ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

град Габрово, 08.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Габровски окръжен съд, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

    

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                              ИВА ДИМОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Ива Димова в.ч.гр.д. № 355/2020 г. по описа на Габровски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Олимпия“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П., с която моли да се измени постановеното определение от 04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 88/2020 г. по описа на Дряновски районен съд относно разноските направени от длъжника в заповедното производство за адвокатско възнаграждение. Счита същото за неправилно и необосновано. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че възражението по чл. 414 от ГПК е средство за защита на длъжника в заповедното производство и редът на осъществяване на тази защита не се характеризира с фактическа и правна сложност, за разлика от другите средства за защита- иск за оспорване на вземането по чл. 422 от ГПК или отрицателен установителен иск. Присъденият адвокатски хонорар от 200,00 лв. е прекомерно висок, като се има предвид, че материалния интерес е 223,62 лв. и само е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.

Ответника по жалбата, е депозирал отговор, с който моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното определение, като правилно. Сочи съображения, че правилно и законосъобразно, съда е определил размерът на направените разноски по заповедното производство.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

Пред Районен съд – Дряново е подадено заявление „Олимпия“ ЕООД срещу длъжника И.Г.В., с което се претендира заплащане на сумата от 223,62 лв.- възнаграждение за осъществено поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и заплатена такса – куриер в размер на 6,02 лв. Към заявлението са представени доказателства. Издадена е заповед № 25 за изпълнение на парично задължение от 12.03.2020 г. Същата е връчена на длъжника на 02.06.2020 г. Подадено е възражение от И.В. на 08.06.2020 г., чрез процесуалния му представител адв. Р.Х.И.. Претендира и разноски, като е приложил договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., изплатено в брой.

С разпореждане № 200 от 08.06.2020 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. На 11.06.2020 г., съобщението е получено от служителя Димова.  Поради неизпълнение на указанията в посочения срок с определение № 148 от 17.07.2020 г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото. Осъдил е „Олимпия“ ЕООД на разноски в размер на 200,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу последното е била подадена частна жалба до Габровски окръжен съд, с която се иска да се отмени обжалваното определени в частта, в която е осъдено дружеството да заплати разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. или да се намали същото , съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера от 50,00 лв. По подадената частна жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 287/2020 г. по описа на ГОС. С определение № 260001 от 28.08.2020 г., въззивният съд е прекратил производството по делото и го е върнал на Дряновски районен съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

С определението от 04.09.2020 г., предмет на настоящото производство, съдът е приел, че молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е допустима, но неоснователна. Изложил е подробни мотиви, за да остави без уважение подаденото искане на „Олимпия“ ЕООД.

От приложеното ч. гр. дело № 88/2020 г. на РС – Дряново се установява, че длъжника чрез процесуалният си представител адв. Р.И. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, в което е направено и искане за присъждане на разноски. Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възраженията по чл. 414 от ГПК и своевременно е заявил претенцията си за присъждане на направените разноски, още с подаването на възражението, като са представени и доказателства за извършването им. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. Прекратяването на производството е направено по инициатива на съда с влязло в сила определение № 148 от 17.07.2020 г. по ч.гр. д. № 88/2020 г. по описа на РС – Дряново, с което е било обезсилена издадената заповед за изпълнение и е сложен край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, доколкото делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело. Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на длъжника се изчерпват единствено с депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК. По делото не са налице доказателства преди подаване на възражението процесуалният представител да е извършвал справки по него или да го е проучил по някакъв начин (липсват отбелязвания, направени по корицата на заповедното дело, същото да е било предоставяно на пълномощника на длъжниците). Адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на насрещната страна / Определение № 260099 от 20.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1868/2020 г.; Определение № 469 от 8.11.2019 г. на ОС - Разград по в. ч. гр. д. № 312/2019 г.; Определение № 431 от 2.07.2019 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 219/2019 г. и др./.

Независимо от горното, необходимо е да се отбележи, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжника, чрез процесуален представител е подал бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. Ето защо и с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е 50,00 лева. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредитора дължи да репарира, като сторени разходи на длъжника, следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 50,00 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено за присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК над този размер.

На основание чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Воден от горното, Габровски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 04.09.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 88/2020 г. по описа на РС – Дряново, В ЧАСТТА, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Олимпия“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П., за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 148 от 17.07.2020 г. по ч.гр. д. № 88/2020 г. по описа на РС – Дряново, в частта за разноските, с което се осъжда „Олимпия“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П. да заплати на И.Г.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200,00 лв.- адвокатско възнаграждение, като го намалява до сумата от 50,00 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                              2.