Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 18.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10080 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу А.И.К. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
741.34 лева, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № PLUS-11234233, под формата на
кредитна карта MasterCard №
CARD-12570394, активирана на 10.06.2016г.; сумата от 149.75
лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.08.2018г.
до 04.01.2019г.,
сумата от 20.05
лева – лихва за забава, начислена
за периода от 04.01.2019г.
до 11.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 24.04.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издаден заповед № 3725/14.05.2019г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6397/2019г.
по описа на РС-Варна, 21-ви състав. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати
горните суми.
В
исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS-11234233, ответникът А.И.К. е дал съгласие си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Твърди се дружеството да е предоставила на ответника кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от К. на
10.06.2016г. Така предоставения кредитен лимит, кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен
лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, за ответника е
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че К. е преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.08.2018г., на която дата е извършено последното от
страна на ответника плащане. Към тази дата баланса по сметката му е в размер на
минус 891.09 лева. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата.
Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена
до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения
срок сезира съда с искане за установяване спрямо К. дължимостта
на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати
задълженията, произтичащи от договора за револвиращ
потребителски кредит.
С молба
вх. № 72433/07.10.2019г., ищецът, чрез процесуалния си представител, признава,
че отвъртикът е погасил задължението си към
дружеството, твърдейки това да е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение и в хода на настоящото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът А.И.К., не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 6397/2019г. по описа на ВРС, 21-ви състав, се
установява, че по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против А.И.К. е издадена заповед № 3725/14.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 741.34 лева,
представляваща главница по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-12570394, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.04.2019г. до окончателното й изплащане,
сумата от 149.75 лева – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.08.2018г. до 04.01.2019г., сумата от 20.52 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 04.01.2019г. до
11.04.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Видно от приложеното на л. 14-18 от делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11234233, че на 14.04.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ и А.И.К.
е сключен договор за паричен кредит.
Предвидено в т. 12 от договора е, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде издадена и доставена след
проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от страна на
кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде издадена не по-късно
от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а при
неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не произвежда
действие. Задълженията от договора и свързаните с ползването на кредитната
карта ще възникнат само след като кредитополучателя активира издадената
кредитна карта.
В т. 13 от договора е предвидено, че кредитният лимит
по кредитна карта, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от ответника чрез
извършване на трансакции /т. 14/. За ползвания кредитен лимит е предвидено в т.
16, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
лимита за срока на ползване на същия, както и такси за ползването на кредитната
карта, като конкретният размер на лихвата и таксите ще бъде посочен в
приложението по т. 21 от договора. В последният текст на договора е уговорено,
че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като
наред с нея ще бъде доставен и документ – приложение, представляващо неразделна
част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя
за плащане по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с коментирания договор и приложенията към него.
Приложено на л. 20-21 от делото е приложение към договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11234233/14.04.2015г., едностранно подписано от
представител на кредитора, видно от което е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД отпуска на К. револвиращ
кредит в размер на 1000 лева, който може да бъде усвояван чрез извършване на
трансакции с издадената кредитна карта Мастъркард. За
ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер
на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване, като предвиденият
ГПК е в размер на 44.90%. Предвидено задължение на кредитополучателя е да
заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, като минималната
такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева възлиза в размер на 60 лева.
Приложено по делото /л. 24/ е и копие от
товарителница от 09.02.2016г. за доставка на документи до А.К., като видно от
отразяването пратката е получена лично от адресата на 11.02.2016г.
Според отразеното в приложеното на л. 22 от делото
месечно извлечение по кредитна карта от 01.01.2019г.
дължимата сума за отчетен период 16.11.2018г.-14.12.2018г. е в размер на 30.36
лева, формирана от месечна лихва, застрахователна премия и месечна такса за
обслужване. Посочено е, че използваният кредитен лимит възлиза в размер на 1000
лева. Посочено е, че използваният кредитен лимит възлиза в размер на 891.09
лева.
Представени по делото са и сертификат за сключена застраховка „Защита на
плащанията“ и Общи условия към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото
лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което
се претендира вземането, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните
са били обвързани от действителен договор за издаване и ползване на кредитна
карта, че дружеството е предоставило на ответника такава, като същата е
активирана от страна на Йордан Дянков, усвояването на предоставения кредитен
ресурс, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне
на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното
вземане по отделни пера.
Установи се по
делото, че на 14.04.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София/ и А.И.К. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11234233. Установи се, че при сключване на договора е
предвидена възможност за последващо кредитиране на
Дянков, за което кредиторът издава кредитна карта. В сключения договор не се
съдържат конкретни уговорки за размера на кредита /извън максималния размер на
евентуално отпуснатия от кредитора ресурс/, размера на лихвата и таксите, като
е предвидено те да бъдат допълнително уточнени като приложение към съглашението.
При това положение и за да се приеме, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по делото следва да бъдат установени уговорени конкретни
параметри на кредита, като задължително условие за съдържанието му в
съответствие с нормите на чл. 10 и сл. ЗПК.
За доказване на
твърдяната облигационна обвързаност по повод предоставяне на кредит под формата
на разрешен кредитен лимит, ищецът представя приложение към договора за
потребителски паричен кредит PLUS-11234233, в което е посочен размера на кредитния лимит, дължимата
договорна лихва, годишния процент на разходите, конкретно дължими такси от
страна на картодържателя при извършване на операции,
както и такива за обслужване на кредита. Посочен е и падеж на плащане на
минималната погасителна вноска, както и размер на същата в зависимост от
усвоения кредитен лимит. По делото е представена товарителница, за доставени на
ответника документи, както и месечно извлечение, в което е посочен размера на
усвоения кредитен лимит. Тези доказателства не са оспорени от ответника, поради
което и съдът намира, че макар и едностранно създадени, установяват факта на
предоставяне, респ. активиране на картата. При това положение и за ответника е
възникнало задължение да върне ползвания кредитен лимит, ведно с дължимата
договорна лихва. Независимо от липсата на ангажирани доказателства за
подлежащия на доказване факт, извършено от ищеца признание на неизгоден за него
факт следва да бъде ценено, поради което и се приеме, че А.К. е погасил
задълженията си към дружеството. С оглед това и предявените претенции следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
спора и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, в това число и
сторените такива в заповедното производство, предвид липсата на ангажирани
доказателства за момента на погасяване на задълженията към дружеството, а оттук
и невъзможността да бъде извършена преценка станал ли е с поведението си
ответникът причина за водене на делото
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14 срещу А.И.К., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 741.34 лева, претендирана като главница по договор за револвиращ
кредит № PLUS-11234233, под формата на
кредитна карта MasterCard №
CARD-12570394, активирана на 10.06.2016г.; сумата от 149.75 лева, претендирана като възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.08.2018г.
до 04.01.2019г.,
сумата от 20.05
лева – лихва за забава, начислена
за периода от 04.01.2019г.
до 11.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 24.04.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издаден заповед № 3725/14.05.2019г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6397/2019г.
по описа на РС-Варна, 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: