П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и седми състав
На двадесет и девети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЕКРЕТАР: СИЛВИЯ ГЕНОВА
ПРОКУРОР: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
Сложи
за разглеждане докладваното от Председателя ЧНД № 1755/2019г. по описа
на ВРС.
На
именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЛИЦЕТО ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА А.Ж.С. – не се явява. За него се явява адв.
А., назначена за служебен защитник от преди.
СВИД. А.А.С. – явява се лично.
СВИД. В.А.С. – явява се лично.
СВИД. И.Х.К. – явява се лично.
ПСИХИАТЪР Д-Р К.Д.К.
–
явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални
пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на
състава провери самоличността на свидетелите.
СВИД. А.А.С. – родена на ***г***,
българка, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, работи,
ЕГН **********, дъщеря на лицето, чието настаняване се иска.
СВИД. В.А.С. – родена
на ***г***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена,
неосъждана, не работи, ЕГН **********, дъщеря на лицето, чието настаняване се
иска.
СВИД. И.
ХАЧИКОВА К. - родена на ***г***, българка, българска гражданка, с
висше образование, омъжена, неосъждана, не работи, пенсионер, ЕГН **********,
без родство с лицето, чието настаняване се иска.
Председателят на
състава разясни на свидетелите А.С. и В.С. правото да откажат да дават
показания като дъщери на лицето, чието настаняване се иска.
СВИД. А.С.: Желая да давам показания.
СВИД. В.С.: Желая да давам показания.
Председателят на
състава предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърдят неистина или премълчат някои обстоятелства. Обещават
да говорят истината.
На осн. чл. 273 НПК СЪДЪТ отстрани свидетелите от
съдебната зала.
Страните
заявиха, че няма да сочат други доказателства.
СЪДЪТ пристъпи към
разпит на свид. А.А.С., със
снета по-горе самоличност. Предупредена за наказателната отговорност по чл.
290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди неистина или премълчи някои обстоятелства.
Обещава да говори истината.
СВИД. С.: На 24.01.2019г.
майка ми претърпя масивен инсулт и лежа в болница до 06.02.2019г. След това
беше преместена в хоспис. На 28.02.2019г. я прибрахме
в къщи и аз, сестра ми и леля ми полагахме грижи за нея, защото беше трудно
подвижна. Води се слединсултна деменция
и има проблеми с акъла като цяло. Март месец рехабилитатора каза, че трябва да
я изкарваме по-малко да се качва и да слиза по стълби. Когато леля ми тръгва да
я изкарва баща ми вдига панаир и започва да души леля ми, и да я гони. Тогава
извикахме полиция. От там не пускаше и сестра ми и леля ми, и постоянно прави
панаири. Има периоди, в които започва да не ни допуска. След това пак имаше
подобен скандал със сестра ми – псува я, обижда я. Майка ми има две помещения,
като едното е нейния кабинет, а другото е под наем. Баща ми отишъл при
наемателите и казал, че ще им вдигне наема. Опитахме се да му обясним, че той
не може да го вдига, защото имота не е негов и договора не е на негово име. Той
започна да вика и да крещи срещу мен, и на няколко пъти посегна да ме удря.
Впоследствие ме ритна и отново извикахме полиция. Абсолютно арогантно се
държеше и с полицаите и те му направиха забележка. През последния месец не
даваше пари за майка ми. Прибра и нейната дебитна карта, парите, всичко и
категорично отказваше да дава пари за нея. Леля ми отива и готви нещо, а той
взема яденето и го изхвърля в тоалетната. Впоследствие стана така, че той
получи диария и влезе в болница. Влизайки в болницата прибира всичките пари и
картата на майка ми, и оставя жената без нито една стотинка. По собствено
желание отиде в болницата. Преди да влезе в болницата приемаше лекарства - невробекс, но сестра ми може да каже с по-голяма точност.
Няма рецептурна книжка за някакво заболяване. Той по
принцип винаги е имал такова поведение и на моменти е доста агресивен. Откакто
го помня е лесно избухлив, но когото се случи това с майка ми някак си не го
приемам за нормално, знаейки че на нея са й необходими грижи, а той не може да
ги полага и да се държи така. Единия път сестра ми като е отивала да оставя
майка ми, баща ми отваря и казва „следващия път като я вземеш във Вас ще си я
задържиш за 24 часа и ако я върнеш ще я изкарам на улицата“. Успокоява се и
след една седмица отново проявява агресия и в един момент си казваме, че не
може всяка седмица да викаме полиция, за да можем да влизаме в къщи и да
полагаме необходимите грижи за майка ми. След като изписаха майка ми от хосписа той не полагаше грижи за нея. Ние й давахме
лекарствата, храна, упражнения, водим я по лекари. Вечерта оставаха двамата в
дома им, но след последния скандал той каза „повече няма да заключвам вратата
да си излиза и да ходи, където иска“. Физически майка ми се възстанови, но
умствено дори се влошава. Понякога казва някакви коментари, но не можем да я
разберем. 80 % от нещата не се разбират. Белези по майка ми не съм виждала, но
сме го чували да се държи с тон и към нея. Това състояние на майка ми го
изнервя, защото се нарушава неговото ежедневно спокойствие. Ние взехме това
решение да бъде настанен в хоспис, защото няма как да
полагаме грижи и за него. Аз работя нощни смени и със сестра ми и леля ми се
редуваме да се грижим за майка ми. След като го приеха в хосписа
на следващия ден ходихме да плащаме таксата и говорих с медицинската сестра и
тя ми каза, че сутринта го питала на няколко пъти дали е закусвал и той
отговорил „да“, но троснато. Тя го попитала дали е сърдит за нещо, но той нищо
не отговорил. Аз не съм го виждала от тогава поради причината, че нямам желание
да го видя, но не сме го оставили. В болницата постоянно съм получавала
информация за състоянието му. В болницата беше с диагноза язви на дебелото
черво и болест на Крон. Отделно той може би седмица или 10 дни преди да получи
диарията от доста време е без глас, говори тихо и отиде на специалист уши, нос,
гърло в Майчин дом и му казаха, че има тумор на гърлото и трябваше на
06.05.2019г. да влезе в болница и на 07.05.2019г. да му направят биопсия, но
нямаше как да се случи, тъй като вече беше в Терапията. В този период, в който
той ходи на лекар ние вече не контактувахме с него. Влизах, вземах майка ми,
отивам при сестра ми и това е. Не е имало период, в който да отказва да се
храни.
На въпроси на
прокурора: Не съм виждала да се самонаранява.
На въпроси на адв. А.: Когато майка ми получи инсулт нямах чести контакти
с баща ми. До преди да я изпишат от хосписа нямах
контакт с него. На 23.01.2019г. майка ми през нощта е получила инсулта. Ходила
е до тоалетна, той е станал, опитал се да й даде хапче мисля и тя е легнала.
Сутринта племенника като се връща от тренировки вижда, че баба му не е в
кабинета си и попитал майка си да не би да е болна. Сестра ми слязла и баща ми
казал, че майка ми е болна. Тя видяла че спи, но по обяд вижда, че не се е
събудила и тогава вика линейка и установяват, че е получила инсулт. Баща ми и
преди си беше агресивен, избухлив и конфликтен. Това му състояние не се дължи
на инсулта на майка ми.
Страните
и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид.
С..
СЪДЪТ пристъпи към
разпит на свид. В.А.С., със снета по-горе
самоличност. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако
съзнателно потвърди неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да
говори истината.
СВИД. С.: На моменти баща
ми става много агресивен и нападателен. Той по принцип цял живот си е бил
по-нервен, по-нетърпелив и по-избухлив, но майка ми докато си беше наред и
здрава с него съм имала много редки контакти. Той си лежи в къщи и мълчеше по
цял ден. По цял ден лежи и спи. Като сляза долу си казваме „здравей, татко“ и
това си разменяме. Не сме имали конфликт. По принцип назад в живота си сме
имали конфликти, но последните години не. Той не иска да го обезпокояват. Той
навънка не излиза въобще. Майка ми като беше здрава също не излизаше навънка.
След като майка ми се прибра у дома след инсулта той явно е имал други
очаквания, а не това, което видя и стана така, че негово спокойствие се наруши.
Докато майка ми беше в болница и в хоспис с баща ми
не съм имала проблеми. Явно е очаквал, че по-бързо ще се възстанови и стана
така, че се налага той повече да става и да влизат различни хора в къщи хора,
към които по принцип не харни особени симпатии. Към леля ми и към мен също не
храни симпатии. Това си е от преди между тях. Той не го казва открито ти ме
дразниш, но то се разбира. Всеки ден ходех по всяко време и непрекъснато имаше
някой. Първия скандал, когато беше най-страшното и най-яркото беше с леля ми.
Тя извела майка да се качва нагоре по стълбите и като се върнала се обади по
телефона и каза, че баща ми я хванал за гърлото, душил я да я изкара навън,
защото била изкарвала майка ми да се качва по стълбите. Слязох долу и мъжа ми
слезе, и стана скандал и той започна да ни гони. Седим в стаята при майка ми и
той идва и казва „хайде какво правите тук, повече няма да идвате тук“.
Нареждаше думи каквито можеха да се наредят. Освен тези моменти, които описах
физическа агресия не е проявявал. Пие лекарства за нерви – невролаксин,
нерголин и сперидан. Когато
майка ми влезе в болница намерихме тези лекарства, но кой ги е изписал не зная,
тя си е лекар нямам представа. Баща ми продължи да си ги приема. Не е казвал,
че някой го следи, че някой го подслушва. Преди това изключително малко сме
комуникирали с него. Повече сестра ми комуникираше, тъй като тя работеше преди
това при тях. След това повече му се въртяха мисли за недвижим имот, как ще се
раздели и кой бил наследник. В приказки сме го чували, защото сме четири сестри
и когато е говорил с другата сестра е ставало въпрос за наследник, но не знам
защо, никой не е отварял такъв въпрос. Ние решихме да го настаним в хоспис. От сестра ми разбрах, че не бил съгласен, обаче
като говорихме в къщи няма кой да го гледа, защото има нужда от грижи. Той е
лежащо болен и трябва да се сменят памперси, да се храни и няма кой да я върши
тази работа. Последно като имаше разстройство аз му носех сандвичи, които не
ядеше, но не знам дали, защото аз ги нося или просто не му се яде това. Аз
ходих да плащам сметките, след като майка ми получи инсулт, но с баща ми не съм
контактувала. Когато си беше в къщи тази сестра от договора ходи няколко пъти
да му купува неща. Той също самичък слиза до магазина за цигари и отсреща
евентуално за вода, комшиите го виждат, но по принцип той не ходи никъде. В
един момент майка ми като беше с инсулт установихме, че много добре ходи сам и
ходи да се подстриже дори. Аз ходих да плащам таксата в хосписа,
но при баща ми не съм се качвала. Не знам дали може да ползва телефона, защото
последно нещо беше станало със самия апарат и не се чуваше добре. Не съм
правила опити да се обаждам и не съм ходила лично при него предвид отношенията
ни. Разбрах, че Д. е ходила един път. Тя също е със здравословни проблеми.
На въпроси на адв. А.: След инсулта на майка ми разчитахме на баща ми
около една-две седмици да се грижи за нея, но явно не е полагал достатъчно
грижи, защото после, когато той легна на легло като гледахме кутийката с
лекарствата видяхме, че има лекарства, които са пропуснати да се изпият. Това
беше една разграфена кутийка. Имаше и разпилени лекарства в шкафчето. Първоначално той не се притесни
от инсулта, който получи на майка ми, но по принцип в рода ни майка ми е
първата с инсулт и не сме имали срещи с тази болест, и на всички очакванията ни
бяха доста по-оптимистични. Първоначално нямаше реакция, но после му беше
мъчно. Той казва, че от 40 години са женени, аз съм била на 7 години.
Впоследствие той се ядосваше на майка ми, че не говори адекватно след инсулта.
Страните
и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид.
С..
СЪДЪТ пристъпи към
разпит на свид. И. Хачикова
К., със снета по-горе самоличност. Предупредена за наказателната отговорност по
чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди неистина или премълчи някои
обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. К.: Сестра ми получи
инсулт в края на месец януари. След това беше в болница и в хоспис,
и на 01.03.2019г. вече си беше в къщи. Беше в безпомощно състояние на памперси,
не можеше да се движи, не можеше да става от леглото. Дори имаше рани от
залежаването и имаше нужда от доста грижи. Разбрахме се с дъщерите й, като си
направихме нещо като график и носехме храна всеки ден. Превръзките лично аз ги правех повече от
месец и половина. Лекарства купувахме, внимаваше се кога и какво да се даде и
всичко, което се налага около един такъв болен. Правехме раздвижване, като в
началото два-три пъти викахме рехабилитатор и като видяхме какво се прави
продължихме ние да го правим. След около 30-40 дни започна да излиза по
стълбите, но имаше нужда от нашата помощ. Още към края на първата седмица
откакто я изписаха мъжа й започна да нервничи и не ни искаше там. Аз пристигам,
звъня на вратата и той казва „кой те е викал?“ и не ме пускаше. Казвам, че
отивам да се грижа за сестра си, а той казва „аз ще се грижа“, но той не беше и
тогава в състояние да се грижи за някой друг. Той не излизаше навън. Не може
нито да й смени памперса, нито да й почисти раните и така всеки ден имаше по
някакъв неприятен инцидент докато един ден не знам какво му стана хвана ме за
врата и за блузата. Хвана ме за блузата от двете страни и я придърпва към врата
да ме души едва ли не и ме избута към изходната врата. Нямаше нищо преди това,
нито се бяхме карали. Казваше „махайте се, няма да Ви пускам“ и тогава за първи
път се извика полиция. Тогава се нахвърли и срещу племенницата ми В. с удари и
обиди. Дойде и мъжа й на В. и стана голяма дандания. След този инцидент като
дойдоха полицаите видимо се успокои и нямаше известно време никаква реакция,
дори не ни обръщаше внимание. Отивам звъня, отваря вратата и си ляга. Ние
правим каквото трябва за сестра ми и след някой друг ден пак започна. Бяха едни
периоди на избухване и на затишие. Не е говорил сам със себе си. В съзнание си
беше, съвсем нормално. До преди да се разболее сестра ми не съм имала проблеми
с А.. Бяхме в добри отношения, но тогава не сме се виждали толкова често и може
би това го дразнеше, че всеки ден има някой там. Не сме имали конфликти с него.
Когато беше раздразнен дори започна да прави забележка да не говорим на
арменски, защото той не разбира. Сестра ми понякога казва някоя дума, защото тя
е толкова объркана, тя и сега не може да говори нормално и обръща на арменски и
ние отговаряме, и той се дразнеше. Стои до нас да ни гледа и слуша какво
говорим. Сестра ми от преди като беше здрава се оплакваше, че А. има някои
нервни изблици, но тя е лекарка и го лекуваше. Водеше го на прегледи и по нейни
думи знам, че имал начално изтъняване на мозъчната кора. Така ми беше казала.
Като беше спокоен му казахме да отиде при личния лекар за направление, за да взема
подходящите лекарства и да се лекува, при което пълен отказ и казва „нищо ми
няма на мен, добре съм“. Отказа да се лекува и прибягнахме до тази жалба, за да
може да му се постави диагноза, ако има заболяване и да се лекува. Не съм
забелязвала наранявания върху сестра ми преди, но тя се оплакваше „не мога да
го търпя, той не ме пуска да изляза“. Това е преди да получи инсулта. Явно са
имали моменти, когато са имали конфликти.
На въпроси на
прокурора: Обиждаше и удряше едната си дъщеря. Тази, която не е негова, а е
осиновена. После й забрани да отива при майка си. И мен не пускаше, но аз му
казах „каквото и да казваш няма да спра да идвам. Не мога да я оставя, тя ми е
сестра“. Той не излиза от къщи, само слиза до входа да си купи цигари. Със
съседите не зная да е имал проблеми. Той постоянно е в къщи в хоризонтално
положение.
На въпроси на
психиатъра д-р К.: Аз не съм подписвала информирано съгласие за А. при
постъпването му в хосписа. Той преди да постъпи в хосписа беше получил много силно разстройство и лежа в
болница, и след това дъщерите му са го настанил в хоспис.
Не съм ходила да го видя в хосписа. Аз ходя при
сестра ми сутрин, а след обяд си гледам внуците. Освен това той не иска да ни
вижда. Само една от дъщерите си допуска до себе си, другите не иска да ги
вижда. Има такова враждебно отношение. Трите дъщери са негови родни, а едната е
осиновена. В. изобщо не я допуска, не иска да я вижда. Тази, с която контактува
се казва Д.. Само на нея позволяваше да му сменя памперсите, другите нямаха
достъп. Сестра ми е общопрактикуващ лекар, но се
отказа преди няколко години. Тя имаше специалност кардиология.
Страните
и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид.
К..
На въпроси на
съда: Мисля, че А. не употребява алкохол.
СЪДЪТ, ПРИСТЪПИ
КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПСИХИАТЪРА Д-Р К.Д.К..
ПСИХИАТЪРЪТ: Моля, да не
назначавате СПЕ. От събраните гласни доказателства и от информацията, която
придобих при прегледа на лицето не може да се направи медицинско заключение, че
лицето е с психоза, която попада в разпоредбата на чл. 146 от Закона за
здравето и да дава основание за
изготвяне на експертиза с евентуално лечение по задължителен ред в Психиатрия.
Към момента лицето има годен договор за осигуряване на медицинска помощ в
лечебно заведение.
На въпроси на адв. А.: Най-вероятно състоянието на съпругата му се е
отразило и върху него. Когато човек от близкия семеен кръг е тежко болен и
преди това го е обгрижвал в целия му съзнателен
живот, няма как да не се чувства като онеправдан. Това лице както разбрахме от
една година има сериозен соматичен проблем, туморно заболяване, което
най-вероятно води до астения, разсейки
и всичко друго.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към психиатъра.
На въпроси на съда:
Агресията не може да бъде провокирана от туморното заболяване.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид становището на вещото лице,
моля да не назначаване СПЕ и да прекратите производството.
АДВ. А.: Моля, да не се назначава СПЕ предвид
становището на вещото лице.
СЪДЪТ, с оглед депозираното становище от психиатъра д-р К.Д.К.,
намира, че на същата следва да се изплати възнаграждение в размер на 50.00
лева, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на психиатъра д-р К.Д.К.
в размер на 50.00 лева, платими от
бюджета на съда /издаден касов ордер/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на психиатъра д-р Р.В.Б. сумата от 20.00 лева, платими от бюджета на съда
за явяване в съдебно заседание на 30.04.2019г.
СЪДЪТ като взе предвид събраните в хода на
днешното съдебно производство гласни
доказателства и като съобрази становището на страните и психиатъра д-р К.
намира, че СПЕ не следва да бъде назначавана. Съобразно становището на д-р К.
лицето, чието настаняване се иска към настоящия момент не страда от психично
заболяване от категорията на развита психоза, което да обосновава назначаването
на СПЕ и лечение на лицето по принудителен ред. Лицето, чието настаняване се
иска е настанено от свои близки в Дом за настаняване на стари хора, където му
се предоставя социална услуга. От проведената беседи със служител в Дома за
стари се установи, че лицето не е агресивно, храни се и се нуждае от специални
грижи, доколкото не може да се придвижва само. Съгласно разпоредбата на чл.159,
ал.4 от Закона за здравето съдебното производство се прекратява, ако не са
налице някои от основанията на чл.155 от Закона за здравето.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1755/2019г. по
описа на ВРС, ХХVII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 3-дневен
срок от днес пред ВОС.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: