№ 13491
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110150535 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е,против В. Р. Р.,ЕГН
**********,против В. Р. Р.,ЕГН **********,и против С. Р. Р.,ЕГН
**********,лично и със съгласието на неговата майка Д. Г. С.,всички с адрес
гр.С,с искане за осъждане на ответниците да заплатят паричните суми от
4119,92 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,766,63 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. до 02.11.2022 г.,22,51 лева сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,4,72 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
02.11.2022 г.,относно които парични суми всеки от ответниците отговаря до
размера на 1/3 от задължението.
В исковата молба се твърди,че наследодателят на ответниците Р. Р. е бил
клиент на топлинна енергия за апартамент ***** като собственик на
топлоснабдения имот. Сочи се,че с настъпване на наследственото
правоприемство ответниците като съсобственици са станали клиенти на
топлинна енергия и са пасивно легитимирани да заплащат стойността на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Твърди се,че
доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза
на 4119,92 лева и не е заплатена. Предвид обстоятелството,че стойността на
доставена топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 766,63 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в размер съответно от
1
22,51 лева и 4,72 лева. Твърди се,че тримата ответници притежават равни
права на собственост – по 1/3 идеална част от правото на собственост,защото
всеки от тях е наследник от първа степен по низходяща линия на
наследодателя Р.. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците
С. Р. лично и със съгласието на Д. С. и от В. Р. със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че за процесния период за процесния
имот не е консумирана топлинна енергия,чието заплащане ищецът
претендира,твърди се,че не е доказано общото количество топлинна енергия
от общия топломер,а претендираните парични суми не са изчислени в
съответствие с нормативната уредба. Оспорена е дължимостта на сумата за
дялово разпределение,защото не е сключен договор с дружество,което да
реализира дяловото разпределение. Формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от ответницата В. Р. с
изразено становище,че формулира възражение за настъпила погасителна
давност. Формулирано е искане за разсрочване изпълнението на задълженията
й.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С нотариален акт от 11.06.2004 г. Р. В. Р. се легитимира като собственик
на апартамент *****.
Представен е протокол за неосигурен достъп от 31.05.2021 г.
Приети са по делото общи фактури,издадени на 30.06.2021 г. и
31.07.2020 г. от „Т С“ЕАД с получател Р. В. Р..
По делото са представени общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
От справка от НБД „Население“ се установява,че Р. В. Р. е починал на
13.09.2022 г. и е оставил като наследници по закон децата си В.,В. и С..
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които остават за
сметка на доставчика,дяловото разпределение е реализирано при съобразяване
нормативната уредба като за процесния имот е начислено количество
топлинна енергия при съобразяване липсата на осигурен достъп,главницата за
процесния период за топлинна енергия,без да са включени задължения извън
процесния период възлиза на 3974,13 лева,общият топломер е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,поради
което представлява годно средство за търговско измерване.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че прогнозните задължения по месечни фактури са
сторнирани при издаването на общите фактури,които отразяват действително
консумираната топлинна енергия,неиздължената главница възлиза на 4117,40
лева,а лихвата за забава е 717,89 лева,начислените суми за дялово
2
разпределение са в размер от 22,51 лева,а лихвата за забава е 4,72 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че съществува договорно
правоотношение,по което едната страна не е изпълнила свое задължение и
чрез предявяването на исковата претенция насрещната страна по
правоотношението цели получаване на липсващото доброволно изпълнение.
Този иск е иск за реално изпълнение на договорно задължение. Софийският
районен съд счита,че от събраните в хода на производството доказателства
може да бъде възприето,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което доставя топлинна енергия,в това
число в сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответниците са
наследници по закон на Р. В. Р.,който към процесния период е клиент на
топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот. В
хипотезата,когато за наследодателя е възникнало задължение за заплащане на
парична сума с възникване на наследственото правоприемство наследниците
отговарят за изпълнение на задължението при съобразяване наследствените си
дялове. В настоящия случай не е спорно,че всеки от ответниците е наследник
от първа степен по низходяща линия,т.е. всеки от ответниците отговаря до
размера на 1/3 от дълга. Съдът,съобразявайки постъпилите писмени
отговори,в това число формулираното възражение за погасителна давност
като правопогасяващо претенцията на ищеца възражение,намира,че следва да
бъде счетено,че ответниците са приели наследството ( възражението за
давност е регламентирано в полза на длъжника на паричната сума
),респективно ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят за
заплащане на топлинна енергия. Софийският районен съд приема,че е
доказано,че към процесния период – м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е
съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество и
наследодателя на ответниците,тъй като наследодателят на ответниците е
клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот,за което
е представен по делото нотариален акт. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване,а в настоящия случай предвид това,че общият
наследодател на ответниците е собственик на имота,договорното
правоотношение се явява възникнало при съобразяване притежаваното право
на собственост. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните се уреждат според общите условия на доставчика. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложение
намират общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е цената на доставена
топлинна енергия да бъде заплатена в предвидения според общите условия
срок. Съдът,отчитайки представените общи условия,приема,че срокът за
изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия е четиридесет
и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката. В хода на производството
не са събрани доказателства цената или част от същата да е била заплатена в
срока по общите условия,поради което съдът счита,че искът за главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване. Не могат да бъдат споделени
3
доводите на ответниците В. Р. и С. Р. чрез процесуалния им представител,че не
е доказано доставеното в имота количество топлинна енергия,респективно не
е доказана цената на същата. Макар ответниците да са релевирали довод за
недоказаност на исковата претенция за главница за топлинна енергия по
основание,съдът намира,че следва да бъде взето предвид,че частните
документи нямат обвързваща материална доказателствена сила като
официалните документи,но имат своето доказателствено значение при
обсъждането и съпоставянето им с другите доказателства по делото,а в
конкретния случай съвкупният анализ на доказателствата позволява да бъде
възприето,че исковете са доказани по основание. С оглед това,че по делото е
представен протокол за неосигурен достъп до имота,както и като взе
предвид,че ответниците не доказват да са изпълнили задължението си да
осигурят достъп за реално отчитане показанията на водомер и/или
индивидуални разпределители,съдът счита,че в съответствие с нормативната
уредба количеството топлинна енергия е определено при прилагане
максимален специфичен разход. Така мотивиран,съдът счита,че исковата
претенция за главница за топлинна енергия е доказана по размер за сумата от
3974,13 лева,съобразявайки заключението по съдебно-техническата
експертиза,което определя главницата,без да са включени задължения извън
процесния период,съответно исковата претенция подлежи на уважаване
спрямо всеки от ответниците за парична сума в размер на по 1324,71 лева,а за
разликата над тази парична сума до предявения размер от по 1373,30 лева
исковете подлежат на отхвърляне като недоказани. Съдът приема,че и
исковете за заплащане на сума за дялово разпределение се явяват доказани по
основание,а по размер следва да бъдат уважени в предявения размер от по
7,50 лева. От събраните в хода на производството доказателства се
установява,че дяловото разпределение е реализирано от ищцовото
дружество,което означава,че и сумата за дялово разпределение в съответствие
с чл.12,т.1 от общите условия подлежи на заплащане на ищеца заедно със
стойността на доставена топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че
ответниците не са доказали да са заплатили сумата за дялово
разпределение,както и при съобразване заключението по съдебно-
счетоводната експертиза съдът приема,че исковете са доказани по основание и
по размер изцяло. Изводът на съда за основателност на исковете за главница за
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение налагат разглеждането на
своевременно формулираното възражение за погасителна давност в писмените
отговори. Погасителната давност е материалноправен
институт,регламентиран в полза на страната длъжник,която може да се позове
на настъпила давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай исковата
претенция е предявена на 12.09.2023 г.,което означава,че погасени по давност
са тези вземания,за които към 12.09.2023 г. е изминал период,по-дълъг от три
години,считано от изтичане срока за изпълнението им. Същевременно съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че при съобразяване разпоредбите на
ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Съобразявайки изложеното,съдът приема,че погасени по давност са
паричните суми,начислени за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,които са в
4
размер от 1979,19 лева,т.е. при съобразяване погасените по давност вземания
на обща стойност 1979,19 лева,исковете подлежат на уважаване спрямо всеки
от ответниците за парична сума в размер от 664,98 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер исковете подлежат на отхвърляне. С оглед това,че
за сумите за дялово разпределение не е уговорен срок за плащане,следва да се
приложи правилото,че изискумеостта се изчислява,считано от възникване на
задължението съгласно чл.114,ал.2 от ЗЗД,поради което съдът приема,че са
погасени по давност и сумите за дялово разпределение за периода м.10.2019 г.
до м.06.2020 г.,които са в размер от 8,92 лева общо,т.е. искът за сума за дялово
разпределение е основателен спрямо всеки от ответниците за парична сума в
размер на по 4,53 лева,а за разликата до пълните претендирани размери
исковете подлежат на отхвърляне.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което кредиторът
има право да претендира от длъжника заплащане на обезщетение за периода
на забавата. Когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната
дата или последния ден от срока,а ако задължението няма срок,за да бъде
поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да изпрати покана.
Софийският районен съд счита,че задълженията за заплащане стойност на
топлинна енергия са възникнали като срочни,тъй като общите условия
регламентират срок за плащане,поради което и исковата претенция за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказана по
основание,а по размер следва да бъде уважена за сумата от по 76,51 лева
спрямо всеки от ответниците,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за
разликата до предявените размери от по 255,54 лева исковете подлежат на
отхвърляне. За да счете,че исковете подлежат на уважаване до размера от по
76,51 лева,съдът взе предвид,че при съобразяване наличието на погасена по
давност главница за топлинна енергия,върху тази главница недължима се
явява мораторна лихва при съобразяване акцесорния характер на вземането за
мораторна лихва. Софийският районен съд намира,че исковете за мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне. Общите
условия на дружеството доставчик не уреждат срок за изпълнение на
задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно
ищецът не доказва да е канил наследодателя на ответниците,респективно
ответниците,за да ги постави в забава. При това положение исковете за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение като недоказани по
основание подлежат на отхвърляне.
С оглед това,че исковете са частично уважени за сумите за главница за
топлинна енергия,мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за
сума за дялово разпределение и при съобразяване формулираното от
ответницата В. Р. искане за разсрочване на изпълнението съдът приема,че това
искане следва да бъде оставено без уважение. Процесуалният закон – чл.241
от ГПК регламентира,че съдът може да допусне разсрочване изпълнението на
задължението според имотното състояние на страната,която е осъдена или при
съобразяване на други обстоятелства. В настоящия случай при съобразяване
формулираното в писмения отговор искане за допускане на разсрочване на
изпълнението съдът е указал на ответницата В. Р.,че следва да ангажира
5
доказателства относно искането за разсрочване,но ответницата не е
предприела действия по повод дадените от съда указания с определението по
чл.140 от ГПК. С оглед това,че разсрочване на изпълнението на съдебния акт
може да бъде допуснато,ако страната докаже наличието на
обстоятелства,обосноваващи разсрочването,излагането на твърдения,относно
които съответната страна не е представила доказателства води до извод,че
това искане следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед уважената част
от исковете съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
643,73 лева,в полза на ответниците В. Р. и С. Р. следва да бъдат присъдени 275
лева заплатено адвокатско възнаграждение съответно на отхвърлената част от
исковете,а в полза на ответницата В. Р. не следва да бъдат присъждани
разноски,тъй като не е сторила такива,липсват и предпоставки за присъждане
на адвокатско възнаграждение,защото по делото е представено
пълномощно,но не и договор за правна защита,който да удостоверява размера
на уговореното и на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед това,че
отговорността за разноски е обективна и представлява последица от изхода от
производството – отговорността за разноски се разпределя при съобразяване
уважена и отхвърлена част от исковете,както и при съобразяване наличието на
формулирани искания от ищеца за допускане на експертизи,което искане е
съобразено с възложената на ищеца доказателствена тежест,съдът приема,че
за присъдените в полза на ищеца разноски отговарят всички ответници,а
несъгласието на една от ответниците с искането за допускане на експертизи не
може да повлияе върху начина на разпределяне на разноските.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е сумите от
664,98 лева ( шестстотин шестдесет и четири лева деветдесет и осем стотинки
) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., 76,51
лева ( седемдесет и шест лева петдесет и една стотинки ) лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 02.11.2022 г.,4,53 лева ( четири лева петдесет и три
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
– на 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 664,98 лева до пълния предявен размер от
1373,30 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,51
лева до пълния претендиран размер от 255,54 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 4,53 лева до пълния
претендиран размер от 7,50 лева сума за дялово разпределение и за сумата от
1,57 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
6
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е сумите от
664,98 лева ( шестстотин шестдесет и четири лева деветдесет и осем стотинки
) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., 76,51
лева ( седемдесет и шест лева петдесет и една стотинки ) лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 02.11.2022 г.,4,53 лева ( четири лева петдесет и три
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
– на 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 664,98 лева до пълния предявен размер от
1373,30 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,51
лева до пълния претендиран размер от 255,54 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 4,53 лева до пълния
претендиран размер от 7,50 лева сума за дялово разпределение и за сумата от
1,57 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Р. Р.,ЕГН **********,лично и със съгласието на неговата
майка Д. Г. С., с адрес гр.С да заплати на основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е сумите от
664,98 лева ( шестстотин шестдесет и четири лева деветдесет и осем стотинки
) главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., 76,51
лева ( седемдесет и шест лева петдесет и една стотинки ) лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 02.11.2022 г.,4,53 лева ( четири лева петдесет и три
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
– на 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 664,98 лева до пълния предявен размер от
1373,30 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,51
лева до пълния претендиран размер от 255,54 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 4,53 лева до пълния
претендиран размер от 7,50 лева сума за дялово разпределение и за сумата от
1,57 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С, В. Р. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С и С. Р. Р.,ЕГН **********,лично и със съгласието на
неговата майка Д. Г. С., с адрес гр.С да заплатят на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А А и И Е,сумата от 643,73 лева (
шестстотин четиридесет и три лева седемдесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А А и И Е да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на В. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С и С. Р.
Р.,ЕГН **********,лично и със съгласието на неговата майка Д. Г. С., с адрес
гр.С сумата от 275 ( двеста седемдесет и пет ) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8