Д О П
Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
26.09.2014
година, град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ЗАКРИТО съдебно заседание от 26.09.2014,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70099 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 27.06.2014
година съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 127 от
Семейния кодекс, като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето С. П. И., родено на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на майката С.К.С.,
ЕГН xxxxxxxxxx; определено е и МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. П. И.,xxx 99, в
жилището, което обитава със своята майка; режима на лични контакти между бащата
П.В. П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, два пъти в месеца, всяка първа и трета
събота, от 09.00 часа до 18.00 часа и един месец през лятото, който не съвпада
с отпуск на майката, като родителите съгласуват времетраенето на пребиваването
при бащата за такъв период през лятото, съобразно възрастта на детето и
състоянието му, съобразявайки интересите му.
Бащата
П.В. П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, е осъден да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 120.00 лв. за детето С. П. И., родено на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на
С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx, като негова майка и законен представител, считано от 28.02.2014
година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска,
до настъпване на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде
изменявяна или прекратявана, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения
такъв от 200.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
е обжалвано от ищцата в предвидения от закона срок, след администрирането му
делото е изпратено на Окръжен съд като въззивна инстанция, образувано е В. гр. д.
№ 251 по описа за 2014 година.
С
определение от 18.08.2014 година Окръжен съд Монтана е прекратил производството
по делото, като го е върнал на първоинстанционния съд за произнасяне по чл. 250 ГПК по иска за присъждане издръжка на малолетния С. П. И. за периода от 28.02.2013
г. до 28.02.2014 година.
Съгласно резолюция на съдията докладчик
преписи от определението на Окръжен съд Монтана от 18.08.2014 година са
изпратени на страните, с указания за становище в едноседмичен срок. Съобщението
е получено от и от ищеца и от ответника на 09.09.2014 година и в законовия срок
не е постъпило становище и от двамата.
Съдът съобрази, че не е необходимо за
произнасянето по допълване на решение да бъде проведено открито съдебно
заседание, с призоваване на страните по делото, а счете, че следва да се
произнесе в закрито заседание.
Съобразявайки указанията на въззивната
инстанция, както и данните по делото, а и предвид обстоятелството, че
действителна е направено искане за присъждане издръжка за малолетното дете една
година назад, считано от датата на предявяване на иска, съдът счита, че не се е
произнесъл по цялото искане и следва да се произнесе по този въпрос.
Действително в решението си от 27.06.2014 г. по
настоящото дело, съдът не се е произнесъл по направеното искане от ищцата за
присъждане издръжка една година назад, преди завеждане на делото. Очевидно
съдът е пропуснал с решението си да се произнесе по цялото искане на ищеца и
този пропуск следва да се отстрани по реда на чл. 250 от ГПК, с допълване на
решение от 27.06.2014 г. по гр. д. № 70099 по описа за 2014 г. по описа на
Районен съд Монтана.
Както в мотивите си, така и в диспозитива
липсва произнасяне относно основателността или неоснователността на претенцията
за издръжката за минал период.
В тази връзка, съобразно със събраните по
делото доказателства, съда счита, че претенцията е неоснователна.
В хода на процеса се установи, че бащата не е
бил безучастен по отношение издръжката на детето още с раждането му, въпреки, че
са били разделени. Самият ответник призна, че само за един месец е прекъснал
даването на издръжка, която е била в рамките на 80 лв. месечно, закупувал е и
необходими за детето неща, правел е подаръци, винаги е придружавал майката, когато
е следвало да се води детето на консултации, когато се е налагало да се потърси
медицинска помощ, закупувал е необходимите лекарства; снабдявали са детето с
мляко, предоставяни са продукти, храна на семейството на ищцата.
Всички тези обстоятелства не се обориха от
страна на ищцата, което дава основание на съда да приеме, че е неоснователна
претенцията за изплащане издръжка за минал период, той като такава е
предоставяна, макар и не в размера, който присъди съда, дължима от 28.02.2014
година.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение от 27.06.2014 г. по
гражданско № 70099 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана, за което
П О С Т
А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
99, срещу П.В. П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, за изплащане месечна издръжка
на С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 99, като майка и законен представител на С. П. И.,
роден на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 200.00 лв., считано от 28.02.2013
година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска,
ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: