Р Е Ш Е Н И Е
№
134 02.04.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
шестнадесети март 202,г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №3 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „В. Х.-А.“ ЕТ ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ****, представляван в съдебното производство
от редовно упълномощен адвокат против Заповед №ФК-748-0076473/26.11.2020г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена на
едноличния търговец принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – хлебопекарна, находящ се в град ****, стопанисвана от едноличния
търговец и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1
т.1 буква „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС за това, че на 20.11.2020г в 15.55ч
при извършена проверка на търговския обект, за контролна покупка на един брой хляб
на стойност 1.10лв платени в брой на В. К. Х. – продавач, от Е.П.С. –
проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел
DATECS DP-35“,
с ИН на ФУ: DТ 329325 и ИН на ФП №02717636, нито от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г на МХ. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон
№0007174/20.11.2020г с този номер е изведен дневен финансов отчет от
проверяващите. Извършено е нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба ІН-18/13.12.2006г
на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неспазване на реда за издаване
на документ за продажба, което е основание по чл.186 ал.1 т1 буква „Б“ от ЗДДС
за налагане на принудителна административна мярка. Нарушението се доказва от и
от установената касова разлика в размер на 45.80лв, между наличните парични
средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Нарушението води до не отразяване
на приходи. За установените при проверката факти е съставен протокол сер. АА №0076473/20.11.2020г на основание чл.110 ал.4 вр. с
чл.50 ал.1 от ДПОК от инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП. Фактическите мотиви за определяне
продължителността на срока са следните: тежест на извършеното нарушение и
последиците от същото, местоположението на търговския обект в широкия център на
град Чирпан, място със среден човекопоток, големината на обекта – около 127 кв.м. , характера на дейността – производство на хляб и
хлебни изделия, работното време – от понеделник до петък от 07.00ч до 11.00ч,
понеделник, сряда и петък и след обяд от 16.00ч до 18.30м, с възможност за
реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти и
разнообразния асортимент на предлаганите стоки – хляб, питки за хамбургери,
мини франзели, тесто.
Към
протокола за извършена проверка, съставен в присъствието на едноличния
търговец, е приложен и въпросен лист за установяване на стоковата и касова
наличност в търговския обект, както и описаните х-отчет, Клен, Декларации,
ръчна касова бележка и нотариален акт. Относно
обстоятелствата по извършване на проверка, констатиране на нарушението е
описано следното: Обекта на проверката представлява хлебопекарна с площ 127 кв.м., от които 5 кв.м. търговска
площ, 18 кв.м. складово помещение и производствен цех
за хляб и хлебни изделия с площ около 100 кв.м., в
който има налични три работни за двама хлебари и един пекар. Обекта се намира в
широк център със среден човекопоток. Основният асортимент на стоки е хляб с
цена от 1.00лв до 1.40лв, питки за хамбургер с цена от 0.35лв, мини франзели с
цена 0.35ст, тесто с цена 1.00лв. Плащанията в обекта се приемат в брой и по
банков път като се отчитат в груба Б. През ФУ не се въвеждат и извеждат
служебно суми. В обекта има едно работно място за продавач консултант. ЗЛ е
регистрирано по ЗДДС и се облага по реда на ЗКПО. Вид дейност – търговия на
едро и дребно. Обектът е собствен на физическото лице, съгласно представения
нотариален акт.
Съставен е АУАН №F80903/26.11.2020г за
установеното нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с
чл.118 ал.1 от ЗДДС, извършено на
20.11.2020г в 15.55ч, чрез не издаване на фискален бон за контролната
покупка на един брой хляб на стойност 1.10лв., при обстоятелство по извършване
на нарушението – положителна разлика между фактическа касова наличност и
разчетена, чрез ФУ в размер на 45.80лв, посочена като доказателствен факт.
Преди издаване на оспорената ЗПАМ,
търговеца е представил възражение наименовано молба до Директор ТД НАП Пловдив,
която е следвало да бъде препратена на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с изложение, че се стопанисват два обекта. Една работилница
за хляб и магазин, в който се продава малко количество от произведеното.
Основното количество от хляба се доставя за други търговски обекти в град
Чирпан и в селата около него. Приложен е договор за изработка на хляб между
едноличния търговец и РПК Чирпан от 01.01.2020г, за производство на хляб за
нуждите на пет села на територията на община Чирпан. Магазините в тези села са
единствени за населението, в това число и хлябът, който търговецът произвежда е
необходим за хората в тези населени места. Посочено е, че неустойката за не
изпълнение на договора за производство на хляб е в размер на 2000лв и има за
допълнителна последица неговото прекратяване. Единствената търговска дейност на
едноличния търговец е производството на хляб, поради което прекратяването на
договора ще доведе и до преустановяване качеството му на търговец. Ще бъдат
засегнати и наетите работници. В заключение отправена молба да не се запечатва
работилницата за производство на хляб, а да се запечата единствено магазина за
продажба на хляб за по-кратък срок.
Това възражение не е взето предвид при
издаване на оспорената ЗПАМ като е разпоредено запечатване на търговски обект
–хлебопекарна с площ от 127 кв.м.
Заповедта за налагане на ПАМ е връчена
на 14.12.2020г на едноличния търговец, а жалбата е подадена на 23.12.2020 в
рамките на 14-дневния преклузивен срок. Изложени са
подробни доводи против законосъобразността, по-специално се твърди, че мярката
е в противоречие с целта на закона и постановена при превратно упражняване на
властнически правомощия. Оспорват се фактическите твърдения изложени от
ответния административен орган, изложени като мотиви, предвид които е определил
продължителността на мярката, а именно – местонахождение в широк в център, за
опровергаване не който извод се представя Удостоверение УТ-98-001/25.01.2021г
на Кмета на община Чирпан, в уверение на това, че УПИ ХІІІ-294 / върху който е
изградена сградата на пекарната и магазина/ не попада в обхвата на Застроителен
и регулационен план на централната част на град Чирпан, одобрен през 1996г.
Оспорва се, че е налице признание на физическото лице, дадено в качеството му
търговец, че фактическата разлика между касовата и разчетена наличност се дължи
на не отчетени приходи от продажби, чрез неиздадени касови бонове. Акцентира се
на факта, че подписа под контролния лист удостоверява връчването му, аналогично
и на подписа под протокола за проверка, но не означава съгласие с фактическите
констатации, съответно с изводите на контролните органи. Последните не са предоставили
възможност на лицето да обясни и да отговори на въпроси, а отговорите са
написани преди да положи подписа си. Иска се от съда да приеме, че с оглед
утвърдената практика на ВАС на РБ мярката се явява и не съобразена с принципа
за съразмерност. В заключение се претендира и присъждане на разноските по
делото, съгласно представен списък.
Ответника – Начални отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, компетентен съгласно Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на
Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуалния си представител в писмено
становище оспорва основателността на жалбата, като в съдебно заседание
поддържа, че разпитаните служители, извършили проверката са потвърдили фактите,
констатирани с протокола. Извършено е нарушение, представляващо основание за
налагане на ПАМ, а срокът на нейната продължителност е обоснован. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира възнаграждение
за юрисконсулт. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и в рамките на 14-дневния срок. Следователно е допустима,
а разгледана по същество се явява основателна.
В приложимата редакция на чл.186 ал.1 т.1
букла „А“ от ЗДДС, основанието за прилагане на принудителната мярка е следното:
Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина
за: а) издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Извършването на контролна покупка на един
хляб на стойност 1.10лв за която продажба не е издаден фискален бон, съгласно
задължението по чл.118 от ЗДДС вр. с чл.3 от Наредба № Н-18/2006г на МФ не е
спорния по делото факт, като се установява и от представените дневен отчет,
Клен и извлечение от паметта на ФУ. За нарушението на чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г е съставен АУАН, което условие е необходимо по аргумент от
чл.22 от ЗАНН, независимо, че ангажирането на административно наказателната
отговорност на задълженото да отчита продажбите лице, не е условие за налагане
на принудителната мярка и не може да бъде такова с оглед нейните цели. А те са
преустанови извършвано административно нарушение, да предотврати настъпването
на неговите последици, съответно да осуети поведение, с което се продължава
нарушението на установения ред на държавно управление. Въпреки изпълнението на
условието да установи съществуване на основанието по чл.186 ал.1 тл.1 буква „А“
от ЗДДС в приложимата редакция, оспорената заповед е засегната от порока
материална незаконосъобразност, тъй като е поставено в нарушение на
изискванията за определяне на обекта – предмет на принудителната мярка.
Съгласно определението на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС търговски обект е всяко място,
от което се извършват продажби, но само това място, не и други помещения,
складове, цехове, площи открити или закрити, които имат друго предназначение,
независимо, че могат да бъдат част от един недвижими имот тоест да не бъдат
самостоятелни обекти като сгради или отделни обекти в тях. Въпреки, че в
протокола за проверка изрично е установено, че магазина, в който се извършва
продажба на хляб, питки за хамбургери, мини франзели и тесто, е само 5 кв.м. от 127 кв.м., като се
потвърди от разпита на всички свидетели, че мястото за продажба е малко и
обособено от склада и цеха за производство, принудителната мярка има за предмет
хлебопекарната с площ от 127 кв.м. тоест запечатва се
производството, а не мястото за продажба. Търговецът е представил молба да не
се запечатва производствения му цех, което е недопустимо на първо място по
аргумент от 187 ал.1 от ЗДДС – забранява се достъпа да обекта по смисъла на §1
т.41 от ДР на ЗДДС, а на второ и защото така се накърняват други права, с което
се постига незаконна намеса, не нужна и извън материалните правомощия на
административните органи. Тази молба не е препратена от Директор ТД НАП
Пловдив, но това не може да е действие в полза на администрацията. Изложеното е
достатъчно за отмяна на принудителната мярка като насочена към обект, в който
не се извършва търговска дейност и не е осъществено нарушението, при което се
засягат права на субекта на мярката, извън посочените в закона – да осъществява
търговия, но не се препятства производствена дейност. Въпреки това следва да се
каже, че и мотивите за срока за изведени произволно. Изводите за широк център и
среден човекопоток трябва да стъпват на конкретни факти, които липсват.
Основния факт за тежестта на нарушението, от който зависи и срока на мярката е
разликата в касовата наличност, на какво се дължи и каква част от дневния
оборот представлява, за да се прецени дали се касае за изолиран случай или за
практика, а оттук и за времето необходимо да бъде приведена дейността в
съответствие с изискванията на ЗДДС. Посочени са в протокола цени и няколко
артикула, ведно с работното време на магазина за хляб, но никакви конкретни
изводи няма по тези факти в посока какъв дневен оборот се реализира от
продажбата и каква част са укритите приходи от него. Площта на магазина е
посочена като 127 кв.м. вместо установените в
протокола 5 кв.м., а многобройността на хлебните
изделия не се потвърждава от съдържанието на протокола, нито тяхната стойност.
Разликата може да се дължи и на не използване на функцията „служебно въведени
суми“. Първия въпрос от въпросния лист касае оборотните средства в началото на
работния ден с отрицателен отговор, но в този случай се налага извода, че всеки
закупил хляб е давал точната сума на цената, което е почти невероятно.
Свидетелите на ответника твърдят в съдебно заседание, че са възприели не
издаване на касов бон и на други клиенти, но това не е удостоверено в
протокола, нито е вписано в заповедта като основание за определяне
продължителността на срока. Следва да се вземе предвид, че в молбата си
подадена след съставяне на протокола за проверка, търговецът не оспорва
нарушението – неиздаване на касов бон за контролната
покупка, нито е възразил против произхода на касовата разлика, но е поискал
основателно да не бъде засягана дейността му по производство на хляб, за което
е представил и договор за изработка, обосновал е и вредите, които мярката ще му
нанесе при неизпълнението му и които не е допустимо да бъдат нейни последици.
Ето защо оспорената ПАМ се явява постановена в нарушение на чл.187 ал.1
изречение второ от ЗДДС – Мярката се налага за обектите, където е установено
нарушението, а това са местата или помещенията, в които се извършва продажбата.
Претенцията за жалбоподателя за
присъждане на разноски е основателна, а възражението за прекомерност се явява
неоснователно, тъй като минималния размер по чл.8 ал.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500лв, а заплатения за
настоящата съдебна инстанция е 650лв. тоест със 150лв повече, което с оглед
извършената от процесуалния представител дейност не се явява прекомерно.
Положени са усилия за доказване на факта, че обекта спрямо който е наложена
принудителната мярка не е този, в който е извършено нарушение, чрез представяне
на допълнителни доказателства, извън събраните в хода на административното
производство, чрез които да се установи и местонахождението му в рамките на
град Чирпан, както и да се потвърди посочения в протокола за проверка и в
нотариалния акт факт, че магазина е отделно място от производствения цех. Ето
защо уговорения размер от 650лв не се явява прекомерен спрямо необходимите
допълнителни усилия за факти, които органът е установил, но не е взел предвид.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №ФК-748-0076473/26.11.2020г
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да
заплати на ЕТ „ В. Х.-А.“ ЕИК **** сумата от 710лв /седемстотин и десет/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: