Определение по дело №655/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

Номер ………………           Година  2019                        Град Варна

 

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

 

На седемнадесети юни                  Година две хиляди и деветнадесета

 

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ НАНКИНСКА

                     ЧЛЕНОВЕ : ТРАЙЧО АТАНАСОВ

                              КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Трайчо Атанасов

ВЧНД № 655 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение на Районен съд Варна, тринадесети наказателен състав, постановено на 16.05.2019 г. по ЧНД № 2165/19 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при ВРП от 23.04.2019г.  за прекратяване и спиране на наказателното производство по д.п. №  1462/16г. по описа на трето РУ при  ОД на МВР – Варна.

Срещу цитираното определение е постъпил протест от прокурор при ВРП с която се възразява срещу извода на първата инстанция. Навеждат се доводи в две насоки – че  не са доказани хулиганските подбуди у обв.Р.М., а първоинстанционния съд е надхвърлил правомощията си по чл.243 ал.6 от НПК. Моли се за отмяна на съдебния акт.

По протеста не са постъпвали възражения.

За да се произнесе съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция прецени следното :

Досъдебно производство  № 1462/16г. по описа на трето РУ при  ОД на МВР – Варна. е образувано на 26.09.2016г. с постановление на прокурор при ВРП и водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК.

В хода на  проведеното разследване  са извършени  действия по разследването – привличане и разпит на обвиняем, разпити на свидетели, СМЕ,СПЕ, предявяване на разследване, събрани са и  писмени доказателства.

С постановление на прокурор при ВРП от 23.04.2019г.  воденото наказателно производство е било прекратено и спряно на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК – обвинението не е доказано.

Срещу цитираното постановление е постъпила жалба от пострадалият Д.С.Д.по която е образувано ч.н.д. № 2165/19г. по описа на ВРС. С определение  от 16.05.2019г. състав на ВРС е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В хода на разследването е установена фактическа обстановка, чиито основни моменти са следните :

На 20.07.2016г. св.Д.Д.управлявал микробус марка „П.“ модел „Б.с рег № ********по бул.“В.В.“ в гр.Варна в посока изхода на града. Зад него пътувал обв.Р.М. с дъщеря си Б.М.с л.а. „Ф.“ модел „Т.“ с рег № **********.подал мигач и завил надясно за да навлезе в района на бензиностанция „П.В този момент чул клаксон зад себе си и в огледалото забелязал, че автомобил му присветва със фарове. Свидетелят спрял в района на бензиностанцията в дясно на около 10 метра от колонките. До него спрял обвиняемият, излязъл от автомобила си и се приближил към микробуса.Д.се приближил до дясната си врата и през прозореца попитал какво иска, като чул закани.  М. отворил дясната врата на микробуса и с юмрук нанесъл удар в областта на устата на свидетелят. Последният усетил силна болка и като се опомнил се обадил на тел 112 и на свой приятел – св.Д.П.. Обвиняемият вече бил напуснал района на произшествието.

 

По изложеното в протеста :

Въз основа на тези факти и показанията  в качеството на свидетел на обв.М. /които нямат никаква процесуална стойност/, прокурорът е стигнал до извод за липса на престъпление от общ характер.

Този извод е необоснован и не намира опора в доказателствата по делото.

В протеста си прокурорът е счел, че хулиганските подбуди елемент от състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК не са доказани, като е приел, че мотивът за нанасянето на удара е личен – твърдени от дъщерята на обвиняемия обиди от страна на свидетеля, деянието не е било извършено на публично място и не са присъствали трети лица.

И трите аргумента не се споделят от състава на въззивният съд.

На първо място наличието на личен мотив не е доказано /налице са само показанията на дъщерята на обвиняемия – безспорно заинтересована по делото/, а и да беше той доказан  не е пречка за реализиране на наказателна отговорност за хулиганство. В тази насока е превалиращата практика на ВКС на РБ.

Вторият аргумент, че бензиностанция „******на бул.“В.В.“ в гр.Варна не е публично място е меко казано неуместен, доколкото са касае за търговски обект намиращ се на може би най-оживения като движение на автомобили и пешеходци булевард в гр.Варна.

Обстоятелството, че по делото не са установени свидетели присъствали на побоя не означава, че такива са липсвали с оглед на часа и мястото на деянието. Ако се приеме изложеното от прокурора, би могло да се предположи, че деянието е извършено на безлюдно място в присъствието само на обвиняемият, неговата дъщеря и пострадалия.

Извода на прокурора, че мотив за нанасянето на телесната повреда са възникналата опасност от ПТП по вина на Д. /възприета по неизвестно какви доказателства/ и в последствие нанесените обиди от негова страна не се споделя от ВОС. От фактологията по делото – спиране на обвиняемия до автомобила на пострадалия, излизането от същия и отправените реплики към свидетеля включително и закана с убийство ясно говори за мотива за саморазправа – евентуално отнето според него предимство при управление на МПС. Отварянето на вратата на микробуса и нанасяне на удар в лицето на пострадалия е също израз на проявена агресия от страна на обвиняемият породена от начина на шофиране на пострадалият. От друга страна поведението на пострадалия е пасивно – той е стоял в микробуса си като се е преместил в дясно на предната седалка за да може да разбере какво иска водача на автомобила спрял в дясно от него. За ВОС мотивите на обвиняемия за извършване на деянието  са установени по делото и изводите на прокурора за наличие на престъпление от частен характер са незаконосъобразни като постановени в противоречие с доказателствата по делото.

Освен, че мотивите на прокурора са изведени при превратно тълкуване на доказателствата, разследването е повърхностно проведено и непълно в нарушение на разпоредбата на чл.13 от НПК, а оттам  се явява и незаконосъобразно.  Въпреки противоречията в показанията на пострадалия и св.М.е направен опит те да бъдат преодолени въпреки наличието на процесуален способ предвиден в чл.143 от НПК.

За близо три годишно разследване са извършени следните действия по разследването :  предявено обвинение и разпит на обвиняем, разпитани са петима свидетели, проведено е разпознаване по фотоснимки, назначени са две експертизи и е предявено разследването. 

За сметка на пестеливо и „срочно“ проведено разследване предложенията, исканията и разрешенията за продължение на срок заемат повече от четиридесет от общо 132 страници по делото. Налични са и две спирания на разследването.

На ВОС направи впечатление, че с постановление от 19.02.2019г.  Р.М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, като постановлението е било докладвано на прокурор Ст.Стаматов по реда на чл.219 ал.1 от НПК, като е наличен и подпис на държавният обвинител.

Съгласно разпоредбата на чл.219 ал.1 от НПК „ Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление“.

На 19.02.2019г. е проведен разпит на обвиняем в присъствието на защитник, при който М. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

След тази дата на 26.02. и 27.02.2019г. са съставени протоколи за предявяване на разследването, като не са събирани нови доказателства.

Необяснимо е според ВОС как към 19.02.2019г. са били налични достатъчно доказателства за виновността на М. в извършване на престъпление от общ характер и не са били налице основания за прекратяване на наказателното производство в следствие на което е бил привлечен като обвиняем / чл.219 ал.1 от НПК /, а на  23.04.2019г. без по делото да са били събрани каквито и да било  нови доказателства, в постановлението си за частично прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че няма доказателства за извършено престъпление от общ характер. Подобна промяна на позицията при една и съща доказателствена съвкупност е необяснима за съда.

В заключение интерес у въззивния съдебен състав предизвикаха разясненията на изготвилия протеста прокурор за обхвата на съдебния контрол по чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК. Според прокурора дори и давайки указания “по приложението на закона” на прокурора следва да бъде гарантирана възможността за суверенна преценка. Според прокурора тези указания “не следва да засягат въпросите какви действия по разследването да се извършат, какви доказателства да се събират, кои лица да бъдат привличани като обвиняеми, за какви престъпления и т.н.”. По - нататък в протеста се изтъква, че контрола се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията на прокурора да прекрати делото.

Тук на първо място следва да се отбележи, че щом указанията които се дават на прокурора са “задължителни” съобразно разпоредбата на чл.243 ал.6 т.3 от НПК възможността за суверенна преценка е лимитирана в рамките на указанията на съда.

Проверката за законосъобразност  от страна на съда включва преценка на правилното приложение и на процесуалния и на материалния закон. В тази насока задължителна за съда е да извърши преценка за изпълнение от страна на прокурора на задълженията по чл.13 ал.1 и ал.2 от НПК и в случай на нарушение да даде указания за неизяснените факти и обстоятелства, които следва да се изяснят с цел правилно решаване на делото.

Съдът следва да се произнесе и по мотивираността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и верността на изведените правни изводи. При превратно или едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото, или при приложение на материалната норма в нарушение на закона задължение на съда е да вземе отношение  по обосноваността на мотивите и да изрази становище по правилната квалификация на деянието.

В случая следва да се отбележи, че обсъждане на възможна квалификация на деянието по чл.325 ал.3 от НК не е необходимо доколкото цитираната правна норма е приета с ДВ бр.95/2016г. обн. 29.11.2016г. – след извършване на деянието и е неприложима в случая – чл.2 ал.1 от НК.

В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че акта на първоинстанционния съд е съобразен, както с доказателствата по делото, така и с правомощията по чл.243 от НПК, а протеста на прокурора като неоснователен следва да бъде оставен без уважение.

 

 

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция на осн. чл.243 ал.8 от НПК

 

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.05.2019г, постановено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по ЧНД № 2165 по описа на ВРС за 2019 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на последващ контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :