№ 14215
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110170291
по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца Б. П. В. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответницата И. И. В. да заплати на ищеца сумата от 2100 лв.,
представляваща половината от сторените от ищеца разноски за подобрения
на недвижим имот, находящ се в ..........., изразяващи се в изработка и монтаж
на кухненско обзавеждане, върху който имот в полза на страните било
учредено право на ползване, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.12.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът Б. П. В. твърди, че с ответницата имали сключен граждански
брак от 02.06.2002 г., прекратен с влязло в сила решение на 10.05.2016 г. по
описа на СРС. Посочва, че по време на брака му с ответницата неговите
родители са им учредили право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
процесния апартамент. Заявява, че със собствени средства и труд е обзавел
процесното жилище, като през месец декември, 2019 г., е поръчал кухненско
обзавеждане при цена от 4200 лв., а на 20.02.2020 г. същото било монтирано.
Поддържа, че с извършения ремонт и пълната подмяна на кухненското
обзавеждане ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца,
като е спестила разходи за закупуване на обзавеждането и за труда, вложен в
ремонта. Претендира заплащане на процесната сума за подобрения в
процесния недвижим имот. Моли съда да уважи исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. И. В. подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание. Не оспорва, че с
ответника са вещни ползватели на процесния имот. Оспорва извършеният
ремонт и обзавеждане на имота да представляват необходими разноски,
респективно подобрения, доколкото по естеството си обзавеждането е
съвкупност от мебели и уреди, които могат да бъдат отделени от имота, без
1
това съществено да го промени или увреди. Оспорва да е дала съгласие за
закупуване на процесните вещи. Оспорва да ползвала имота лично, като
посочва, че същият е отдаван под наем на трети лица, а достъпът до него й е
бил възпрепятстван след фактическата й раздяла с ищеца. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на иска по чл. 59 ЗЗД предпоставя установяване на
кумулативното наличие на следните предпоставки от страна на ищеца: че е
извършил твърдените подобрения и ремонти довели до повишената пазарна
стойност на имота, наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, при липса на основание за разместването на имуществените блага,
връзката помежду им, както и размера на обедняването и обогатяването.
Страните не спорят, а и видно от Нотариален акт за учредяване вещно
право на ползване и дарение на недвижим имот № 102, том I, рег. № 4490,
дело № 83/2008 г. по описа на Нотариус Димитър Димитров, рег. № 117 в
Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – СРС, на 12.09.2008 г.
Митка Йотова В.а и П. П. В. са учредили в полза на Б. П. В. и И. И. В.а право
на ползване върху множество имоти, един от които ап. 14, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 4“, бл. 458, ет. 5.
На първо място – по делото не са представени доказателства, от които
да се установи, че са реално извършени изработка и монтиране на кухненско
обзавеждане именно в процесния имот на стойност 4200,00 лева. Не е
направено своевременно и надлежно искане в тази насока и съответно не е
прието заключение по съдебно-техническа, респ. съдебно-оценителна
експертиза, която да констатира каква е действителна стойност и съответно
налице ли е и в какъв размер увеличена вследствие на същите пазарната
стойност на имота. Същите не подлежат на доказване със свидетелски
показания. Поради изложеното по делото не е категорично доказано, че е
налице обедняване на ищеца и какъв е неговият размер.
От друга страна, нито се твърди, нито се представят доказателства
ответникът действително да упражнява учреденото право на ползване върху
имота, а съгласно чл. 57 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. Обстоятелството дали е увеличена
стойността на имота, върху който има учредено право на ползване е
ирелевантно в случая, доколкото съгласно чл. 56, ал. 2 ЗС ползвателят не
може да отчуждава своето право. Представената от ищеца искова молба вх. №
48073/11.03.2022 г., по която е образувано гр.д. № 13149/2020 г. не
разколебава извода на съда, доколкото същата потвърждава твърденията на
ответника, че не ползва имота, не реализира приходи от същия и е
възпрепятствано правото да го ползва лично. Още повече – не се установява
да е налице влязло в сила съдебно решение между страните, което да е
задължително за настоящия състав. Поради изложеното по делото не е
2
категорично доказано, че е налице обогатяване на ответника и какъв е
неговият размер.
Доколкото не е установено да са налице обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, несъстоятелно е да се подлага на обсъждане
наличието на причинна връзка между същите. С оглед на изложеното и при
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на спорното материално право. Предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.
При този изход от спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, право на разноски възниква за ответника. В тежест на ищеца следва
да се присъдят претендираните от ответника разноски в размер на 380,00 лева
– реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „....” № ... срещу И. И. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
„.......”, ул. „......”, ....... осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане сумата от 2100 лв., представляваща половината от сторените от
ищеца разноски за подобрения на недвижим имот, находящ се в ...........,
изразяващи се в изработка и монтаж на кухненско обзавеждане, върху който
имот в полза на страните било учредено право на ползване, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2021 г. до
окончателното плащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „....” № ... да
заплати на И. И. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „.......”, ул. „......”,
....... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 380,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3