Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 609
20.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №610 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.С. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-420 от 05.05.2023 г., издадена от С. Т. Т.– младши инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед била нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, била необоснована и не съответствала на целта на закона. Излагат се съображения, че ЗППАМ била нищожна и незаконосъобразна, тъй като била издадена от некомпетентен орган, немотивирана, липсвала нужната по закон конкретизация, и точно и ясно посочване на фактическите и правните основания за издаването й, и разпоредените последици, като същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на защита на адресата и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и водела до невъзможност същата да бъде изпълнена. Изложената в заповедта фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложение на закона. Изложеното в заповедта не отговаряло на действителното фактическо положение. Не били налице фактическите и правните основания за издаването на оспорения акт.
Претендира се съдът да прогласи за нищожен оспорения акт, или да го отмени изцяло.
В депозирано чрез пълномощника му писмено становище жалбоподателят развива допълнително подробни съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът, младши инспектор в група „ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2023 г. от С. Т. Т., на длъжност младши инспектор при ОДМВР Хасково, РУ Хасково, в присъствието на свидетелите – очевидци Д. Д. Г. и В. С. Д., служители МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №******, срещу К.С. ***, за това, че на 05.05.2023 г., в 21.15 часа, в гр.Х., по ул.„***“ до номер 16 в посока гр.Х., управлява лек автомобил Опел Инсигния с рег.номер *******, собственост на И. Б. С., като в сградата на РУ – Хасково на 05.05.2023 г. в 22.00 ч. водачът С. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0048. Издаден му е талон за изследване с номер 116931. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от нарушителя на 05.05.2023 г. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от К. С. С..
Приложен е Талон за изследване №116931, в който с подписите си В. С. Д., на длъжност КД при гр.„ООР“ – СОП РУ Хасково и К.С.С. удостоверяват, че при проверка с начало 22.00 часа на 05.05.2023 г., последният, като водач на Опел Инсигния рег.№*******, отказва проба с Дрегер Друг Тест 5000 и му е дадено предписание за медицинско и химическо изследване, като до 40 мин. от връчване на талона се яви в СО МБАЛ гр.Хасково за извършване на същото. Талонът е връчен срещу подпис на К.С.С. в 23.00 ч. на 05.05.2023 г. Приложени са и пет броя стикери на Пътна полиция МВР.
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1970з-420 от дата 05.05.2023 г. (№23-1970-000109), издадена от С. Т. Т., на длъжност младши полицейски инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково, на основание чл.172, ал.1 и чл.22 от ЗАНН, се налага на К.С.С., с постоянен адрес ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността.
Заповедта е обоснована с това, че С. Т. Т., на длъжност мл.инспектор в РУ Хасково, е съставил АУАН №GA с бл.№605912 от 05.05.2023 г. против К.С.С. за това, че на 05.05.2023 г., около 21.15 часа, в гр.Хасково, по ул.„Околовръстен път“, управлявал МПС Опел Инсигния с рег.№*******, отказва проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Drager Drug Test 5000 с №ARJM-0048, с което виновно нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В заповедта е вписано, че е отнето СУ МПС №*********.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 05.05.2023 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.05.2023 г.
В хода на съдебното производство по делото от Началника на РУ – Димитровград е представено писмо вх.№4798/22.06.2023 г., в което се посочва, че мл.инспектор С. Т. Т.е служител на сектор „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково, посочено в т.12 на Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си.
Съдът намира за основателно наведеното от жалбоподателя съображение за нищожност на оспорената заповед поради издаването й от некомпетентен орган.
В заповедта е посочено, че с нея се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт. Със същата Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, съобразно тяхната компетентност, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.12 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. са оправомощени държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково, сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. С други точки от заповедта са оправомощени също Началникът на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Хасково, Началници на сектори в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково и държавните служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Очевидно е, че с приложената по делото оправомощителна заповед компетентният орган е определен чрез посочване на съответната длъжност, като от значение е освен обстоятелството държавният служител да представлява полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, и обстоятелството в кое конкретно звено при сектор/група „Охранителна полиция“ в съответното РУ при ОДМВР Хасково същият изпълнява длъжността. След изрично указване от страна на съда ответникът да посочи по коя от точките на оправомощителната заповед попада заеманата от него длъжност, съобразно звеното, в което я изпълнява, по делото е постъпило писмено удостоверяване само за обстоятелството, че С. Т. Т.е служител на сектор „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково, без да е посочено конкретно звено. Видно от съдържанието на обжалваната ЗППАМ, издателят й С. Т. Т.е на длъжност младши инспектор в група „ООР“ („Опазване на обществения ред“) в сектор „Охранителна полиция“, и липсват данни и доказателства същият да е от звената „Охранителна полиция“, „Териториална полиция“, или „Патрулно-постова дейност“ в Сектора. При така събраните доказателства, по делото не е безспорно установено, че служителят С. Т. Т.заема длъжност измежду изброените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, оправомощаваща го да издаде заповед от вида на процесната.
При изрично наведени от страна на жалбоподателя аргументи за нищожност на оспорения акт, в тежест на ответната страна е, при условията на пълно доказване, да установи фактите и обстоятелствата, обосноваващи компетентността на издателя на акта, което в процесния случай не е сторено, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Компетентността на органа, издал акта, е основана предпоставка за неговата валидност, а наличният по делото дефицит на доказателства, удостоверяващи това обстоятелство, води до извод за липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Ето защо оспореният административен акт се явява нищожен.
Като допълнително съображение за този извод на съда следва да се посочи, че обжалваната ЗНПАМ страда и от съществена непълнота в съдържанието си.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
В чл.59, ал.2 от АПК са изброени изискуемите към формата на индивидуалния административен акт реквизити, като в т.5 е предвидено, че когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
В ЗНПАМ №1970з-420 от 05.05.2023 г. е посочено, че с нея се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, но не е вписан вида на наложената принудителна административна мярка, с което на практика липсва надлежно административно разпореждане, тъй като от адресата на заповедта не следва да се очаква да познава нормативната уредба и само от изписаните правни норми да прави заключение какъв точно вид принудителна мярка му се налага в случая.
Освен това в заповедта липсва и друг съществен елемент от съдържанието, какъвто в случая се явява крайният срок на мярката, предвиден изрично в чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Според тази разпоредба, принудителна административна мярка от вида „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, при изброени в нормата предпоставки, „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая е посочено, че мярката се налага до решаване на въпроса за отговорността на водача С., но невписването на ограничителния краен срок „за не повече от 18 месеца“ би могло да доведе до прилагане на мярката за срок, по-дълъг от предвидения в закона, с което непълнотата в акта съществено засяга правата на адресата на мярката.
По изложените съображения, следва да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, без да е необходимо да се изследва нейната законосъобразност. Само за пълнота съдът отбелязва, че в случая срокът на мярката е законово установен, поради което и доводите на жалбоподателя, развити в писменото становище от пълномощника му, за липса на изложени мотиви относно определяне на срока на мярката, се явяват без правно значение.
При този изход
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят, платими от ответника, поисканите и действително извършени разноски
за производството в размер на 10 лева – внесена държавна такса.
Видно от представените по делото Пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023 г., за производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е ползвал безплатна адвокатска
помощ по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), с оглед на което, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатът му има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА.
Съдът определя размера на възнаграждението в полза на адвокат Д.А. на 1000 лева – по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1970з-420 от 05.05.2023 г. (№23-1970-000109), издадена от С. Т. Т.– младши
инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да заплати на К.С.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д.А. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: