№ 31087
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125343 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Г.
Г., ЕГН **********, срещу “*********” ЕООД, ЕИК ********, която е редовна и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищцата писмени доказателства.
Искането по чл. 195 ГПК на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза се явява необходимо и относимо и следва да бъде допуснато.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпросите, формулирани в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 400,00 лева, вносимо от ответника по
сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Л. Б. Б.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г. от
10.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата – и препис
от писмения отговор.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД представяне на доказателства за внесен
депозит.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор № ****** за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., сключен между ищцата Г. Г. Г., ЕГН
**********, и ответника “*********” ЕООД, ЕИК ********, а в условията на евентуалност
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 213,33
лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва, такса и
възнаграждение за гарант, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищцата твърди, че на 09.06.2023 г. е сключила с ответника “*********” ЕООД
договор № ****** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние за сумата 800
лв., която следвало да бъде върната в срок от 45 дни от превеждане на сумата при следните
условия: фиксиран лихвен процент от 5,12%, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,93%,
падежна дата – 24.07.2023 г. и обща сума на плащанията по договора за кредит (главница и
лихва) – 840,96 лв. Поддържа, че в чл. 5 от договора за паричен заем е предвидено
задължение на заемателя да обезпечи кредита с поръчителство, предоставено от *******,
като съгласно посочената клауза одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема. Във връзка с посоченото изискване към договора за заем бил
сключен и договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и *******, по силата на
който ищцата се задължила да заплати такса в размер на 343,04 лв. за предоставеното
поръчителство. Твърди, че по този начин задължението й възлиза на 1 184 лв., а не на
посочените в чл. 3 от договора 840,96 лв. Поддържа, че договорът за заем и този за
поръчителство представляват свързани сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно
с другата. Твърди, че ответното дружество е нарушило императивни разпоредби на ЗПК.
Твърди още, че с клаузата на чл. 5 от договора за заем се поставя неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и същата не представлява избор на потребителя, както
дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Поддържа, че конкретният
поръчител бил предвиден изначално в договора за кредит. Счита, че срокът за набавяне на
обезпечение /до края на работния ден, в който е сключен договорът за заем/ е твърде кратък
за изпълнение на задължението. Навежда твърдения, че чл. 5 от договора за заем
противоречи на добрите нрави и е неравноправен. Твърди да е налице заобикаляне на закона
и хипотеза на свързани лица по пар. 1 от ДР на ТЗ. Поддържа, че в договора за кредит не е
посочено какво е включено в ГПР. Счита, че възнаграждението за поръчител представлява
разход по кредита и следва да бъде включено при определянето на ГПР в договора за
кредит, което в случая не било сторено. Следвало да бъде съобразено Решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Сочи, че последица от неспазване изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, е прогласяване недействителността на договора, в който случай потребителят
дължи връщане само на чистата стойност по кредита. Твърди, че след усвояване на заемната
сума е заплатила в полза на ответника сумата 1 013,33 лв., с която е погасила не само
главницата, а и част от другите, предвидени в договора компоненти. Счита, че всички суми
над чистата стойност по кредита, следва да й бъдат възстановени.
Ответникът “*********” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
по силата на чл. 5 от процесния договор за кредит, ищцата е била длъжна да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, като същата е избрала това да стане чрез поръчителство
от ********* (*****) – партньор на ответното дружество. Сочи, че сключването на договор
за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за
кредит. Поддържа, че ищцата е имала възможност да обезпечи кредита с личен гарант, като
2
посочи избран от нея поръчител. Твърди, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Поддържа, че преди сключване
на договора за кредит, при избор на ********* (*****) за поръчител, системата автоматично
показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на поръчителя за избраната
услуга. Твърди, че ищцата, след като сама е посочила ********* (*****) за поръчител и е
получила информация, съответно проектите на договорите, е потвърдила изрично – чрез
СМС, че желае да сключи договора за кредит при посочените условия, поради което счита,
че не е налице твърдяната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП.
Твърди, че в исковата молба липсва конкретика по отношение извършени плащания,
възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Оспорва да е налице
нарушение на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че дължимите към ********* (*****) суми са описани
подробно и в договора за гаранция, който ищцата доброволно е сключила. Сочи, че разходът
по договора за гаранция не се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като не влиза в
общия разход по кредита, доколкото касае услуга, предоставена от трето лице, която е с
незадължителен характер. Твърди, че ответното дружество има интерес от получаването на
обезпечение, за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на
длъжника. Твърди още, че при кандидатстването за кредита, на електронната поща на
ищцата е била изпратена необходимата информация за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Поддържа, че ГПР по кредита не надвишава
законоустановения максимален размер. Твърди, че ищцата е имала право да се откаже от
сключения договор за кредит в 14-дневен срок от сключването му. Предвид, че ищцата не е
упражнила правото си на отказ от договора, ответникът счита, че може да се направи
обосновано предположение, че същата е разбрала и приела клаузата на чл. 5 от договора за
кредит. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличието
на валидно възникнало облигационно отношение по договор № ****** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., сключен между ищцата Г. Г. Г., ЕГН
********** и ответника “*********” ЕООД, ЕИК ********; усвояване от ищцата на заемна
сума в размер на 800,00 лева; наличието на валидно възникнало облигационно отношение
по договор за гаранция (поръчителство), сключен между ******* p.l.c. (*****) и ищцата Г. Г.
Г., ЕГН **********; ищцата е заплатила в полза на ответника сума в размер на 1 013,33
лева.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор №
****** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 09.06.2023 г., като
установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата
молба.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
необходимо е да се установи, че: 1/ процесната сума е излязла от патримониума на ищцата;
2/ тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищцата в патримониума на ответника е без правно основание /не е бил
налице годен юридически факт/.
В тежест на ищцата е да установи първите две предпоставки. В случай, че тези
обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно
основание да получи, съответно задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за които
обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
3
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4