№ 2083
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330205929 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕНЧ. П. П. против Наказателно постановление №
21 – 0444 – 000268 от 29.06.2021 г. , издадено от Началник РУ към ОДМВР -
Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което на жалбоподателя
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
- на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП
С жалбата, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се
поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без
уважение, съответно атакуваното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:
На 06.05.2021г. около 17,30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Ягодовско шосе“
срещу блок 272, жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил
„Мазда 626“ с рег. № ***, като бил спрян от служители на Пето РУ Пловдив
за полицейска проверка. В Хода на същата жалбоподателят не представил
контролен талон към свидетелство за управление на МПС, като
проверяващите, сред които свид. Т. констатирали след извършена справка, че
управляваното МПС не било представено в срок на периодичен технически
преглед.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, който същият подписал, като в
графата за възражения посочил, че има такива. В срока по чл. 44 ЗАНН не
постъпили възражения.
В съставения АУАН и в атакуваното наказателно постановление
актосъставителя, респективно административнонаказващия орган приели, че
описаната деятелност на П. следва да се квалифицира като нарушения на чл.
100, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП .
Описаната в АУАН и НП, и приета от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свид. Т., както и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 8121з –
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121к – 3560/22.08.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно - наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 06.05.2021г., а НП - на 29.06.2021г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
2
Относно нарушението с квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
По отношение на нарушението, описано в пункт I от НП, съдът намира, че
при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено
непредставянето на контролен талон към СУМПС. Видно от текста на
нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние е "неносенето" на
споменатите документи. Двете понятия "не носи" и "не представя" не са
идентични и между тях не може да се постави знак на равенство, доколкото е
напълно възможно дееецът да е носил със себе си контролния талон към
СУМПС, но да не го е представил по различни причини. В този смисъл може
само да се предополага, че деецът не е представил документа, защото не го е
носил, но административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Относно нарушението с квалификация чл. 147, ал. 1 ЗДвП
По отношение на нарушението, описано в пункт II от НП, съдът намира, че
при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна
норма.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които
се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. С категоричност по делото се установява, че
при извършената проверка на процесното МПС е било установено, че същото
не е преминало периодичен технически преглед. Управляваното от
жалбоподателя МПС не е било сред изключенията предвидени в чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. Правилно и в съответствие със санкционната норма на чл. 181, т. 1
3
от ЗДвП наказанието е наложено на собственика на автомобила, а именно – на
жалбоподателя. Предвидената санкция – глоба в размер на 50 лв., е в
абсолютен размер и правилно е била определена.
Настоящия случай, обаче според съда, макар и формално да е осъществен
състава на коментираното административно нарушение, може да се определи
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен
случай“ предвид препращата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Възприемайки тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по – ниска от
обичайните за подобни нарушения.
На първо място, видно от приложената по делото справка за нарушител/
водач се установява, че нарушението е извършено за първи път.
На следващо място, видно от приетото по делото като писмено
доказателство Удостоверение за техническа изправност на ППС, Протокол №
22172090 от 05.05.2020 г., се установява, че процесното МПС е следвало да
бъде предоставено за преглед до 05.05.2021 г. Нарушението е извършено на
06.05.2021 г. /почивен ден/, като видно от представеното Удостоверение за
техническа изправност на ППС, Протокол № 25362065 от 07.05.2021 г.
процесното МПС е преминало успешно годишен технически преглед.
Посоченото обуславя критичност на жалбоподателя към възникналата
ситуация, отговорност към собственото поведение, което сочи, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН са изпълнени,
доколкото само ден след извършване /установяване на процесното нарушение
МПС – во е било представено за технически преглед.
Поначало настоящият докладчик, счита, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
предвид спецификата и значимостта на обществените отношения, свързани с
4
безопасността на движение по пътищата е рядко приложима, само при
наличие на изключителни или многобройни обстоятелства. В случая деянието
разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което НП следва да
бъде отменено и в тази си част.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Същият е
доказал заплащането в брой на сумата от 300,00 лева за адвокатски хонорар
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, поради което
и претенцията за разноски следва да се уважи.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото се явява в размер съвпадащ с минимално
предвидения с оглед предмета на спора и с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Пето РУ
Полиция към ОД на МВР - Пловдив не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващият орган, а именно ОД на МВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 0444 – 000268 от 29.06.2021
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, Пето РУ Пловдив, с
което на ЕНЧ. П. П., ЕГН **********
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
- на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЧ. П. П., ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева представляваща разноски за
5
адвокатски хонорар за процесуално представителство пред Районен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6