№ 626
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500567 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Авио Браво“ ЕООД срещу решението на СГС, І-6
състав от 10.11.2020г. по гр.д. № 10777/2019г., с което е отхвърлен предявения по реда на
чл. 422 ГПК иск за установяване съществуването на вземания срещу В. А. Д. в размер на
32 458, 07 лева – направени разходи за обучение, 1 163, 72 лева – командировъчни, 3265, 40
лева – други разходи и 3245,80 лева – неустойка по чл.11 от договор за придобиване на
квалификация от 24.03.2017г.
Въззивникът обжалва решението с доводи за неговата необоснованост и неправилност.
Иска отмяната му и уважаване на исковете, като твърди, че тълкуването на първостепенния
съд на клаузата на чл.11 от договора за професионална квалификация е произволно, а
извода, че ищецът не е осигурил на ответника условия за работа по специалността –
неправилен, и сочи, че задължението на снабдяване с разрешително за пилот- командир на
самолет „Чесна“ е било на ответника, а не негово.
Въззиваемият В.Д. оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и неправилно, по следните съображения:
Безспорно установена по делото е следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответникът са подписали два договора –безсрочен трудов договор
1
№51/01.03.2017г., по силата на който Д. е започнал работа при „Авио Браво“ ЕООД ,
считано от 01.03.2017г. като „летец пилот, втори пилот“ и договор за придобиване на
квалификация по чл. 234 КТ от 24.03.2017г., по силата на който Д., като обучаващ се е
задължил да премине курс за квалификация „летец пилот, командир на полет самолет
Чесна“, към дружество CAE STS Limited – BATS, който ще се проведе от 03.04.2017г. до
18.04.2017г. в Burgress Hill, West Sussex, Великобритания, разходите за което се поемат от
„Авио Браво“ ЕООД.
С договора от 24.03.2017г. Д. е поел задължение да премине курса на обучение, като за
целта: посещава теоретичните и практически занятия, спазва правилата на обучаващата
институция и лекторите и инструкторите й, положи успешно всички междинни и финалния
изпит и придобие лиценз / разрешително/ за летец пилот командир на самолети марка Чесна.
Отделено е за безспорно между страните, че Д. не е придобил лиценз /разрешително/ за
летец пилот командир на самолети марка Чесна ( така определение на въззивния съд от
13.05.2021г.).
Съгласно уговорката в чл. 8 от договора за придобиване на квалификация, Д. се е
задължил да се яви и започне работа в срок от 3 дни, считано от датата на получаване на
разрешителното и да изпълнява задълженията си по трудовия договор от 01.03.2017г. за
срок не – по малко от 3 години, считано от датата на явяването му, срещу уговореното в
трудовия договор възнаграждение и при останалите условия на същия.
Съгласно уговорката в чл.11 от договора за придобиване на квалификация, ако
обучаващият се не се яви след приключване на обучението да изпълнява трудовите си
задължения по трудовия договор от 01.03.2017г. , както и ако същият бъде прекратен от
обучаващия се или по негова вина преди изтичане на срока по т.8 от договора от
24.03.2017г., обучаващият се задължава да възстанови всички разходи на „Авио Браво“
ЕООД за обучението и да плати неустойка в размер на 10 % от стойността на обучението.
Разходите по обучението са определени в т.2 от договора от 24.03.2017г. и съгласно
двустранно подписани анекси с нотариална заверка на подписите с №1 от същата дата и № 2
от 21.04.2017г., възлизат на 33 621, 79 лева плюс 3265, 40 лева.
Реалното извършване на разходите е установено категорично от заключението на
изслушаната от първата инстанция съдебно- счетоводна експертиза и не е спорно пред
настоящата инстанция, с оглед оплакванията и възраженията на страните.
Д. е прекратил трудовия договор от 01.03.2017г. с предизвестие от 09.01.2019г., на
основание чл. 326 КТ. Със заповед от 13.02.2019г. прекратяването е констатирано, считано
от изтичане срока на предизвестието. Заповедта е връчена на Д. на 13.02.2019г.
Между страните е налице висящ съдебен спор с предмет иск по чл. 344 , ал.1 т.4 КТ за
поправка основанието за уволнение в заповедта за уволнение - от 326, ал.1 КТ на чл. 327 ,
ал.1 т.10 КТ. Пред първа инстанция искът на Д. е отхвърлен, а решението на въззивния съд (
по гр.д.№ 10193/2020г., СГС, ІІ Е ВС) понастоящем не е постановено.
Установено е от разпитаните по делото свидетели, че ищецът им е споделял, че очаква
след като премине курс на обучение, да започне да лети като командир на полет; бил е
разочарован, че това не е станало, а през 2018г. спрял летателна дейност, защото самолетът,
на който изпълнявал полети не бил наличен.
При така установеното, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Съгласно уговорките на страните по трудовия договор и договора за професионална
квалификация, Д. се е задължил да продължи да изпълнява задълженията си на летец пилот,
втори пилот, при условията на трудовия договор от 01.03.2017г. в продължение на три
2
години, след като завърши платеното от „Авио Браво“ ЕООД обучение за придобиване на
квалификация „ пилот, командир на самолети „Чесна“ и придобие тази квалификация. Този
извод следва от ясния текст на чл. 8 и 11 от договора от 24.03.2017г. Или, противно на
становището на ответника, между страните не е била постигната договорка ищецът да го
назначи на друга длъжност – пилот, командир на самолети Чесна, след като се сдобие с
разрешително за това въз основа на платеното обучение, а такава, срещу заплащане на
обучението, Д. да продължи изпълнението на задълженията си по съществуващия между
страните трудов договор три години след придобиване на новата квалификация. Такава Д. не
е придобил, независимо, че е изкарал курса на обучение, тъй като не е получил лиценз /
разрешително/ за пилот командир на самолети Чесна. При доказателствена тежест на
ответника, не се установява вина за неснабдяването с разрешително да има ищецът.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 39/23.04.2015г. за условията и реда за издаване на
свидетелства за правоспособност на пилоти, свидетелства за организация за обучение,
обучаващи пилоти и кабинен екипаж и свидетелства за медицинска годност на авиационен
персонал – пилоти и кабинен екипаж, работодателите на пилотите не са легитимирани да
заявят издаване на съответното свидетелство (лиценз) от компетентния орган Главна
дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", нито им е възложено
съдействащо издаването на подобно свидетелство поведение.
Както буквалното, така и разумното тълкуване на разпоредбата на чл.11 от договора за
24.03.2017г., позволява заключението, че страните са се уговорили обучаващият се да върне
парите за обучението си, ако след като го е изкарал не продължи да изпълнява
задълженията си по трудовия договор от 01.03.2017г. ( за длъжността втори пилот) за три
години след снабдяване с лиценза за пилот командир, било защото откаже да се яви за
изпълнението им, било защото прекрати до изтичане на тези три години трудовия договор
от 01.03.2017г. Уговорката фиксира началния момент, от който е възможно съществуващото
между страните трудово правоотношение да бъде прекратено от или по вина на служителя,
без той да дължи връщане на разходваната по договора за професионалната му
квалификация сума за обучението му. Дали срокът по чл. 8 от договора от 24.03.2017г. е
започнал да тече е без значение за случая. Релевантно е прекратен ли е трудовия договор
преди този срок да е изтекъл и в случая това е така.
За да подлежат на възстановяване разходите за обучението, трудовият договор следва да е
бил прекратен от обучаващия се или по негова вина. Независимо от изхода на спора между
страните по иска по чл. 344 т.4 КТ, основанието за прекратяване на трудовия договор от
01.03.2017г. е все такова, което предполага едностранно волеизявление на служителя
(обучаващия се) – разпоредбата на чл. 326, ал., КТ урежда хипотеза на прекратяване на
трудовия договор от работника / служителя с предизвестие, а тази на чл. 327, ал.1 т.10 –
хипотеза на прекратяване на трудовия договор от работника / служителя без предизвестие.
И двата случая изпълват уговорката в чл. 11 от договора от 24.03.2017г. трудовият договор
да е прекратен „от обучаващия се“ т.е. по негова инициатива. Конкретните причини,
мотивирали ответника Д. да направи съответното волеизявление за прекратяване на
трудовия му договор с ищеца, са неотносими към настоящия спор. Следва обаче да се
отбележи, че по делото са налични доказателства ( документите на лист от 72 до 86 от
делото на СГС), които опровергават твърденията на ищеца, че от юни 2018г. ищцовото
дружество не е развивало летателна дейност. За периода юни 2018г. до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, ищецът е притежавал правата, произтичащи от
издаденото му през 2016г. свидетелство за авиационен оператор и е развивал летателна
дейност.
В обобщение на изложеното, настоящата инстанция приема , че ищецът има вземане
срещу ответника за разходите по обучението на последния, направени в изпълнение на
договора за професионална квалификация от 24.03.2017г. Размерът му е определен от
заключението на ССчЕ и двустранно подписаните анекси от страните и възлиза на общо 36
887, 19 лева.
3
Ответникът дължи и предвидената в чл.11 от договора неустойка в размер на 10 % от
подлежащата на възстановяване сума. Възражението за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави е голословно. Целта, за която е уговорена не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а размерът не е
прекомерен.
В заключение, въззивният съд приема, че вземанията на ищеца по заповед за изпълнение
от 27.03.2019г. на СРС, 25 ти състав по ч.гр.д.№ 15575/2019г. са доказани по основание и
размер и обжалваното решение, с което съществуването им е отречено, следва да бъде
отменено и постановено ново, с което бъде признато.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното
производство, както и тези за двете съдебни инстанции. Общият им размер възлиза на 6 565,
81 лева, съгласно списъците на лист 103 от делото на СГС и 24 от настоящото дело.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-6 състав от 10.11.2020г. по гр.д. № 10777/2019г. и
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените от „Авио Браво“ ЕООД, гр.София,
съдебен адрес АД “Калайджиев и Г.“, бул. Ал. Стамболийски № 84, ет.10, офис 54-55 срещу
В. А. Д. ЕГН **********, гр.***, съдебен адрес адв. А. М.,ул. *** № 78, ет.2, ап.7 , по реда
на чл. 422 ГПК установителни искове, че В.Д. дължи на „Авио Браво“ ЕООД, на основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, общо сумата 40 132,99 лева, за която е издадена заповед за
изпълнение от 27.03.2019г. на СРС, 25 ти състав по ч.гр.д.№ 15575/2019г., ведно със
законната лихва от 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, от която: 36 887, 19 лева -
представляващи разходи за обучение и командировъчни, съобразно анекс № 1/24.03.2017г.,
рег.№ 1659/24.03.2017г. на нотариус Аделина Илиева –Велинова, рег.№ 460 и разходи,
съобразно анекс № 2/24.04.2017г., рег.№ 2238/24.04.2017г. на нотариус Аделина Илиева –
Велинова, и 3245,80 лева – неустойка по чл.11 от договор за придобиване на квалификация
от 24.03.2017г.
ОСЪЖДА В. А. Д. ЕГН **********, гр.***, съдебен адрес адв. А. М.,ул. *** № 78, ет.2,
ап.7 да плати на „Авио Браво“ ЕООД, гр.София, съдебен адрес АД “ Калайджиев и Г.“, бул.
Ал. Стамболийски № 84, ет.10, офис 54-55, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, общо 6 565, 81
лева разноски по делото, от които 2878, 66 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4