Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Велинград, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар Павлина Матушева
като разгледа
докладваното а.н. дело № 319 по описа за 2019г. на Районен съд Велинград,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Я.М. против Наказателно
постановление № 19-0367-000018/12.02.2019г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик,
РУ Велинград, за наложени административни наказания, както следва: 1./ „глоба”
в размер на 200.00 /двеста лв./ на осн. чл. 179, ал.
2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и 2./ „глоба“ в размер на 10, 00 лв. /десет лв./ на осн. чл.183, ал.1, т1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП .
Сочат се доводи незаконосъобразност на
обжалваният акт, като постановен в противоречие на закона. Жалбоподателят
твърди, че неправилно административнонаказващият
орган е приел, че е управлявал с
несъобразената скорост МПС и губи контрол над автомобила и реализира ПТП.
Счита, че няма вина за ПТП, а причината е в необезопасения, неопесъчен
и непочистен пътен участък. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
НП.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призован не се явява. В писмено становище оспорва жалбата,
счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН /препис от обжалвания акт е връчен на 08.04.2019г., а жалбата е подадена
на 11.04.2019г./ от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.01.2019 год. около 21,40 часа, в
община Велинград, на път II 84 (Белово - Пазарджик)
Звъничево - Ветрен дол - Велинград - Юндола - Якоруда - Разлог, на км. 56+400, след гр. Велинград, в посока
с. Юндола на път за гр. Якоруда, при управление собственият си лек автомобил „Пежо Ранч“, с рег.
№ Е8709МВ, водачът М.М., на ляв завой изгубил контрол
над автомобила и се преобърнал извън платното за движение по таван, в дере,
като е реализирал ПТП с материални щети и нанесена лека телесна повреда на
спътник в превозното средство. Пътят бил мокър и към момента в този участък
имало сняг. За инцидента бил получен сигнал в РУ Велинград, на който се
отзовали служителите- актосъставителят мл. автоконтрольор Б.С. и св. М.К., разпитани в хода на
съдебното следствие пред съда. Водачът пътувал с близки роднини на връщане от
София за Якоруда и автомобилът му поднесъл на завоя.
На
водача бил съставен АУАН № 852024 от 06.01.2019г.,
за това, че 06.01.2019 год. около 21,40 часа, в община Велинград, на път (Белово - Пазарджик) Звъничево - Ветрен
дол - Велинград - Юндола - Якоруда -
Разлог, управлява личното си МПС на км. 56+400, в посока с. Юндола на път за гр. Якоруда и
губи контрол над МПС на ляв завой поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия, в следствие на което се преобръща извън пътното платно по
таван вдясно в дере, при което настъпва ПТП с материални щети и нанесена лека
телесна повреда на спътник в превозното средство- нарушение на 20, ал. 2 ЗДвП,
а също и че не носил контролен талон към СУМПС, за което
бил обвинен в нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.
За установените нарушения е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 19-0367-000018 от 12.02.2019г., с което на М.Я.М. е
наложена глоба в размер на 200, 00лв. на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 10 лв. на осн.
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2. Прието е, че водачът не е избрал подходяща
скорост за движение, съобразно с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да може да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение и е настъпило
ПТП, както и че не е носел контролен
талон към СУМПС.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Актът за установяване на административното
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни
органи, съгласно т.1.3 и т.2.9. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, във вр. чл. 189, ал.
1 и ал. 12 ЗДвП, в предвидената от
закона форми и в сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал.3 ЗАНН, при спазване на
процесуалните правила. При издаването им не се констатираха съществени
процесуални нарушения на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, представляващи самостоятелни
основания за отмяна. Същите съдържат описание на фактическа обстановка, както и посочване
на правната квалификация, даващи възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана
административно наказателната й отговорност.
Въпреки различното обозначаване на мястото
на нарушението в АУАН Серия Д № 852024
от 06.01.2019г. и в Наказателно
постановление № 19-0367-000018 от12.02.2019г., не е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото не се касае за включени нови фактически
обстоятелства, които са останали неизвестни за жалбоподателя и срещу които не е
могъл да организира защитата си. От приложение № 1 към Решение № 945 на
Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 109 от
2004 г.; изм. и доп. с решения на Министерския съвет № 300 и 515 от 2006 г., №
301 и 677 от 2011 г., № 666 от 2012 г., № 852 от 2015 г., № 255, 315 и 869 от
2016 г., № 68 от 2017 г. и № 45, 119 и 618 от 2018 г.) е видно, че участъкът от
пътя се обозначава като път втори клас 84 (Белово - Пазарджик) Звъничево -
Ветрен дол - Велинград - Юндола - Якоруда - о.п. Разлог и въпреки нееднозначното
му посочване в двата акта, мястото на нарушението е безспорно установено и е
приложима хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин,
съобразен с конкретните пътни условия, като е при управление
на автомобила избере такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Съгласно задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът
на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно
посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и
препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от
степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва
да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът
следва да спре.
Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП.
Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия.
В съдебната практика съществува различие
при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като
в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията
"намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре",
"безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е
видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния
диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се
вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
На М.Я.М. е вменено допуснато нарушение на
посочената в акта и наказателното постановление норма на закона, поради
несъобразяване на скоростта й на движение с пътната обстановка, като при
влизане в ляв завой губи контрол над автомобила и реализира ПТП. По делото е
безспорно установено, че жалбоподателя е познавал пътя, бил наясно с
атмосферните условия и зимната обстановка, със състоянието на пътната настилка
и че се придвижва в тъмната част на денонощието, както и с факта, че навлиза в
завой, обстоятелство, което е трябвало да го мотивира да изпълни задълженията
си за движение със скорост, при която да
бъде в състояние във всеки един момент да предотврати настъпването на
автопроизшествие. Жалбоподателят не е възприел околната обстановка – на
инфраструктурата, а именно: завой на ляво и атмосферните условия, имащи
отношение към определяне на безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното, скоростта на
жалбоподателя се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на
конкретните атмосферните условия и на другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом
движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на
материални щети.
Неоснователно е възражението, че се е
движил със скорост в рамките на законово определената и не следва да носи
отговорност за деянието, както и че същото не следва да му се вмени във вина,
понеже е настъпило поради непочистения и необезопасен участък от пътя.
Понятията „разрешена“ и „съобразена“
скорост имат различно смислово значение. Разрешената скорост е нормативно определена
в закона-чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в рамките на която водачът следва да се движи
съобразно категорията на моторното преводно средство и участъка от пътя. В
рамките на разрешената скорост е
съобразената, при която водачът следва да съобрази поведението си с конкретните
особености на пътя и собствените си в възможности за възприемане и реагиране
при неблагоприятни условия или на
появили се препятствия, за да може да предотврати настъпване на пътно
транспортно произшествие. Ето защо правноирелевантно
е спазено ли е ограничението на скоростта, след като в конкретния случай
отговорност се търси за неизбиране на подходящата скорост в рамките на
разрешената такава, с оглед пътната обстановка.
Неоснователно е възражението, че произшествието се дължи на
поведението на собственика поддържащ пътния участък и неизпълнение на задължението
му да опесъчи
и почисти пътя и не може да му се вмени ввъ
вина. Несъставомерността на деянието от субективна страна
предполага незнание на фактическите обстоятелства от състава на нарушението,
което в случая не се установява. М.М. е бил наясно,
че предприема пътуване в тъмната част на денонощието, в зимно време, че участъка пътя е мокър и хлъзгав, имало е киша
и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя при избиране на скоростта. М.
е правоспособен водач и е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че при такава пътна обстановка при управление с
несъобразена скорост в конкретния случай има вероятност да настъпят общественоопасни последици.
При
тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че правилно деянието е
квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Правилно наказващия орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото безспорно се установи настъпили
материални щети по автомобила на водача, както и че деянието не съставлява
престъпление/ арг.
на чл. 343 НК и Решение № 10 от 20.02.1989г. по н.д.№ 104/1988г. на ОСНК на
ВКС/.
Наложената санкция е в законоустановения
размер, предвиден в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя
С. се установи и другото вменено нарушение- че водачът не носи контролния си
талон от свидетелството за управление на МПС, което не е представил при
проверката, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на водача
за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. От приложената справка за
нарушител/водач-л. 8 по делото/, няма данни контролния талон на водача да е
отнеман за нарушение по ЗДвП, поради което с непредставянето му пред
контролните органи е реализиран посочения в наказателното постановление състав
на нарушение.
По тези съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград счита издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 19-0367-000018/12.02.2019 год. на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, с което на М.Я.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл. осн. чл.183, ал.1, т1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10, 00 /десет лв./за нарушение на
чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административния
съд Пазарджик по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева