Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11374 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.04.2018г. на СРС,
ГО, 41 състав по гр.д.№ 24209/2017г.
са отменени на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС по искове на М.Е.И. решенията на
общото събрание на етажните собственици от административен адрес: гр.София, ж.к. *********приети на
проведени на 15.12.2016г. и 15.03.2017г. общи събрания на ЕС. С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК
решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците, в която са изложени
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че по отношение на ОС на ЕС, проведено на 15.12.2016г., преклузивният срок по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е изтекъл, тъй като от събраните гласни доказателства се
установява изготвянето и залепването на протокола от ОС в портиерната на входа.
Отделно се поддържа, че ищцата е присъствала на двете проведени общи събрания,
които атакува, поради което е била надлежно уведомена за взетите решения. Сочи
се, че относно проведеното на 15.03.2017г. общо събрание, датата за
провеждането му е определена на предходното ОС на ЕС. Излагат се съображения,
че неправилно СРС е приел нередовност в поканата за провеждане на ОС на
15.12.2016г., както и че е нередовно проведено поради липса на кворум. С оглед
гореизложеното, е заявено искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл.40,
ал.1 ЗУЕС да бъдат отхвърлени като неоснователни
Въззиваемата страна М.Е.И.
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение,
по подробно изложени в писмен отговор съображения.
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации.
Във връзка с доводите по въззивната жалба,
следва да се добави следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост,
всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото
събрание на етажната собственост, като съгласно разпоредбата на чл.40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда н ачл. 16, ал. 7 от закона.
Исковете са предявени в преклузивния
срок, установен в чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което са допустими. Неоснователно е
оплакването за недопустимост на иска по отношение на решението от 15.12.2016г. В
тази връзка въззивният съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанцинния съд, че по делото не са ангажирани доказателства за
изпълнение на процедурата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за поставяне на съобщение за изготвения
протокол от проведеното ОС на ЕС, на видно общодостъпно място на входа на
сградата, с посочени дата, час и място на поставяне на съобщението, от който
момент тече 30 - дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Неоснователно е
оплакването в жалбата, че ищцата е била уведомена за взетите решения, тъй като
е присъствала на ОС, както и че събраните гласни доказателства установяват
разгласяването на протоколите по предвидения в чл.16, ал. 7 ЗУЕС ред. При
действието на ЗУЕС срокът за предявяване на иск за отмяна на решение на ОС на
ЕС, за разлика от отменения ПУРНЕС, изрично е уреден да тече от изпълненние на
специална процедура по съобщаване на изготвения протокол по чл. 16, ал. 7 ЗЕУС. При надлежно изпълнение
на процедурата, визирана в цитираната норма, протоколът от ОС на ЕС се
стабилизира, поради което е без значение присъствието на съответния етажен
собственик на ОС за началото на срока по чл. 40 ЗУЕС. По делото не се твърди и
доказва да е изготвено и поставено писмено съобщение до етажните собственици за
протокола от 15.12.2016г., поради което тази липса не може да бъде заместена с
гласни доказателства. Независимо от това, показанията на разпитаните по делото
свидетели Т. и Ц. не налагат различен извод, тъй като не установяват подобни
обстоятелства. Ето защо най -ранният установен по делото момент на узнаване на
ищцата за протокола от ОС на ЕС е 07.04.2017г., когато е получила препис от същия от СО – район
Младост, поради което към момента на подаване на исковата молба на
19.04.2017г., е спазен преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
По същество предмет на
разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на две решения на
общото събрание на етажните собственици в сграда, с административен адрес: гр.София, ж.к. *********приети на
15.12.2016г. и на 15.03.2017г.
Между страните по делото не е
спорно, а и от представения договор от 12.04.91г., сключен по реда на НДИ се
установява, че ищцата е етажен собственик в процесната сграда, поради което
същата е легитимирана да оспори взетите от общото събрание на етажната
собственост решения по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗУЕС, общото събрание
се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание,
която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно
от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24
часа. Изискването за посочване в поканата на лицата, които свикват общото
събрание, и за полагане на подпис от тези лица, е свързано с разпоредбата на
чл.12 от ЗУЕС, в която са посочени лицата, оправомощени да свикат общо събрание.
В настоящия случай проведеното
на 15.12.2016г. ОС на ЕС е нередовно свикано и проведено. По делото липсва
представена надлежна покана за свикване на общо събрание на сочената дата, а
удостовереното в протокола е, че е свикано по покана от УС/КС на ЕС, чрез
покана от лица, залепена на входната врата, без въобще да е ясно кои са тези
лица. Само на това основание решенията, взети на посоченото ОС на ЕС, подлежат
на отмяна. Ето защо въззивният съд намира за основателни доводите на ищцата за
допуснато нарушение на чл.13 от ЗУЕС при свикване на общото събрание на етажната
собственост от 15.12.2016г.
Неоснователен е поддържания в жалбата довод, че решението за свикнате на
ОС на ЕС от 15.12.2016г. е взето на предходно ОС от стария УС, тъй като законът
не предвижда подобна процедура. Отделно от това, по делото е представен
констативен протокол от 14.12.2016г. , в който е отразено, че на табло за
съобщения е поставено обявление за свикване на общо събрание на 15.12.2016г.,
без посочен автор на изявлението, което на самостоятелно основание опорочава
свикването му.
Отделно от това, по отношение на проведеното на
15.12.2016г. ОС на ЕС, правилно е прието в обжалвания акт, че не е доказано по
делото наличие на изискуемия кворум по чл. 17, ал.7, т. 2 ЗУЕС за вземане на
решение за избор на нов управител, тъй като в протокола е отбелязано, че същото
е започнало в присъствие на 40 етажни собственици, притежаващи 38. 902 %
идеални части от общите части на ЕС, без да е посочено в протокола и
представения към него списък всеки какво качество има, за да се формира
необходимото мнозинство 50 на сто от идеалните части от общите части на
сградата за вземане на решението.
По делото не е доказано редовно свикване и провеждане
и на ОС на ЕС от 15.03.2017г. В представената по делото покана за свикването
му, изходяща от управителя на ЕС, не е посочена дата и час на поставянето й,
поради което не може да бъде преценено спазването на 7- дневния срок по чл. 13, ал.1 ЗУЕС.
По отношение на кворума, в протокола от 15.03.2017г.
се сочи, че е проведено при падащ кворум по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, но
проверка дали същият е бил налице не може да бъде направена. За провеждане на
общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него
протоколчик – чл.
16, ал.4 от ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно
установено в следващата ал. 5 на същия текст, а именно дата и място на
провеждане на общото събрание, дневен ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект,
начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ
документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. В разглеждания случай в представения по делото протокол от проведеното
на 15.03.2017г. общо събрание е посочено, че в насрочения час от 18. 30 ч. не е имало кворум, като след 1 час се провело
ОС, но без посочен брой присъстващи лица за падащ кворум по смисъла на чл. 15,
ал. 2 ЗУЕС – не по -малко от 33 на сто от идеалните части от общите части на
етажната собственост. Към протокола е представен списък с подписи на 30 лица,
притежаващи общо 30. 74 % от идеалните части от общите части, който не налага
различен извод. При така изложеното представеният протокол не може да се цени
като свидетелстващ документ.
Други
релевантни оспорвания не са релевирани в жалбата.
При така изложените съображения и
поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззиваемата
страна-ищца следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за
въззивното производство в размер на 400
лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 03.04.2018г. на СРС, ГО, 41 състав по гр.д.№ 24209/2017г.
ОСЪЖДА
Етажните собственици в ЕС с административен адрес: гр.София, ж.к. „**********да
заплатят на М.Е.И., ЕГН **********, сумата 400 лв. – разноски за въззивното
производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.