Р Е Ш
Е Н И Е №
260006
17.05.2023 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Христина
Жисова
Секретар: Милена Борисова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 81 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м. „Изгрев“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ 77195.729.646 по КК на гр.Хасково, с площ 500 кв.м., при граници и съседи: 77195.729.425, 77195.729.644, 77195.729.645, 77195.729.400, 77195.729.406.
Жалбоподателката твърди, че със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на област Хасково на осн. § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 32 от ЗА, обнародвана в „Държавен вестник" бр. 55 от 12.07.2019
г., бил одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) на ж.р. „Изгрев",
землище на гр. Хасково, приет от Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, който
бил законова предпоставка за издаване на
Заповед № 217/28.01.2020 г. от Кмета на Община Хасково по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост при условията на § 4б,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Стоянка А. Костадинова върху недвижим
имот, с идентификатор 77195.729.646,
ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, с площ 500 кв.м., при
граници и съседи: 77195.729.425, 77195.729.644, 77195.729.645, 77195.729.400,
77195.729.406, която обжалвала в законовия срок и пред Районен съд - Хасково имало висящо адм. д. № 8/2020 г. Налице
бил правен интерес от обжалване на горепосочената заповед, тъй като жалбоподателката
била собственик на недвижимия имот от 500.00 кв.м., находящ се в местността
„Изгрев", землище на гр. Хасково, по силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 71/02.07.1997 г. и била
вписана като стар собственик в регистъра на новообразуваните имоти по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ за местност „Изгрев", гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195. Включването на
собствения й имот с идентификатор 77195.729.646 в плана на новообразуваните
имоти определял правният й интерес от обжалване на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019
г., издадена от Областния управител на област Хасково, като нищожна в частта на имота й, тъй като
същият не бил от категорията имоти по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Той не бил земеделска земя и никога не бил
предоставен на граждани по силата на актове, визирани в §4, а именно: на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. С
оглед на това, липсвало законово
основание за включването му в ПНИ по §4. В тази част Заповедта на Областния управител била нищожна, издадена е при липса на предмет и
на законови основания.
Жалбоподателката
поддържа наличието на правен интерес от изричното обявяване за нищожна на
визираната Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на
област Хасково, в частта, касаеща собствения й имот с идентификатор
77195.729.646, тъй като тя била законова предпоставка за издаване на Заповед № 217/28.01.2020 г. от Кмета
на Община Хасково по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която имала производен
характер.
Посочва, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на област Хасково представлявал административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който непосредствено се засягали основни права и законни интереси на жалбоподателката, каквото било правото й на собственост върху описания имот.
Според жалбоподателката, Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на област Хасково била нищожна поради липса на законови основания за издаването й и липса на предмет, която незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Позоваването на нищожност на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на област Хасково, й давало възможност да обжалва заповедта в частта на ПИ с идентификатор 77195.729.646 без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК. С оглед §19, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Административнопродесуалния кодекс (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопродесуалния кодекс, т.е. подсъдността на описания имот на жалбоподателката била пред Районен съд - Хасково.
Относно основанията за нищожност на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. в обжалваната част се сочи, че имотът с идентификатор 77195.729.646, ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, не бил от категорията имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя и никога не бил предоставен на граждани по силата на актове, визирани в §4, а именно: на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. С оглед на това липсвало законово основание за включването му в ПНИ по §4 и възстановяването му на наследници на Стоянка А. Костадинова. Тази материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от ППЗСПЗЗ кметът на общината в срок до шест месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ предоставя на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включват земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в §4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ границите, върху които собствеността се възстановява по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се утвърждават с решение на общинската служба по земеделие и се отразяват върху изходната картна основа. Следователно след като собствения имот на жалбоподателката никога не е бил предоставен за ползване по силата на актовете, визирани в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, бил включен в плана на новообразуваните имоти при съществено и грубо нарушение на действащите законови норми, което водело до нищожност на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител в обжалваната й част.
Грубо нарушение на материалноправната предпоставка на §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ било и това в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е било предоставено право на ползване по силата на визираните в §4, ал. 1 актове. Този извод се налагал от разпоредбата на §4к, ал. 7, която препращала към §4, свързан с §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът на жалбоподателката не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, включен бил в строителните граници на гр. Хасково. С оглед на изложеното следвало да се приложи разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, според която бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Не била налице и идентичност между собствения имот на жалбоподателката с идентификатор 77195.729.646 й притежаваната от наследниците на Стоянка А. Костадинова земеделска земя, възстановена им с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50814 по чл. 11 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на
изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да бъде прогласена
нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на
област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м.
„Изгрев“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ 77195.729.646 по КК на гр.Хасково,
с площ 500 кв.м., при граници и съседи: 77195.729.425, 77195.729.644,
77195.729.645, 77195.729.400, 77195.729.406.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. Б.Д. ***, която поддържа изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи, свързани с наличието на нарушения на материалния закон при извършената реституционна процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт, а именно липсата на валидно решение на Поземлена комисия като акт, който поставя началото й.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованите страни М.К.С. и П.Г.Б., чрез пълномощника си адв.Д. ***, както и заинтересованата страна Т.Г.А. чрез назначения й особен представител адв. И.В. *** оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни А.К.А., Д.К.А. и В.Г.А. не се представляват в открито съдебно заседание и не вземат писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС - 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият е бил обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателката.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
В представеното от ответника извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.730.646 с площ от 500 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 81 А южно по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – К.Т.Д. и Стоянка А. Костадинова, с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 71 от 02.07.1997 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50814; име на стария собственик – Стоянка А. Костадинова; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг; Списък на ползвателите, платили суми по банкова сметка *** §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р. „Изгрев“ гр.Хасково, както и извадка от протокол за анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи на териториите по §4 и сл. от ЗСПЗЗ, вкл. и на жилищен район „Изгрев“ гр. Хасково, касаещ процесния имот; Извадка от помощен план на м.„Изгрев“ град Хасково; Извадка от Разписен лист към помощен план на м.„Изгрев“ град Хасково; Списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС на м. „Изгрев“; Копие от Протокол № 99/17.07.2000г. за приемане на Помощните планове; Копие от графиката на кадастралния план, одобрен 1988г. за процесния имот пл.№ 91 и разписния лист към него; Копие от графиката на помощния план, одобрен 2000 г. за имот пл. № 91 и регистъра към него.
Според представената от жалбоподателката Заповед № 217/28.01.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50814 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4062/22.01.2020 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Стоянка А. Костадинова върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.646, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 500 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.425, улица; 77195.729.644, жилищна територия; 77195.729.645, жилищна територия; 77195.729.400, улица и 77195.729.406, жилищна територия; ограничения в собствеността няма.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Стоянка А. Костадинова, на Поземлена комисия – Хасково, както и Протокол № 36-24 от 21.12.1994г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Хасково от 21.12.1994 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Стоянка А. Костадинова. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Стоянка А. Костадинова в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху два имота, находящи се в терен по §4 в местността „Чешма дере“, а именно- нива от 11.300 дка и една нива от 2.250 дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
Според писмо с вх.рег.№ 271795/30.11.2021г. на Общинска служба „Земеделие” – Хасково, решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ – Хасково са издадени в един оригинал и са връчени на лицето, като след връчването им ОСЗ – Хасково издава само дубликат на тези решения и протоколи. Протоколно решение за определяне на териториите по §4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ на основание чл. 18г от ППЗСПЗЗ, както и картен материал на землището на град Хасково по §4 не е наличен в архива на Общинска служба „Земеделие” – Хасково.
В приложената преписка по заявление № 50814 от 10.01.1992г. се съдържат и Заявление вх.№ 1141/10.01.1992г. от Г.А.К., наследник на Стоянка А. Костадинова /И./ до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково от дата 28.12.1991г.; Декларация от Костадин А.К., наследник на Стоянка Петкова И. /Костадинова/ до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково; Декларация от Г.А.К., наследник на Стоянка А. Костадинова /И./ до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково; Декларация от Петра А. Радева, наследник на Стоянка Петкова И. /Костадинова/ до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, дело № 113/1953г. от 20.04.1953г. на Хасковски народен съдия; Записка за вписване нотариален акт за продажба № 119, том V от 27.12.1948г., представена от Стоянка А. Костадинова на Нотариус при Хасковския областен съд; Нотариален акт за покупко-продажба № 40, том III, регистър 2620, дело № 718/1948г. от 27.12.1948г. на Нотариус при Хасковския областен съд;
Безспорно е също така обстоятелството, че конституираните по делото заинтересовани страни са пълният кръг от наследници на родената на *** г. и починала на 15.02.1968 г. Стоянка А. Костадинова съобразно приложените по делото удостоверения за наследници – Удостоверение за наследници на Стоянка Петкова И. /Костадинова/ с № 2465/01.10.1991г., издадено от Община Хасково.
За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателката са представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 71, Том VI, дело 2257/1997 г. от 02.07.1997г. на нотариус при РС - Хасково, съгласно който К.Т.Д. е призната за собственик на нива от 500 кв.м. в местността „Изгрев“ в Хасковско землище, заснета по кадастъра на района с планоснимачен номер 91 А, при граници: от две страни път, Т. Петров и Банко Ройдев.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че процесният имот попада в терените, определени за възстановяване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с изработването и приемането на картата по чл.18 г от ППЗСПЗЗ. Местоположението на земеделските земи – нова от 11.300 дка и нива от 2.500 дка, възстановени на наследниците на Стоянка А. Костадинова по заявление № 50814 от 10.01.1992 г. с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК Хасково в помощния план, приет през 2000 г. не е установено по писмени данни, а чрез анкетиране. Според вещото лице не може да се установи наличие или липса на идентичност между ПИ 77195.729.646 и посочените имоти в Нотариален акт 40/1948 г. и в Нотариален акт 42/1953 г. За района на процесния имот има одобрен и влязъл в сила ПУП – ПУР, одобрен с Решение № 703 от 04.02.2011 г. на Общински съвет Хасково, влязъл в сила на 25.03.2011 г. като за ПИ 77195.729.646 регулацията е приложена. Отговорите на останалите въпроси съдът не следва да коментира, доколкото същите са свързани с правни изводи.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици. В случая, във втората от описаните хипотези се намират конституираните заинтересовани страни по делото в качеството им на наследници на Стоянка А. Костадинова, на която е било възстановено от поземлена комисия правото на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а жалбоподателката попада в третата такава като настоящ собственик и именно този приоритет според настоящия съдебен състав е бил следван при изработване на ПНИ, респ. при възстановяване на собствеността въз основа на него.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице, доколкото обжалваният административен акт е издаден от областния управител по местонахождение на имота. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените правила при издаване на административен акт по начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателката, свързани с твърденията й за притежание на правото на собственост върху процесния имот, както и съобразно оспорването на това обстоятелство от страна на част от заинтересованите страни, следва, че е налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
Възраженията, развити от жалбоподателката в хода на устните състезания, че представеното по делото решение № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия Хасково е невалидно, тъй като не е подписано от членовете на комисията, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Посоченото решение, представено официално включително и от административния орган – Общинска служба „Земеделие“ Хасково, представлява копие - дубликат на издаденото от Поземлената комисия оригинално решение, което е било връчено на заявителя. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели, а след като оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган може да остане единствено екземпляр на решението, което не носи подписи на издателите му. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на издателите им. Следва да се отбележи, че решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОЗС Хасково препис, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 ГПК страната, която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински, а както бе посочено вече доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод, не са ангажирани.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС – 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План
на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м. „Изгрев“, гр. Хасково, в частта й касаеща
ПИ 77195.729.646 по КК на гр.Хасково, с площ 500 кв.м., при граници и съседи:
77195.729.425, 77195.729.644, 77195.729.645, 77195.729.400, 77195.729.406, не е
нищожна, а доводите на жалбоподателката са неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че в последното
проведено по делото съдебно заседание определеното възнаграждение за извършване
на съдебно-техническата експертиза е увеличено със сумата от 730 лева, увеличен
е и размера на определения депозит за назначения на заинтересованата страна Т.Г.А.
особен представител адв. И.В. *** с 300 лева като е
указано на жалбоподателката да внесе така посочените суми в едноседмичен срок
по сметка на РС Хасково, което до момента на настоящото произнасяне не е
сторено, то жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на РС-Хасково и разноските, възложени в нейна тежест от 730 лева за възнаграждение
за вещо лице.
Освен това с молба с вх. рег. № 260510/25.04.2023 г. адв. И.В.
е поискала съдът да измени постановеното в с.з., проведено на 19.04.2023 г.
определение, постановено по настоящото дело като възнаграждението й бъде
увеличено от 300 лв. на 1850 лева или със сумата от 1550 лева, мотивирано
с продължителността на делото и фактическата му и правна сложност. Становище във връзка с исканото изменение от
жалбоподателката в предоставения й от съда едноседмичен срок не е постъпило.
По повод на тази молба съдът намира следното:
След като съдът е констатирал, че заинтересованата страна Т.Г.А. е била редовно призована чрез залепване на уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК за съдебно заседание на 26.05.2021г., като тя не се е явила в срок да получи съдебните книжа, както и че са били налице предпоставките на чл. 137, ал. 5 АПК, с определение № 260046 от 14.06.2021г., постановено по адм.д. № 81 по описа за 2020г. на РС-Хасково, й е бил назначен особен представител на разноски на жалбоподателя посоченият в уведомителното писмо от АК-Хасково адвокат, а именно адв. И.В.Г. ***. Дължимата сума за неговото възнаграждение, е бил определен с Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 26.05.2021г. съобразно фактическата и правна сложност на делото под минималния за съответния вид работа, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от ½ част от него и възлизащ на 300 лева, внесен от жалбоподателката с платежно нареждане по сметка на РС Хасково.
В съдебно заседание, проведено на 19.04.2024 г. по настоящото дело, назначеният особен представител на заинтересованата страна Т.Г.А. – адв. И.В., е направила искане за увеличаване на определението й възнаграждение, същото е било уважено и с Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.04.2022г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението е увеличено с още 300 лева, т.е. общо до 600 лв.
С цитираната по-горе молба адв. И.В. е поискала възнаграждението й да бъде увеличено не с определената от съда сума в размер на 300 лева, а със сумата от 1550 лева.
Съдът намира това искане за допустимо и за частично основателно по следните съображения:
Възнаграждението за особения представител се определя от съда с назначаването му. В случаите когато съдът не е съобразил определеното възнаграждение с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за служебния защитник, поел конкретното дело, и въпреки, че финансовите параметри на заплащане са били ясни при даване на съгласието и поемане на защитата по делото, то особения представител има право да поиска от съда изменение размера на определените в тежест на страната първоначално разноски, в хода на делото. Така съгласно разясненията по т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК „няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото съдът, да определи по-висок размер на възнаграждението“, тъй като „само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство“.
В случая при първоначалното определяне на размера на възнаграждението, съдът е съобразил както фактическата и правна сложност на делото, така и ограниченията, предвидени за този размер в чл.137, ал.6 АПК, в чл.36, ал.2 ЗА, в чл.8 ал.3 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция обн. ДВ бр.84 от 2016 г., преди измененията обн. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г.
След това обаче са проведени 11 открити съдебни заседания, в които особения представител е взел участие на следните дати: 15.09.2021 г., 13.11.2021г., 08.12.2021 г. 02.02.2022г., 23.03.2022г., 18.05.2022г., 06.07.2022г., 05.10.2022г., 23.11.2022г., 08.02.2023г. и 19.04.2023г. като е вземал становища по направените искания, както и по приемането на доказателствата по делото. Съгласно чл.7, ал.9 НМРАВ, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., а след редакцията на посочената разпоредба в ДВ бр.88 от 04.11.2022г. по 250лв. или за участие в съдебни заседания и съобразно посочените по-горе разпоредби възнаграждението в конкретния случай възлиза на 1350.00 лева, като съдът намира, че на основание чл.137, ал.6 АПК, чл.36, ал.2 ЗА и чл.8 ал.3 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения този размер следва да бъде определен на 675.00 лева, т.е. ½ от 1350.00 лева, а не както е бил увеличен с 300 лева, доколкото по този начин са били нарушени минималните ограничения, предвидени в посочените по-горе разпоредби.
По изложените съображения, съдът следва да измени с настоящия съдебен акт и Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.04.2022г., постановено по адм. дело № 81 по описа за 2020 г. на РС – Хасково, с което е увеличено възнаграждението на особения представител на заинтересованата страна Т.Г.А., адв. И.В. *** със сумата от 300.00 лева като постанови, че възнаграждението се увеличава със сумата от 675.00 лева, които разноски също следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор 77195.729.646, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 500 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.425, улица; 77195.729.644, жилищна територия; 77195.729.645, жилищна територия; 77195.729.400, улица и 77195.729.406, жилищна територия; ограничения в собствеността няма.
ИЗМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.04.2022г., постановено по адм. дело № 81 по описа за 2020 г. на РС – Хасково, с което е увеличено възнаграждението на особения представител на заинтересованата страна Т.Г.А. *** със сумата от 300.00 лева като вместо него постановява, че възнаграждението се увеличава със сумата от 675.00 лева.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от общо 1405.00 лева, представляваща направени разноски по делото, от които 730.00 лева за възнаграждение за вещо лице и 675.00 лева за възнаграждение за назначения особен представител на заинтересованата страна Т.Г.А., както и сумата от 5.00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ :