№ 18470
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110161347 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „ФИРМА“ АД, с която са
предявени искове с правно основание л. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние № ******/20.06.2023 г., при условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането от страна
на потребителя на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2023г. сключили с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние № ******/20.06.2023 г., по силата на който на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 500 лева за срок от 30 дни, при годишен
лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%,
а общата сума, която следвало да върне възлизала на 515лева. В чл. 19 от договора
било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията, посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай
на неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал
неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била
начислена неустойка в размер на 135 лева, като общата сума, която платил за
погасяване на кредита, била в размер на 650 лева. Ищецът твърди, че договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, тъй като не бил коректно посочен
годишния процент на разходите по кредита (ГПР). Намира, че посочването на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В
нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не
било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата
неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към
главницата, която се плащала периодично. При включването на процесната неустойка
към годишния процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно
надхвърля посочения в договора процент. Посоченото обстоятелство се сочи да е
1
самостоятелно основание за недействителност на договора. Липсвала и ясно разписана
методика за формиране на ГПР. Ищецът излага съображения относно нищожността на
клаузата на чл. 29 от договора, регламентираща задължението на потребителя да
заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение. Изискването за осигуряване на
две физически лица поръчители в тридневен срок от сключване на договора, които да
отговарят на всички предвидени в Общите условия изисквания било изначално
невъзможно, което водело до нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 2, предл.
1 ЗЗД. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за кредитора да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 29 от договора неустойка била
за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди,
поради което същата накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло
още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение;
посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде
събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на мораторната лихва.
Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да
се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да се иска неустойка.
Поддържа недействителност на договора и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
противоречала на добрите нрави. При тези съображения отправя искане съдът да
уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски
кредит, евентуално – на разпоредбата от договора, предвиждаща предоставянето на
обезпечение. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва
сключването на процесния договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание.
Излага подробни съображения относно действителността на договора за кредит,
респективно за начина на неговото сключване, като ищецът информирано се съгласил
с клаузите по договора. Не оспорва наличието на клауза по чл. 20, предвиждаща
начисляване на неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на
ищеца. Кредиторът не бил длъжен обаче да я претендира. Оспорва клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезпечение да е нищожна, като поддържа съща да е
валидна и за нея да се прилагат правилата на ЗЗД, а не на ЗПК. Твърди, че при
определяне на ГПР по кредита се включвали следните разходи: размер на отпуснатата
главница, договорената лихва и срокът на договора при допускане. Сочи, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури лице – поръчител в договорения срок,
което лице да отговаря на посочените изисквания, наред с това доколкото ищецът е
бил запознат предварително с тези условия не е бил длъжен да го сключи. По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявените при условията на
евентуалност искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата
молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора съставлява
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както
и че договорът е нищожен на посоченото основание.
2
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
възраженията в отговора, а именно, че процесният договор съдържа валидни клаузи,
имащи всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на
императивните правни норми.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорно между страните
и ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че между страните е
сключен за Договор за потребителски кредит от разстояние № ******/20.06.2023 г. със
соченото от ищеца съдържание, както и че при изчисляване на ГПР по процесния
договор не е включен разходът за неустойка.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен
ищецът да представи стандартен европейски формуляр, следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по въпроса, посочен в исковата молба съдът намира за ненеобходимо,
доколкото ответникът не оспорва, че процесната неустойка не е включена при
изчисляване на ГПР по кредита.
Като неотносимо към правния спор следва да бъде оставено без уважение
доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2025 г.
от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в срок до първото
съдебно заседание да представи стандартен европейски формуляр към Договор за
потребителски кредит № ******/20.06.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, поради което
предоставя на страните възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
3
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4