О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр. София, 18.02.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
Разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1969 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, с вх. № 19906/ 14.02.2020 г., с която К.Д.А., с
ЕГН **********, и В.П.А., с ЕГН **********,***, са предявили срещу Ю.Б.Р. от
гр. София, ж. к. „********, с ЕГН **********, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците притежават право на собственост върху следния
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********и представляващ апартамент
№ 52, със застроена площ от 101, 11 кв.м., състоящ се от две спални, антре,
дневна, кухня, санитарен възел, баня и западна лоджия, нанесен в КККР с
идентификатор 68134.300.523.1.42.
В исковата молба се
съдържа искане за обезпечаване на предявената от ищците претенция посредством
налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху процесния недвижим имот.
Съгласно нормата на чл.
389 ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното
дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който
делото е висящо, да допусне обезпечение на исковете му.
Исковата молба е
нередовна, тъй като по нея не е внесена необходимата държавна такса и не е
вписана, но независимо от това настоящият съдебен състав намира, че не се
налага да дава указания за отстраняване нередовностите в нея на ищците, тъй
като предявеният иск е процесуално недопустим, а от там е неоснователно
искането за обезпечаването му, предвид следното:
Както самите ищци
твърдят в исковата си молба, ответницата Ю.Б.Р. е придобила правото на
собственост върху спорния имот по силата на н. а. № 72, т. ІV, рег. № 24732,
дело № 612/ 02.08.2016 г. на нотариус с
рег. № 274, от лицата Х.И.К.и В.Л.К.. Последните са ответници по предявен от К.Д.А.
и В.П.А. иск за установяване правото им на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „********и представляващ апартамент № 52, със
застроена площ от 101, 11 кв.м., състоящ се от две спални, антре, дневна,
кухня, санитарен възел, баня и западна лоджия, нанесен в КККР с идентификатор
68134.300.523.1.42, по който е било образувано гр. д. № 4759/ 2016 г. по описа
на СГС, І -19 състав. С влязло в сила решение от 07.03.2019 г. по гр. д. №
4759/ 2016 г. е било признато за установено по отношение на Х.И.К.и В.Л.К., че
настоящите ищци притежават право на собственост върху процесния недвижим имот.
Исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 4759/ 2016 г. по описа на
СГС е постъпила в съда на 18.04.2016 г., следователно Х.И.К.и В.Л.К. са
прехвърлили на Ю.Б.Р. правото на собственост върху имота в рамките на висящ
съдебен спор. При това положение и на основание чл. 226 ал. 3 от ГПК решението
по гр. д. № 4759/ 2016 г. има сила и по отношение на приобретателката и
настояща ответница и тя е обвързана със силата на пресъдено нещо. При тези
съображения ищците не разполагат с правен интерес от провеждане на ново исково
производство срещу приобретателя на имота, след като не се твърди ответницата
да осъществя владение върху него.
Искането, съдържащо се
в исковата молба, за отмяна на нотариалния акт, с който ответницата се е
снабдила, по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК, също не обуславя наличието на правен
интерес от провеждане на настоящото производство, тъй като съгласно ТР № 3/2012
г. по т. д. № 3/ 2012 г. на ВКС, ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, следователно
нотариалният акт, с който ответницата се легитимира като мним собственик на
имота, не подлежи на отмяна по този ред.
Ищците твърдят, че в
кадастралните карти и регистри ответницата е вписана като собственик въз основа
на н. а. № 72, т. ІV, рег. № 24732, дело № 612/ 02.08.2016 г. на нотариус с
рег. № 274. Въз основа на удовлетворителното за тях решение по гр. д. № 4759/
2016 г. по описа на СГС ищците следва да искат промяна в записванията в
кадастралните карта и регистри по административен ред, евентуално да атакуват
отказа от промяната им пред АССГ, но не разполагат с правен интерес да проведат
ново исково производство. В тази връзка настоящият процес следва да бъде
прекратен, а искането им за обезпечаване на иска – отхвърлено.
Предвид изложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл. 130 от ГПК, производството по гр. д. № 1969/ 2020 г. по описа на
СГС, І – 28 състав, образувано по искова молба, с вх. № 19906/ 14.02.2020 г., с
която К.Д.А., с ЕГН **********, и В.П.А., с ЕГН **********,***, са предявили
срещу Ю.Б.Р. от гр. София, ж. к. „********, с ЕГН **********, иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на собственост
върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********и
представляващ апартамент № 52, със застроена площ от 101, 11 кв.м., състоящ се
от две спални, антре, дневна, кухня, санитарен възел, баня и западна лоджия,
нанесен в КККР с идентификатор 68134.300.523.1.42, поради обвързването на
ответницата Ю.Б.Р. със силата на пресъдено нещо по гр. д. № гр. д. № 4759/ 2016
г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.Д.А., с ЕГН **********, и В.П.А., с ЕГН **********,***, за
обезпечаване на иска им посредством налагането на обезпечителна мярка
„Възбрана“ върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********и
представляващ апартамент № 52, със застроена площ от 101, 11 кв.м., състоящ се
от две спални, антре, дневна, кухня, санитарен възел, баня и западна лоджия,
нанесен в КККР с идентификатор 68134.300.523.1.42.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците пред
Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: