Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 26.06.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
юни
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 9341 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.Р.П. против Г.Ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Твърди се, че на 31.03.2016 г. в
гр. Бойчиновци водач на неидентифицирано превозно средство нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал ПТП, в резултат на което пострадал ищеца.
Поддържа се, че на посочената дата и място около 21,25 часа пешеходецът –ищецът
по делото се движел по ул. „Георги Димитров“, като в района на № 90 бил блъснат
от неидентифицирано превозно средство, водачът на което напуснал
местопроизшествието. Във връзка със случая е образувано ДП № 271/16 г. по описа
на РУ-Монтана, пр.пр. № 601/16 г. РП-Монтана.
Поддържа се, че от ПТП ищецът
получил следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на гръдния кош, фрактура на четвърто, пето, шесто и седмо
ребро вдясно, наличие на въздух в дясна гръдна половина, счупване на левия
малък пищял. Твърди се, че ищецът претърпял оперативна интервенция-плеврална
пункция вдясно, хирургичен шев на плеврата. Твърди се, че на 07.02.2017 г.
ищецът подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответника, но последният отказал плащане
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП от 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Оспорва исковите
претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че не са представени
доказателства за виновно, противоправно поведение на
водача. Оспорва изцяло твърдяното в
исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване от ищеца с твърдението,
че той като пешеходец сам се е поставил в опасност, движейки се до десния край
по платното за движение в тъмната част на денонощието, при наличието на
проходима затревена площ, в нарушение на чл.108 от ЗДвП. Оспорва размера на
претенциите като прекомерни. Оспорва претенцията за лихва за забава с твърдението,
че ответникът не е изпаднал в такава. В случая ответникът се е произнесъл в
установения срок, поради което лихва се дължи евентуално от датата на завеждане
на исковата молба в съда.
В срока за допълнителна искова
молба, ищецът не депозира такава.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск
като недоказан. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 31.03.2016 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от
01.04.2016 г., както и от приетото
и неоспорено от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 31.03.2016 г.
около 21,25 часа в гр. Бойчиновци по ул. «Георги
Димитров» в посока към центъра на града се движел
неизвестен автомобил със скорост от порядъка на 58 км/ч. В
същото време в същата посока на 0,70-0,80 м в ляво се движел ищеца П.П. със скорост на движение от порядъка
на 2,50 км/ч. В района на училището на гр. Бойчиновци е настъпил удар между предна дясна част на автомобила в областта на десния ъгъл на предната броня и левия крак на пешеходеца. Скоростта на автомобила в момента
на удара е била от порядъка на 56 км/ч. При този първоначален контакт тялото на пострадалия се е
наклонило към автомобила, като същевременно от създадения момент същото е ротирало по посока на часовниковата стрелка и е претърпяло
втори удар-най-вероятно от дясната колонка на челното стъкло и дясното странично огледало на автомобила. По този начин пешеходеца е отхвърлен и е прелетял разстоянието от 7-8
метра, след което е претърпял
удар в терена със скорост от 37-38 км/ч. След приземяването
си тялото на пешеходеца е
изминало разстояние от около 4 м плъзгайки
се по терена до окончателното
си установяване на мястото,
където е намерено.
Вещото лице сочи, че причини за
настъпване на произшествието
са субективните действия на
водача на неизвестния автомобил, който не е възприел движещия се в лентата му за движение и намиращ се отдясно пешеходец. Водачът на автомобила при движение на къси светлини и при наличие на улично
осветление е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца на разстояние от около
70 м преди мястото на
удара. От друга страна причина за процесното ПТП са и субективните действия на пешеходеца, който през тъмната част на денонощието се е движил в лентата за движение на автомобила
на разстояние от 0,70-0,80 м в ляво
от десния й край, при наличие на тротоар
покрай училището на гр. Бойчиновци.
От приетата
по делото СМЕ, чието
заключение не е оспорено от страните се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на главата, сътресение на главния мозък, контузия на гръдния кош, счупване на 4,5,6,7 десни ребра, частично навлизане
на въздух между обвивките
на белия дроб, счупване на долния край на ляв малък пищял. Тези
увреждания представляват съчетана травма със засягане на глава, гръден кош и
долен крайник. Проведено е болнично
лечение в периода от 01.04.2016 г. до 09.04.2016 г., по време
на което е направено
оперативна евакуация на въздуха
и зашиване на плеврата.
Проведено е домашно-амбулаторно лечение за срок от
3-3,5 месеца.
Пред
настоящата инстанция е разпитан
свидетеля Р.П.Р.-син на ищеца,
който установява, че пет минути след като му се обадили да съобщят за инцидента с баща му той бил на мястото на произшествието. Баща му бил в безпомощно състояние, абсолютно неадекватен, в съзнание.
На главата имал огромен хематом. В болница останал около 10 дни, където му били правени множество процедури. Бил гипсиран глезена му, претърпял
хирургична интервенция на самия
гръден кош. В болницата ищецът не можел да се обслужва самостоятелно. През целия му
престой там елементарни нужди като хранене,
пиене на вода, не можел да върши сам и свидетелят заедно със сестра му се редували да го обслужват. Ищецът
бил на легло и не можел да се движи.
След болницата ищецът бил настанен в дом, в който имало постоянно 24-часово медицинско
наблюдение и медицински персонал. Самото
възстановяване продължило
около 3 месеца. Гипсът на крака бил свален на 40-ия ден. Заздравяването на ребрата протекло
по-бавно. Към настоящия момент ищецът се придвижва с патерица. Произшествието не му се отразило
добре психически. Има болки
в гръдния кош и в глезена
при промяна на времето. Преди инцидента ищецът бил
физически активен, постоянно бил в движение, общувал
с хора, вкъщи си отглеждал
градинка. Сега не може да извършва тези дейности.
Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
На 07.02.2017 г. ищецът сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, като това му
е отказано с писмо изх. №
24-01-92 от 06.03.2017 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г.
С оглед установената
по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са доказани елементите от фактическия състав на чл. чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от телесните увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника. Вещото лице сочи, че причина за произшествието са субективните действия на водача
на неизвестния автомобил, който не е възприел движещия се в лентата му за движение и намиращ се отдясно пешеходец. Водачът на автомобила при
движение на къси светлини и
при наличие на улично осветление е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца на разстояние от около
70 м преди мястото на удара
и да предотврати произшествието чрез заобикаляне на пострадалия.
От приетата
по делото СМЕ се установява,
че описаните травматични увреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и последица от него.
С поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съобразно която водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното
ПТП се установяват с приетата по делото СМЕ.
От своя
страна ищецът в качеството си на пешеходец също е нарушил правилата за движение
по пътищата, с което е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП. При наличието на тротоар той се е движил по пътното платно попътно на движението
на автомобила в разрез със нормата на чл.108, ал.1 от ЗДвП- пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница:
1. когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани.
Като съобрази поведението на
двамата участници в произшествието, както и че отговорността на водача е
значително по-голяма, намира че приносът на ищеца е в размер на 5%, поради
което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД застрахователното обезщетение следва да
бъде намалено, съобразно приетия принос.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По отношение на размера
на предявения иск:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания.
Касае се за мъж на 74 години
претърпял увреждания, от които се е възстановил за срок до три месеца и
половина.
С ангажираните по делото писмени
и гласни доказателства ищецът не доказа по-голям обем и интензитет на търпените
неимуществени вреди. Не са събрани доказателства, че търпимите в доказания
период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики
и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ.
търпимите неудобства - по-големи от обичайните.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., поради което и
за тази сума искът ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази
сума до претендирания размер от 50 000 лв. като
неоснователен. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение следва
да бъде намалено със сумата от 1500 лв., или искът следва да бъде уважен за
сумата от 28 500 лв.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение
за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 558, ал.1, изр. 2, във
връзка с чл.497
КЗ,
съобразно която лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497.
По силата на чл.
497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3;
2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
От ангажираните
в процеса доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищеца
писмени доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последният да не ги
е представил.
Ето защо съдът
намира, че с изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е
изпаднал в забава и от този момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на
07.02.2017 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 08.05.2017 г.-първият
присъствен ден след изтичането на срока в неработен ден и от 09.05.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Следователно
исковата претенция за периода от 31.03.2016 г. до 08.05.2017 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а претендираната лихва
следва да бъде присъдена, считано от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане
на главницата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от такси и
разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Видно от договор за правна защита
и съдействие от 22.05.2018 г. адвокат Н. осъществява безплатно процесуално
представителство на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от иска.
При материален интерес от 50 000
лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 2030 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата
от 1157,10 лв., която е съответна на уважената част от иска /28 500 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в
размер на 500 лв.
От общата сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 215 лв., съответни на отхвърлената част от иска /21 500
лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1140 лв., както
и сумата от 228 лв.-депозит вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати
на основание чл.557, ал.1,
т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. на П.Р.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.Н. сумата от 28 500 лв. /двадесет и осем
хиляди и петстотин лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, настъпили
вследствие на ПТП от 31.03.2016 г. в гр. Бойчиновци, виновно причинено от водач
на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над сумата от 30 000
лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
както и акцесорния иск за лихва за периода от 31.03.2016
г. до 08.05.2017 г. и искът за неимуществени вреди за разликата над 28 500
лв. до сумата от 30 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД поради приет
принос в размер на 5%.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати
на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1 157,10
лв. /хиляда сто петдесет и седем и 0,10 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде
заплатени по сметка: IBAN: ***, BIC: ***-„ПИБ“ АД, титуляр: Адвокат В.Н., чл.39 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1
140 лв. /хиляда сто и четиридесет лв./ държавна такса, както и сумата от 228
лв./двеста двадесет и осем лв./-депозит вещи лица от бюджета на съда съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: