Р Е
Ш Е Н
И Е
No145
гр. Ботевград, 13.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 114 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “В. П.” ЕООД,
гр. С. твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч. гр. д. No 174/2018 г. по описа на РС-
Ботевград, като длъжникът е подал възражение в срок, поради което ищецът
предявява иск за установяване на вземането си срещу ответника в настоящото
производство. Поддържа се от ищеца, че по силата на сключен договор за цесия от
20.02.2017 г. между него и “С. Г. Г.” ООД, което дружество на свой ред е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 29.05.2015 г. с прехвърлител
на вземания “Б. т. к.” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни услуги към него и неустойки по него, е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, изтекли лихви,
договорни неустойки и др. Твърди, че въз основа на сключен договор за
далекосъобщителни услуги от дата 09.09.2014 г. с индивидуален клиентски номер
на договора ********** между
ответника и “Б. т. к.”, е издадена фактура No **********/15.01.2015
г., за отчетен период от 15.12.2014 г. до 14.01.2015 г., с краен срок за
плащане 02.02.2015 г., с обща сума за плащане в размер на 192.86 лв. Сочи, че
ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура,
издавана ежемесечно от определена от БТК дата, за която БТК информира абоната
при сключването на индивидуалния договор, като неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок
– чл. 110 от ОУ. Поддържа, че ответникът е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, като е в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на договора е обусловило правото на
“БТК” ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите. Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и
общите условия към него, на основание чл. 81.2 във вр. чл. 81 във вр. чл. 74.2
б. “в” от ОУ
договорът между ответника и “БТК” ЕАД е прекратен едностранно от доставчика, като на
ответника е начислено обезщетение за претърпени вреди от страна на мобилния
оператор, изразяващи в пропуснати ползи.
Ищецът твърди, че съгласно сключения договор за цесия от 29.05.2015 г.,
считано от подписването му “С. Г. Г.” ООД има качеството освен на цесионер, и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Поддържа, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии от “С. Г. Г.” ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 29.05.2015 г. и от свое име, в качеството си на
цедент за цесията от 20.02.2017 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и
до момента на предявяване на иска. Претендира установяване на вземането си към
ответника в размер на сумата от 192.86 лв. – главница, представляваща потребена
и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение на
договорите, по договор, сключен между ответника и “Б. т. к.” ЕАД, ведно със
законната лихва за забава, съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът – Д.В.Р. *** срока по чл. 131
от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по
иска.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 174/2018 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление на
ищеца от 25.01.2018 г. съдът е издал заповед No 577/30.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д.В.Р.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата от 192.86 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
далекосъобщителни услуги от 09.09.2014 г., сумата от 57.92 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 03.02.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.01.2018 г. до изплащане на вземането, като на
заявителя са присъдени и направените разноски по делото – сумата от 25.00 лв.
за държавна такса и сумата от 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото са представени заверено копие
на Общи условия на “БТК” ЕАД, в сила от 01.08.2016 г., Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между “Б. т. к.” ЕАД като цедент и “С.Г.Г.” ООД, гр. М. като
цесионер с приложени към него пълномощно от цесионера
за цедента и уведомление за цесия, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.02.2017 г., сключен между “С.Г.Г.” ООД, гр. М. като
цедент и “В. П.” ЕООД, гр. С. като цесионер, като и към двата договора
са приложени документи (неозаглавени) от 09.01.2019 г., издадени от С. И. Ц. –
управител на “С.Г.Г.” ООД, в които е посочено, че вземане към Д.В.Р.,
произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени
неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия, и в размер на
192.86 лв., е прехвърлено на “С.Г.Г.” ООД по първия
договор за цесия и съответно на “В. П.” ЕООД по втория договор за цесия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за
установяване на вземане на ищеца към ответника, за което вземане е издадена
заповед No 577/30.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 174/2018
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
Ищецът претендира вземането си в
настоящото производство с твърдение, че същото произтича от сключен между
ответника и “Б. т. к.” ЕАД договор за далекосъобщителни услуги от дата
09.09.2014 г. с индивидуален клиентски номер на договора **********, за което е
издадена фактура No **********/15.01.2015 г., за отчетен период от 15.12.2014
г. до 14.01.2015 г., с краен срок за плащане 02.02.2015 г., с обща сума за
плащане в размер на 192.86 лв., и което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.05.2015 г. от “БТК” ЕАД на “С.Г.Г.” ООД, а
последното на свой ред е прехвърлило вземането на ищеца с договор за цесия от
20.02.2017 г.
По делото не са представени никакви
доказателства за сключен между “Б. т. к.” ЕАД и ответника договор за далекосъобщителни услуги –
не е представен нито процесният договор за далекосъобщителни услуги, нито
цитираната фактура, издадена за задължения на ответника по този договор. При
това от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за правопораждащите претендираното вземане факти, включително
и за неговия размер, което обуславя извод за недоказаност на исковата
претенция.
При тези съображения съдът намира иска
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца към ответника за неоснователен и като такъв същият следва да
бъдат изцяло отхвърлен.
Въпреки изхода на спора, съдът не присъжда разноски в
полза на ответника, поради липса на направено от него искане за това. Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В. П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.” No *, вх. *, ет. *,
представлявано от С. Ц. Л., срещу Д.В.Р., с ЕГН **********,***, иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99
от ЗЗД за установяване съществуването на
вземането му, за което е издадена Заповед No 577 от 30.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. No 174/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 192.86 лв. /сто деветдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор за далекосъобщителни услуги от 09.09.2014 г. с индивидуален клиентски
номер на договора **********, за което е издадена фактура No **********/15.01.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането,
като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :