2
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са от „ЕЛ ЗЕТ” ООД- гр.Пловдив против „ТИТАН-КЛИНЪР” ООД, гр.Кърджали, в обективно съединение искове с цена 45 214,95 лв., произхождащи от неизпълнение на договори за продажба на цветя, храсти и дървета, от които главница в размер на 39 672,02лв., и лихви за забава в размер на 5 542,93лв. В исковата си молба, ищецът „ЕЛ ЗЕТ” ООД- гр.Пловдив твърди, че в началото на м.май 2007г. се договорили с ответното дружество да му достави цветя, храсти и дървета, за което да бъдат издадени фактури, сумите по които ответникът да заплати в тридневен срок от издаването им. Твърди се също, че ищецът периодично доставял договорените вещи, за което изготвял фактури. Ответникът не бил заплатил сумите по фактура №4/10.05.2007г.; фактура №5/10.05.2007г.; фактура № 6/22.05.2007г.; фактура №7/23.05.2007г.; фактура №9/01.08.2007г.; фактура №12/11.10.2007г.; фактура №13/11.10.2007г. и общо неизплатеното задължение за извършените през 2007г. доставки било в размер на 26 311,70лв. За 2008г. били доставени още цветя, храсти и дървета, за което били издадени фактури с номера №3/10.05.2008г.; фактура №15/16.06.2008г.; фактура №39/24.09.2008г., общото задължение по които било в размер на 13 360,32лв. Общото задължение на ответника възлизало на 39 672,02лв. Твърди се също, че ответникът дължал обезщетение за забава по тези фактури в размер на 5 542,93лв., за подробно посочени в исковата молба периоди. В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл.367, ал.2 от ГПК ответникът сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни по размер. В отговора се сочи, че ответникът признавазадължението си в размер на 28 998,52лв., от които 19 238,20лв. по фактури №4/10.05.2007г.; фактура №5/10.05.2007г.; фактура №6/22.05.2007г.; фактура №7/23.05.2007г.; фактура №9/01.08.2007г. и 9 760,32лв. по фактури с номера№3/10.05.2008г.; фактура №15/16.06.2008г ; и оспорва, че е получавал доставка на цветя, храсти и дървета от ищцовото дружество по фактури с номера №12/11.10.2007г.; фактура №13/11.10.2007г. Оспорва се исковата претенция по тези фактури на стойност 7 073,50лв.. Твърди се също, че сумата по фактура №39/24.09.2008г. в размер на 3 600лв. е платена с платежно нареждане от 26.11.2008г. С оглед на тези си твърдения, счита че искът за лихви за забава е частично неоснователен – сочи, че не дължи лихви за забава за фактури с номера №12/11.10.2007г.; фактура №13/11.10.2007г., тъй като доставки по тези фактури не били извършвани. С отговора сочи доказателства за преводно нареждане за кредитен превод на „ЕЛ ЗЕТ"ООД-гр.Пловдивот 26.11.2008г. за сумата 3 600.00 лв. по фактура №**********/24.09.2008г. и заверено ксерокопие от преводно нареждане за кредитен превод на „ЕЛ ЗЕТ"ООД-гр.Пловдивот 18.12.2008г. за сумата от 28 998.52 лв. за фактури №4/10.05.2007г., №5/10.05.2007г., №6/22.05.2007г., №7/23.05.2007г., и №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г. и №15/16.06.2008г. С оглед на това твърди, че ответното дружество не дължи претендираната от ищеца главница. В допълнителна молба ищецът признава, че е налице плащане по част от претендираната главница, но след предявяване на иска. Депозиран е втори отговор на ответника по допълнителната молба на ищеца. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в общ размер на 45 214,95лв., от които 39 672,02 лева - главница дължима както следва: по фактура № 4/10.05.2007г. – 6 951,80лв.; по фактура № 5/10.05.2007г. – 6 360,40лв.; по фактура № 6/22.05.2007г. - 1 741лв.; по фактура № 7/23.05.2007г. - 2 025.00лв.; по фактура № 9/01.08.2007г. - 2 160лв.; по фактура № 12/11.10.2007г. - 3 051.00лв.; по фактура № 13/11.10.2007г. - 4 022,50лв.; по фактура № **********/10.05.2008г. - 4 454,16лв.; по фактура №**********/16.06.2008г. - 5 306,16лв., по фактура №**********/24.09.2008г. - 3 600лв.; и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД - лихва за забавено плащане за всяка една от фактурите поотделно в общ размер на 5 542,93 лева, както следва :
- 1 453, 47лв. по фактура № 4/10.05.2007г. - върху сумата в размер на 6951, 80лв. - за времето от 14.05.2007г. до датата на завеждане на исковата молба - 10.10.2008г.; - 1 329, 90лв. по фактура № 5/10.05.2007г. - върху сумата в размер на 6360, 40лв.- за времето от 14.05.2007г. до датата на завеждане на исковата молба - 10.10.2008 г.; - 356, 02лв. по фактура № 6/22.05.2007г. - върху сумата в размер на 1 741лв. - за времето от 26.05.2007г. до датата на завеждане на исковата молба -10.10.2008г.; - 413, 32лв. по фактура № 7/23.05.2007г. -върху сумата в размер на 2 025.00лв. - за времето от 27.05.2007г., до датата на завеждане на исковата молба-10.10.2008г.; - 382, 37лв. по фактура № 9/01.08.2007г. - върху сумата в размер на 2 160.00лв. - за времето от 05.08.2007г. до датата на завеждане на исковата молба- 10.10.2008г.; - 455, 16лв.по фактура № 12/11.10.2007г. -върху сумата в размер на 3 051.00лв.- за времето от 15.10.2007г. до датата на завеждане на исковата молба -10.10.2008г.; - 599,99лв. по фактура № 13/11.10.2007г. - върху сумата в размер на 4 022,50лв.- за времето от 15.10.2007г. до датата на завеждане на исковата молба -10.10.2008г.; - 280,40лв. по фактура № **********/10.05.2008г. - върху сумата в размер на 4 454,16лв.- за времето от 14.05.2008г. до датата на завеждане на исковата молба - 10.10.2008г.; - 252,53лв. по фактура №**********/16.06.2008г. - върху сумата в размер на 5 306,16лв. - за времето от 20.06.2008г. до датата на завеждане на исковата молба -10.10.2008г.; - 19,80лв. по фактура №**********/24.09.2008г. - върху сумата в размер на 3 600лв. - за времето от 28.09.2008г. до датата на завеждане на исковата молба - 10.10.2008г.; ведно със законната лихва върху сумата в размер на 45 214,95лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. С определение № 146 от 24.02.2009г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал и приел като доказателства фактура №4/10.05.2007г.; фактура №5/10.05.2007г.; фактура № 6/22.05.2007г.; фактура №7/23.05.2007г.; фактура №9/01.08.2007г.; фактура №12/11.10.2007г.; фактура №13/11.10.2007г.; фактура №3/10.05.2008г.; фактура №15/16.06.2008г.; фактура №39/24.09.2008г.; удостоверение от 03.09.2008г., издадено от КОС по ф.д.№528/2001г. по описа на същия съд; удостоверение изх.№ 1171/21.01.2008г. по ф.д.№2056/2006г. по описа на ОС-Пловдив; писмо, адресирано до „Титан-Клинър” ООД, гр.Кърджали; заверено ксерокопие от преводно нареждане за кредитен превод на „ЕЛ ЗЕТ" ООД-гр.Пловдив от 26.11.2008г. за сумата 3 600лв. по фактура №**********/24.09.2008г.; заверено ксерокопие от преводно нареждане за кредитен превод на „ЕЛ ЗЕТ" ООД-гр.Пловдив от 18.12.2008г. за сумата от 28 998.52лв. за фактури №4/10.05.2007г., №5/10.05.2007г., №6/22.05.2007г., №7/23.05.2007г., и 9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г. и 15/16.06.2008г.; заверени ксерокопия от Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода от 01.01.2008г. до 30.11.2008г. на „ТИТАН КЛИНЪР" ООД-Кърджалиипреводно нареждане за кредитен превод от 08.12.2008 г. за сумата от 4 992 лв.; заверено ксерокопие от Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка "401 доставчици" за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. на „ТИТАН КЛИНЪР" ООД-Кърджали; заверени ксерокопия от трудов договор №161/05.09.2006г. между „ТИТАН КЛИНЪР” ООД-гр.Кърджали и Назифе Рамадан Садула от с.Пенево, общ.Кърджали, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудово правоотношение; заверени ксерокопия от трудов договор № 160/05.09.2006г. между „ТИТАН КЛИНЪР” ООД-гр.Кърджали и Гюлбие Тасим Байрам от с.Пенево, общ.Кърджали, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудово правоотношение. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца , прави признание за извършено от страна на ответника плащане по фактури №4/10.05.2007г.; фактура №5/10.05.2007г.; фактура № 6/22.05.2007г.; фактура №7/23.05.2007г.; фактура №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; фактура №15/16.06.2008г. и фактура №**********/24.09.2008г., с преводни нареждания за кредитен превод от 26.11.2008г. и от 18.12.2008г. С протоколно определение от 24.03.2009г. съдът е приел като доказателство по делото писмо с изх. № 11-00-1398/03.2009 година, изходящо от Министерство на финансите, НАП „Териториална дирекция” – Пловдив. По делото са разпитани свидетелите Галина Мирчева, Елмаз Сюлейман, Мюмюне Реджеб, Севдалина Иванова Узунова и Алтънай Мустафа Халил. С оглед направени от страните искания, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е неоспорено от страните, и което съдът изцяло възприема. От така събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по делото е било налице облигационно отношение – сключен е бил неформален договор за продажба на храсти, дръвчета и цветя, за различни периоди от време, които ищцовото дружество е доставяло на ответното дружество. Не се спори, че след завеждане на иска са били извършени плащания по фактури №4/10.05.2007г.; фактура №5/10.05.2007г.; фактура № 6/22.05.2007г.; фактура №7/23.05.2007г.; фактура №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; фактура №15/16.06.2008г. и фактура №**********/24.09.2008г. с преводни нареждания за кредитен превод от 26.11.2008г. и от 18.12.2008г. общо за сумата в размер на 32 598,52 лв. Спори се относно наличие на договор, доставка на процесните стоки и неплащане по тази доставка, по фактура с номер №12/11.10.2007г. и фактура №13/11.10.2007г. - общо за сумата в размер 7 073,50лв. Приложените по делото фактури с номера №12/11.10.2007г. и №13/11.10.2007г. не са придружени със стокови разписки; впрочем, нито една от приложените по делото фактури не е придружена с такава стокова разписка. Тъй като обаче се спори само досежно описаните по-горе фактури с номера 12 и 13 от 2007г., съдът излага следните съображения: От показанията на свидетелката Галина Мирчева – счетоводител в ищцовото дружество се установява, че фактури се издавали въз основа на стокови разписки, съставени през месеца. Накрая на месеца счетоводителката – свидетелката Мирчева, издавала фактурите въз основа на текущите стокови разписки. Те се съставяли от нея, а понякога и от колежките й, които работели в оранжерията - общи работници в селското стопанство. Тези стокови разписки се подписвали от фирмата, приела стоката, и на тях се отбелязвало на кой номер фактура отговарят. Отбелязвания върху фактурите не се правели. По отношение на предявените й в съдебно заседание фактури №12/11.10.2007г. и №13/11.10.2007г. - общо за сумата в размер 7 073,50лв., свидетелката сочи, че лично тя ги била съставила. Не си спомняла точния брой на стоковите разписки, въз основа на които издала тези фактури. Тези стокови разписки били съставени от Мюмюне Реджеб и Елмаз Сюлейман – работнички в ищцовото дружество. Стоките, описани в тези стокови разписки били предадени на служител на ответното дружество, предимно на Севдалина Узунова. Когато се предавала стоката на „Титан - Клинър” ООД почти винаги присъствала Севдалина Узунова. Случвало се стоката да бъде предавана и на други служители на дружеството - Алтанай и Георги Павлов. Относно фактурите с номер № 12/11.10.2007г. и № 13/11.10.2007г. св. Мирчева твърди, че лично ги предала на Узунова. След това изпратила покана до „Титан - Клинър” ООД да изплатят задълженията си по всички фактури, включително и по фактури № 12 и 13. Свидетелката твърди, че в гр.Кърджали тя водела само оперативно счетоводство, и в края на всеки месец изпращала всички документи в счетоводството на дружеството в гр.Пловдив. Относно стоковите разписки разяснява, че те предхождат фактурите, и са били налични към датата на издаване на фактурата; тя ги описвала много подробно във фактурата, поради което самите разписки не били необходими, въпреки, че тя ги пращала в счетоводството в гр. Пловдив. Изпращала много стокови разписки, но счетоводителката в Пловдив й казвала, че не са й нужни стоковите разписки, след като Мирчева ги описвала толкова подробно по фактурите. Относно стоковите разписки, въз основа на които издала фактури № 12/11.10.2007г. и 13/11.10.2007г., не си спомняла дали ги е изпращала в Пловдив. Счетоводителката от Пловдив не проявявала интерес за тези стокови разписки. Стоковите разписки се подписвали и от дружеството, което получавало стоката. Съставяли се в два екземпляра, по един за всяка от страните. В края на месеца събирала оперативната информация, издавала фактурите, и ги изпращала в Пловдив, а в Кърджали само ги изготвяла. В момента на предаване на фактурите други стокови разписки или документи не се предавали. Счетоводно ищцовото дружеството приключвало всеки месец, след като Мирчева изпратела всички документи в Пловдив. Тя счетоводно година или месец не приключвала, само събирала документите, и ги изпращала в Пловдив в края на всеки месец. Твърди, че стоката по фактури номер 12 и 13 била получена от ответното дружество на място от оранжерията на „Ел Зет” ООД, находяща се в гр.Кърджали, като всеки път от ответното дружество идвали на място с камион, товарили я, и си вземали стоката. Твърди също, че точно по тези фактури стоката е получена от ответното дружество през август, или септември не било възможно да има издадена фактура без наличието стокова разписка. От показанията на свидетелките Елмаз Сюлейман и Мюмюне Реджеб – общи работнички в ищцовото дружество, се установява, че „Титан Клинър” ООД купувало от „Ел Зет” ООД цветя и други растения, като стоката предавали със стокови разписки, в които се описвали бройките и видовете растения, и разписките се подписвали от двете страни. Разпитани по делото са и свидетелите Севдалина Узунова и Алтънай Халил; първата от тях - организатор по труда в „Титан-Клинър” ООД от месец април 2004г., а от 2006г. - като организатор по озеленяване; вторият от тях от 2003г. работел като началник на организаторите по труда в същото дружество. От показанията на св.Узунова се установява, че като организатор по озеленяване получавала стоката и разпределяла работата на работниците. При получаването на стоката се издавали само стокови разписки. Фактурите ги получавал управителя на фирмата. Единият екземпляр от стоковата разписка свидетелката внасяла в счетоводството. Стоковата разписка я пишела счетоводителката на „Ел Зет” ООД, а св.Узунова се подписвала за получената стока. Тази стокова разписка след това я предавала в счетоводството. Стоковите разписки се издавали в три екземпляра - един за „Титан-Клинър” ООД, а два екземпляра оставали за „Ел Зет” ООД. Свидетелката Узунова твърди, че не е получавала фактури от счетоводителката на „Ел Зет” ООД; тя не работела с фактури, а само със стокови разписки. Нямало случай, в който да била казвала на счетоводителката на „Ел Зет” ООД, че са били унищожени фактури в „Титан-Клинър” ООД. За предявените й фактури №12/11.10.2007г. и №13/11.10.2007г., издадени от „Ел Зет” ООД-гр. Пловдив на „Титан-Клинър” ООД-гр. Кърджали свидетелката твърди, че за фактура №12/11.10.2007г., по която са фактурирани чимшири, такива храсти дружеството било садило през 2006г. - в началото на озеленяването и толкова чимшири, колкото били отразени във фактурата, нямало в целия град. За фактура №13/11.10.2007г. твърди, че са фактурирани летни цветя, а по това време се садяли есенни цветя. Сочи в показанията си, че още в момента на вземането на стоката се издавала стокова разписка. Стоковите разписки ги подписвала само свидетелката, тъй като никой друг не получавал цветя. Св.Узунова твърди, че никога не била отсъствала, и не била излизала в отпуска. В началото на тази година от фирма „Ел Зет” ООД помолили да пуснат две стокови разписки за минал период, но свидетелката Узунова отказала. Помолили я да подпише сега две стокови разписки от 2007г. за получени цветя. Твърди, че Гюлбие Тасим Байрям, Нафизе Рамадан Садула, Недрет Хасан Сабри работели в ответното дружество, но в момента работели в „Ел Зет” ООД; същите не се подписвали на стокови разписки за получена стока. Стоката я получавала лично св.Узунова, и само тя подписвала. Никога не била отсъствала, и никой от работниците не бил получавал стока и не ли отивал сам, без нейно знание или присъствие. Нямало случай, в който свидетелката да изпраща шофьор с товарна кола да получава стока от „Ел Зет” ООД. Само тя имала право да влиза от портала на оранжерията навътре. Работниците ги карали да стоят вън пред портала и стоката им се изнасяла там. Имало случаи работници на ответното дружество да помагат при ваденето на разсад, когато се касаело за по-голямо количество, но това било първата година, когато започнало озеленяването през 2006г. Твърди, че през 2007г. ответното дружество не е получавало чимшири. За фактури свидетелката нищо не знаела, тъй като не се занимавала изобщо с фактури; при нея били само стокови разписки, а фактурите се издавали на основание стокови разписки и се прикрепяли една към друга. От показанията на св.Алтънай Халил се установява, че никога не бил получавал стока за озеленяване. От заключението на вещото лице, и от изслушването му в съдебно заседание се установява, че в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 „Клиенти” са заведени издадените фактури на „Титан Клинър” ООД, гр.Кърджали, на обща стойност 39 672,02лв. По процесните фактури били извършени плащания от ответника по банков път в размер на 32 598,52лв., и към момента на изготвяне на заключението крайното салдо по сметка 411 „Клиенти” било в размер на 7 073,50лв., която сума представлявала неизплатената стойност по фактури №12/11.10.2007г. и №13/11.10.2007г. Вещото лице изчислило обезщетението за забава по процесните фактури и за претендираните с исковата молба периоди от време в размер на 5 544,93лв. По счетоводни документи на „Титан Клинър” ООД, нямало данни за получени храсти, цветя и други на стойност 7 073,50лв. Ищецът не бил издавал експедиционни бележки, или двустранно подписани протоколи за предаване и приемане на стоката. В счетоводствата на ищцовото и на ответното дружества не били налични стокови разписки, относими към процесните фактури. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че не са издавани експедиционни бележки от доставчика за извършена доставка на стоки. За изготвянето на експертизата вещото лице контактувало със счетоводителката на фирмата в гр.Пловдив. Вещото лице Добруджалиева се интересувало за стокови разписки, но нито в ищцовото, нито в ответното дружество имало такива разписки. Имало само фактури, други съпровождащи ги документи не били налични в дружествата по делото. Към фактура № 12/11.10.2007 година и към фактура № 13/11.10.2007 година нямало никакви други съпътстващи документи, които да представляват основание за фактурата в никое от двете дружества. Тези фактури били осчетоводени от ищцовото дружество. При ответника, в „Титан-Клинър” ООД, въобще не разполагали с тези фактури, те не били осчетоводени и нямало никакви документи във връзка с тях. Тези две фактури били налични само в ищцовото дружество, и към тях нямало никакви други документи. Нямало случаи, в които когато вещото лице работело по поставената му задача в счетоводството в гр. Пловдив, да му откажат да му представят материали, под предлог, че те се намират в друго счетоводство. Вещото лице не знаело, че съществува друго счетоводство към ищцовото дружество. Всичко, което му било нужно за експертизата, му било предоставено от счетоводителката в гр.Пловдив, и нямало основание последната да откаже нещо, при положение, че е налично при нея и за друго счетоводство не се е говорило. При тези данни съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.318 и сл. от ТЗ за неизпълнение от страна на ответника на задължението да заплати цената при закупуване на стоката, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено изпълнение на парично задължение. Общите предпоставки, за да бъде уважен иска по чл.79 от ЗЗД са : да е възникнало облигационно отношение /правомерен юридически факт, от който да възниква задължение за изпълнение/; да е налице неизпълнение; реалното изпълнение да е възможно. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства наличието на облигационно отношение - страните по делото са сключили 7бр. неформални договора за търговска продажба /по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ/, по силата на които ищецът е продал на ответника цветя и храсти на обща стойност 32 598,52лв., и които били фактурирани с фактури №4/10.05.2007г.; №5/10.05.2007г.; №6/22.05.2007г.; №7/23.05.2007г.; №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; №15/16.06.2008г. и № 39/24.09.2008г. Налице е и втората предпоставка - фактът на неизпълнението от страна на ответника по иска към момента на предявяване на иска. Този факт не се оспорва от последния. По отношение на третата предпоставка- ответникът по делото не представя доказателства, че изпълнението на договора е невъзможно. Впрочем, по отношение на тези договори, в хода на процеса ответникът по иска е извършил плащания, с което практически признава задълженията си по тях. Що се касае до претенцията на ищеца, по отношение на твърдените от него покупко-продажби на стоки, фактурирани с фактури № 12/11.10.2007г. и № 13/11.10.2007г., доказателства в подкрепа на тези твърдения по делото не са представени. Безспорно се установява, че в счетоводствата на двете дружества не са налични стокови разписки, на базата на които следва да бъдат издадени процесните фактури с № 12/11.10.2007г. и № 13/11.10.2007г. В тази връзка, следва да се отбележи, че показанията на св. Мирчева, която е оформяла счетоводните документи при твърдените покупко-продажби по тези две фактури, са противоречиви. Свидетелката твърди, че тя е съставила стокови разписки, предхождащи тези две фактури, че те са били подписани от двете дружества, както и че ги е изпратила в счетоводството на „ЕЛ Зет” ООД в гр.Пловдив, но такива не са открити там, нито в счетоводството на ответното дружество. Също така св. Мирчева твърди, че стоковите разписки подробно се описвали във фактурите – л.104, поради което самите разписки не били необходими. Видно от приложените по делото фактури с № 12/11.10.2007г. и № 13/11.10.2007г., в тях не са описани стокови разписки, на базата на които същите да са издадени. Фактурите не са подписани нито от св.Узунова, на която св.Мирчева твърди, че ги предала, нито от друг представител на ответното дружество. Не се доказва и стоките, описани в тези две фактури да са били предавани на работници или представители в ответното дружество. Следва да се отбележи също, че видно от показанията на св.Узунова, храстите, описани във фактура № 12/11.10.2007г. – чемшири, са били засаждани от ответното дружество през 2006г., а като количество толкова храсти не били засадени в целия град. По отношение на фактурираните във фактура № 13/11.10.2007г. цветя свидетелката сочи, че същите представлявали летни цветя, каквито не се садяли през есента. С оглед изложеното по-горе, съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца по основния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл. 318 и сл. от ТЗ за сумата 32 598,52лв. по фактури №4/10.05.2007г.; №5/10.05.2007г.; №6/22.05.2007г.; №7/23.05.2007г.; №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; №15/16.06.2008г., и № 39/24.09.2008г.; с оглед извършеното в хода на процеса плащане на тази сума обаче, искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен искът за главница в размер на 7 073,50лв., произхождащи от покупко-продажба на цветя и храсти по фактури с № 12/11.10.2007г. и № 13/11.10.2007г., като неоснователен и недоказан, по съображенията, изложени по-горе. Относно претенцията за лихви за забава съдът съобрази следното:Тъй като доставката на вещите по процесните договори за продажба на цветя и храсти, по фактури №4/10.05.2007г.; №5/10.05.2007г.; №6/22.05.2007г.; №7/23.05.2007г.; №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; №15/16.06.2008г., и № 39/24.09.2008г. се признават от ответното дружество, и с оглед извършените по тях плащания на 08.12.2008г. за фактури 4,5,6,7 и 9 от 2007г., 3 и 15 от 2008г., и на 26.11.2008г. по фактура 39/24.09.2008г. – т.е., след завеждане на исковата молба, този иск се явява основателен и доказан до размера 5 943,34лв., съобразно заключението на вещото лице. Тъй като обаче ищецът е предявил иск за лихви за забава в по-малък размер - 5 542,93лв., то следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати лихва за забава на осн.чл.86 от ЗЗД за забавено плащане по фактури №4/10.05.2007г.; №5/10.05.2007г.; №6/22.05.2007г.; №7/23.05.2007г.; №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; №15/16.06.2008г., и № 39/24.09.2008г. в размер на 5 542,93лв., както и законна лихва върху сумите по тях в общ размер на 28 998,52лв., считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2008г. до 08.12.2008г. по фактури 4,5,6,7 и 9 от 2007г., 3 и 15 от 2008г., и по фактура 39/24.09.2008г., върху сумата в размер на 3 600лв., считано от 10.10.2008г. до 26.11.2008г. С оглед този изход на делото, и претенцията на ищеца за деловодни разноски, такива му се следÔат в размер на 4 144,56лв., и същите следва да се възложат в тежест на ответното дружество.
Водим от изложеното, и на осн.чл. 235 от ГПК Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ТИТАН КЛИНЪР” ООД, със седалище и адрес на управление ГР.Кърджали, бул.”България” №97, с ЕИК *********, да заплати на „ЕЛ ЗЕТ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №34, ет.6, офис №2, представлявано от управителя Георги Атанасов Хараланов от гр.Пловдив с ЕГН **********, сумата в размер на 5 542,93лв., произхождащи от лихва за забава на осн.чл.86 от ЗЗД за забавено плащане по фактури №4/10.05.2007г.; №5/10.05.2007г.; №6/22.05.2007г.; №7/23.05.2007г.; №9/01.08.2007г., №3/10.05.2008г.; №15/16.06.2008г., и № 39/24.09.2008г.; законна лихва върху 28 998,52лв., считано от 10.10.2008г. до 08.12.2008г., и законна лихва върху 3 600лв., считано от 10.10.2008г. до 26.11.2008г., както и сумата в размер на 4 144,56лв., представляващи деловодни разноски. ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛ ЗЕТ” ООД, гр. Пловдив, против “ТИТАН КЛИНЪР” ООД, гр.Кърджали, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 39 672,02лв., както и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава върху сумата в размер на 7 073,50лв., като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |