№ 30456
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20251110114188 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ==== ЕАД ЕИК ======, въз основа на
което съдът е издал Заповед № 9619/31.03.2025 за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника М. И. Й. ЕГН **********. В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени
указания, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си като в този срок представи по делото доказателства за това, като
е предупреден, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена. Заявителят е получил съобщението с посочените указания на
19.05.2025 г., но до този момент доказателства за предявен иск в съда не са
представени.
Депозирано е становище от заявителя вх. №179655/22.05.2025 г., с което
заявява, че поради погасяването по давност на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение, за него не е налице интерес от предявяване на
установителен иск. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираните от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал.
5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
С депозираното възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е направил
искане да му се присъдят сторените в производството разноски за адвокатски
хонорар в размер на 450,00 лева, за което е представил и списък по чл. 80
ГПК. Така направеното искане съдът намира за своевременно направено и за
частично основателно по следните съображения:
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не
само от материалния интерес, но и от вида и обема на предоставените защита
и съдействие. Съдът приема, че извършените от процесуалния представител
на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до
такива от вида изготвяне на книжа и молби. Подаването на възражение в
заповедното производство се извършва в съответна бланка утвърдена от
1
Министъра на правосъдието и при съобразяване актуалната практика на СЕС
– решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено в размер на
50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед №9619 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.03.2025 г., издадена по ч.гр.д.№14188/2025 г. по описа на
СРС, II ГО, 71 състав срещу длъжника М. И. Й. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ==== ЕАД ЕИК ====== със седалище и адрес на управление:
гр. === да заплати на М. И. Й. ЕГН ********** с адрес: гр. === сумата 50,00
лева – разноски за производството.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2