Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 04.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.
при секретаря Д.М. и в присъствието на
прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 2439 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от
Семейния кодекс
ИЩЦАТА
– К.Т.Ц. *** Търново, представлявана в съдебно заседание от адв. Пепа Спасова
от АК – гр. Стара Загора, твърди в исковата си молба, че с ответника Г.И.Ц. са
сключили граждански брак на 03.02.1985 г. От брака си имат родени две деца,
понастоящем пълнолетни. Сочи, че в началото брачният им живот протичал нормално,
но от
ОТВЕТНИКЪТ
– Г.И.Ц. *** Търново не подава писмен отговор на исковата молба в дадения му
едномесечен срок. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не
представя доказателства, не взема становище по иска.
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Страните
са законни съпрузи и са сключили граждански брак на 03.02.1985 г. в гр. Велико
Търново, видно от представеното и прието като доказателство по делото
Удостоверение за граждански брак № 17295 от 03.02.1985 г., издадено въз основа
на Акт за граждански брак № 30 от същата дата на Община – Велико Търново. От
брака си имат родени две деца, които понастоящем са пълнолетни.
Бракът между
страните е с продължителност двадесет и четири години. Не се спори по делото, че
първоначално съвместният им живот протичал нормално, с обичайните за едно
семейство проблеми. Постепенно отношенията им охладнели, започнали почти
ежедневни скандали между тях, на които ставали свидетели децата им и техни
съседи. Основният мотив за неразбирателството помежду им са взаимните нападки
за извънбрачни връзки. Вследствие на това и постоянните скандали и разправии
между съпрузите се създала обстановка на нетърпимост и отношенията им се
влошили. Не се спори от страните, а и се доказва от ангажираните по делото
гласни доказателства, че между съпрузите не съществува нормален диалог. Съдът
кредитира дадените показания от свидетелката Бойка Йорданова Боева като
обективни и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по
същество същият се явява основателен.
Съгласно
чл. 99, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Анализирайки установената фактическа
обстановка, съдът е мотивиран да приеме, че бракът между К.Т.Ц. и Г.И.Ц. е
дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е семейната общност, между съпрузите
липсва взаимност, привързаност, уважение и доверие, не съществува близост от
каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи
не намира отражение визираното в чл. 15 от СК съдържание на съпружеските
отношения. Разстройството на брачните отношения е такова, че не може да бъде
преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. В отношенията им е
настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение. През последните години и
двамата не са направили и минимални усилия да заздравят брачните си отношения.
Всеки от тях се е дезинтересирал от брака. Съществуването му е само формално и
не осъществява вменените му от закона социални функции. От субективна страна
вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за
развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като на основание чл.
99, ал. 1 от СК бракът между страните бъде прекратен, по вина и на двамата
съпрузи.
По
отношение ползването на семейното жилище между страните по делото не съществува
спор, като и занапред ползването му се осъществява съвместно и от двамата.
След
прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име -
ПОПОВА.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изречение второ от ГПК, съдът
не следва да присъжда разноските, направени от ищцата, а да се поемат от нея
така, както са направени, а окончателната държавна такса, която съдът определя
на 50,00 лева, съобразявайки обстоятелството, че страните са в трудоспособна
възраст, позволяваща им да работят по трудово правоотношение, от което да
реализират доходи, следва да бъде поета от тях по равно.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА, сключен на 03.02.1985 г. с Акт за граждански брак № 30/03.02.1985 г. на Община
– Велико Търново, между К.Т.Ц., ЕГН **********,***
Търново, ул. “Полтава” № 7, вх. „Б”, ет.
7, ап. 25 и Г.И.Ц., ЕГН **********,***,
ап. 25, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните
отношения имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПОСТАНОВЯВА жената К.Т.Ц. ДА НОСИ предбрачното си фамилно
име – ПОПОВА, след прекратяване на
брака.
ОСЪЖДА К.Т.Ц.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна държавна
такса за допускане на развода, както и 05,00
/пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. “Полтава” № 7, вх.
„Б”, ет. 7, ап. 25 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Велико Търново 25,00
/двадесет и пет/ лева - окончателна държавна такса за допускане на развода,
както и 05,00 /пет/ лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: