№ 856
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. З.Ц, срещу Заповед
№5798 от 30.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №20215330109376 на Районен съд- Пловдив, ХIV
гр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу Р. СТ. К., ЕГН **********, за разликата над
485,14 лв. до 593,41 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги №********* от 15.07.2019г., начислена по
фактура №**********/20.11.2019г., от които 99,96 лв.- трикратен размер
на стандартните месечни абонаменти и 8,31 лв.- част от ползваната
стойност на отстъпките по абонаментните планове. В частната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска
същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
1
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил
съображения, че е налице обоснована вероятност клаузата в договора за
мобилни услуги, предвиждаща дължимост на претендираната неустойка,
да е неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП,
тъй като неустойките са равни на цената на самата услуга и позволяват
на доставчика да получи същата, независимо че след прекратяването на
договора не предоставя услугата, както и че не отчитат обема на
неизпълнението на потребителя и евентуалните вреди за търговеца от
същото.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поискал
издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка по договор
за мобилни услуги №********* от 15.07.2019г., основаващо се на клауза
в договора, предвиждаща, че в случай на предсрочното му прекратяване
по вина или инициатива на потребителя той дължи неустойка в размер на
оставащите месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок по
техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, както и част от ползваната стойност на отстъпките по
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочената клауза да е неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с
ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в
размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй
като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът
би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по
самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на
последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,
които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и
2
за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен
договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на
договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора. Налице е обоснована вероятност за
неравноправност съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2,т.20 от ЗЗП и на
уговореното задължение на потребителя да заплати част от ползваната
стойност на „отстъпките“ по абонаментните планове, т.е. да бъде
увеличена за минал период цената на предоставената от оператора услуга
по договора, тъй като това води до неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №5798 от 30.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№20215330109376 на Районен съд- Пловдив, ХIV гр. с., в частта й, с която
е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. СТ. К., ЕГН **********, за
разликата над 485,14 лв. до 593,41 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 15.07.2019г.,
начислена по фактура №**********/20.11.2019г., от които 99,96 лв.-
трикратен размер на стандартните месечни абонаменти и 8,31 лв.- част от
ползваната стойност на отстъпките по абонаментните планове..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4