Присъда по дело №1780/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 1780 по описа за 2023г. на ШРС

На 17.08.2023г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №101/2023г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу В. Р. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Шумен, за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с
чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 10.07.2023г. в с. Илия
Блъсково, в условията на повторност като случаят не е маловажен, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – сумата от 1434 лева и фотоапарат „Канон“ на стойност 60 лева,
всичко на обща стойност 1494.00 лева, от владението на Р.Ц.Ж. от с. Илия Блъсково,
собственост на читалище „Просвета 1925“ – с. Илия Блъсково, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини
- престъпление по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.28
ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 03.10.2023г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание около 1 година и 6 месеца
“лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно
при строг режим. На основание чл.59 от НК да бъде зачетено времето през което е бил
задържан.
В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбират в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че е виновен за извършеното
престъпление и моли да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под 1 година.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира за определяне на наказание
в размер на 1 година „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде
намалено с 1/3 и да бъде зачетено задържането на подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: С протоколно определение от 04.07.2022г. за одобряване на
споразумение по НОХД 1323/2022г. на РС - Шумен, подс. В. Р. Х. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК като му е било наложено наказание, при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - 6
месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Протоколното
определение е влязло в сила на 04.07.2022г. Това осъждане на подс. Х. обуславя
„повторността“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК на новото деяние, извършено от него.
Подс. В. Р. Х. нямал жилище, в което да живее и водел скитнически начин на живот.
В началото на м.юли 2023г. заживял в изоставена къща в с. Илия Блъсково, обл. Шумен.
1

На 10.07.2023г., след обяд, около 14,00ч., подс. В. Х. се разхождал в центъра на село
Илия Блъсково. Минавайки покрай сградата на читалище „Просвета - 1925“ в селото
забелязал, че входната врата била заключена, а един от прозорците на първия етаж бил
отворен. Тъй като нямал финансови средства, решил да си набави такива, като извърши
кражба на пари или движими вещи от помещенията в читалището. След това подс. В.Х.
отишъл до отворения прозорец в сградата на читалище „Просвета — 1925“ в с. Илия
Блъсково, прехвърлил се през прозореца и влязъл вътре в сградата. После се качил на втория
етаж и влязъл в едно от помещенията там, чиято врата била отворена, като видял, че там
имало бюро. Последователно отворил чекмеджетата на бюрото, като в едното от тях
намерил кафяв кожен портфейл с пари в банкноти с различен номинал на обща стойност
1434 лева. Тези пари били собственост на читалище „Просвета — 1925“ - с. Илия Блъсково.
Извадил от портфейла намиращите се в него пари и ги прибрал в себе си. Също така взел и
фотоапарат марка „Канон“, също собственост на читалището, който бил оставен върху
бюрото и тръгнал да се излиза. Докато излизал от помещението, подсъдимия хвърлил на
земята фас от цигара, която пушел, без да я загаси и отишъл до стълбището, водещо към
първия етаж. През това време в сградата на читалището влязла св. Р.Ц.Ж., която била
председател на читалище „Просвета - 1925“ в с. Илия Блъсково, както и материално-
отговорно лице. Чувайки, че свидетелката отключва входната врата и влиза в сградата,
подс.Х. се върнал в помещението, от което бил извършил кражбата на парите и вещите и се
скрил под бюрото, като хвърлил на земята портфейла с част от парите в него, а друга част от
парите хвърлил в чекмеджето на бюрото. Единствено прибрал в себе си една банкнота с
номинал 50 лева, която скрил в левия си чорап. Освен това взел и фотоапарата в себе си.
През това време св. Ж. чула шум от стъпки вътре в сградата, след което излязла от
читалището и заключила входната врата. Отишла до сградата на кметството в селото и
повикала св. В. В. - кмет на с. Илия Блъсково, като му съобщила, че някое лице е влязло в
сградата, докато тя е отсъствала. След това св. Ж. подала и сигнал на ЕЕНСП 112. Малко по-
късно на местопроизшествието пристигнали служители на РУ-Шумен, както и кмета на
селото - св.В., които задържали подс.Х. в сградата на читалището. При извършения му
личен обиск била намерена и иззета от него банкнота с номинал 50 лева. При извършения
оглед на местопроизшествието част от парите, предмет на кражбата, били открити
захвърлени на пода в помещението на втория етаж заедно с портфейла, а друга част от
парите били открити разхвърляни в чекмеджето на бюрото. Фотоапарата „Канон“ бил отрит
на стълбището, където подсъдимият го оставил, малко преди да бъде задържан. След това
подс. Х. бил отведен в РУ-Шумен за изясняване на случая.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 10.07.2023г. от местопрестъплението е
бил иззет фас от цигара, приложен в плик, като веществено доказателство по делото и
фотоапарат „Канон“.
С протокол за обиск на лице от 10.07.2023г. от подсъдимия била иззета 1 бр.
банкнота с номинал 50 лева.
С постановление от 11.07.2023г. на разследващия полицай от РУ-Шумен, водещ
разследването по делото, банкнотата с номинал 50 лева и фотоапарата „Канон“ са били
върнати на св.Р. Ж., представител на читалище „Просвета- 1925“- с.Илия Блъсково.
От назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза е установена лека
умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и
лечение по МКБХ. Подсъдимият не страда от душевно заболяване, което би могло да се
приравни към „краткотрайно или продължително“ разстройство на съзнанието. При
отсъствие на душевно заболяване, което би могло да се приравни към „краткотрайно или
продължително“ разстройство на съзнанието, установената степен на интелектуален
дефицит, в рамките на Леката умствена изостаналост, не нарушава качествено базисните
психични годности на подс. Х., към момента на коментираното деяние, макар че в
количествен аспект ги повлиява, улеснявайки го - същият е могъл да разбира свойството и
2

значението на извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК. При
подсъдимия отсъстват анатомофизиологични нарушения на сетивните анализатори,
психичният му живот не е деформиран от психопатологична продукция, а когнитивните
нарушения, които има са сравнително леки, поради което той притежава достатъчни
способности да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с деянията, да
ги запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни обяснения. В актуалното
психично състояние на подс. Х. не се регистрират болестни отклонения, които да го
лишават от възможност да участва в наказателния процес в качеството на обвиняем, с
участието на защитник, предвид интелектуалната непълноценност, макар и в леките
степени, както и да изтърпява наказание. В съображение с установения интелектуален-
паметов дефицит в рамките на Леката умствена изостаналост и особеностите в личностовата
сфера, е уместно, с оглед възможността от разгръщане на реакции на декомпенсации при
евентуално ефективно изтърпяване на наказание, подс. Х. да бъде обект на повишени
медицински грижи в смисъла на чл. 40, ал. 4 от НК.
От назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза е заключено, че подс. В. Х. страда от Лека умствена изостаналост със значително
нарушение на поведението. При отсъствие на душевно заболяване, което би могло да се
приравни към „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“,
установената степен на интелектуален дефицит, в рамките на Леката умствена изостаналост,
не нарушава качествено базисните психични годности на обвиняемия, към момента на
коментираното деяние, макар че в количествен аспект ги повлиява, улеснявайки го, същият
е могъл на разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
смисъла на чл. 33 от НК. Не се установяват анатомофизиологични нарушения на сетивните
анализатори. Психичният му живот не е деформиран от психопатологична продукция, а
когнитивните нарушения, които има са сравнително леки, поради което той притежава
достатъчно способности да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с
деянията, да ги запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни обяснения. В
актуалното психично състояние на подсъдимия не се регистрират болестни отклонения,
които да го лишават от възможност да участва в наказателния процес в качеството на
обвиняем, с участието на защитник, предвид интелектуалната непълноценност, макар и в
леките степени и неграмотността, както и да изтърпява наказание. В съображение с
установения интелектуален-паметов дефицит в рамките на Леката умствена изостаналост и
особеностите в личностовата сфера, е уместно, с оглед възможността от разгръщане на
реакции на декомпенсации при евентуално ефективно изтърпяване на наказание, подс. Х. да
бъде обект на повишени медицински грижи в смисъла на чл. 40, ал. 4 от НК.
От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че стойността на фотоапарата „Канон“ е в размер на 60 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК,
който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпленията от общ характер, наказуеми по чл.195 ал.1
3

т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия направил опит да отнеме
чужди движими вещи с определена стойност от владението на другиго, като прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала от св.
Р.Ц.Ж. и е установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието му; деянието е
останало недовършено поради независещи от подсъдимия обстоятелства – външни фактори
са възпрепятствали довършването на деянието, а именно обстоятелството, че св. Ж.
разбрала, че в нейно отсъствие лице е влязло в сградата и все още се намира в нея, за което
уведомила св. В. В. и след подаден сигнал на тел.112, пристигналия на място полицейски
екип на РУ — Шумен задържал подсъдимия на място в обекта;
- по отношение на подсъдимия е налице квалификация по т.7 на чл.195 ал.1 от НК -
престъплението е извършено от подсъдимия при условията на повторност, тъй като същият
е извършил деянието след като е бил осъден с присъда по НОХД № 1818/2021г. по описа на
РС – Шумен, влязла в законна сила на 03.02.2022г., за престъпление по чл.194 ал.1 от НК,
споразумение по НОХД № 1323/2022г. по описа на РС – Шумен, влязло в законна сила на
04.07.2022г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК, присъда по НОХД №1328/2022г. по
описа на РС – Шумен, влязла в законна сила на 26.07.2022г., за престъпление по чл.195 ал.1
т.3 и т.7 от НК;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предметите на престъплението и да се разпореждат с тях в свой интерес (имал е
намерение противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към набавяне на облаги по лесен , но недопустим от закона
начин.
При определяне на наказаниято на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплениата и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
*смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в
наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия като
наказанието за извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.18 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК.
За престъплението по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с
чл.28 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" една до десет години.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че в конкретният случай престъплението е
останало недовършено, тъй като касае за опит за кражба, както и липсата на отегчаващи
вината обстоятелства намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия
ще бъде налагане на наказание 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода“. На основание
чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от свобода» съдът
намали с 1/3 и наложи на подсъдимия 1 година „лишаване от свобода“.
4

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подс. В. Р. Х. е бил
задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, чл.64 ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 10.07.2023г.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Вещественото доказателство по делото – фас от цигара,съдът остави по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подс. В. Р. Х. се възложиха да заплати в полза
на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен направените в досъдебното производство
разноски в размер на 1221.80 лева и 5 лева при издаване на изпълнителен лист в полза на
Районен съд гр.Шумен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	37
Дата:	3 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20233630201780
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 август 2023 г.

Присъда по дело №1780/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите