РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110126897 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 и чл.415 ГПК във вр.чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „С В “ АД, ЕИК 1 с адрес , срещу ответник Г. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, кв.Суходол, ул. „Бъдеще“ № 10, със съдебен адрес , представляван от адв.В.К.-
САК, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за
установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 3732,18
лева/лв./, представляваща потребена вода от длъжника за имот на адрес: за период
22.5.2017г.-17.11.2019г., ведно със законна лихва от 29.1.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 250,82 лв. за период 22.6.2017г.-17.11.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИ/ по ЧГД№ 4462/2020г. на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 4462/2020г. по описа на СРС. След издаването
на заповедта, ответникът-длъжник е възразил в срок от получаване на заповедта, поради
което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл. 415 ГПК, поради
което моли искът да бъде уважен, като се постанови решение на съда, с което да се приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на
чл.410 ГПК.
Твърди се, че с ответника са налице трайно установени фактически отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че по силата на Наредба № 4/14.9.2004г.
1
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, получаването на ВиК услуги ставало чрез публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР, с оглед на което ответникът бил потребител на ВиК
услуги за имот, находящ се в , клиентски № **********, договорна сметка № **********.
Поради изложеното, до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, в който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че понастоящем собственик на процесния имот е Е Н , а
прехвърлители със запазено право на ползване са Г.М. и М М.а, като всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, по аргумент от чл.30
ЗС, доколкото не е изрично уговорена солидарна отговорност. Излага доводи, че ищецът не
конкретизира спрямо кой от трите самостоятелни обекти в сградата, находяща се на адрес
се претендират процесните вземания. Твърди, че е подавал многократно жалби, на
основание чл.22 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ във връзка с чл.142 от Наредба № 3 от
21.3.2013г., тъй като не е извършена експертиза върху новопоставения общ водомер, като
ищцовото дружество отказало да извърши експертна проверка на водомера в имота. Излага
доводи, че от страна на ищеца неоснователно не са преизчислени и фактурирани със задна
дата задължения, въпреки че е констатирано, че общият водомер, преди подмяната с
настоящия, е бил неизправен. Посочва, че за имота не е обявявано писмено съобщение за
дата на отчет, поради което и ответникът не е имал възможност да присъства на отчет на
водомера в имота. Оспорва в имота реално да е потребено количество вода на
претендираната от ищеца стойност, като посочва, че преди да бъде сменен с нов, общият
водомер в сградата е бил неизправен. От страна на ищеца не било посочено и по каква
методика е извършено изчислението на фактурираните за имота суми. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, без да уточнява, това твърдение.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, редовно призован. С
писмена молба подадена преди о.с.з. поддържа изцяло претенциите си и представя
доказателства срещу възраженията на ответника.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се
явява и процесуалния му представител-адвокат по пълномощие. С писмена молба
депозирана преди о.с.з. оспорва исковете, поддържа отговора, моли съдът да отхвърли
ищцовите претенции, моли да му се присъдят разноски за адв.възнаграждение в исково
производство.
Съдът, предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните писмени документи като доказателства – Справка №
436719/15.4.2021г. от А по в по партида на ответника за имоти негова собственост,
2
включително и за процесния имот /л.8-10/; фактура дубликат №
**********/18.10.2019г./л.11-12/; фактура дубликат № **********/20.9.2019г./л.13-14/;
фактура дубликат № **********/20.8.2019г./л.15-16/; кр.известие дубликат №
**********/18.7.2019г./л.17-18/; фактура дубликат № **********/18.7.2019г./л.19-21/;
фактура дубликат № **********/20.6.2019г./л.22-23/; фактура дубликат №
**********/22.5.2019г./л.24-25/; фактура дубликат № **********/18.4.2019г./л.26-27/;
фактура дубликат № **********/21.3.2019г./л.28-29/; фактура дубликат №
**********/20.2.2019г./л.30-32/; фактура дубликат № **********/21.1.2019г./л.33-35/;
фактура дубликат № **********/18.12.2018г./л.36-38/; фактура дубликат №
**********/20.11.2018г./л.39-41/; фактура дубликат № **********/19.10.2018г./л.42-44/;
фактура дубликат № **********/21.9.2018г./л.45-46/; фактура дубликат №
**********/20.8.2018г./л.47-48/; фактура дубликат № **********/19.7.2018г./л.49-51/;
фактура дубликат № **********/20.6.2018г./л.52-53/; фактура дубликат №
**********/21.5.2018г./л.54-55/; фактура дубликат № **********/20.4.2018г./л.56-57/;
фактура дубликат № **********/21.3.2018г./л.58-59/; фактура дубликат №
**********/20.2.2018г./л.60-61/; фактура дубликат № **********/19.1.2018г./л.62-63/;
фактура дубликат № **********/20.12.2017г./л.64-65/; фактура дубликат №
**********/20.11.2017г./л.66-67/; фактура дубликат № **********/19.10.2017г./л.68-69/;
фактура дубликат № **********/21.9.2017г./л.70-71/; фактура дубликат №
**********/18.8.2017г./л.72-73/; фактура дубликат № **********/21.7.2017г./л.74-75/;
фактура дубликат № **********/20.6.2017г./л.76-77/; фактура дубликат №
**********/22.5.2017г./л.78-79/; фактура дубликат № **********/28.4.2017г./л.80-81/;
Писмо от КЕВР от 6.1.2020г./л.90-91/; Писмо от КЕВР от 27.4.2020г./л.92/; Решение №Ж-
270/24.4.2020г. на КЕВР, с което производството по жалбата на ответника подадена до
КЕВР на 17.1.2020г. е прекратена без произнасяне по същество/л.93-95/; Писмо № О/Ж-
1109/14.1.2020г. от ищеца до КЕВР и ответника /л.112-116/; жалба на ответника до ищеца от
10.6.2019г./л.117-119/; отговор на жалбата на ответника с дата 24.6.2019г./л.120-121/;
контролен лист № 0218578 за проверка на адреса на ответника от 6.12.2016г./л.122/;
контролен лист № 0209931 за проверка на адреса на ответника от 17.8.2016г./л.123/;
контролен лист № 0203598 за проверка на адреса на ответника от 27.1.2016г./л.124/;
контролен лист № 0194945 за проверка на адреса на ответника на 10.2.2015г./л.125/;
контролен лист № 0194851 за проверка на адреса на ответника /л.126/; протокол за проверка
на водомери с оценено съответствие № 817 от 15.11.2018г./л.127/; писмо до ответника от
19.10.2017г. за констатирани разлики с общия водомер над 20 % /л.128/; второ писмо за
констатирана разлика над 20 % от 20.4.2018г./л.129/; трето писмо до ответника от
19.7.2018г./л.130/; 4-то писмо от 18.7.2019г. за 20 % разлика /л.131/; 5-то писмо от
19.10.2018г./л.132/; 6-то писмо от 21.7.2017г./л.133/; приемо-предавателен протокол №
0053627/28.8.2015г. за монтаж на нов водомер/л.134/; приемо-предавателен протокол №
**********/9.11.2018г. за монтаж на нов водомер/л.135/; справка от електронен карнет за
отчет на кл.№ ********** за период 5.4.2017г.-9.10.2019г./л.136/.
Прието е по делото и ЧГД № 4462/2020г. на СРС.
3
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза /л.106-153/, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, като страните не са я оспорили, се установява, че спорния имот е водоснабден,
редовно е отчитано количеството ползвано вода на всеки три месеца по електронен път.
Поради извънредна проверка на общ водомер, който не е отговарял на одобрен тип за
период 10.7.2018г.-9.4.2019г. не е начислявано за процесния имот „общо потребление”. За
спорния период са издадени фактури, които са приложени към ИМ. Дължимата сума за
спорния период е в размер на 3732,18 лв. за потребена вода, а лихвата за забава възлиза на
сумата 250,82 лв., като за имота е разкрита партида с договорна сметка № ********** и кл.
№ **********. Общо дължимата сума за главница и лихва възлиза на 3983,00 лв. В имота за
спорния период са извършени множество проверки във връзка и с жалби на ответника, като
не са установени течове, а се касае за рално потребена услуга. Било е дадено предписание за
монтиране на индивидуални водомери, за да не се начислява на „база” за нетоплофициран
имот, но това предписание не е изпълнено от ответника. Начисляването на дължимите суми
за процесния имот е извършвано „на база” за трима души и чрез отчитане на общия водомер
за самия имот. Към дата на изготвяне на експертизата общия водомер е с фабричен №
********** и с пломба № 1843382.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК при проведено предхождащо заповедно производство.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя
страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже
своите възражения, които е навел с отговора, че не дължи заплащане на претендираните
суми от ищеца.
В разглеждания случай съдът достига до извод, че страните са били във валидни
облигационни отношения, доколкото ответника е абонат на ищеца и за него е открита
партида за процесния период за процесния имот описан в ИМ, който като собственост
фигурира в Агенция по вписвания, като на 15.3.2021г. имота е прехвърлен като ответника,
задно със съпругата си е запазил право на ползване върху имота. Следователно
възражението на ответника, че не е абонат на ищеца и, че между страните липсват
облигационни отношения е неоснователно и не следва да се взема предвид при установяване
на вземането. Напротив след като имота е СИО, което не се оспорва от ответника, то
приложение на чл.30 ЗС няма и абоната дължи заплащане на дължимите суми. Трайна
практика в Р.България е, че партиди за имоти СИО се откриват на името на единия съпруг,
което не води до разделност на задълженията към дружествата доставящи услуги за
4
имота/като водоснабдяване, канализация, ел.захранване, топлофикация и подобни/. Поради
това съдът достига до извод, че ищеца доказва, че за процесния период ответника е абонат и
следователно дължи плащане за предоставените му услуги.
В тежест на ищеца е да докаже какъв е размера на дължимите суми от свой абонат, в
случая ответника, предвид оспорването на исковете от последния, като е следвало да обори
твърденията на ищеца и да докаже възраженията, които е навел. Това не е сторено в
настоящото производство.
Доколкото ответникът не доказва правоизключващите си възражениея, а в същото
време ищеца представя доказателства за предоставена услуга в посочените размери по ИМ и
в описания период, то претенциите му се явяват доказани. Само за допълнение следва да се
посочи, че самия ответник е имал неправомерно поведение, защото въпреки многократно
дадените му предписания не е монтирал необходимите индивидуални водомери за всеки
отделен обект в имота си, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. От заключението на приетата експертиза се установява, че ищеца правилно е
начислил дължимите суми с оглед приложимата за това методика, описана от вещото лице, а
също така монтирания нов общ водомер при изготвяне на експертизата е бил изправен, като
все още няма монтирани индивидуални водомери за отчитане след общия.
С оглед изложеното следва да се разгледа възражението за погасителна давност.
Съгласно ТР от 11.4.2012г. постановено по ТД№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС дължимите
суми за водоснабдяване се погасяват като периодични плащания с кратка тригодишна
давност. Доколкото производството по настоящото дело е започнало с подаване на
заявление на 29.1.2020г. по чл.410 ГПК, за което е образувано ЧГД№ 4462/2020г. на СРС, то
фактурите издадени преди 1.1.2017г. са погасени по давност, погасени са и начислените
лихви. В конкретния случай главницата е за период 22.5.2017г.-17.11.2019г. който период
не е покрит от погасителна давност затова исковете за главница и лихви подлежат на
уважаване.
По отношение на размера – доказан е с изготвената и приета комплексна експертиза
- 3732,18 лв. за доставена и потребена вода, а лихвата за забава възлиза на сумата 250,82 лв.
Поради всичко изложено исковете на ищеца подлежат изцяло на уважаване в
предявените размери.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски по реда на чл.78,
ал.1 ГПК, като съдът присъжда обща сума от 419,63 лева, от които 119,63лв. за доплатена
ДТ за исковото производство, 200,00лв. за депозит за приетата експертиза и 100лв. за
юр.к.възнаграждение в минимален размер съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на
правната помощ и чл.78, ал.8 ГПК. Съдът следва да присъди и сторените разноски в
заповедното производство от 129,66 лева сторени от ищеца по ЧГД № 4462/2020г. на СРС.
Списък с разноски ищецът не е представил, но такъв по реда на чл.80 ГПК представя
5
ответника /лист 156 от делото/, но само за тези разноски, които ответникът е направил само
в исковото производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „С В “ АД, ЕИК 1 с
адрес и ответник Г. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.Суходол, ул. „Бъдеще“
№ 10, със съдебен адрес г представляван от адв.В.К.-САК, че ответника дължи на ищеца,
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 3732,18 лева/лв./, представляваща потребена вода от длъжника за
имот на адрес: за период 22.5.2017г.-17.11.2019г., ведно със законна лихва от 29.1.2020г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 250,82 лв. за период 22.6.2017г.-
17.11.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИ/ по
ЧГД№ 4462/2020г. на СРС, на основание чл.422 и чл.415 ГПК във вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: , да заплати на „С В АД, ЕИК с
адрес СУМАТА от 419,63 лева сторени разноски от ищеца по настоящото исково
производство и СУМАТА от 129,66 лева сторени разноски от ищеца по ЧГД № 4462/2020г.
на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6