№ 1143
гр. Плевен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430102143 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗЕАД “***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, против Община Плевен, БУЛСТАТ *******, с която е предявен иск
с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, за заплащане на сума в размер на 380,40 лева
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 03,04,2025 г.,
до окончателното й заплащане. Твърди се, че на 15,12,2023 г. ищецът сключил имуществена
застраховка “***” с Т. П. П., по силата на която застраховал за всички рискове по раздел
„Каско”, клауза „Пълно Каско”, лек автомобил марка “***”, ***, със срок на действие на
застраховката за периода от 00:00 часа на 21,12,2023 г. до 23:59 часа на 20,12,2024 г., за което
е издадена застрахователна полица №4704230500004620/15,12,2023 г. Ищецът твърди, че на
13,11,2024 г., в ***, на ***, Т. П., като водач на застрахования автомобил, е преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от
Община Плевен, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил -
увредена задна дясна гума. Сочи, че след реализираното ПТП, автомобилът е могъл да се
придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено от органите на
МВР и Протокол за ПТП не е съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12,01,2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, според
която разпоредба не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Твърди, че съгласно т.6.2. от ОУ към
сключената застраховка, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато
съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на
1
събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие
на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли, а съгласно т.6.3 за щети по
гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети
до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на
лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Сочи, че в случая
свидетел на настъпилото ПТП е Георги Павлев Георгиев, чиито обяснения са дадени в
Декларация, приложена към щетата. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие, въз
основа на заявление от 20,11,2024 г. от Т. П. П. е образувана застрахователна преписка /щета/
№470423242470312 /или референтен №51-06000-02374/24/ по описа на ищеца, като
стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил е възлязла на
380,40 лева, заплатена на собственика на 25,11,2024 г. Ищецът твърди, че по този начин и
съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение, е
встъпил в правата на застрахования срещу лицето - възложител за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Твърди се, че пътят е местен, както и че съгласно чл.3, ал.3 от
Закона за пътищата ответникът е собственик на пътя – публична собственост, че съгласно
изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно в най-кратък срок и в случая установената необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създавала опасност за движението. Твърди, че ответникът не е обезопасил и
обозначил е необходимата маркировка препятствието на общинския път, както и че с
бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на
застрахования автомобил. Сочи, че с писмо-регресна покана изх.№ДУВ №05/17,01,2025 г.,
получено от ответника на 23,01,2025 г., поканил ответника да му заплати доброволно
изплатеното от него застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 380,40
лева, но дължимата сума не е заплатена и до завеждане на иска, което обуславя правния му
интерес от завеждане на иска. Претендира разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Плевен, е представил писмен отговор, в
който сочи, че исковата молба е процесуално допустима, но оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че не е доказано безспорно липсата на маркировка, както и че съставения
протокол за ПТП не дава данни имало ли е превишаване на скоростта /най-вероятно се касае
за грешка, тъй като по делото няма представен протокол за ПТП/. Оспорва описаната от
ищеца обстановка като неясна и недоказана. Прави възражение за съпричиняване на вредите
от виновното поведение на водача на МПС – несъобразена скорост и невнимание при
шофиране. Моли искът да бъде отхвърлен. В последното с.з. ответникът не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
2
доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното копие от Полица за сключена застраховка „***”
№4704230500004620/15,12,2023 г., между “***” ЕАД - от една страна, и Т. П. П. - от друга, е
било налице валидно сключено застрахователно правоотношение с предмет застраховка
„***” за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, автомобил марка “***”,
модел “***, с рег.№***, със срок на действие на застраховката за периода от 00:00 часа на
21,12,2023 г. до 23:59 часа на 20,12,2024 г.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско от
20,11,2024 г. по посочената застрахователна полица, на същата дата св.Т. П. - заявител,
управляващ застрахования автомобил, е описал през застрахователя настъпило на 13,11,2023
г. ПТП по следния начин: „Движейки се по ***, скочих в голяма дупка и нанесох щета на
задна дясна гума“.
Представени са и следните писмени доказателства - декларация от водача на МПС и от
свидетел на ПТП – Г.Г., опис на претенция от 20,11,2024 г. и снимков материал към нея,
опис-заключение на претенция от 26,11,2024 г. с описан един детайл – гума задна дясна - за
подмяна, доклад по щета със заключение за изплащане на сумата от 380,40 лева, преводно
нареждане от ищеца за заплащане на Т. П. П. на сумата 380,40 лева от 25,11,2024 г.
По делото е представена в заверено копие и регресна покана от ищеца до ответника Община
Плевен, получена на 23,01,2025 г. - за доброволно заплащане на исковата сума.
Водачът на автомобила и заявител на щетата – Т. П. П., е разпитан в съдебно заседание в
качеството на свидетел, същият сочи, че помни процесното ПТП – на 13 ноември, движейки
се по улица *** навлезнал в дупка, която нямало как да бъде избегната, тъй като имало друг
автомобил от насрещната страна; дупката била много голяма и спрял след произшествието;
според свидетеля дупката била между 10 и 15 см. дълбока, като били няколко дупки една до
друга, които към момента вече са закърпени. Свидетелят посочва, че ПТП се е случило през
деня, слънчево време, като се е движил със скорост между 40 и 50 км/ч. Посочва, че не е
имало сигнализация за наличието на дупки. Според свидетеля, дупката била с остри ръбове,
а неговите гуми не са били нископрофилни.
По делото е изготвена съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, чието заключение
сочи, че увреждането на задна дясна гума съответства на механизма на произшествието, а
действителния размер на щатите към датата на настъпване на произшествието е 380,40 лева.
ВЛ е установило при оглед на мястото на инцидента, че имап кръпки по асфартовото
покритие, каито са с по-големи размери, надвишаващи минималните размерин на дупка, при
която може да настъпи повреждане на гумите, като от отдел „Инфраструктура“ при Община
Плевен му е дадена информация, че през м.ноември 2024 г. по *** е извършвано изкърпване
на дупки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на
застрахования, на осн. чл.410, ал.1 от КЗ, е необходимо доказването на няколко
3
предпоставки: 1. Застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
2. в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение; 3. отговорност на прекия причинител на вредите, които
следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и
вина. В случая първите две предпоставки са налице и не са спорни - установи се, че е имало
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, по
договор за „Пълно каско” за автомобила, като застрахователят, в изпълнение на договора,
декларацията на водача, стойността на ремонта въз основа на собствените си изчисления на
щетата, е изплатил на собственика стойността на щетите по превозното средство от 380,40
лева. От събраните доказателства по делото безпротиворечиво се установява, че на
13,11,2024 г. в ***, на ***, пред дом №25, водачът на застрахования автомобил – Т. П., е
преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/,
стопанисвано от Община Плевен, при което са причинени материални щети на
застрахования автомобил - увредена задна дясна гума.
На основание чл.8 във вр.чл.31 от ЗП, този път е собственост на Община Плевен и
поддръжката му следва да се осъществява от общината. Съдът намира, че по делото се
доказа датата на ПТП – както от писмените изявления на водача до застрахователя, така и от
свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира. Съдът намира, че по делото се
доказа наличието на неравности на пътното платно /дупки/ - отново от свидетелските
показания, от снимковия материал, приложен към щетата на ищеца, от снимковия материал,
изготвен при изследването на вещото лице по САТЕ, като по този начин е доказан и
механизма на осъществяване на ПТП във връзка с преминаването през такива неравности. С
оглед последователното и непротиворечиво във времето обяснение от страна на
управляващия лекия автомобил, и липсата на заинтересованост от изхода на делото на този
свидетел, съдът изцяло възприема неговото описание на механизма на ПТП, и приема, че
при тези неравности на пътното платно, водачът няма вина за настъпването му. Посочената
скорост от заключението, при която е възможно да настъпят вредите - от 40-50 км/час, е
разрешена за движение в градски условия, не се доказа по делото, че водачът се е движил с
по-висока скорост. Посоченото от свидетеля, че дупката е била видима, голяма и е била
възприета от него, не може да е основание съдът да приеме съпричиняване, доколкото и
свидетеля посочи, че е имало автомобил в насрещното движение, с който се е разминавал, а
и не е имало обозначение, че на пътя има неравности. Ответникът от своя страна не доказа,
че е обозначил препятствието на пътя.
Съдът кредитира и представените доказателства за констатираните вреди по Опис-
заключението на ищеца, потвърдени и от оценъчната част на съдебната експертиза. При така
установеното, съдът намира, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана,
доколкото чл.31 от ЗП, разпорежда, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините; разпоредбата на чл.3 от ЗДвП, сочи, че лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация
за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за
4
бързо и сигурно придвижване; изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, сочи, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съдът намира, че сочената от свидетелските показания причина за вредите по автомобила -
преминаване през дупка, разположена в низходяща денивелация спрямо пътното платно,
необезопасена и необозначена и непредполагаща възможност да се прецени нейното
избягване, отговаря на обективната истина.
По възраженията на ответника, че липсват достатъчно данни да се направи извод
съществувала ли е процесната неравност, съдът още веднъж посочва, че близо половин
година след настъпилото ПТП, вещото лице е успяло да установи на посоченото място
„изкърпени“ дупки, поради което тези възражения се явяват неоснователни. Неоснователно
е възражението, че мястото на ПТП не е посетено от служители на МВР Плевен, такова
посещение не е било необходимо, доколкото автомобилът е бил в движение. Задължението
за поддържане в изправно състояние на пътя, сигнализиране незабавно за препятствията по
него, и тяхното отстраняване във възможно най-кратък срок, в случая е на ответника
Община Плевен. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, застрахователят встъпва до размера на
платеното, поради което съдът счита, че следва да уважи иска изцяло.
При този изход на делото, Община Плевен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 660,00 лева, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК и приложените към него доказателства. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.410, ал.1 от КЗ, на ЗЕАД “***” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 380,40 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета №470423242470312 /или референтен №51-06000-
02374/24/ по описа на ЗЕАД “***” ЕАД, на основание застрахователна полица
№4704230500004620/15,12,2023 г. по имуществена застраховка „***”, за причинени
увреждания на застрахован лек автомобил марка “***”, ***, при ПТП реализирано на
13,11,2024 г., в ***, на *** пред №25, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска – 03,04,2025 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ЗЕАД “***” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сторените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 660,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6