Р Е Ш Е Н И Е
№ 1986
гр.
Пловдив, 31.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
5406/ 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV-
ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бул. „Никола Петков“ № 32, срещу наказателно постановление
№ 455057-F488661
от 01.08.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/,
на „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/
лева, за нарушаване състава на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4,
т. 1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения,
че посочените суми в НП представляват грешка от оставени лични пари на управителя
на дружеството, които са останали във фискалното устройство при разваляне на
банкнота с по голяма номинална стойност. Акцентира се върху обстоятелството, че
процесното нарушение е първо за дружеството- жалбоподател, като от същото не са
настъпили вредни последици за фиска. Възразява се и че наложената имуществена
санкция в размер от 600лв. е над минималния законово установен размер от 500 лв.
Предвид изложеното, се моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост, а при условията на евентуалност да бъде редуциран
размерът на наложената имуществена санкция до минимума, определен в закона.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител в
лицето на адв. К.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище по
същество на спора.
В проведеното открито съдебно
заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител
в лицето на юрк. А.. Оспорва се депозираната срещу наказателното постановление
жалба. Излага се становище по същество на спора
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен
срок, произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
От фактическа страна, съдът прие за установено следното:
На 11.05.2019 г. около 11:00 часа
свидетелят Д.К., заемащ длъжност „***** в Национална агенция за приходите при
ЦУ на НАП, извършил проверка в обект – автомивка, находяща се в гр. Пловдив,
бул. „Васил Левски“ № 164, стопанисвана от „Еко Грийн Рент“ ЕООД. По време на
проверката проверяваният обект бил в работен режим. В хода на извършването на
проверката, свидетелят проверил касовата наличност на намиращото се обекта и
въведено в експлоатация фискално устройство модел “Daisy Compact S”,
с ИН на ФУ DY431871 и ИН на ФП 36589644. Било констатирано, че не е регистрирана чрез операцията
„служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 27, 41 лева ( разчетената касова
наличност от ФУ е била 12 лв., фактическата наличност е била в размер от 39, 41
лв., като разликата между двете величини е именно 27,41лв.). Гореописаното
фискално устройство притежава възможност да се извършват операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатираното от проверяващия служител
при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка серия АА № 0028763/11.05.2019
г. Бил
съставен и Опис на паричните средства в касата на ФУ DY431871 към
момента на започване на проверката.
Предвид така констатираното, на
27.05.2019 г., в присъствието на представител на дружеството, свидетелят К.
съставил срещу „Еко Грийн Рент“ ЕООД АУАН с бл. № F488661. Актът бил връчен
на М. К. Г., ЕГН ********** – пълномощник на дружеството, който се легитимирал
с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя ( л. 13
от административнонаказателната преписка). Г. се запознал със съдържанието на
съставения АУАН и го подписал лично без възражения.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.К..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като счита същите за логически
последователни, обективни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за извършена
проверка серия „АА“ № 0028763/ 11.05.2019 г., ведно с опис на паричните
средства в касата на ФУ DY431871
към момента на започване на проверката, Нотариално заверено
пълномощно, делегиращо представителни права на М.К. Г., АУАН № F488661/ 27.05.2019 г.
и Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. При
обсъждане на приетите по делото писмени доказателства, съдът счита за нужно да
акцентира върху обстоятелството, че релевантен за процесния случай е
приложеният на стр. 15 от преписката опис на парични средства. Именно той се
отнася до касата на ФУ с ИН DY431871. Останалите описи на парични средства, фигуриращи на л. 16, л. 17, л. 18,
л. 19, л. 20 от административнонаказателната преписка, не следва да бъдат
подлагани на подробно обсъждане, доколкото при тях не са открити разминавания,
съответно сумите и фискалните устройствата по тях не са отразени в атакуваното
наказателно постановление.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установено на дата 11.05.2019г., АУАН е съставен на 27.05.2019г.,
а атакуваното НП е издадено на 01.08.2019г.
Съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1
от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън
случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от
12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.
В настоящия случай, от изложената
по -горе фактическа обстановка,
безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата
наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството- жалбоподател и
отчетената сума по фискалното устройство. Следва да се посочи и че регистрираното
и разположено в търговския обект фискално устройство (“Daisy Compact S”)
разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите
на извършени продажби ( чрез операциите „служебно въведени“ и/ или „служебно изведени“
суми ). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова
наличност от фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то
нарушението по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна
страна.
Предвид изложеното съдът счита, че правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/
13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
По
размера на наложената имуществена санкция:
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Същевременно, алинея
„първа“ на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за юридическите лица от
500 лв. до 2000 лв.
В конкретния случай, с атакуваното
наказателно постановление, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер от 600 лв. В същото време, неясни остават съображенията на
наказващия орган да наложи санкция над законово установения минимум. Напротив,
налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат необходимостта
санкцията да бъде в минимален размер- нарушението е извършено за пръв път, а
разчетената разлика в наличностите е сравнително малка. Предвид това,
настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде изменен размерът на
наложената имуществена санкция, като същият бъде редуциран от 600 лв. на 500
лв.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Съдът счита, че конкретният
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и
НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се
накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на
дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде
основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК,
който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не
може да бъде съобразено два пъти- веднъж при определяне на приложимия състав на
нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при индивидуализацията на
отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които
водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на
приходи, като за последните се предвиждат значително по- леки санкции. Тоест,
фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде
отчитан допълнително. Нещо повече- обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006
МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на
събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения
осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства, препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен
път е направена преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е
достатъчно за ангажиране на административната отговорност на нарушителя,
доколкото се засягат интересите на фиска.
Съобразно
гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта, с която е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, като същата
бъде редуцирана от 600 лв. на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 455057-F488661 от 01.08.2019
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/,
на „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание – имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на същата от 600 / шестстотин
/ лева на 500 /петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК,
и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.