№ 1610
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано по подадена Жалба с вх. № 6936/23.03.2021 г. от Н. Й. Д. с ЕГН
********** - длъжник, Ат. Ив. Д. с ЕГН ********** - ипотекарен длъжник и Й. К. Д. с ЕГН
********** - ипотекарен длъжник, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от
9.03.2021 г. по изпълнително дело № 20197110401184, по описа на ЧСИ Д. П.-Янк. – само за
втория етаж.
Жалбоподателите намират обжалваното постановление за неправилно. На основание
чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК възразяват срещу насочването на изпълнението върху имуществото
чрез опис, оценка, обявление на проданта и Постановление за възлагане на недвижим имот
от 9.03.2021 г. по отношение на втори етаж от жилищна сграда с идентификатор №
10135.2515.1224.4, поради несеквестируемостта му като основно жилище. Твърдят, че
вторият етаж не е ипотекиран и не следва да се изнася на публична продан. Сочат, че
обявлението за публичната продан за периода от 17.01.2021 г. до 17.02.2021 г. е изготвено в
нарушение на чл. 487 ГПК, тъй като е налице невярно описание на недвижимият имот.
Считат, че наддаването не е било извършено надлежно и имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. Оспорват истинността на наддавателно предложение от
17.02.2021 г. Сочат, че молба с вх. № 149/17.02.2021 г. по описа на PC - Варна не е
подписана, не е адресирана, както и не е посочено, че се прилага запечатан плик към нея.
Твърдят, че пликът е със същия входящ номер, а в протокол за предаване не е посочено, че
се предава запечатан плик. Предвид това считат, че до края на работния ден на 17.02.2021 г.
е подадена само молба с вх. №149/17.02.2021 г. по описа на PC-Варна, поради което не е
1
налице годно наддавателно предложение. Считат, че началната цена на публичната продан
от 17.01.2021 г. до 17.02.2021 г. е определена незаконосъобразно, доколкото изготвеният
доклад за препоръчителна пазарна стойност на недвижимия имот е с валидност до 4.06.2020
г. Твърдят, че проведената публична продан е недействителна на основание чл. 490, ал. 2
ГПК, тъй като имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава и не представило
декларация за произход на средствата.
В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на взискателя „ОББ“
Банка АД с ЕИК *********, чрез пълномощника юрк. Н.П.. Взискателят намира жалбата за
неоснователна, като сочат, че несеквестируемостта е неотносима при публична продан на
ипотекирано имущество. Намира, че не са ангажирани доказателства по възраженията в т.
IV от жалбата, поради което същите са неоснователни.
Постъпило е възражение и от купувача ИВ. К. Р. с ЕГН: **********. Същият оспорва
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателите, като заявява, че
наддавателното предложение е било запечатано в плик и предадено с молбата за участие в
проданта в срок до края на работния ден на 17.02.2021 г. Сочи, че всички подписи са
изпълнени от него собственоръчно и са легитимни. Попълнил е и декларация за произход на
средствата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Във връзка с доказателствените искания на въззивниците е постановено Определение
№ 1827 от 26.05.2021 г. по настоящото производство.
В о. с. з. от 6.10.2021 г., въззивниците, редовно уведомени, не се явяват,
представляват се от адв. Н.. Процесуалният им представител поддържа депозираната жалба.
Не се претендират разноски.
В проведеното о. с. з. от 6.10.2021 г., въззиваемият И.Р., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. К.. Същият излага доводи, че поддържа депозираното
становище. Не претендира разноски.
В същото заседание, въззиваемата страна „ОББ“ АД, редовно уведомена,
представлява се от юрк. Петрова. Сочи, че поддържа становището си от 21.06.2021 г.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20197110401184 по описа на ЧСИ Д. Петрова е образувано на
9.10.2019 г. по молба на „ОББ“ АД - гр. София по повод издадени три броя изпълнителни
листи от 1.10.2019 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 7416/30.09.2019 г. по ч. гр. д. №
15367/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ч. гр. д. № 15369/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна, ч. гр. д. № 15368/2019 г. по описа на Районен съд- Варна, по силата на които Н.
Й. Д. е осъдена да заплати на „ОББ“ АД- главници, лихви, такси и разноски във връзка с
производства за дължимостта на суми по три кредита.
За обезпечаване на вземането на кредитора „ОББ“ АД, длъжникът Н.Д. и
ипотекарните гаранти – родителите й - Ат. Ив. Д. и Й. К. Д. са учредили три договорни
ипотеки в полза на взискателя, обективирани в нотариален акт № 151, том II, рег. № 2269,
дело № 307 от 2007 г., на нотариус Св.Ст., вписан в АВ с вх. № 16739/18.06.2007 г., акт №
154, том XII, дело № 12624/2007 г., нотариален акт № 106, том II, рег. № 2174, дело № 282 от
2008 г. на нотариус Св.Ст., вписан в АВ с вх. № 20617/18.07.2008 г., акт № 8, том XVIII,
2
дело № 16044/2008 г. и нотариален акт № 5, том II, рег. № 1941, дело № 158 от 2009 г. на
нотариус Св.Ст., вписан в АВ с вх. № 18427/17.09.2009 г., акт № 149, том VII, дело №
11268/2009 г., върху поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.1224, с площ 504 кв. м.
по кадастралната карта, а по документ за собственост – 544.64 кв. м., с адрес: гр. Варна,
община Варна, местност „Ален мак“, с трайно предназначение: урбанизирана територия, за
ниско застрояване, стар идентификатор № 5151224, представляващ УПИ IX-1224 по плана
на ВЗ „Ален мак“, ведно с построената в същия в груб строеж- жилищна сграда, с
идентификатор № 10135.2515.1224.4, брой етажи – два, със застроена площ от 124 кв. м.
съобразно скица и 122 кв. м. съобразно разрешение за строеж и разгърната площ от 366 кв.
м., състояща се от полусутерен, първо ниво и второ ниво, разположено в подпокривното
пространство, както и всички бъдещи подобрения и приращения към имота.
Покани за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 14.10.2019 г.
Същите са били уведомени и извършеното на 17.12.2019 г. предявяване на оценката на
вещото лице за имота /л. 199- 203/.
Върху ипотекирания недвижим имот, ведно с находящата се в него жилищната сграда
е вписана възбрана на 29.11.2019 г.
Извършен е опис и оценка на имотите /л. 202/, в присъствието на длъжниците, като
същите не са изразили възражения за несеквестируемост на описани вещи.
По молба на взискателя е насрочена публична продан за периода от 16.10.2020 г. до
16.11.2020 г. на ипотекираните и възбранени горепосочени недвижими имоти, при начална
тръжна цена 200 000 лв., обявена за нестанала поради липса на явили се наддавачи.
Страните са редовно уведомени.
По молба от 20.11.2020 г. на взискателя е насрочена втора публична продан на
основание чл. 494, ал. 2 ГПК при цена равна на 90 % от цената при първата продан, за
периода от 17.01.2021 г. до 17.02.2021 г. с отваряне на наддавателните предложения на
18.02.2021 г., при начална тръжна цена 180 000 лв. Съобщения за насрочването й са връчени
редовно на длъжниците чрез пълномощника им – адв. С.Н..
Изготвеното обявление за проданта е надлежно разгласено, като е поставено на
определеното за целта място в кантората на ЧСИ на 5.01.2021 г., по местонахождението на
имота на 12.01.2021 г., на определеното място в сградата на община Варна на 8.014.2021 г.,
на определеното място в сградата на Районен съд – Варна на 12.01.2021 г., на електронната
страница на КЧСИ на 13.01.2021 г. и на електронната страница на Окръжен съд – Варна на
13.01.2021 г.
В определения срок е постъпило едно наддавателно предложение от страна на И.Р. с
вх. № 149 от 17.02.2021 г. с предложена цена от 185 550 лева, към което е приложено
банково бордеро за заплащане на задатък от 18 000 лева от 17.02.2021 г., както и молба за
допускане до участие в публичната продан.
На 09.03.2021 г. /л. 359/ ЧСИ е изготвил постановление за възлагане на поземления
имот и на находяща се в същия жилищна сграда, което е надлежно съобщено на длъжниците
чрез процесуалния им представител.
В производството е представено и удостоверение с изх. № 13867 от 21.06.2021 г.,
издадено от ЧСИ Д.П.Янк., рег. № 711, от съдържанието, на което се установява, че ИВ. К.
Р. няма сключен трудов договор със съдебния изпълнител и никога не е бил служител на
кантората.
В настоящото производство е назначена съдебно-почеркова експертиза,
3
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От
същото се установява, че подписът, положен върху наддавателното предложение от
17.02.2021 г. е изпълнен от ИВ. К. Р..
В настоящото производство е назначена и съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал. Вещо лице в същата в отговор
на поставените му въпроси, посочва, че видно от записванията в договорите за ипотека,
както и от архитектурния проект на сградата, същата се състои от три етажа, от които един в
полусутерен и един в подпокривното пространство, всеки със застроена площ от 122 кв. м.
или общо разгърната застроена площ – 366 кв. м. В тази площ не се включват застроените
площи на галерията на първия етаж от 14 кв. м. и откритите тераси на втория етаж по 14 кв.
м. От момента на договорите за ипотека до момента на вписване на възбраната /29.11.2019
г./, както и към момента на огледа, няма промяна в техническите характеристика на
сградата. Експертът посочва, че разлика е налице единствено по повод на степента на
завършеност на сградата, като към 14.09.2002 г. – е била изградена в груб строеж, а към
4.12.2019 г. е завършена с оставащ малък процент на довършителни и ремонтни работи.
Посочено е, че брутото на разгърната застроена площ е 410 кв. м. Установено е, че поради
промяната на нормативната уредба и без вземане в предвид на полуподземния етаж-
разгърната застроена площ на сградата е в общ размер на 274 кв. м., представляваща сбор от
застроената площ на първия етаж от 138 кв. м. и на подпокривния етаж от 136 кв. м.
В проведеното о. с. з., вещото лице е уточнило, че вторият етаж попада в
подпокривното пространство, като над него има едно обикновено подпокривно
пространство, в което отсъства, каквото и да е застрояване и съгласно разпоредбите на ЗУТ
не влиза в РЗП на сградата. Същият посочва, че въпреки капандурите, не се касае за
жилищен етаж, доколкото представлява едно общо подпокривно пространство.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно в производството е обстоятелството, че Ат. Ив. Д. и Й. К. Д. като
ипотекарни гаранти имат процесуалното качество длъжници в изп. производство - т. 2 от ТР
№ 4/2017 г., ОСГТК на ВКС и съответно разполагат с правото да обжалват насочването на
изпълнението върху имущество, което смятат за несеквестируемо – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК,
както и постановлението за възлагане, именно на основание чл. 435, ал. 3 ГПК.
По твърденията за несеквестируемост на втория етаж, поради факта, че е основно
жилище и не е ипотекиран, съдът намира следното:
Относно предмета на ипотеките, съдът съобрази съдържанието на нотариалните
актове за учредяване на трите договорни ипотеки в полза на взискателя, вписани в АВ с вх.
№ 16739/18.06.2007 г., акт № 154, том XII, дело № 12624/2007 г., вх. № 20617/18.07.2008 г.,
акт № 8, том XVIII, дело № 16044/2008 г. и вх. № 18427/17.09.2009 г., акт № 149, том VII,
дело № 11268/2009 г. Същите касаят поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.1224, с
площ 504 кв. м. по кадастралната карта, а по документ за собственост – 544.64 кв. м., с
адрес: гр. Варна, община Варна, местност „Ален мак“, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, за ниско застрояване, стар идентификатор № 5151224,
представляващ УПИ IX-1224 по плана на ВЗ „Ален мак“, ведно с построената в същия в
груб строеж- жилищна сграда, с идентификатор № 10135.2515.1224.4, брой етажи – два, със
застроена площ от 124 кв. м. /съобразно скица/ и 122 кв. м. /съобразно разрешение за
строеж/ и разгърната площ от 366 кв. м., състояща се от полусутерен, първо ниво и второ
ниво, разположено в подпокривното пространство.
4
На следващо място, от заключението по съдебно-техническата експертиза, вещото
след посещение на място, е установило, че сградата се състои от три етажа, от които един в
полусутерен и един в подпокривното пространство, всеки със застроена площ от 122 кв. м.
или общо разгърната застроена площ – 366 кв. м., към която не са включени площите на
галерията на първия етаж от 14 кв. м., както и откритите тераси на втория етаж от 14 кв. м.
Съгласно § 5, т. 18 от ДР към ЗУТ „разгъната застроена площ“ е сборът от
застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В
разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното
пространство на сградите. В § 5, т. 51 от ЗУТ е дадена дефиниция на понятието „тавански
етаж“, който е разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или
цялостно от покривните плоскости. В случая. В застроената площ на надземните етажи се
включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. Ето защо, съобразно изискванията
на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г., действащи и към настоящия момент/, към разгърната
застроена площ на сградата не следва да се включва полусутеренния етаж, а само
надземните етажи, поради което разгърната застроена площ на сградата е в общ размер на
274 кв. м. /представляваща сбор от застроената площ на първия етаж от 138 кв. м. и на
подпокривния етаж от 136 кв. м./ Съобразно изложеното от експерта в насока на
идентичност на техническите характеристика на сградата от момента на сключване на
договорите за ипотека, до 29.11.2019 г. – налагане на възбраната, както и към настоящия
момент, следва да се приеме, че не следва да бъдат кредитирани доводите на въззиваемите в
наведени в насока за разминаване в застроената площ на сградата, както и че вторият етаж
не е бил ипотекиран, поради което не е следвало да бъде изнесен на публична продан.
Съдът съобрази, че вещото лице е установило, че няма разминаване между
техническите характеристики на сградата съобразно издаденото разрешение за строеж,
последващо реализирания строеж на същата, в описанието на сградата в нотариалните
актове за учредяване на ипотеките, както и във възбраната, наложена по изпълнителното
дело. Отликата в разгърнатата застроена площ на сградата е следствие единствено на
промяната в нормативната уредба на ЗУТ. Дори и да бе установен ексцес в хода на
строителството, построеното в повече не представлява самостоятелен обект, който да
притежава самостоятелен идентификатор. С оглед на което и предвид даденото разрешение
в ТР № 5/2015 г., ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че насочено принудително изпълнение
чрез налагане на възбрана върху цялата сграда не осуетява придобиването на собствеността
върху втория етаж като несамостоятелен обект от същата, по силата на обжалваното
постановление за възлагане.
Отделно от изложеното, в производството не са представени доказателства, че
вторият етаж представлява основно жилище на жалбоподателите, за да се приеме, че същото
е несеквестируемо и не на последно място, според разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК от
забраните за несеквируемостта по чл. 444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно
вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или
ипотекарният кредитор /какъвто е разглежданият случай/. Ето защо, в настоящото
производство, не е доказано отпадане на приложението на горната разпоредба, доколкото е
вписано и подновяване на ипотеките с вх. № 14246 от 8.06.2017 г., с вх. № 18256 от
11.07.2018 г. и с вх. № 23791 от 12.09.2019 г., поради което същата следва да бъде
съобразявана.
Досежно жалбата, в частта, с която се твърди наличие на предпоставки по чл. 435, ал.
5
3 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да
се обжалва от длъжника поради това, че наддаването не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Както е разяснено в т. 8 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС с приетия нов ГПК,
законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител,
като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно
определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания. При действието на
новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Оценката на имуществото и разгласяването на
проданта подготвят, но не са част от наддаването. Част от наддаването са действията на съда
и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на
пълния срок.
Извън предмета на настоящата проверка попадат наведените доводи едва в о. с. з. във
връзка с нарушаването на оценката на имуществото, в частност тези за изтичане на срока на
оценката, за неподписването й, както и за занижаването на цената при определянето й.
Жалбоподателите са имали възможност да оспорят оценката, както и да поискат от ЧСИ да
извърши нова оценка на имота по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК или чл. 468, ал. 4 ГПК. Същите
са разполагали с възможността да упълномощят процесуален представител, който да
защитава интересите им в изпълнителното производство в един по-ранен момент.
Неучастието на процесуален представител към момента на изготвяне на оценката на имота,
не опорочава проданта, доколкото оценката на имуществото макар и да подготвя проданта,
не е част от самото наддаване, което е предмет на проверка при обжалване на
постановлението за възлагане.
С оглед съвкупността от събраните доказателства, съдът намира, че в запечатания
плик, е било приложено надлежно подписано наддавателно предложение лично от страна на
И.Р., ведно с доказателства за внасянето на задатъка. В тази насока е и неоспореното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза, от което
безспорно се установява автентичността на наддавателното предложение, а именно, че
същото е подписано от наддавача, който е бил обявен за купувач – И.Р..
В разпоредбата на чл. 489, ал. 2 ГПК е посочено, че всеки наддавач подава
наддавателно предложение, в което посочва предложената от него цена с цифри и с думи и
подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. В
сочената разпоредба законодателят не е регламентирал, че подаването на молба за допускане
до участие е сред изискуемите книжа, депозирани във връзка с участието в публична продан.
Ето защо, съдът не кредитира доводите за незаконосъобразност на проданта поради
неподписването на молбата за допускане до участие от страна на Ив.Р..
Не биха могли да доведат до различен извод и доводите, че в протокола за предаване
не е посочено, че се предава запечатан плик с вх. № 149 от 17.02.2021 г., доколкото изрично
в деня на отваряне на наддавателните предложения – 18.02.2021 г., деловодител от СИС при
Районен съд – Варна в 8,45 часа е предал на ЧСИ запечатен плик № 149 с наддавателно
предложение, депозирано от И.Р. /л. 280/. Също така в протокола за обявяване на постъпили
наддавателни предложения /л. 281/, съдебният изпълнител изрично е посочил, че е отворил
запечатания постъпил един брой плик с наддавателно предложение с вх. № 149 от
17.02.2021 г. С оглед на горното, следва да се приеме, че остават недоказани и твърденията
на жалбоподателите, че до края на работния ден на 17.02.2021 г. е подадена само молба с вх.
№ 149 от 17.02.2021 г. по описа на PC-Варна, към която не е било приложено и
наддавателното предложение от 17.02.2021 г., подписано от И.Р..
6
Оплакването, че в обявлението за публичната продан и в постановлението за
възлагане имотът невярно е бил описан, не е основателно, дори и да е вярно, това не се
отразява върху действителността и законосъобразността на постановлението за възлагане,
предмет на проверка в настоящото производство, тъй като имотът в достатъчна степен е
индивидуализиран с идентификатор, местоположение, адрес, площ, предназначение,
описание и достатъчно граници с посочени идентификатори по кадастралната схема.
От представеното удостоверение с изх. № 13867 от 21.06.2021 г. от ЧСИ Д. П.-Янк.,
рег. № 711, се установява, че лицето И.Р. няма сключен трудов договор със съдебния
изпълнител, както и че никога не е бил служител в кантората му. Представеното
удостоверение от ЧСИ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателите в о. с.
з. само за вярност /относно съдържанието му, че лицето И.Р. не работи в кантората/, но не и
относно неговата автентичност. Затова и в о. с. з. не е било открито производство по чл. 193
ГПК за оспорването на автентичността на писмения документ. Доказателствената тежест за
установяване на положителния факти, че купувачът работи в кантората на ЧСИ е върху
жалбоподателите. Поисканите от тях доказателства за установяване на кои лица работят при
ЧСИ не биха установили този факт, тъй като ЧСИ вече е удостоверил, че лицето И.Р. не
работи в кантората му. Искания за справки от НАП и НОИ за трудови договори на И.Р. не са
направени в производството. Затова и съдът намира, че жалбоподателите не успяха пълно и
главно да докажат твърдените от тях пречки по смисъла на чл. 490, ал. 2 ГПК. С оглед на
горното, не се установи, соченото основание за недействителност на проданта по чл. 490, ал.
2 ГПК, а именно, че имотът е закупен от лице, което не е имало право да наддава.
На следващо място, съдът съобрази, че представянето на декларация по чл. 66, ал. 2
ЗМИП от страна на купувача, не е част от самата публична продажба, предмет на
настоящата проверка, поради което наведените оплаквания от въззивниците в насока за
нарушаването на горната разпоредба, не следва да бъдат кредитирани.
Видно е от приложеното изпълнително дело, че в производството е постъпило едно
единствено наддавателно предложение, депозирано в срока по втората публична продан, а
именно на 17.02.2021 г. /в последния ден за това/. Съдебният изпълнител е възложил имота
по най-високата предложена цена, доколкото е било депозирано само едно наддавателно
предложение. Ето защо, съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателите за
липсата на възлагане на имота на най-високата предложена цена.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че при постановяване на
обжалваното постановление за възлагане ЧСИ не е допуснал твърдените в жалбата
нарушения. С оглед на което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода от спора, разноските се дължат на „ОББ АД“ и на И.Р.. От тях
единствено „ОББ“ АД претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид горното, съдът намира, че в
полза на банката следва да се присъди юрисконсултското възнаграждение от 300 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6936 от 30.03.2021 г., депозирана от Н.
Й. Д., ЕГН: ********** - длъжник, Ат. Ив. Д., ЕГН: ********** - ипотекарен длъжник и Й.
К. Д., ЕГН: ********** - ипотекарен длъжник, срещу Постановление за възлагане на
недвижим имот от 9.03.2021 г. по изпълнително дело № 20197110401184, по описа на ЧСИ
7
Д. П.-Янк., рег. № 711, с което е възложен втория етаж от жилищната сграда, предмет на
проведената публична продан.
ОСЪЖДА Н. Й. Д., ЕГН: **********, Ат. Ив. Д., ЕГН: ********** и Й. К. Д., ЕГН:
********** да заплатят на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 85 Б, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал.
1 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Д. П.-Янк., рег. № 711.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8