№ 2441
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20079416/26.03.2021г. по гр.д. № 65421/2019г. по описа на
Софийски районен съд 143 състав „Б. ЕР“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление бул. „**** е осъдено да заплати на СТ. Т. К., ЕГН
**********, адрес гр. София, ул. **** сумата от 780,00 лв., представляваща
левовата равностойност на 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, т.1
б. „б“ от Регламент № 261/2004г. за претърпени неимуществени вреди поради
претърпяно неудобство от закъснял полет ведно със мораторната лихва върху
тази сума в размер на 27,52 лв. за периода 08.07.2019 – 11.11.2019г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба
– 13.11.2019г. до окончателното и изплащане; сумата от 441,63 лв.
представляваща имуществена вреда изразяваща се в стойността на самолетен
билет закупен от ищеца и неизползван по дестинацията град София – град
Белград за полет JU123, поради закъснение на полет FB462, ведно с
мораторната лихва в размер на 15,57 лв. за периода 08.07.2019 – 11.11.2019г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба – 13.11.2019г.; сумата от 577,59 лв. за имуществени вреди,
представляващи стойността на наем на автомобил заплатен от ищеца поради
закъснение на полет FB462, ведно с мораторната лихва в размер на 20,37 лв.
за периода 08.07.2019 – 11.11.2019г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба – 13.11.2019г. С
решението ответника е осъден на разноски в размер на 836,02 лв.
1
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Б. ЕР“ ЕАД, ЕИК ****, чрез процесуалния си
представител юрк. З.Д.. Процесуалният представител поддържа, че съдът
неоснователно е постановил авиокомпанията да заплати на ищцата сумата от
780,00 лв., тъй като тази сума е заплатена на дата 11.09.2019г., по посочената
в исковата молба банкова сметка. По отношение на обезщетенията за
имуществени вреди процесуалният представител поддържа, че обезщетение
при неизпълнение на договорно задължение се дължи за претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Намира че вредите са били непредвидими за ответника. Моли
за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата СТ. Т. К., ЕГН ********** счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Моли за
потвърждаването на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "а" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г. и по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни правни норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
По отношение на иска с основание чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент
/ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Не е спорно, че на името на ищеца е била направена резервация
за полет № FB462 на 08.07.2019 г. с направление Амстердам - София, с
авиопревозвач „Б. ЕР“ ЕАД.
Според първоначално предвиденото разписание самолетът на ищцата
трябвало да излети от летище Амстердам в 10:15 ч. местно време, но
началото на осъществявания от ответника полет било забавено и самолетът
излетял на 08.07.2019 г. и кацнал в София в 21: 15 ч. местно време.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от
същия. В разпоредбите на чл. 5 - 8 от Регламента са предвидени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
2
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че „Б. ЕР“ ЕАД
се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. "б. " от Регламента - въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник
или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с
този пътник.
По отправеното преюдициално запитване във връзка с приложението на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително
тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат
в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача част на пристигане о
разписание/.
При това положение ответникът дължи обезщетение по чл. 7 от
Регламента.
Следва да се държи сметка обаче, че с молба от 14.09.2020г. е
приложено платежно нареждане за преведени по посочената в исковата молба
банкова сметка сумата от 780 лв. – левовата равностойност на 400 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
С оглед на гореизложеното съдът е следвало да вземе предвид
направеното плащане от ответника и да отхвърли иска за сумата от 780 лв.
като погасен поради плащане направено след образуване на производството.
На следващо място изложените от въззиваемия възражения срещу
плащането, че представлява скрийншот на онлайн банкиране, че липсва печат
на банката и че това плащане изобщо не е било одобрено не са направени за
първи път във въззивното производство и са преклудирани.
В тази част решението се явява неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на иска с правно основание чл. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 82 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро то ЗЗД, вр. чл.
82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение е свързана
с установяване на няколко кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно
неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди
/ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи
вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно,
3
като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.
Както беше посочено по-горе не е спорно наличието на договор между
страните както и неизпълнението на ответника по него.
Във въззивното производство „Б. ЕР“ ЕАД не оспорва, че ищецът е
претърпял вреди в размер на 441,63 лв. представляваща имуществена вреда
изразяваща се в стойността на самолетен билет закупен от ищеца и
неизползван по дестинацията град София – град Белград за полет JU123 и
577,59 лв. за имуществени вреди, представляващи стойността на наем на
автомобил заплатен от ищеца, настъпили поради закъснението на полет
FB462 по дестинацията София-Белград.
Единственото възражение направено от ответника е че вредите не са
могли да бъдат предвидени от авиокомпанията при сключване на договора.
В случая обаче това възражение е направено за първи път във
въззивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК Когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или
не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. В случая исковата молба е връчена на
ответника на 11.12.2019г. заедно с разпореждане на съда с указание на
последиците от неподаването на отговор. Ответникът не е подал отговор на
исковата молба и с това е пропуснал възможността си да направи възражение
че вредите не са били предвидими за него.
При това положение възраженията във въззивната жалба, досежно
непридвидимостта на вредите по чл. 82 от ЗЗД не следва да бъдат
разглеждани като направени след срока за отговор по чл. 131, ал.1 от ГПК и в
тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Доколкото се установява че главните искове са основателни то
основателни са и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД относно мораторните
лихви и решението и в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въпреки че първоинстанционното решение се отменя в една част
всички разноски в производството пред първа инстанция следва да останат в
тежест на ответника тъй като същият е дал повод за предявяване на иска и
направеното плащане е извършено след образуване на делото.
Във въззивното производство искане за присъждане на разноски е
направил само въззиваемия който е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 480 лв. като съобразно отхвърлената част от жалбата на
него му се дължат 280 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20079416/26.03.2021г. по гр.д. № 65421/2019г. по
описа на Софийски районен съд 143 състав В ЧАСТТА в която „Б. ЕР“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление бул. „**** е осъдено да
заплати на СТ. Т. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. **** сумата от
780,00 лв., представляваща левовата равностойност на 400 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, т.1 б. „б“ от Регламент № 261/2004г. за
претърпени неимуществени вреди поради претърпяно неудобство от закъснял
полет и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. Т. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ул.
**** с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., предявен срещу „Б.
ЕР“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление бул. „**** за сумата
от 780,00 лв., равняваща се левовата равностойност на 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет FB462 по направление
Амстердам – София от 08.07.2019г. като погасен в хода на производството.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20079416/26.03.2021г. по гр.д. №
65421/2019г. по описа на Софийски районен съд 143 състав в останалата част.
ОСЪЖДА „Б. ЕР“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
бул. „**** да заплати на СТ. Т. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. ****
на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК сумата от 280 лв. представляваща
сторените във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5