№ 920
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно
обжалване и е образувано възоснова на 1./въззивна жалба с вх.рег..№
138851/13.12.2024г. подадена от ответника в исковото производство, а именно
ЗК“Лев Инс“АД и 2./ въззивна жалба с вх. рег. № 141652/19.12.2024г. от
ищцата в исковото производство, а именно С. Б.. Обжалваното решение е №
6415/21.11.2024г. постановено по гр.д.№ 2953/2023г. на СГС в частта, в която
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е осъдена да заплати на С. Д. Б. – С.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие телесни увреждания,
настъпили при ПТП на 17.08.2021 г., причинено от водача на автобус марка
„БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“, с рег. № ********, ведно със законната
лихва върху тези суми, дължима на основание чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 86
ЗЗД, считано от 10.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
деня на окончателното плащане на присъдената сума и в частта, в която
претенцията е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 15 000 лева
1
до пълния размер от 50 000 лева, както и осъдителна претенция за присъждане
на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 09.12.2022 г. до 09.03.2023 г. е
отхвърлена.
Във въззивната жалба на ответника се навеждат оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното решение в уважената част
на исковата претенция. Твърди се, че от приобщения доказателствен
материлан не се установява главния факт на релевираната имуществена
отговорност, а той е, че вредите са настъпили в превозното средство. Твърди
се, че по делото не са приобщени доказателства и във връзка с наличие на
пряка причиннно-следствена връзка между събитие с белези на посоченото,
осъществени при обстоятелствата, твърдени от ищцата, от което да са
възникнали нематериални вреди. Нямало отразени данни за оглед на
превозното средство, оглед е направен на място, посочено от ищцата и от тези
документи не се установявало участие на посоченото превозно средство в
транспортен инцидент, на посочената дата. Недоказано било твърдението, че
ищцата е претърпяла травма като пътник в превозно средство на МГТ по
линия№ 83, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от превозен
документ, чрез който да се установи пълно и главно твърдение, че пътника с
този превозен документ-билет, карта за градски транспорт, банкова карта,
използвана за заплащане на превоза, се е возел в превозно средство на МГТ, и
че това превозно средство се е движело по посочения маршрут. Въззивният
жалбоподател моли за отмяна на решението в обжалваната част постановяване
на акт оп същество, с който искът да бъде отхвърлен като недоказан.
Претендира разноски. Писмен отговор на тази въззивна жалба не е постъпвал.
Във въззивната жалба на ищцата се навеждат оплаквания за
неправилност и необоснованост срещу решението в отхвърлителната му част.
Навежда се, че определеният от първоинстанционният съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив, защото съдът не е
отчел и оценил негативната промяната в начина на живот на пострадалата
след инцидента, не е отчетена икономическата обстановка, като се поддържа и
оплакването, че присъденото обезщетение не отговаря на принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Постъпил е отговор на тази жалба, с който е оспорена нейната
2
основателност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като при проверката на правилността в обжалваната част,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основният спорен въпрос по фактите е дали, травматичното
увреждане е осъществено в автобуса, който се е движил посочения от ищцата
маршрут и ако това е така, справедливо ли е определен, размера на
присъденото обезщетение.
Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ от С. Б. срещу
ЗК“Лев Инс“АД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 50 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в следствие на ПТП от
17.08.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника
автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“ с рег.№ ********, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 09.12.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящият състав
на САС приема, че от фактическа страна е установено, че на 17.08.2021г.
ищцата е пътувала като пътник в автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити
ЦНГ“, с рег. № ********. Автобусът е обслужвал маршрут на линия № 83 на
Столичния градски транспорт, с посока - от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Звезда“. В района на спирка „Патриарх Дамян“, се е наложило внезапно
спиране, в резултат на което ищцата паднала в пътническия салон на автобуса
и претърпяла телесни увреждания. От заключението на СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ищцата е
получила - контузия в теменната област на главата и счупване на долния клон
на лявата срамна кост /пубис/, без разместване на фрагментите. Посоченото
травматично увреждане при ищцата е било установено посредством
извършването на високоспециализирано компютърно – томографско
изследване на таза на 18.08.2021г. Съгласно направените експертни уточнения
в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2024 г., при първоначалните
данни и съответно рентгеновите снимки, които са били направени във връзка с
3
полученото увреждане е имало съмнение за счупване и на ацетабулума, но
след специализирано изследване с компютърен томограф се е установила
липса на счупване.
Според становището на вещото лице, счупването на таза - на долното
рамо на срамната кост вляво има медико- биологичния признак на трайно
затруднение на движенията на левия крайник за срок повече от 30 дни и е
причинило на ищцата болки и страдания за период от около 3 месеца, като
през първите 30 дни, 6 от които непосредствено след злополуката болките са
били с по-голям интензитет, а след това със затихващ характер. Контузията в
теменната област на главата е причинила болка на ищцата. Непосредствено
след настъпване на процесното ПТП е било проведено консервативно лечение
с покой на легло, обезболяваща и антикоагулантна терапия. Заключението от
СМЕ изключва такова увреждане да е било факт преди съобщаването на
падането в автобуса. След преглед осъществен на 08.04.2024 г. се е
установило, че липсват трайни последици от получените увреждания. От
заключението се установява още, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периодът на възстановяване при полученото
увреждане – счупване на долния клон на лявата срамна кост, без разместване
на фрагментите, трае около 3 месеца.
При извършен контролен преглед на ищцата на 18.09.2021 г., същата е
била насочена да провеждане на лечебна физкултура, но в представените
медицински документи липсват данни за провеждане на рехабилитация.
Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е изяснен
чрез приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза.
Пред първоинстанционният съд са събрани и гласни доказателствени
средства посредством разпит на свидетеля Д. П., син на ищцата , от чиито
показания се установява, че ищцата му е съобщила за инцидента по телефона.
Автобусната спирка е била в близост до дома им и пострадалата се е прибрала
на собствен ход, но с помощта на бащата на свидетеля. Когато се прибрал
свидетелят възприел страданието на майка си и факта, че не може да стои
изправена сама и той с личния си автомобил я отвел за преглед в УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД. Там пострадалата била лекувана 10 дни, а след това била
освободена за домашно лечение, като останала на грижите на близките и
4
семейството си. Към датата на събиране на свидетелските показания,
пострадала все още изпитвала страх да бъде транспортирана в МПС, все още
чувствала болки и прибягвала до чужда помощ при пазаруване.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че към
момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на автобус марка „БМЦ“,
модел „320 Просити ЦНГ“ с рег. № ********, със застрахователно покритие,
предоставено от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Прието като
доказателство по делото уведомително писмо, получено от ответното
дружество ЗК „Лев Инс“ АД на 12.12.2022 г. /видно от известие за доставяне,
находящо се на л. 13 от делото/. От него се установява, че ищцата е отправила
към ответното дружество извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ.
Съобразно указаната на страните доказателствена тежест, ищцата е
доказала пълно и главно наличието на застрахователно правоотношение,
между ответника и столичен автотранспорт, за конкретния автобус,
настъпилия вредоносен резултат , причинно следствената връзка между рязко
използване на спирачки и настъпилото в следствие на това деяние вредоносен
резултат. Действително протоколът е за оглед на местопроизшествие, което не
е запазено, а огледът е извършен по данни на пострадалата, но в съвкупността
на всички доказателства, може да се приеме, че тя е пострадала при движение
на автобус от градския транспорт по посочения маршрут. Причината за
падането на пострадалата в автобуса е рязко предприета маневра за спиране
при развита скорост от 50 км.ч, което означава, че водачът не е бил
достатъчно бдителен за да осъществи плавно спиране, при настъпване на
необходимост от използване на спирачната система така, че да осъществи
нормалното положение на пътниците в автобуса, независимо дали ищцата е
била в седящо или в изправено положение.
При така установените факти, които макар и оспорени от ответната
страна и при предоставена процесуална възможност за тяхното
опровергаване, липсва насрещно главно доказване, настоящият въззивен
състав на САС приема изводите на пръвоинстанционния обосновани върху
доказаните факти за логични.
5
Относно размера на присъденото обезщетение: Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в
ППВС № 4/1968г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице,
но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Настоящият въззивен състав приема, че
прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първата инстанция е отчела в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и
страдания в резултат от получените травми, проведените манипулации,
продължителността на болката, дълго обездвижване, съпътстващите го
дискомфорт и нужда от чужда помощ. По изложените съображения
претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди от
увреждането, определено по критериите на справедливостта, в случая
съответстват на размер от 15 000 лв.
Поради това и в приложение на правомощията по чл. 272 от ГПК
атакуваното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6415/21.11.2024г. по гр.д.№ 2953/2023г.
на СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6