РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Сливен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100205 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на сума в размер на 825,40 лв., от която 386,39
лв.главница, законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2014г. по
изпълнителен лист от 25.04.2014г., издаден по гр.д № 1942/2014г. на СлРС.
Ищцата твърди, че на 19.08.2014г. било образувано изпълнително дело
№ 448/2014г. от взискателя Банка ДСК ЕАД въз основа на изпълнителния
лист срещу нея като длъжник. На 30.09.2015г. по изпълнителното дело била
депозирана молба от цесионер ОТП ФакторингЕАД и бил конституиран като
взискател, който поискал запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 25.08.2016г. подал молба с искане за налагане на запор и на 26.08.2016г.
ЧСИ наложил запор. Твърди, че това било последното извършено
изпълнително действие по делото. След това изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона, поради перемпция, въпреки, че ЧСИ не го
прекратил. Сочи, че последвала молба от взискателя на 13.02.2019г. с искане
на запор на банкови сметки на длъжника, след настъпване на перемпцията.
После на 27.02.2019г. отново депозирал молба за запор на банковите сметки и
такава молба на 31.05.2021г., след което отново настъпила перемпция с
1
изтичането на срок по-голям от две години след две последователни искания.
Твърди, че на 10.01.2022г. молба до ЧСИ била депозирана от ответното
дружество, като цесионер и с разпореждане на ЧСИ от 25.05.2022г. бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело ответника. Сочи, че от
26.06.2016г. започнала да тече пет годишна давност и изтекла на 26.06.2021г.,
като след тази дата ответникът нямал право на принудително изпълнение.
Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника сума в размер на 825,40 лв., от която 386,39 лв.главница, законна
лихва върху главницата, считано от 23.04.2014г. по изпълнителен лист от
25.04.2014г., издаден по гр.д № 1942/2014г. на СлРС. Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор.
Твърди, че след образуване на изпълнителното дело били искани и извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Начинът на пресмятане на ищците бил
продиктуван от ТР 2/2013 от 26.06.2015г., с което е отменено действието на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като следвало да се
има предвид, че извършената отмяна пораждала действие от датата на
обявяване на ТР. Твърди, че искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсвал давността, защото съдебният
изпълнител бил длъжен да го приложи. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело. Налагани били
запори, извършвани описи и искани поредица от принудителни изпълнителни
действия. С поискано следващо изпълнително действие след двугодишния
период, макар без образуване на ново изп.дело, се прекъсвал давностния срок.
Иска се отхвърляне на претенцията. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.04.2014г. бил издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК
ЕАД гр.София, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от №
1331/25.04.2014г. по чгд № 1942/2014г. на СлРС, с който ищцата била осъдена
да заплати на банката следните суми: 386,39 лв., главница по договор за
кредит от 11.12.2021г., 38,56 лв., договорна лихва за периода 10.09.2013г. –
2
22.04.2014г., 15,45 лв. , наказателна лихва за периода 11.12.2013г. –
22.04.2014г., 60 лв., заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението 23.04.2014г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 325 лв. С молба на
взискателя Банка ДСК ЕАД от 19.08.2014г. било образувано срещу ищцата
изпълнително дело № 448/2014г. по описа на ЧСИ М. М. с Рег.№ 768 и район
на действие СлОС. С Протокол от 30.09.2015г. съдебният изпълнител заличил
като страна Банка ДСК ЕАД и конституирал като взискател ОТП Факторинг,
след извършена цесия. По молба на този нов взискател бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя ДИЯ ГАЗ Сливен на
26.05.2016г. Видно от печатите на гърба на изпълнителния лист този запор
бил изпълняван до 27.03.2017г. с постъпване на малки суми в периода м. юни
2016г. до 27.03.2017г., когато било последното плащане. На 27.02.2019г. бил
наложен запор на банкова сметка на ищцата при Уникредит Булбанк АД. На
31.05.2021г. е депозирана по изпълнителното дело молба от ответника с
искане да бъде конституиран като взискател след извършена цесия с
предходния взискател ОТП Факторинг ЕАД. С тази молба е поискано да се
наложи запор на банкова сметка на длъжника в „Юробанк“ АД. С
Разпореждане на съдебния изпълнител от 25.05.2022г. ответникът по
настоящото дело бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Исковата молба е депозирана на 17.01.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност. Правният интерес на
ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен
процес срещу него.
3
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. ОСГТК ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес, относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. По
тези дела давността започва да тече от 26.06.2015г. от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980г. Следователно в настоящия случай поради
образуваното изпълнително дело от 2014г. до 26.06.2015г. давност не е текла.
От тази дата започнала да тече пет годишна давност, която е прекъсната с
налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата на 26.05.2016г.
Този запор е изпълняван /суми са постъпвали по изпълнителното дело/ до
27.03.2017г., поради което от тази дата до 27.02.2019г., когато е наложен
запор на банкова сметка на ищцата, нито е изтекла давността, нито е
настъпила перемпция, както счита ищцовата страна. От 27.02.2019г. с
налагането на запор на сметка на ищцата в УникредитБулбанк е започнала да
тече нова погасителна давност, която към датата на депозиране на настоящата
искова молба 17.01.2024г. не е изтекла. При наличните данни по делото, вкл.
по приложеното изпълнително дело, давността е изтекла в хода на процеса на
27.02.2024г., но този факт не може да се отчете, тъй като съобразно чл.115,
ал.1, б.“ж“ давност не тече докато трае съдебния процес, относно вземането.
Съгласно чл.116, ал.1, б.“б“ ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с
предявяването на иск, а ако той не бъде уважен, давността не се смята за
прекъсната. Случаят на предявен положителен установителен иск или
осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен отрицателен
установителен иск /чл.46, ал.2 ЗНА/, поради това и по аналогия от чл.116,
ал.1, б.“б“ ЗЗД се приема, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва
погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да
тече нова пет годишна давност, като началото на този срок е приключването
на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила
4
решение за отхвърляне на ОУИ за вземането / в този см.Решение №
50017/27.03.2023г. по гр.д. № 720/2022г. на IV г.о. ВКС РБ/.
По изложените аргументи, предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и бива отхвърлен. При това положение ищцата дължи
разноски на ответното дружество, но такива не са претендирани, нито са
представени доказателства за платени разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в диспозитива.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК предявеният от М. Т. Р., ЕГН:
********** от с.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“ ***“ № **против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1715, р-н
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 4-
6,отрицателен установителен иск, че НЕ ДЪЛЖИ сумите по издаден
изпълнителен лист от 25.04.2014г., въз основа на заповед за изпълнение
№1331/25.04.2014г. по чгд №1942/2014г. на СлРС, както следва: 386,39 лв.
/триста осемдесет и шест лева и 0,39 ст./, главница по договор за кредит от
11.12.2021г., 38,56 лв. /тридесет и осем лева и 0,56 ст./, договорна лихва за
периода 10.09.2013г. – 22.04.2014г., 15,45 лв. /петнадесет лева и 0,45 ст./,
наказателна лихва за периода 11.12.2013г. – 22.04.2014г., 60 лв. /шестдесет
лева/, заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението 23.04.2014г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, поради погасяване
на задължението по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5
6