№ 9552
гр. С., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110115686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. К.,
срещу „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, Д. В. Д. и В. В. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца в условията на разделна отговорност следните суми:
- „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД – 663,77 лв. - представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 5,84 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 74,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,51 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021
г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД - 388,63 лв. - представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 7,41 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 40,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,53 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- Д. В. Д. - 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г.
до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до
1
изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- В. В. Д. – 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г.
до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до
изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребявали топлинна енергия за
стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за
продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.Т.“, бл. 67, ет. 15, ап. 114,
поради което се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД и "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД,
чрез адв. Ч., са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по
подробно изложени съображения. Поддържат, че процесният апартамент № 114 не е
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, в него не се е доставяла подгрята вода, като до м.05.2022 г.
водопроводната връзка между основния водопровод за топла вода и сградната инсталация за
топла вода в апартамента била прекъсната. Едва през м.05.2022 г. бил монтиран водомер,
който бил пломбиран. Твърдят, че през исковия период в процесния имот не е доставяна
топла вода и не е ползвана такава, а освен това в посочения апартамент нямало монтирани
радиатори, нямало външни видими вертикални тръби за пренос на топлинна енергия.
Поддържат още, че в жилищната сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Т.“, бл. 67, нямало
изградена и действаща законна инсталация за доставка на топлинна енергия. Налице бил и
безспорен факт, признат от ищеца, а именно, че между „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, "Ч. И
ПАРТНЬОРИ" АД и „Топлофикация С.“ ЕАД нямало подписан договор за продажба на
топлинна енергия. Ето защо молят съда да върне така подадената искова молба, а в
условията на евентуалност – да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Д., чрез назначения му особен представител, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими,
евентуално - неоснователни по подробно изложени съображения. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Д. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
2
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието им не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следвало да отговарят по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главните искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.не на имуществени блага
или спестяване изразходването на такИ., реализиращо се посредством увеличаване на актИ.
или намаляване на пасИ. или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/
обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на
сигурното му увеличаване чрез придобИ.не на нова облага; 3/ липса на правно основание за
обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и
следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете
явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС №
1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е
необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответниците през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между страните.
От представените Договор от 02.10.2003 г. и Протокола от проведено ОС на ЕС от
23.09.2003 г., се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответниците.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй
като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
3
нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор
за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия
въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: в
процесния имот е имало в две стаи 2 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в
помещения: хол и баня; за периода 2017/2018 г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите,
като показанията на двата уреда са 0.00; за периода 2018/2019 г. не е бил осигурен достъп за
отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи от 22.04.2019 г. и
01.05.2019 г., поради което за този период имало служебно изчислена ТЕ на база
инсталирана мощност на радиаторите; за периода 2018/2019 г. изравнителната сметка била
разделена чрез „денградуси“ поради смяна на титуляра на партидата; в процесния имот
нямало поставен узаконен водомер за топла вода, като за двата отчетни периода имало
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно
определен разход 140 л. на денонощие; за периода 2018/2019 г. изравнителната сметка била
разделена поради смяна на титуляра на партидата.
Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет", поради
"неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при
претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на
кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод
се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора,
единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е
потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника,
като получи нещо повече от реално потребеното, а освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на
нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която
неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на
което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.
Когато между страните няма подобен договор ответниците нямат и задължение да
осигуряват достъп до имота си. В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по
отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобИ.не на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, какъвто
настоящият случай не е (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и др.).
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна
енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество
топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение. При съобразяване на
процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен факт, съдът следва
да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава,
4
че съдът приема, че ответниците не са потребили топлинна енергия през исковия период,
поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. В
подкрепа на извода за липса на доказателства за реално потребено количество топлинна
енергия, е и отразеното от вещото лице в приетата СТЕ, съгласно което за периода 2017/2018
г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като показанията на двата уреда са 0.00. При
така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответниците, поради което предявените
главни искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците.
Ответницата В. В. Д. е била представлявана от особен представител, поради което
разноски не следва да й бъдат присъждани.
Ответникът Д. В. Д. не е сторил разноски по делото, поради което такИ. не следва да
му бъдат присъждани.
Ответниците „Вени Вици“ ЕООД и „Ч. и партньори“ АД, чрез процесуалния им
представител адв. А. Ч., претендират разноски за заповедното производство в размер на по
360 лв. съгласно представените договори за правна защита и съдействие, а за исковото
производство в размер на по 500 лв.
По отношение на претендираните от ответниците „Вени Вици“ ЕООД и „Ч. и
партньори“ АД разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано с
възраженията по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
по 360 лв. Своевременно релевираното още с исковата молба от процесуалния представител
на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като аргументите за това са
следните.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да възприеме съдебната практика,
обективирана в Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на
ВКС, ІІ т.о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др.,
в които е прието следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в
чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство
по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата
на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се
определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.). Предвид гореизложеното,
на ответниците не се дължат разноски за заповедното производство.
По отношение на претендираните от ответниците „Вени Вици“ ЕООД и „Ч. и
5
партньори“ АД, чрез процесуалния им представител, разноски за исковото
производство:
Ответниците доказват извършени разноски за исковото производство в размер на по
500 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно представените разписки от 29.06.2022 г., в
които изрично е посочено, че е изцяло заплатено в брой. Своевременно релевираното още с
исковата молба от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е основателно,
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото следва да бъде намалено до
размера от по 400 лв. за всеки от ответниците „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД и "Ч. И ПАРТНЬОРИ"
АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу „ВЕНИ
ВИЦИ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „З.“ № 6,
"Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„П.“ № 24, ет. 1, ап. 1, Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.“ № 109, ет. 5, ап. 20,
и В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „О.“ № 5, ет. 1, ап. 2, положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, Д. В. Д. и В. В. Д. дължат
на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност следните суми:
- „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД – 663,77 лв. - представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 5,84 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 74,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,51 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021
г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД - 388,63 лв. - представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 7,41 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 40,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,53 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- Д. В. Д. - 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г.
до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до
изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена
6
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;
- В. В. Д. – 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г.
до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до
изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, да заплати на „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „З.“ № 6, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, да заплати на "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 24, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7