
следва да се вменява в тежест на ответника. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Съгласно чл.7, ал.1,
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният адвокатски хонорар е в размер на 1103,59 лева, към които следва да
се прибавят 100 лева на основание чл.7, ал.8 от Наредбата, предвид че
производството е разгледано в три открити съдебни заседания. С оглед конкретната фактическата и фактическата и правна сложност на делото съдът намира за справедлив
размер на адвокатското възнаграждение 1700 лева. По изложените съображения,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за
направените от него разноски по делото сума в общ размер от 2672,06 лева.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по обратния иск следва да заплати на ответника
по обратния иск направените по делото разноски. Ответникът е направил разноски
в размер на 350 лева за депозити за вещи лица и 1200 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ищецът по обратния иск е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски
хонорар е в размер на 725 лева, а с оглед конкретната фактическата и
фактическата и правна сложност на делото съдът намира за справедлив размер на
адвокатското възнаграждение 900 лева.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление ***, ПК 48 да заплати на „Т.Г.”
АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** следните суми: 1) сумата от 10000 лева, платена по банков
път на 05.03.2013г. в полза на ответника при начална липса на основание, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2017г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД; 2) сумата
от 1673,84 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 10000 лева за периода от
27.05.2015г. до 17.01.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1673,84 лева сумата от до претендирания
размер от 1675,47 лева; 3) сумата от
6375,98 лева, платена по банков път на
19.11.2013г. в полза на ответника при начална липса на основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2017г.
до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД; 4) сумата от 1067,24 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6375,98 лева за
периода от 27.05.2015г. до 17.01.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1067,24 лева сумата от до претендирания
размер от 1068,28 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.Ф.Г.” ЕООД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, ПК 48 срещу
М.М.П. с ЕГН **********,
с адрес: *** за заплащане на сумата от 7900 лева, предадена с разходен-касов ордер от 18.03.2013г., дадена
при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на обратния иск – 13.03.2018г. до окончателното плащане,
на основание на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление ***, ПК 48 да заплати на „Т.Г.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***
сумата от 2672,06 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Г.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление ***, ПК 48 да заплати на М.М.П. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1250
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: