№ 39
гр. Гълъбово, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Х. Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно
дело № 20215550200109 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000124 от 27.05.2021г. на
Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Ц. С. Ц. с ЕГН
**********, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез пълномощник, излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово – чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Заповед №81213-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи; Наказателно постановление № 21-0447-
000124/27.05.2021г. издадено от РУ Гълъбово; АУАН серия АА № 958926/27.04.2021г.;
1
Справка за нарушител/водач; Писмо с УРИ 447000-4326/29.06.2022г. от началника на РУ
Гълъбово; Докладна записка с УРИ 1048/27.03.2021г. на мл. инсп. Й. Д.; Сведение от Х. С.
Х. от 27.03.2022г.; Сведение от С.В. С. от 27.03.2022г.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Г. И. Й., С. А. К., Х. С. Х. и Иван Станков
Станчев.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 27.03.2021г., в около 23.55 часа в РУ Гълъбово бил получен сигнал за това, че на
кръговото кръстовище на бул. Република и ул.Ал. Стамболийски в гр.Гълъбово имало
опасно и агресивно управление на МПС тъмно на цвят. На мястото такова МПС не било
установено от изпратения патрул. В около 00:35 ч. отново бил подаден сигнал от св.С. А. К.
за агресивно и опасно управление на МПС на същото място. Св.К. обяснил на полицейските
служители, че е видял лек автомобил БМВ, зелен на цвят, който бил управляван екстремно
по кръговото кръстовище и който автомобил се е отправил в посока аптека „Фрамар“ в
гр.Гълъбово. Полицейските служители се отправили веднага в същата посока и на
ул.Лозенец спрели за проверка л.а. „БМВ 318 И“ с рег. № ****** и с водач св.Х. С. Х. ЕГН
********** и спътник С.В. С. ЕГН: **********. Същите били отведени в РУ Гълъбово за
снемане на обяснения. Лицата заявили, че те не са управлявали автомобила, а лице на име
„Цецо“ и негов приятел, които са се качили на бензиностанция “АМК2002“ с цел „Цецо“ да
пробва и закупи автомобила. Св.Х.Х. и спътника му заявили, че те през цялото време са се
возили отзад. От разговор със св.К. по телефона, полицейските служители установили, че
лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Ц. С. Ц. ЕГН **********. За случая
била съставена Докладна записка с № УРИ 1048 от 27.03.2021г.
На 27.04.2021г. св.Г. И. Й. съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 958926 от 27.04.2021г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, срещу
Ц. С. Ц. ЕГН **********, за това че на 27.03.2021г., в около 00,35 часа, в гр.Гълъбово, на
кръстовището на бул. Република и ул.Ал.Стамболийски, до бензиностанция „АМК 2002“, в
посока изток управлява лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ******, собственост на Х. С. Х. ЕГН
**********, като водача Ц. подава рязко газ, форсирайки двигателя, вседствие на което
задните задвижващи колела преплъзват по асфалтовата настилка и автомобилът се измества
на ляво и на дясно по оста на пътя. С тези си действия водача не използва пътя по
предназначение, а именно, за превоз на хора и товари – нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Актостъставителят Г.Й. отразил в АУАН, че същия е съставен по данни на
свидетелите С. А. К. и Х. С. Х..
Жалбоподателят Ц. С. Ц. подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка
препис от него. В АУАН не били направени възражения. Такива не били депозирани и в
законоустановения срок.
2
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-
0447-000165 от 16.07.2021г. на Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора,
РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че Ц.
С. Ц. е извършил следното нарушение: Водач на МПС използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административно наказващия орган на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е
определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства.
Относно показанията на свидетелите, следва да бъде отбелязано, че са налице
изключителни противоречия между показанията на свидетелите, което налага същите да
бъдат обсъдени поотделно.
-Св.Г. И. Й. заяви, че той лично не е установил нарушението, а е съставил АУАН по
данни на С. А. К. и Х. С. Х..
-Св.С. А. К. обясни, че е бил на празненство в заведение близост до кръговото
кръстовище на бул.Република и ул.Ал.Стамболийски в гр.Гълъбово и там е имало опасно и
агресивно управление на МПС в продължение на 30-40 минути и той е сигнализирал
полицейските служители. Св.К. е възприел звуково опасното шофиране, определено от него
като „въртене на гуми“ и след като е излязъл от заведението е възприел визуално, че колата
се управлява от Ц., когото той познавал. Св.К. обясни, че не знае дали през цялото време
това колата е управлявана от Ц. или от друг.
-Св.Х. С. Х. обясни, че е спрял на бензиностанцията в гр.Гълъбово и там имало група
непознати момчета, които поискали да купят колата и той им я дал да я пробват. Св.Х. заяви,
че лице което не познавал, но после разбрал, че е Ц. е управлявал автомобила и е „въртял
гуми на кръговото“ и е „карал силно“.
-св.Иван Станков Станчев обясни, че на 27.03.2021г. заедно с Ц. Ц. и други е бил на
бензиностанция „АМК2002“ в гр.Гълъбово и са пристигнали някакви непознати момчета с
автомобил „БМВ“ които са обяснили, че колата се продава. Ц. изявил желание да я пробва и
направил с нея „2-3 завойчета“ но не е имало никакъв шум. След като е слязъл от
автомобила, момчетата били започнали „да се пързалят и се качиха на кръговото“ .
Св.Станчев бе категоричен, че когато Ц. е карал колата не е имало шум, но когато момчетата
караха колата е имало шум от гуми и от форсиране на двигател.
Независимо от противоречията между свидетелските показания относно това кой е
управлявал лекия автомобил и е „въртял гуми“, следва да се отчете факта, че нито един от
3
свидетелите не потвърди описаните в АУАН действия – „водача подава рязко газ,
форсирайки двигателя, вследствие на което задните задвижващи колела преплъзват по
асфалтовата настилка и автомобила се измества наляво и надясно по остта на пътя“. Св.С.К.
обяснява че е чул „въртене на гуми“ което е продължило 30 – 40 минути; св.Х.Х. обяснява за
„въртене на гуми“ и за „караше силно“; св.И.Станчев обясни че момчетата били започнали
„да се пързалят и се качиха на кръговото“, а така също и че въртенето на гуми е продължило
„много време“.
Видно от съставената Докладна записка с № УРИ 1048 от 27.03.2021г. в РУ на МВР –
Гълъбово са подадени 2 /два/ броя сигнали за „опасно и агресивно управление на МПС“ – в
23.55 часа и в 00.35 часа. Необяснимо остава защо при продължилото повече от половин час
демонстративно опасно шофиране и подадените сигнали за „опасно и агресивно управление
на МПС“ на конкретно място и при подадени два сигнала от конкретни лица, на място не е
установен нито лекия автомобил, нито водачът му, нито очевидци. В заведението, намиращо
се в близост до кръговото кръстовище е имало свидетели на опасното шофиране и същите са
подали сигнал още в 23.55 часа. Безспорно такива е имало и на намиращата се в
непосредствена близост бензиностанция. Въпросната Докладна записка бе изискана
допълнително от АНО и не е била приобщена към административно – наказателната
преписка.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като конкретно са
описани извършени от него действия.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото писмени
доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение по посочения текст от
ЗДвП, като АНО не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. За да направи този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен
от неочевидец.
Настоящата инстанция намира, че НП по същество се явява необосновано, тъй като
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че именно Ц. С.
Ц. с ЕГН ********** е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими
за отговорността на наказаното лице. Следователно, когато контролните органи на
полицията са установявали фактите при наличие на свидетели очевидци, е следвало да бъде
установено възприятията на последните, за да бъдат направени категорични изводи за
авторството и механизма на извършеното.
4
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно доказателства за обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне
на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде доказателство
в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят
достоверна информация за релевантните за спора факти.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при неизяснена
фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Актосъставителят не е
очевидец. АУАН е съставен един месец след нарушението. Посочените в АУАН свидетели
не дават еднозначни показания. Доведения от защитата свидетел И.Станчев даде показания
уличаващи свидетеля Х.Х. в извършване на нарушението, което звучи донякъде логично,
имайки предвид, че Х. е и собственик на лекия автомобил и е искал да го продаде. Крайно
неубедително звучат твърденията на св.Х., че той само се е возел, а жалбоподателят, с
когото до тогава не са се познавали, е управлявал екстремно автомобила му и той го е молел
да спре, особено съпоставени с факта, че това е продължило над 30 минути. Саморъчно
написаните „Сведения“ от лицата Х.Х. и С.С., изискани като писмени доказателства и не
приложени и не приобщени по административно наказателната преписка са идентични –
като словоред, като начин на изразяване и като синтаксис, което внася сериозно съмнение,
че същите са диктувани.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е
извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност от страна
на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка.
Липсата на достатъчно доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави
издаденото НП необосновано, което е основание за неговата отмяна. А за да бъде едно
деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6
ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е
извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на
която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което
би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, а НП – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
При това положение и поради обстоятелството, че по делото е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, то това искане следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районният,
административният и касационният съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ е че адв. С.П. – АК-Стара Загора е осъществил правна помощ в настоящото
производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 300 лв.
5
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващия орган, а това е ОДМВР – Стара Загора, по аргумент от чл.37,
ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява
неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0447-000124 от 27.05.2021г. на
Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Ц. С. Ц. с ЕГН
**********, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора, да заплати на Ц. С. Ц. с ЕГН **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в
производството по АН Дело № 109/2021г. по описа на Районен съд - Гълъбово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването
му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6