М
О Т И В И:
Обвинението е против П.В.М. *** за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за това че на 03.07.2015 г. в гр. Плевен
противозаконно присвоила чужда движима вещ - лек автомобил ***на стойност 1100
лв., собственост на ***Ц. от с.гр., която вещ владеела.
С решение №213 от 15.11.2018г. Плевенски
окръжен съд отменя присъда №131 от 03.07.2018г., постановена по НОХД №389/2016г.
по описа на Районен съд-Плевен и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Подсъдимата П.В.М., уведомена от предно
заседание, се явява с лично и с адвокат Б.П., не признава вината си, отрича да
е извършила престъпление. Адвокат П. пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно, че се касае за маловажен случай и има алтернативно искане, ако
съдът признае подсъдимата за виновна, да приложи чл. 206, ал.6, т.1 от НК (при
внесено или заменено присвоено имущество до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд наказанието да е лишаване от свобода до 3 години) и
съответно чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.С.Ц.,
уведомен от предно заседание, не се явява. За него се явява адвокат Й.Х. с
пълномощно. Предявен е граждански иск за претърпени вреди в размер на 1100 лв.
и отправена молба за присъждане на разноските от настоящия процес.
Свидетелят Е.М.И. - с постановено
принудително довеждане, се явява лично.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Подсъдимата П.М. и С. Ц. живеели на
семейни начала около 10 години. От съвместното си съжителство имат дете на име К.С.Ц..
Март месец 2015 г. се разделили като Ц. заминал за Германия да работи. Той
оставил на подсъдимата М. лек автомобил „Мицубиши колт“ с рег. № ***, която последната да ползва, но не я
упълномощил да се разпорежда с него. На 03.07.2015г. „продала“ управлявания от
нея автомобил ***на Е.М.И. ***, като двамата оформили помежду си в писмен вид
договор за покупко-продажба /без
нотариална заверка на подписите/ . Подсъдимата М. предоставила на И. малкия
талон на автомобила и ксерокопие на големия талон, в което фигурирало името на
собственика - С. Ц.. Още на 09.07.2015г. Е.И. от своя страна също се разпоредил
с лекия автомобил като го „продал“ на Д. ***, за което между страните отново
бил оформен договор без нотариална заверка на подписите. Поради разногласия с подс. М., С. Ц. упълномощил баща си - Д.Ц. да извършва
всякакви действия на управление и разпореждане с автомобила, негова
собственост. В качеството си на пълномощник, бащата поискал връщане на вещта от
ползвателя, но същата не му била предоставена, тъй като не се намирала във
фактическата власт на подсъдимата. Д.Ц. депозирал жалба до органите на МВР, по
повод която било образувано досъдебно производство Д-1938/2015г. Е.И. след като
разбрал от разследващия полицай, че може да вземат лекия автомобил от
владението на М., отишъл при него и му обяснил, че колата е предмет на
имуществени спорове между бивши съпрузи и че за него ще е по-добре ако му върне
вещта. Пояснил му, че лекия автомобил може да бъде задържан от органите на
полицията. На 11.10.2015г. И. върнал сумата от 1000 лв. на М. и си взел лекия
автомобил. Още на другия ден, И. продал автомобила на непознати на него лица от
гр. Бяла Слатина. Лек автомобил ***е обявен за издирване с телеграма №
43042/2015г.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на присвоеният от
обвиняемата автомобил е в размер на 1100 лв.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, се установиха по безспорен начин
горепосочените обстоятелства. Гореописаната фактическа обстановка се доказва от
показанията на свидетелите Д.С.Ц., Д.Н.М., М.Д. Ц. и Е.М.И.,
от заключението на назначената оценителна експертиза и от останалите приложени
към делото писмени доказателства. Обясненията на подсъдимата също подкрепят
приетата от съда фактическа обстановка, с изключение на тази им част, в която
същата твърди, че имала разрешение да прехвърли л.а. на свое име, след
получаване на пълномощно, но била излъгана за това от св. Ст.Ц..
Видно от показанията на Д.Н.М.
е, че
е закупил процесният автомобил “Мицубиши
колт“ през 2015г. като подарък за дъщеря си за сумата
от 1000 лв. Това било отразено в договор за покупко-
продажба, който не бил нотариално заверен. Същият, че бил убеден от свидетел И.,
че тъй като последният е собственик на автокъща не се
налага нотариална заверка на подписите на договора. Около три месеца по-късно с
него се свързала следовател от първо РПУ- гр. Плевен, която го помолила да
откара автомобила в първо РПУ, тъй като същият е предмет на разследване и ще
бъде запориран. Последвало връщане на парите от
страна на И. към М. и съответно връщане на л.а. от М. на И.. При разпита,
свидетелят Д.М. заявява, че е разговарял с подсъдимата, която работила в *** и
я попитал истина ли е това, че се развеждат със свидетеля С. Ц., че си делят
цялото имущество. Тя му отговорила, че няма с какво да си гледа децата и затова
се разпоредила с процесния автомобил. Последната признала пред него, че
автомобилът е на мъжа ѝ и че чака от него пълномощно, за да го прехвърли,
но е много затруднена, защото било спряно плащането на издръжката, поради което
ѝ се наложило да „продаде“ автомобила на свидетел И.. Свидетелят М. не е
бил наясно, че подсъдимата П.М. и свидетелят С. Ц. нямат граждански брак и са
живели на съпружески начала. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д.М.,
те съответстват на останалия доказателствен материал. От тях се разкриват
обстоятелства около процесния автомобил, които са от съществено значение за
решаването на делото като собствеността върху автомобила, начина на продаването
и прехвърлянето му, както и начина на разпореждането с него от страна на
подсъдимата М..
С показанията на свидетел М.Д. Ц. се
разкриват обстоятелства около личния живот на подсъдимата П.М. и свидетеля С. Ц..
Той твърди, че в периода, в който те са съжителствали, са придобили няколко
автомобила - „Ланча“, червено „Мицубиши“
и „Пежо 206“. М.Ц. заявява, че брат му е възнамерявал да остави леката кола „,Мицубиши колт“ на подсъдимата,
заради дъщеря си. Свидетел М.Ц. твърди, че свидетел С. Ц. му е казал, че ще
остави колата за ползване, а не за прехвърляне. Относно факта дали е издадено
пълномощно в полза на подсъдимата, свидетел М.Ц. твърди, че не знае, защото
вече не бил при тях. Съдът кредитира изцяло неговите показания, те съответстват
на фактическата обстановка, а именно, че свидетел С. Ц. е оставил лек автомобил
„Мицубиши колт“ на
подсъдимата П.М. за ползване, а не за разпореждане с него.
Видно от показанията на св. Е.И. е как е
„закупил“ автомобил „Мицубиши колт“
от подсъдимата за сумата от 600 лева, като подписали договор за
покупко-продажба, собственоръчно написан. След това продал автомобила на
свидетеля Д.М., на когото по-късно върнал парите. Свидетелските показания на И.
и М. напълно съвпадат относно начина на продажбата. Свидетелят Е.И. заявява, че
подсъдимата М. му се обадила и му казала, че ще има проблем с автомобила, след
което И. продал автомобила за части на непознати роми. След като разбрал, че се
води разследване, свързано с автомобила, го „откупил“ наново. Последният
твърди, че знае от подсъдимата, че тя не е собственик на автомобила, че била
материално затруднена и затова „продала“ процесния
автомобил. Свидетелят И. твърди, че бащата на собственика не е идвал в автоморгата,
а в неговата автокъща да си търси колата, при което И.
му е отказал да върне л.а. до приключване на наказателното производство. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на свидетеля Е.И., които напълно
съответстват с установената фактическа обстановка по делото и не противоречат
на останалите свидетелски показания и доказателства по тях.
При проведена съдебна поръчка до
Германия, гр. Виненден е разпитан свидетеля-собственик
на процесния автомобил „Мицубиши
колт“ – Ст.Ц.. Последният твърди, че не е подавал
сигнал до прокуратурата срещу подсъдимата М., а е изпратил пълномощно за това
на баща си - свидетеля Д.Ц.. Заявява, че по време на съвместното си съжителство
с подсъдимата са закупили два автомобила, които са продали преди раздялата, като
последно е закупил „Мицубиши колт“,
който автомобил е останал в България при М.. Твърди също, че превозното
средство е регистрирано на негово име, че именно той го е купил от автокъща в Германия за сумата от 1300 евро. Казва, че е
оставил въпросния автомобил на подсъдимата, за да го използва, тъй като имали
обща дъщеря, а не да го продава и че за подобно нещо въобще не се договарял с
нея. Заявява, че не знае на кого, кога и къде е предаден автомобила, дали е
регистриран след „продажбата“ и претендира от подсъдимата М. сумата от 2000
евро. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетел С. Ц.. От тях се разкрива
кой е собственик на процесния автомобил, кой го е закупил и с какви средства и
фактът, че е оставен за ползване а не за разпореждане. Неговите показания
съответстват с останалия доказателствен материал по делото, със свидетелските
показания и част от обясненията на подсъдимата М..
Видно от обясненията на подсъдимата П.М.
е, че е живяла със С. Ц. 10 години на семейни начала, без сключен граждански
брак, като от съвместното им съжителство се ражда дете. Обяснява, че на
03.03.2015 г. С. Ц. се обадил по телефона, че ще се разделят, след което януари
месец тръгнал за Германия. Твърди, че тя е ползвала колата, но не била
прехвърлена на нейно име, за да се спестят пари пред нотариус. Свидетелят С. Ц.
бил докарал процесното МПС от Германия. Твърди, че е
питала по телефона собственика на автомобила, С., какво да прави с нея, а той
заявил, че не го интересува. Казал на подсъдимата да му пусне пълномощно, за да
прехвърли автомобила на нейно име. Разбрали се относно издръжката да е на 150
лв., като свидетеля С. Ц. обяснил, че ще пусне пълномощно на баща си, за да го
представлява пред съда за делото за издръжка от 150 лв. и за автомобила.
Подсъдимата П.М. в обясненията си допълва, че пълномощно пристигнало за бащата
на свидетеля С. Ц., а не за нея. Заявява, че не са й платили по делото за
издръжка, в резултат на което тя била финансово затруднена и се принудила да „продаде“
процесния автомобил. Съдът кредитира показанията на
подсъдимата П.М. дотолкова, доколкото те не противоречат на останалия доказателствен материал по делото и приетата от съда
фактическа обстановка. Същите разкрива начина на придобиване на автомобила, кой
е неговия реален собственик и фактът, че подсъдимата се е разпоредила с него. В
обясненията си подсъдимата М. заявява, че не и е предоставено пълномощно за
разпореждане с автомобила, което напълно съответства с установената от съда
фактическа обстановка. Като
краен извод е безспорно, че обясненията на подсъдимата също подкрепят приетата
от съда фактическа обстановка, с изключение на тази им част, в която същата
твърди, че имала разрешение да прехвърли л.а. на свое име, след получаване на
пълномощно, но била излъгана за това от св. Ст.Ц..
Съдът кредитира и заключенията по
изготвените в приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна и
допълнителна съдебно-стокова експертизи, от които се установява, че цената на
процесния автомобил към месец май 2015г. е 1100 лева, съответно - 300 лева за 2017г.
Голяма част от неговите части са свалени
и това прави автомобила технически негоден.
В подкрепа на установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства по досъдебното производство № Д-1938/2015 г. по описа на Районна
прокуратура- Плевен. Приобщено
към доказателствения материал е също Изпълнително дело № 10051/15г., което
изяснява обстоятелствата около наложения запор на процесния
автомобил „Мицубиши колт“,
а именно, че никакви действия не са били извършвани с автомобила , предмет на
престъплението- няма опис, оценка и
продажба на автомобила, нито има назначен пазач.
Съдът счита, че в хода на съдебното
следствие по безспорен начин се доказа, че подсъдимата П.М. *** противозаконно
присвоила чужда движима вещ - лек автомобил ***на стойност 1100 лв., собственост
на ***Ц., която вещ владеела.
Престъплението по чл. 206 от НК се
характеризира със следното: обекта на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват упражняване на правото на собственост върху движими вещи; от
обективна страна, подсъдимия чрез своите действия, владеейки на правно
основания вещ, която е собственост на друго лице, следва да я присвои, без
съгласието на неговия собственик, като противозаконно се разпореди с нея;
субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице; от
субективна страна, деянието следва да е извършено с пряк умисъл, тоест дееца да
съзнава че има фактическа власт върху предмета, да знае в каква връзка му е
предоставен и въпреки това да присвои
въпросната чужда вещ, предвиждайки, че с това си действие вещта ще премине в
негова полза или на трето лице, следва да осъзнава, че това излиза от
предоставените му права за разпореждане с предмета на посегателство; подсъдимия
следва да има за цел именно да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой или чужд интерес, тоест да съзнава общественоопасния
характер на деянието и да цели настъпването на общественоопасните
последици. Съвкупността от убедителни и непротиворечиви доказателства по делото
показват наличието на всички гореописани елементи от състава на престъплението
по чл.206, ал.1 от НК извършено при пряк умисъл от подсъдимата П.М.. Безспорно
е установено, че подсъдимата М. е разполагала с фактическа власт върху
процесния автомобил, която е била предоставена от собственика на автомобила
свидетел С. Ц.. От обективна страна подсъдимата владеела на правно основание
вещта, предоставена от собственика и свидетел С. Ц., и я е присвоила, без
негово съгласие, като се разпоредила с нея противозаконно, „продавайки“ я на
трето лице – св. Е.И.. И. от своя страна я е „продал“ на св. Д.М., който
впоследствие му я върнал, а след това я „продал“ за части на лица от ромски
произход.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл като форма на вина - подсъдимата е знаела, че
разполага с фактическата власт върху вещта, но няма право на собственост върху
нея, осъзнавала е, че вещта й е предоставена само за ползване, но не и за
разпореждане. Автомобилът, предмет на престъплението, е закупен от св. С. Ц. и
докато не бъде прехвърлен по надлежен ред, а именно с нотариална заверка на
подписите, остава негова собственост. Подсъдимата М. била напълно наясно с този
факт, но въпреки това противозаконно присвоила чуждата вещ, като е съзнавала,
че разпореждайки се с нея, продавайки я на Е.И., вещта ще премине в негова
полза. Разбирала е, че това действие излиза от кръга на предоставените и
правомощия от свидетеля С. Ц. и от законите в страната.
Подсъдимата е осъзнавала общественоопасния характер на своето деяние и е желала
настъпването на общественоопасните последици, като целта и е била да се
разпореди противозаконно с предмета на престъплението и да получи парични
средства. Съдът счита, че са налице всички изброени елементи на състава на
престъплението. Събрани са достатъчно доказателства, които по несъмнен начин
доказват обективната страна на престъплението и вината на подсъдимата, която
при пряк умисъл е осъществила състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Субект
на престъплението обсебване може да бъде само лице, което не е собственик на
вещта. То трябва да я владее на правно основание, а в конкретния случай,
собственикът на процесния автомобил е предоставил правото на подсъдимата да го
използва. Видно от фактите по делото, подсъдимата и свидетеля С. Ц. живеели на
съпружески начала 10 години. Те нямали сключен граждански брак и съответно придобитият по време на
фактическото им съжителство автомобил „Мицубиши колт“ не попада в режим на СИО. Доказателствата, събрани по
делото сочат, че С. Ц. е закупил колата
и тя се води на негово име. Подсъдимата ясно съзнавала, че няма право да се
разпорежда с вещта, тъй като пълномощно за такова действие не й било
предоставено. В този смисъл правото на разпореждане е във властта на
собственика на автомобила, а именно на свидетеля С. Ц., който делегирал на
подсъдимата М. единствено правомощията да владее и ползва въпросната вещ. Нуждата
от парични средства за издръжка не е достатъчно правно основание, което да
оправдае разпоредителните действия с предмета на престъпното посегателство от
страна на подсъдимата П.М.. В този смисъл е без значение за предмета на делото
дали и в какъв размер и честота е изплащана издръжка от страна на свидетеля С. Ц..
В случая това обстоятелство би могло да бъде отчетено само като смекчаващо
отговорността обстоятелство за М., но не и да има пряко отношение към главния
факт по делото – има ли извършено престъпление и от кого.
Съдът счита исканията на адвоката на
подсъдимата за правна квалификация на деянието като напълно неоснователни.
На първо място, според съда, не е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, която касае маловажен случай. Съгласно чл.93,
т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност. В
конкретния случай, чрез престъпното разпореждане с вещта, предмет на
престъплението, подсъдимата е причинила имуществени вреди на собственика на
автомобила и е дала началото на поредица от действия с него, които,
впоследствие, са довели до неговата неизползваемост. С оглед на това, както и
сумата на вещта, съобразно заключението на в.л., съдът счита, че по никакъв
начин извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК.
На второ място, адвокатът на подсъдимата
пледира за прилагане на чл.206, ал.6, т.1 от НК, а впоследствие да бъде
приложен чл.78а от НК, което съдът, воден от фактите по делото, не може да
приеме. Съображенията за това са следните:
Чл.206, ал.6, т.1 от НК предвижда, че
ако присвоеното имущество, бъде внесено или заместено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд наказанието да е лишаване от
свобода до три години. В конкретния случай е видно, че вещта, предмет на
престъплението, не е нито внесена, нито заместена. Нещо повече, голяма част от
частите на автомобила липсват- двигател, шланга, маркучи и други са свалени,
което го прави технически негоден. Следователно съдът счита, че абсолютно не са
налице предпоставките на чл.206, ал.6, т.1 от НК. Съдът счита, че не са налице
и предпоставките за приложение на чл.78а от НК. За освобождаването на
наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно чл.78а
от НК се изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: за
престъплението да се предвижда лишаване от свобода до три години; деецът да не
е осъждат за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
отговорност; причинените от престъплението имуществени вреди да са
възстановени. Макар подсъдимата да има чисто съдебно минало, тя не е
възстановила причинените вреди, а за извършеното от нея престъпление по чл.
206, ал.1 от НК се наказание лишаване от свобода от една до шест години. С
оглед на гореизложеното, не е приложим института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът прецени ниската обществената опасност на деянието, изключително
ниската личната опасност на подсъдимата, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимата съдът не откри. Смекчаващи отговорността обстоятелства
за М. са доброто процесуално поведение и тежкото семейно и социално положение – самотна майка с две деца. При
определяне на наказанието на подсъдимата, съдът счита, че за да се постигнат на
целите посочени в чл.36 от НК, следва да ѝ се определи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, към абсолютния минимум, предвиден в закона за този вид наказание а
именно ТРИ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на същото с ТРИ години изпитателен срок. Съдът счита така
наложеното наказание за справедливо, отговарящо на обществената опасност на
деянието и дееца, в съответствие с целите и значението на наказанието,
съобразно чл.36 от НК, а именно да допринесе за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата и да въздейства предупредително и възпитателно-възпиращо на
останалите членове на обществото.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
Съдът намери предявеният от Д.С.Ц.
граждански иск против подсъдимата П.В.М. за сумата от 1100 лв., представляваща
размера на причинената имуществена вреда в резултат на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение, за основателен, като осъди подсъдимата М. да заплати на
основание чл.45 от ЗЗД на Д.С.Ц. сумата от 1100 лв. Доказателствата, събрани в
настоящето дело, установяват наличието на всички обективни елементи, касаещи
реализирането на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Налице е извършено
противоправно деяние, което е осъществено виновно от страна на подсъдимата П.В.М.,
в резултат на което за собственика С. Ц. е настъпила имуществена вреда. Налице е пряка причинно следствена
връзка между извършеното от М. и настъпилата имотна вреда за Ц., която се
изразява в изваждането от неговия патримониум на
принадлежаща нему вещ. Поради това, съдът осъди подсъдимата П.В.М. да заплати
на Д.Ц. сумата от 1100лв., представляваща обезщетение за нанесените в резултат
от престъпното деяние имуществени вреди.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата П.В.М. следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 44.00
лв., както и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист по сметка на Плевенски
районен съд.
С оглед на изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата П.В.М. да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен сумата от 69.12 лева, представляваща разноски за вещо лице.
С оглед на изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата да заплати по сметка на Плевенски
районен съд сумата от 497.00 лева, представляваща разноски по делото.
С оглед на изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на гр. ищец и ч. о. Д.С.Ц. сума в
размер на 500.00 лева, представляваща адвокатското възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: