Р Е Ш Е Н И Е
№
17.10.2014 год., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3202 по описа
за 2013 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на А.С.В.,*** против В.Н.К.,***,
с искане съдът
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в общ
размер на 36 738.51 лева, от които - 23 421.51 лева, представляваща сума, с
която ответницата се е разпоредила чрез превод към нейна банкова сметка, ***, изтеглена от ответницата на 16.07.2012
г. чрез пълномощно и сумата от 3000 лв., заявен като частичен иск от 9 400 лева,
претендирана като извършени тегления с дебитна карта
от банкомат, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът излага, че с
ответницата са бивши
съпрузи по силата на влязло в законна сила решение № 544/15.02.2013 г.,
постановено по гр.д. № 9725/2012г. по описа на XXXI състав на ВРС, с което е
прекратен брака помежду им. Твърди, че поради служебната му ангажираност като
„капитан далечно плаване" в „Параходство български морски флот" АД
трудовото възнаграждение, което получавал е доста над средния размер за
страната и с оглед естеството на работа му, а именно, че отсъства по няколко
месеца ответницата, като негова съпруга е разполагала с всичките му лични пари.
Твърди се, че е разполагала с пълномощно да тегли неограничено суми от
банковите му сметки. Сочи, че преди да подаде молба за прекратяване на брака им,
между тях е взето решение да закупят апартамент по-голям от този, в който са
живеели, за което са осъществявали огледи. Твърди, че бившата му съпруга по
никакъв начин не е показвала, че не е доволна от семейния им живот и че е смятала
да напусне семейното жилище с детето. Сочи, че е изтеглила всички пари, които е
събрал с полагания от него труд за новото жилище. Излага, че по време на брака
им, но в период когато ответницата вече е била напуснала семейното им жилище и
е било образувано делото за развод, за което разбрал едва в края на месец октомври
2012 г., същата се е разпоредила със събраните лично от него пари, като е
използвала пълномощното, което той й е дал да го представлява неограничено пред
„Първа инвестиционна банка" АД. Сочи, че след завръщането си от рейс в
края на месец октомври 2012 г. разбрал, че паричните му спестявания са били
изтеглени от ответницата, поради което и на 25.10.2012 г. оттеглил дадените й
пълномощия. След като разбрал, че решението й за развод е непоколебимо я
помолил да върне изтеглените от нея пари, които ищеца е спечелил с труда си, но
тя отказала. Сочи, че разпорежданията, които е извършила, когато не е бил в
страната са следните: на 16.07.2012 г. от негова сметка с IBAN ***
„Първа инвестиционна банка" АД, ответницата е изтеглила на каса сумата от 3917
лева; на 10.09.2012 г. от
сметка свободен депозит с IBAN *** „Първа инвестиционна банка" АД е
извършила превод на сумата от 23 421.51
лв. към нейна сметка в друга
банка; след напускане на семейното жилище и подаването от нейна страна на
молбата за прекратяване на брака, е продължила да се разпорежда и с
дебитната карта, издадена по сметка с IBAN
*** „Първа инвестиционна банка" АД, по която ищецът получавал трудовото си
възнаграждение в период, в който твърди, че е бил извън страната, като уточнява,
че изтеглената сума е в размер на 9 400 лв. Твърди, че средствата са лично
негови, придобити чрез полаган от него труд, а сумите, с които се е разпоредила
ответницата са извън средствата, които са й били нужни, за да се грижи за
семейството и детето им, тъй като винаги е оставял в брой немалки суми, повече
от средния размер за страната - за отглеждане и възпитание на детето, и за
покриване на нуждите на ответницата.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, в който твърди, че иска е неоснователен, тъй като не е налице обогатяване
от нейна страна с твърдяните от ищеца средства. Сочи,
че за да е налице разпоредбата на чл.59 ЗЗД за ищеца следва да е налице
обедняване, а така също ответницата да се е обогатила с неговите средства. Излага,
че трябва да е налице и причинно - следствена връзка между обедняването и
обогатяването, и същото да е доказано по съответния ред. Не оспорва факта, че на
10.09.2012 г. е изтеглила от банковата сметка на ищеца сумата от 23
421.51 лв., които били преведени по нейна банкова сметка. ***, че другите
суми са получени от нея и твърди, че не се е възползвала от тях. Посочва, че
сумата от 3 917 лв. е изтеглена от нея на 16.07.2012 г. по искане
на ищеца и предадена на негов колега. В тази посока излага, че малко след
качване на ищеца на кораба „Сакар", се е обадил и я помолил, тъй като имал
проблеми на кораба, да му изпрати сумата от 2 000 евро в дребни банкноти по
негов колега – В. В. – боцман, на когото предстояло качване на същия кораб.
Твърди, че на следващия ден след като изтеглила сумата се е срещнала с В. и
жена му пред „Параходство БМФ" и е предала сумата. Оспорва тегленето на останалите
суми чрез банкомат. Излага, че достъп до банковите сметки на ищеца винаги е
имала и сестра му. Твърди се, че е налице вероятност същата да е имала карта, с
която да тегли суми, още повече, че е имала и ключ за апартамента, който са
обитавали и напуснали с детето, а картата по информация на ищеца е била там.
Оспорва иска и по размер. Счита, че ищецът може да претендира единствено за
сумата от 23 421.51 лв., с която сума обаче ответницата не се е обогатила тъй
като не я е използвала за себе си поради факта, че преди разтрогване на брака тя
и бившият й съпруг са имали намерение да закупят жилище, тъй като са живели в
една стая на ул."Г.Ц." **, ет.*
/партер/. Поради това свое намерение същите са посещавали агенции за недвижими
имоти с цел да закупят друг имот. Твърди, че първоначалната уговорка между тях
е била жилището да бъде на името на детето. Сочи, че след като напуснала
семейното жилище, наела апартамент за осигуряване на по-добри битови условия за детето, подала молба за развод
и изтеглила сумата с единствената цел - закупуване на жилище. Твърди, че след
завръщането на ищеца от плаване са водили разговори за осигуряване на тяхното
дете, за което той се е съгласил. Сочи, че средства за негова издръжка са
давани единствено през месец януари 2013 г., както и сумата от 1 500 лв. за
градина на детето. Сочи и, че средствата за неговата издръжка са платени след
влизане на решението в сила по банков път на 15.05.2013 г. от сестра му Б. В..
Твърди се, че над 3 000 лева са заплатени за детска градина на детето и за
неговата издръжка, която е била ежемесечно 500 лв. без другите разходи свързани
с него. Излага, че по силата на съдебно решение по гр.д. № 9725/2012 г. на 31
състав й е било предоставено правото на ползване на недвижим имот, собственост
на съпруга й, а именно: ателие на ул."Г. Ц." **, ет.*. Сочи, че след претенция от
страна на ищеца за заплащане на наем, тя е подала документи за отпускането на
потребителски кредит, като на 20.03.2013 г. Банка „ДСК" В. й е отпуснала такъв
на стойност 6 700 евро. Излага, че е взела заем, както от нейн
колега – С. Р. З. на стойност 5 000 лева, преведени й по банков път в Банка ДСК,
така и от сестра й Б. Н. на стойност 5 000 лева, преведени също по банков път в
Банка ДСК. Твърди, че на 17.04.2013 г. е придобила недвижим имот на стойност 20
000 евро, закупен чрез посредничеството на Агенция недвижими имоти
„Адрес". Сочи, че след изпращане на нотариална покана на 07.08.2013 г. тя
и бившия съпруг са сключили споразумение, по което е предала обратно жилището и
е заплатила сумата от 666 лева. Излага, че на 05.07.2013 г. е дарила закупения
от нея имот на дъщеря си - П. А. В., като си е запазила правото на ползване.
Твърди, че от изтеглените 23 421.51 лева в закупуването на жилище за детето са
вложени 20 000 лева и сумата от 3 000
лева за заплащане на държавни такси, свързани с прехвърляне на недвижимия имот,
включително и заплащане на комисионни на фирмата посредник. Счита, че на
практика - двамата родители са обеднели със сумата от 23 000 лева за осигуряване
благополучието на собственото им дете, което представлява един морален и
нравствен дълг на родителите, каквато е презумпцията на чл.55, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва иска за заплащане на лихви като неоснователен и незаконосъобразен
поради факта, че не е налице писмено уведомление /покана/ по отношение на
размера и начина на плащане, както и началния период, за което ищеца е бил длъжен
да я покани.
В открито съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители ищецът поддържа предявения иск. В ход по
същество моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на разноски
съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК. Депозира подробни писмени
бележки.
В открито съдебно заседание, ответницата чрез
процесуалния си представител оспорва иска, като по същество моли за неговото
отхвърляне. Претендира присъждане на разноски. Депозира писмени бележки.
Съдът, след като се запозна с доказателствата
по делото и релевантните по предмета му факти, установи от фактическа страна
следното:
Видно
от представеното по делото решение №
544/15.02.2013 г. по г.д. № 9725/2012 г. по описа на ВРС, че сключеният между
страните по настоящото дело брак е прекратен.
Видно
от представения по делото отчет по
сметка в Първа инвестиционна банка АД, че от банковата сметка на ищеца за периода
от 01.07.2012 г. до 30.10.2012 г. са
теглени различни суми: по 400 лв. от
АТМ, както и изтеглена от каса сума в размер на 3 917 лв.; превод на сума от 23
421.51 лв. от банковата сметка на ищеца преведени по сметка на ответницата,
със записано основание – „захранване на сметка”.
Видно
от представеното по делото нотариално
заверено пълномощно рег. № 4370/03.09.2010 г. на нотариус Е. Д., че ищецът
е упълномощил ответницата да се разпорежда неограничено като тегли, внася,
закрива, нарежда преводи, извършва банкови операции, получава информация за
движението на банковите му сметки, открити в „Първа инвестиционна банка” АД. Видно
от молба вх. № 263-2637/25.10.2012 год.,
че пълномощното е оттеглено.
Видно
от представения по делото приемно -
предавателен протокол от 14.03.2014 г., че ищецът е предал на ответницата
ключовете и ползването на собствения му недвижим имот, находящ
се в гр.В., ул.«Ц.» № ** , ет.* във връзка с предоставеното й право на ползване,
съобразно постановеното от ВРС решение № 544/15.02.2013 г. по гр.д. № 9725/2012
г.
Видно
от представената по делото нотариална
покана с рег. № 8901/09.07.2013 г., т.ІІ, акт № 35 по описа на нотариус К.И.
с рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, че В.Н.К., действаща чрез адвокат И.Д.
е отправила до А.С.В. покана за предаване на ползването на недвижим имот,
находящ се в гр.В., ул.«Ц.» № **, ет.*, поради отпадналата нужда от ползване на същото.
Видно
от представеното по делото Споразумение от
07.08.2013 г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка с
ползването на семейното жилище, както и обезщетението, което ответницата
следвало да заплати на ищеца за ползване на същото.
По
делото е представен и предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.03.2013 г., сключен
между Н. М. – като продавач и ответницата, в качеството й на купувач за
покупко – продажба на недвижим имот, подробно описан в предварителния договор.
По
делото е представен и договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014 г.,
от който е видно, че между ответницата В. В., в качеството й на кредитополучател
и «БАНКА ДСК» ЕАД в качеството й на кредитор е сключен договор за кредит за
текущо потребление в размер на 6700 евро.
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 132, том ІІ, рег. № 3470, дело № 239/2013 г. по описа на нотариус Ж. Т. с
рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, че на 17.04.2013 год. ответницата по делото е закупила недвижимия имот,
предмет на сключения предварителен договор за сумата от 39 116.60 лева.
Видно
от представения по делото Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 154, том ІІ, рег. № 8743, дело № 284/2013 г.
по описа на нотариус К.И. с рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС, че на 05.07.2013 год. ответницата е дарила на
дъщеря си - П. А. В., закупения от нея недвижим имот с нотариален акт № 132,
том ІІ, рег. № 3470, дело № 239/2013г по описа на нотариус Жана Тикова с рег. №
214 на НК, с район на действие ВРС, като по отношение на същия си е запазила
пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху имота.
По
делото са представени - погасителен план към договора за текущо потребление;
извлечение от движение по сметката на ответницата В.Н.К. за периода от
04.03.2013 г. - 03.04.2013 г. на ОББ АД;
преводно нареждане от 17.04.2013 г. на Банка ДСК ЕАД с наредител В. В. и
получател С. Д.в за сумата от 35 204, 94 лева.; сметка/Фактура по чл.89 от ЗННД
№ ********** от 17.04.2013 г. на нотариус Ж. Т., рег. № 214; платежно нареждане
№ М03546 от 05.07.2013 г. на Инвестбанк АД – В. – 2
броя; Операционна бележка за плащане № 324 447 57/17.04.2013 г. на Банка
ДСК ЕАД; операционна бележка пореден номер 52 вальор на транзакцията 21.03.2013
г. към дата 21.03.2013 г. на Банка ДСК ЕАД; операционна бележка пореден номер
97 вальор на транзакцията 12.04.2013 г. към дата 12.04.2013 г.; договор за
обучение от 20.09.2012 г., сключен между страните по делото от една страна, в
качеството й на родители на П. В., в качеството им на възложители и „Приятели В.”
ЕООД, като изпълнител с предмет на договора – обучение на детето на
възложителя; фискални бонове за заплащане на месечните такси на детето; извлечение
за посещаемост на детето П. за месеците юни 2013 г., юли
2013 г., декември 2012 г., януари 2013 г., ноември 2012 г., м. юли 2013 г., юни
2013 г.; служебна бележка с изх. № 1385/16.05.2014 г., издадена от БМФ, в която
е посочено, че в периода от 09.11.2011 г. до 14.03.2012 г. ищецът е бил на
работа на м/к Сакар като старши помощник капитан и от 15.06.2012 г. до
24.10.2012 г. е бил на работа на м/к Сакар като капитан.
От
заключението по допусната съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено се
установява, че ищецът по делото има две сметки в ПИБ – разплащателна в лева и
сметка свободен депозит за ФЛ, която по данни на банката е закрита; че в
периода от 01.07.2012 г. до 30.10.2012 г., съгласно представените по делото
банкови извлечения от банковите сметки на ищеца, са извършени тегления с карта,
за които обаче вещото лице не може да даде отговор кой е осъществявал тегленията; банков превод по сметката на ответницата;
теглене на каса от сметка; че от банковата сметка на ищеца е извършена
транзакция към банковата сметка на ответницата за сума в размер на 23 421.51
лева, с основание – захранване на сметка; че от банковата сметка на ищеца на
16.07.2012 г. е изтеглена сума в размер на 3917,00 лева, с посочено основание –
„теглене на каса” и с наредител – В. В.; че ищецът по
делото има две дебитни карти: дебитна карта Maestro с № 6771010852262313,
издадена на 15.10.2007 г. и деактивирана на 07.09.2010 г. и дебитна карта
Maestro № 6771010850941462, издадена на 07.09.2010 г. и деактивирана на
25.10.2012 г.; че от разплащателната сметка на ищеца в периода от 01.07.2012 г.
до 30.10.2012 г. с карта е изтеглена сумата в размер на 10 680.00 лева,
подробно описани по дати в заключението на вещото лице; че в основанието
отразено в банковите извлечения е „теглена на пари” или „теглене на АТМ”,
поради което вещото лице не може да отговори на въпроса кой е теглил с карта от
сметката на ищеца.
По
делото са разпитани и свидетелите С.А.
В., В.П.Ц., Р.А.А. и П.А.А..
Свидетелят С.А. В., баща на ищеца,
свидетелства за факта, че синът му е тръгнал на път през юни месец, както и, че
през юли той лично е дошъл във Варна и е видял ответницата и детето – негово
внуче, но при последващо посещение през септември разбрал от съседка на В., че същата
от три месеца не живее в семейното жилище. Сочи, че синът му е оставял пари на
съпругата си, както и, че същата е имала и оставена от него карта, за да може
да тегли пари от сметката му, в това число и направено за целта пълномощно.
Твърди, че ответницата имала влог на нейно име в размер на 15 000 лева.
Сочи, че В. е изтеглила пари от влог за закупуване на жилище, който страните са
решили да ползват като предплата, тъй като за него е имало депозит в размер на
около 23 000 - 24 000 лева. Излага, че не знае колко точно пари е
изтеглила, но че е казала, че ще върне парите на сина му. Свидетелства и за
факта, че след развода ответницата е купила жилище, но не знае на чие име.
Свидетелства и за обстоятелството, че сестрата на ищеца също е имала пълномощно
да тегли пари от сметката на сина му, но също така, че е теглила пари и ги е
давала на В., преди страните по делото да са били семейни. Сочи, че не знае докога
дъщеря му е имала пълномощно да тегли суми от сметката на брат си. Навежда
твърдения, че е ставал свидетел на тегленето на пари от снаха си.
Свидетелката В.П.Ц. свидетелства за
факта, че познава страните по делото тъй като са делели един общ двор, в който
тя е притежавала магазин за климатици. Сочи, че първо се е запознала с ищеца, след
което и с ответницата в края на 2007 г. и началото на 2008 г. Излага, че не е наясно кога точно ответницата
се е изнесла от жилището им, както и, че не е наясно защо го е направила.
Твърди, че през месец юни ищецът е бил на рейс и като се прибрал е разбрал, че
съпругата му се е изнесла от жилището. Излага, че в началото на връзката им е
давал пари на ответницата, а пълномощно е имала само сестра му. В по-късен
момент е дал пълномощно и на В., както и е направил карта. Навежда доводи, че
ответницата е теглила пари от картата на ищеца, като този факт го знае лично от
В., но че не я е виждала лично да тегли пари. Твърди, че знае от В., че след
съставяне на пълномощното сестрата на ищеца не е теглила повече пари от
сметката му. Сочи, че ответницата е споделила с нея, че не иска повече да живее
с А.В. и, че щяла „да му вземе всичко”. Свидетелства, че не знае дали друг
човек е имал достъп до дебитната карта. Излага, че след развода между страните
по делото В. си е купила жилище.
Свидетелят Р.А.А.
свидетелства, че познава ответницата от дете, тъй като тя е била негова съседка
в А.. Излага, че преди шест години са се срещнали на работата му – фирма за
климатици, където тя му е била съседка. Твърди че докато страните по делото са
били семейство са искали да си купят жилище, тъй като са живеели в една стая, в
която не е имало кухня, а само баня и тоалет и не ставала в нея да живеят трима
души. Навежда доводи, че не са си купили жилище, защото ищецът по делото „не ги
е харесвал”. Твърди, че след като ответницата е напуснала А.В. е заживяла на
квартира и след това не я е виждал. Сочи, че са се видели около година след
това и тя му е споделила, че ще изтегли кредит, за да си закупи жилище. Излага,
че не знае каква е била точно цената на жилището, но че знае, че по – голямата
сума е получена от заем от братовчед й и от други хора. Навежда доводи, че през
лятото на 2012 г. ответницата по искане на съпруга си е предала сума пари на
колега на първия, но че на предаването на сумата не е бил свидетел, а го е
научил от В.. Сочи, че се е случвало ответницата да взема пари на заем от В.,
за да плати градината на детето. Свидетелства, че ищецът е дал пълномощно на
сестра си, а В. е вземала пари от него. Твърди, че знае, че А. не е оставил
пълномощно на В., но че не знае дали същата е имала дебитна карта, дали и е
теглила пари от нея, както и дали е теглила голяма сума пари от сметката му.
Свидетелката П.А.А.
свидетелства, че познава ответницата от 2006 г. , а ищеца от времето, когато са
се оженили с В.. Излага, че е работила в агенция за недвижими имоти и когато
страните по делото са й ходили на гости са обсъждали въпроса за закупуване на
жилище и тя ги е съветвала. Твърди, че са ходили на огледи, но че ищецът не е
харесвал нищо. Излага, че по това време между тях „не са били добре нещата”.
Свидетелства, че е свързала ищцата с брокерка на недвижими имоти, която й
помогнала да намери малка обзаведена гарсониера. Твърди, че тъй като не е имала пари да закупи жилището, а
и ищецът не и е дал такива тя е изтеглила кредит и взела заем от сестра й.
Твърди, че жилището е закупено на името
на детето, но че първо е било записано на името на В.. Сочи, че не е виждала
ответницата да тегли пари от дебитната карта на ищеца, но че знае, че същата е
имала пълномощно от него и теглила пари от сметката му, но че не знае каква
точно сума.
В открито съдебно заседание, по реда на
чл.176 от ГПК А.В. отрича да е получавал сумата от 3 917 лв. от Валентин Вълчев
на борда на моторен кораб.
С оглед
събраните по делото писмени доказателства и установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно
изложените твърдения в исковата молба съдът намира, че предявените искове са с
правно основание чл.59 ЗЗД, доколкото в настоящия случай не могат да намерят
приложение разпоредбите на чл.55-58 ЗЗД, и са допустими като предявени между
бивши съпрузи /решение № 59/22.04.2010 г.
по гр.д. № 387/2009 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването, като неоснователното обогатяване като правен
институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на
ищеца е да докаже наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се в
намаляване на имуществото му, конкретния размер на посоченото намаляване,
наличие на обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото му, в размер на обогатяването, както и, че
посоченото имуществено разместване произтича от един и същи факт или група от факти.
Между
страните не се спори, а и се установява от приетите по делото доказателства, че
в периода, в който са теглени и превеждани процесните
суми от банковата сметка на ищеца, страните по делото са се намирали в брак,
както и, че същия е прекратен с решение № 544/15.02.2013 г. по гр.д.№ 9725/2012
г. по описа на ВРС. Не се спори, че с
пълномощно рег. № 4370/03.09.2010 г. на нотариус Е. Д. ищецът е упълномощил
ответницата да тегли неограничено суми от банковите му сметки. С молба вх. №
263-2637/25.10.2012 год. пълномощното е оттеглено от ищеца.
Не е спорно и
обстоятелството, че ищцата е изтеглила от банковата сметка на ищеца сумата от
23 421.51 лева. Спорно между страните е дали с тази сума ищцата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца или е изпълнила твърдяния
от нея нравствен дълг, като ги е вложила в закупуването на жилище на името на
детето им, както и дали влагането на тези средства съставлява изпълнение на
нравствен дълг, за да е налице презумпцията на чл.55, ал.2 ЗЗД.
Спорни между страните са и фактите относно
теглене на сумата от 2 000 евро от каса на банката, за които ответницата
твърди, че са били предназначени за ищеца и същите били предадени на лице,
което да му ги предаде, както и кой е теглил различни суми с дебитната карта на
ищеца от посттерминални устройства.
Според приетото в чл.21, ал.1 СК /Обн., ДВ, бр. 47
от 23.06.2009 г./ вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на
чие име са придобити. Това принципно положение се различава от приетото в чл.19,
ал. 1 СК от 1985 год. /отм./, според което вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на
чие име са придобити. В разпоредбата на чл.21, ал.1 СК /Обн.,
ДВ, бр. 47
от 23.06.2009 г./ от вещите, принадлежащи общо на двамата съпрузи са извадени
паричните влогове. Според сега действащата нормативна уредба, както влоговете,
така и полученото от съпрузите трудово възнаграждение е лична собственост на
придобилият ги съпруг. Съгласно §4 от Преходните разпоредби на Семейния кодекс
от 2009 г. правилата относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имущества, придобити от съпрузи по заварени бракове. Тези разпоредби
са приложими към настоящия спор, доколкото брака между страните е прекратен при
действието на новия СК, поради което и с оглед на представените по делото
доказателства съдът приема, че постъпилите суми по банкова сметка № ***** и № *****, при Първа
инвестиционна банка АД с титуляр – А.С.В., са негова лична собственост. От
събраните по делото писмени доказателства, а и неоспорено от ответницата, че е
изтеглила на 10.09.2012 год. от собствената на ищеца банкова сметка № 48FINV91502004591659 при Първа инвестиционна банка АД
сума в размер на 23 421.51 лв. чрез превод от личната му сметка по своя сметка
в друга банка. Спорно е дали с тази сума ответницата по делото се е обогатила
или е изпълнила нравствен дълг на ищеца към детето, свързан с придобиване на
недвижим имот на негово име. Съдът като взе предвид наведените от ответната
страна твърдения в отговора и приетото в т.3 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г., че правилото по чл.55, ал.2 от ЗЗД е приложимо само в трите хипотези на
чл.55, ал.1 ЗЗД, но не и към фактическия състав на чл.59 ЗЗД намира, че доколкото
предявения иск е по чл.59 ЗЗД, то позоваването от страна на ответницата на
изпълнение на нравствен дълг по чл.55, ал.2 ЗЗД не намира приложение в
настоящия случай /в този смисъл
Определение № 819/23.06.2011 г. по гр.д. № 298/2011 г. на ВКС/. Независимо
от така изложеното, съдът намира за неоснователни твърденията на ответницата за
изпълнение на нравствен дълг към детето. За да бъде определен като нравствен
дълг, при определянето му следва да се изхожда от брака, родството или от
осиновяването или нравствени са тези задължения, които са свързани с полагане
на грижи от близките по отношение на техни съпруг, деца, родители или други
роднини. Не е спорно, че П. А. В. е дъщеря на ищеца. Съгласно справка по сметка
от Първа инвестиционна банка АД, че ответницата е извършила превод на процесната сума от сметката на ищеца по своя банкова
сметка, ***, че основанието за прехвърляне на сумата е „захранване“. От
изложените в отговора на исковата молба твърдения, писмените и гласни
доказателства се установява, че така преведената сума не е постъпила по сметка
на детето, а средствата са вложени за закупуване на имот на В.К., поради което
независимо от факта, че на 05.07.2013 год. ответницата е дарила процесното жилище на дъщеря си, с факта, че ответницата по
делото си е запазила правото на ползване върху имота, съдът не може да обоснове
извод за изпълнение на нравствен дълг към детето, с оглед на което и настоящият
състав на ВОС намира, че с изтеглените средства ответницата се е обогатила за
сметка на А.В., с която сума пък същия доказа, че е обеднял. Съдът приема, че изпълнение
на нравствен дълг би могло да бъде прието за доказано в случай, че средствата са
вложени непосредствено за закупуване на имот на името на детето, без учредяване
на тежести върху имота в полза на ответницата. С оглед на изложеното съдът
счита, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, поради
което дължи връщане на сумата от 23 421.51 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, доколкото същата има
характера на покана.
По отношение на
сумата от 3 917 лева, претендирана като изтеглена на
каса от ответницата по делото, съдът намира, че не се събраха категорични
доказателства в подкрепа на твърдението на ответната страна, че сумата е изтеглена
от ответницата, но предадена чрез колега на ищеца. Разпитан по реда на чл.176
от ГПК, А.В. отрича да е получил процесната сума на борда на кораба, което изявление
съдът цени с оглед на останалите доказателства по делото. Не следва да бъдат
ценени събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. А.,
а именно, че сумата е предадена на В. В., доколкото възприятията на свидетеля
не са преки, а възпроизвеждат казаното му от ответницата, която е страна по
делото, домогваща се да докаже реалното предаване на паричната сума, поради
което и съдът не ги кредитира. Доколкото не се оспорва от ответната страна, че
сумата е изтеглена от нея и страната не ангажира други доказателства за предаването
й на ищеца, то съдът приема, че В.К. се е обогатила неоснователно с нея за
сметка на ищеца, поради което дължи връщането й на основание чл.59 от ЗЗД в
размер на 3 917 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, доколкото същата има характера на покана.
По отношение на сумата от 3 000 лева,
предявена като частичен иск от 9 400 лв., съдът намира иска за недоказан. От
събраните по делото доказателства се установява, че както ответницата, така и
сестрата на ищеца по делото са притежавали дебитни карти за теглене на пари от
сметката на ищеца от посттерминални устройства. Ползвател
на дебитните карти е ищеца съгласно удостоверение № 263-1010/09.04.2014 год. на
Първа инвестиционна банка АД. Тегленето от такива устройства не изисква лицето,
което ги тегли да се легитимира по някакъв начин. Твърденията на свидетелите С.А.
В. и В.П.Ц., че знаят, че ищцата е теглила пари от сметката на ищеца чрез
използването на дебитната му карта не могат да обосноват извода, че същата
дължи връщането на тази сума, доколкото нито се установява периода, нито
размера на тези суми. В тази връзка не се събраха доказателства, които да
установяват, че макар и от банковата сметка на ищеца да са извършвани тегления,
то със същите се е обогатила именно ответницата, поради което и иска за сумата
от 3000 лв. ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба следва
да бъде отхвърлен.
По искането за разноски: с оглед изхода
на спора и направеното искане от страна, както на ищеца, така и на ответницата
за присъждането им съобразно приложени списъци по реда на чл.80 ГПК, съдът намира,
че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2 265 лева,
съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 ГПК, а ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 177.99 лева, съобразно
отхвърлената част от иска, представляващи сторените съдебно – деловодни
разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на А.С.В., ЕГН **********,*** сумата от 23 421.51
/двадесет и три хиляди четиристотин двадесет и един лева, и петдесет и една
стотинки/ лева, изтеглена на 10.09.2012 год. с пълномощно рег. №
4370/03.09.2010 год. на нотариус Е. Д. от банкова сметка *** № **** при ПИБ, както и сумата от 3 917 /три хиляди деветстотин и
седемнадесет/ лева, изтеглена от ответницата
на 16.07.2012 г. от банкова сметка *** № ***** при ПИБ, с
които ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.10.2013 год. до окончателното им плащане, на основание чл.59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ частично предявения иск от А.С.В., ЕГН **********,*** против В.Н.К., ЕГН **********,*** за заплащане
на сума в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, целият в размер на 9 400 /девет
хиляди и четиристотин/ лева, претендирана като сума,
с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца като
изтеглена с дебитна карта от банкова сметка *** № **** на АТМ
устройство, ведно с претендираната
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
22.10.2013 год. до окончателното плащане, на основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на А.С.В., ЕГН **********,***, сумата
от 2 265 /две хиляди двеста шестдесет
и пет/ лева, представляващи сторените
съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН **********,*** да
заплати на В.Н.К., ЕГН **********,*** сумата
от 177.99 /сто седемдесет и седем
лева, и деветдесет и девет стотинки/ лева,
представляващи сторените съдебно – деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: