№ 39103
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110168375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. М. срещу „*******“ ООД и
насрещен иск на дружеството.
С първоначално предявените от ищцата А. В. М. (за назоваване на
страните съдът ще използва единствено качествата им по първоначалния иск)
искови претенции, се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договор за кредит между
страните № 5848961/29.08.2022 г., предвиждащи такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 1482,30 лева и неустойка за
неосигуряване на поръчител в размер на 988,20 лева са нищожни поради
противоречие със закона, вкл. като неравноправни.
С насрещния иск ответникът по делото „*******“ ООД иска осъждане
на ищцата А. В. М. да му плати 3000 лева – главница по договор за кредит №
5848961/29.08.2022 г., ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. (датата на
подаване на насрещния иск) до окончателното плащане, и 634,24 лева –
договорна лихва за периода от 19.09.2022 г. – 05.05.2023 г.
В първоначалната искова молба се твърди, че между страните е сключен
договор за кредит № 5848961/29.08.2022 г., по силата на който ищцата е
получила 3000 лева със задължение да ги върне на 30 вноски до 24.10.2023 г.
при лихва от 40,32 % и годишен процент на разходите от 49,37 %. Твърди, че
в чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено ищцата да плати на ответника и
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1482,30 лева, а в чл.
5, ал. 2 било предвидено, ако ищцата в 3-дневен срок не осигури обезпечение
чрез поръчители с голям доход. Поддържа, че клаузата за такса за експресно
разглеждане е уговорена в нарушение на законова забрана по чл. 10а ЗПКр.
Освен това двете клаузи били неравноправни, тъй като уреждали прекомерно
висока неустойка и се ползвали само за обогатяване на ответника, като имали
размер почти на отпуснатия кредит. Твърди се, че целта е да се заобиколи
забраната за максимален годишен процент на разходите, като така се подведе
потребителя относно действителните разходи по кредита. Твърди се, че
1
клаузите са част от бланка и не са индивидуално уговорени. Искат се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на първоначалната искова
молба от ответника – „*******“ ООД, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Претендира се, че ищецът има право да иска обезпечение
на вземането си, като ищцата е имала избор да го осигури, а преценката в
какъв размер е рискът на кредитора не следва да се прави от съда, а при
условията на свобода на договаряне. Претендира се, че няма нарушение на
добрите нрави и ищцата е можела да се откаже от договора, ако не намери
обезпечение. Поддържа се, че няма нарушение на чл. 33 ЗПКр, тъй като става
въпрос за допълнително задължение по договор. По отношение на таксата за
експресно разглеждане на документи поддържа, че това е услуга, която
ищцата сама е избрала и същата не е дейност по отпускане на кредита, а я
предхожда, поради което ответникът има право да получи възнаграждение за
нея. Претендират се разноски.
В насрещния си иск първоначалният ответник „*******“ ООД
поддържа фактическите твърдения в исковата молба относно това, че ищцата
е получила кредит от дружеството и иска връщането му. С насрещния иск
обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на вноски от
ищцата, като признава, че тя е платила 50 лева по кредита. Иска се
ответницата да плати невърнатата главница от 3000 лева, както и 634,24 лева
възнаградителна лихва, като се поддържа, че ищцата дължи още и 595,27 лева
– неизплатен остатък от неустойка и 1482,30 лева такса за експресно
разглеждане, както и 160 лева – разходи на ответника за събиране на
вземания. Прави се искане при уважаване на иска, съдът да направи
прихващане на вземанията срещу ищцата с претенцията ѝ за разноски.
В отговора си на насрещния иск първоначалната ищца поддържа, че
договорът за кредит е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй
като е с лихва повече от три пъти размера на законната, а освен това
договорът няма изискуеми се реквизити – годишният процент на разходите не
е посочен ясно, не е ясно от кои компоненти се формира, в него не са
включени оспорените такса и неустойка; липсва пълен погасителен план, тъй
като представеният в договора не включва всички дължими се вноски за
всички компоненти; липсва указание за правото на ищцата на отказ от
договора; общите условия не са подписани от ищцата на всяка страница; не е
посочен подневен процент на лихва. Оспорва се ищцата някога да е дължала
разходи за събиране на вземането на ответника. Иска се всички платени от
ищцата на ответника суми по договора да се приспаднат (прихващане на
изпълнението) от задължението.
Съдът намира, че са предявени от ищцата два обективно съединени
иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 19, ал. 4
ЗПКр и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, а от ответника – искове по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр, на които
ищецът противопоставя възражение по чл. 22 ЗПКр във връзка с описаните
2
по-горе възражения, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че с договор за кредит № 5848961/29.08.2022 г.
ответникът е отпуснал на ищцата 3000 лева при задължение ищцата да ги
върне на 30 месечни вноски с падежи до 24.10.2023 г. и с лихва 40,32 %, при
вписан ГПР 49,37 %; че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата е предвидено
да плати 1482,30 лева такса за експресно разглеждане на искането за кредит, а
съгласно чл. 5, ал. 2 при непредоставяне на обезпечение е следвало да плати
неустойка 988,20 лева; че ищцата е платила 50 лева по договора за кредит.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, отговора и насрещната искова
молба; счетоводна експертиза по въпросите на ответника, както и служебно
за изчисляване на ГПР при различните оспорени от страните компоненти,
включени във формулата.
С оглед направеното от ответника в отговора на исковата молба
оспорване на материалното състояние на ищцата, съдът следва, доколкото
същата е била освободена частично от такси по делото, да изиска справка за
декларирани доходи на ищцата за последните 12 месеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 68375 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11
декември 2023 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са първоначално два обективно съединени иска за
прогласяване на нищожност на договорни клаузи поради противоречие с
добрите нрави или със закона – поради неравноправност, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 19, ал. 4 ЗПКр и чл. 10а, ал.
2 ЗПКр, а с насрещната искова молба – два кумулативно съединени
осъдителни иска за заплащане на главница и лихва по договор за кредит с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1
ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр, като ответницата прави възражения за
нищожност на договора по разпоредбите, посочени по-горе, и по чл. 22 ЗПКр
3
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 – 12 ЗПКр и чл. 11, ал. 2 ЗПКр.
Главните искове се уважават, ако съдът установи, че е уговорена
неустойка, която отива отвъд присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция или по размер явно не отговаря на правилата на
добросъвестността във вреда на потребителя, а за клаузата за експресно
разглеждане – ако съдът установи, че тя е за действия по отпускане на
кредита (отчасти правен въпрос, който страните трябва да обсъдят).
Насрещните искове се уважават при установяване на сключен от
страните договор за кредит с уговорка за лихва, усвояване на кредита от
ищцата и настъпване на падежа на задълженията или предсрочна изискуемост
поради неплащане на вноски. въпреки това исковете ще се отхвърлят, ако се
установи, че в договора не са посочени реквизити относно годишния процент
на разходите (правно спорен е въпросът дали неточното посочване се
приравнява на липса на такова, страните следва да изразят становище),
правото на отказ и погасителен план.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че с договор за кредит № 5848961/29.08.2022 г.
ответникът е отпуснал на ищцата 3000 лева при задължение ищцата да ги
върне на 30 месечни вноски с падежи до 24.10.2023 г. и с лихва 40,32 %, при
вписан ГПР 49,37 %; че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата е предвидено
да плати 1482,30 лева такса за експресно разглеждане на искането за кредит, а
съгласно чл. 5, ал. 2 при непредоставяне на обезпечение е следвало да плати
неустойка 988,20 лева; че ищцата е платила 50 лева по договора за кредит.
УКАЗВА на ищцата, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по претенцията за недействителност на клаузи – клауза за
начисляване на такса за услуга във връзка с отпускане на кредита;
2. по възраженията си за нищожност на договора за кредит – ГПР при
включване в същия на начислените допълнителни такси.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по възраженията си за липса на прекомерност на неустойка –
остойностяване на евентуалните си вреди от неосигуряване на обезпечение от
ищцата;
2. по възраженията си за такса за експресно разглеждане – извършените
действия във връзка с ускореното разглеждане на заявлението за кредит за
разлика от други такива; разходите за тези действия;
3. по насрещните осъдителни искове – че ищцата е подписала всяка
страница от договора за кредит и общите условия.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
4
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба
и отговора на насрещния иск писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – ТД
на НАП – София, да представи в двуседмичен срок от получаване на
съобщението следните намиращи се у него документи: справка за доходите на
ищцата (да се посочат три имена и ЕГН) за последните 12 месеца преди
получаване на писмото от съда
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ответника и
служебно изслушване на СЧЕТОВОДНА експертиза по въпроси в насрещния
иск (на лист 35 от делото) и по въпрос на съда: Да се изчисли годишният
процент на разходите по договора за кредит по делото с използване на
формулата по ЗПКр, като в разходите по кредита се включат:
1. Включените от кредитодателя компоненти на формулата;
2. Главницата, законната лихва и таксата за експресно разглеждане;
3. Главницата, законната лихва, таксата за експресно разглеждане и
неустойката;
4. Всички разходи, описани в справка на лист 41 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 400 лева, платими от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ответника, че ако не заплати разходите за експертизата, ще
бъде осъден за това, като първоначално ще се поемат от бюджета на съда.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – А. Г. М. , че ако
не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
5
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6