Решение по дело №400/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 087

 

гр. Пловдив,   29.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ

             ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 400 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение  № 89 от 17.02.2020 г., постановено по т.д. № 400 по описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд е:

         - отхвърлил  предявения от „Б.и.“ ООД против Д.М.Г. отрицателен установителен иск, да се признае за установено по отношение на ответника Д.М.Г., че „Б.и.“ ООД не дължи на взискателя по изп.д. № .../... по описа на ЧСИ С. Г., рег. № ..., с район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г., сумата 32 650.05 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.2013 г., издаден по търг.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд Пловдив, както и не дължи акцесорните вземания за законна лихва върху тази сума и за направените разноски по изпълнителното дело на основание чл. 119 от ЗЗД, тъй като същите са погасени по давност;

         - признал е за установено, че „Б.и.“ ООД не дължи на взискателя по изп.д. № .../... по описа на ЧСИ С. Г., рег. № ..., с район на действие – ОС Пловдив – Д.М.Г. законна лихва върху главницата от 32 650.05 лв. за периода от 05.02.2014 до 05.03.2016 г., поради погасяване на тези лихви с изтичане на тригодишен давностен срок, като за тези вземания е отпаднала възможността им за събирането им по реда на принудителното изпълнение, и е отхвърлил същия иск за периода 6-7 март 2016 г.

         - осъдил е Д.М.Г. да заплати на „Б.И.“ ООД,  направени разноски по делото в размер на 51 лв.

         Решението е обжалвано от двете страни по делото.

         Ищецът „Б.и.“ ООД е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск с оплакване, че в тази част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на жалбата се изразява становище, че поради бездействието на взискателя и неизвършването на принудителни действия по образуването изпълнително дело, същото било прекратено по право, поради настъпила перемпция в доста по-ранен момент от този, който е приел Пловдивският окръжен съд. Поддържа също, че с прекратяване на изпълнителното производство, се обезсилвали всички извършени изпълнителни действия, поради което твърдяната погасителна давност е започнала да тече по-рано и главното вземане също било погасено по давност. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част и да се постанови друго, с което да се уважи предявения главен иск и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

         Ответникът Д.М.Г. обжалва решението в частта, с която е уважен евентуалния отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на лихвата за забава  върху остатъка от главното вземане. В подкрепа на възраженията си против иска, изразява становище, че Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК действа занапред, а до приемането му е приложимо тълкуването на чл. 16, б. „в“ ЗЗД, съдържащо се в ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което в случая давността не е спирала. Искането е решението в обжалваната от него част да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърли евентуално предявения иск изцяло, като му се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

         Всяка от страните по делото оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

         Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от „Б.и.“ ООД против Д.М.Г. отрицателен установителен иск, за установяване по отношение на Д.М.Г., че „Б.и.“ ООД не му дължи, като взискател по изп.д. № .../... по описа на ЧСИ С. Г., рег. № ..., с район на действие – ОС Пловдив, сумата 32 650.05 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.2013 г., издаден по търг.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд Пловдив, както и че не дължи акцесорните вземания за законна лихва върху тази сума и за направените разноски по изпълнителното дело, на основание чл. 119 от ЗЗД, тъй като същите са погасени по давност.

         Главният иск е евентуално съединен с отрицателен установителен иск, за признаване недължимостта на акцесорните вземания за законна лихва върху главницата от 32 650.05 лева, за периода от 05.02.14 до 07.03.16 година, поради погасяване на тези лихви с изтичане на 3-годишен давностен срок, като за тези вземания е отпаднала възможността им за събирането им по реда на принудителното изпълнение.

         Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

         По издаден в полза на Д.М.Г. против „Б.и.“ ООД изпълнителен лист от 11.06.2013 г., по т.д. № 54/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, за сумата от общо 32 000 евро, е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С. Г. Въз основа на извършени по това дело изпълнителни действия, са били погасени част вземанията по изпълнителния лист и събрана сума в размер на 55 904.23 лева.

           По молба на ответника-взискател по изпълнително дело № ..., с постановление за прекратяване от 26.11.2018 г., изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.  След връщане на изпълнителния лист на взискателя, с отбелязване на събраната в изпълнителното производство сума, за вземането от 32 650.05 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителния лист, е образувано ново  изпълнително  дело № ... по описа за ... г. на ЧСИ С. Г. По това дело, първото принудително действие - налагане на възбрана върху описани недвижими имоти, е извършено на 05.03.2019 г.  

         При постановяване на обжалваното решение, изхождайки от безспорно установените факти относно последните изпълнителни действия, извършени по първоначално образуваното изпълнително дело № ..., както и по новообразуваното и висящо понастоящем изпълнително дело № ... по описа за ... г. на ЧСИ С. Г., Пловдивският окръжен съд коректно е определил началната дата на периода, през който е текла погасителната давност за процесните вземания – 28.11.2014 г., както и датата, на която тази давност е била отново прекъсната и е започнала да тече нова – 05.03.2019 г.

         Предвид така определения период, първонистанционният съд е достигнал до обоснования извод, че към последната дата не е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на остатъка от главното вземане, поради което е отхвърлил главния иск.

         От друга страна, съдът обосновано е приел, че вземанията за законна лихва върху главницата, възникнали за периода, предшестващ тригодишния период преди датата на последното изпълнителното действие - 05.03.2019 г., т.е. тези, дължими за периода преди 05.03.2016 г., са погасени по давност, въз основа на което е уважил евентуално предявения отрицателен установителен иск за тези вземания и за този период.

         Решението е правилно.  

         Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба на ищеца „Б.и.“ ООД становище, че след като изпълнителното производство по изпълнително дело № ... е било прекратено по право, всички извършени в това производство изпълнителни действия се обезсилвали по право и затова от тях не произтичали каквито и да било процесуални и материалноправни последици, включително и прекъсване на погасителната давност.

         Становището не може да бъде споделено, тъй като твърдените от страната правни последици, освен че не са предвидени изрично в процесуалния закон и по-конкретно в хипотезата на чл. 433 ГПК, но и не могат да се извлекат чрез тълкуването й, включително и от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

         Следва да се отбележи, че самото прекратяване на изпълнителното производство няма пряко действие относно прекъсването на давността, тъй като този факт е свързан с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Прекратяването на изпълнителното производство, включително и поради настъпване на т.нар. „перемпция“, има значение единствено за валидността на евентуално извършваните след настъпването й изпълнителни действия. Такива изпълнителни действия действително биха били недопустими или невалидни, като извършени извън рамките на действащ/висящ изпълнителен процес. Съответно, валидни ще са всички изпълнителните действия, извършени от надлежните страни и съдебния изпълнител, в рамките на висящо изпълнително производство, по предвидения процесуален ред. Тези действия и произтичащите от тях правни последици няма да бъдат засегнати от прекратяването на изпълнителното производство, тъй като същото има действие само занапред. Предвиденото в чл. 433, ал. 2 ГПК вдигане на служебно наложените запори и възбрани също действа занапред, доколкото тези, обезпечаващи принудителното изпълнение действия стават безпредметни, предвид прекратяване на изпълнителното производство.

         Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд относно последното прекъснало давността изпълнително действие, от което започва да тече нова давност, както и относно продължителността й до последващото изпълнително действие, извършено по новообразуваното изп. д. № ... по описа за ... г. на ЧСИ С. Г., са правилни, в съответствие с процесуалния закон и с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

         Неоснователно от друга страна е и поддържаното от ответника по иска Д.Г. становище по въззивната му жалба против уважения евентуален иск, че преценката на първоинстанционния съд относно спирането и прекъсването на давността не била съобразена с действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съответно - с действието на отмененото с него Постановление на Пленума на ВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.  

         Дори да се възприеме поддържаното от ответника становище, че давност върху вземанията, предмет на изпълнителното производство, е започнала да тече от датата на постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г., защото дотогава е действало ППВС № 3/1980 г., това не би променило изводите на Пловдивския окръжен съд относно периода, за който акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата е било погасено по давност, доколкото посочената дата предшества началната дата на този период.

         Изводът е, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор, поради което следва да се потвърди.

         Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция и съобразно с разпоредбите на чл. 78 ГПК, в полза на страните следва да се присъдят направените в това производство деловодни разноски.

         Ищецът „Б.и.“ ООД претендира присъждането на разноски в установен общ размер от 5906.12 лева, от които общо 4914 лева са разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на това възнаграждение следва да се редуцира до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, възлизащ общо на 2092 лева. В такъв случай, на ищеца следва да се присъди сумата 538.45 лева, деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

         Ответникът Д.М.Г. претендира да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство в общ установен размер от 2138.12 лева. Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, следва да му се присъдят 1764.83 лева разноски за въззивното производство.

  Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :                                       

        

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 89 от 17.02.2020 г., постановено по т.д. № 400 по описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.и.“ ООД, ЕИК ... сумата 538.45 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, за производството по в.т.д. № 400 по описа за 2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Б.и.“ ООД, ЕИК ... да заплати на Д.М.Г., ЕГН ********** сумата 1764.83 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, за производството по в.т.д. № 400 по описа за 2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

 

 Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.