РЕШЕНИЕ
№ 260037 25.03.2021
година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар: Геновева Ненчева
Прокурор: Станислав Андонов
като разгледа докладваното от съдия Грънчев НДВ № 389
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано
е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Т.М.Т., чрез адвокат Георги
Х. ***/ за възобновяване на НОХД № 223/2019 г. по описа на Районен съд - Кубрат.
В
молбата се иска, на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде възобновено
наказателно производство и отменена постановената присъда № 6/27.02.2020г. от
РС-Кубрат по н.о.х.д. № 223/19г., потвърдена с решение № 260005/26.10.2020г. от ОС-Разград по
в.н.о.х.д. № 228/20г, въз основа на които искателя Т. е бил признат за виновен
и осъден. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са
постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1,
т.2 от НПК, довели до ограничаване
правото на защитата на осъденото лице. В допълнение, на практика се посочва необоснованост
в мотивите на първоинстанционната присъда и решението на въззивния съд, вследствие
на което същите не отговарят на
съответните стандарти, считано от искателя за ограничаване на процесуалните му
права, като се иска отмяната им и връщане на делото от фазата на досъдебното
производство.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения Т. поддържа
искането за възобновяване, като развива доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното и съдебното производство, тъй като не
е бил назначен защитник в хода на ДП и същият не е могъл да участва при
събирането и проверката на доказателствения материал. В първоинстанционното и въззивното
производство не им е била предоставена възможност за разпит на свидетели и
съпоставяне в очна ставка там, където се разминават показания и обяснения.
Според защитата, тези процесуални нарушения са довели до установяване на
фактическа обстановка, която не кореспондира с действителната, респективно са
изградени необосновани правни изводи от
съда. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от фазата на досъдебното производство.
Осъденият
Т., в своя защита, заявява, че иска оправдателна присъда.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на
наказателното дело за неоснователно.
Варненският
Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането
за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от
осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3
от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1
и чл. 422,
ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1,
т.2 от НПК
- присъда, непроверена по касационен ред, по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната, като по своята същност, то се явява неоснователно.
Районен
съд - Кубрат с присъда № 6/27.02.2020г. по н.о.х.д. № 223/19г. е признал подсъдимия Т.М.Т. за виновен в това,
че: в периода от месец януари 2019 г. до месец април 2019 г. в с. Беловец, обл.
Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване
на заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст
– Виолина Маринова Антонова, родена на *** г., с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 149, ал.2, т.1,
предл. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което и на основание
чл. 54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно при строг режим. Осъдил подсъдимия Т. да
заплати и сторените по делото разноски.
С решение № 260005/26.10.2020г. на ОС-Разград,
по в.н.о.х.д. № 228/20г., присъдата е потвърдена изцяло.
ПО
ИСКАНЕТО за възобновяване:
Претендираните
в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални
нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Кубратския
районен съд. С оглед спецификата на производството по възобновяване,
оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно
основание по чл. 348, ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на
проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него
не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в
рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за
наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на
наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда,
акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки
предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед
направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в
нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които
пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на
РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о
Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о.,
Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение
на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото.
Искането
за възобновяване се основава на доводи, които вече са били изтъквани пред двете
редовни съдебни инстанции и в мотивите към постановените съдебни актове те са
получили пространен отговор. Внимателният прочит на материалите по делото
показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята
от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана
в проверяваните съдебни актове, е обхванала всички доказателствени източници и
е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са
интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.
Внимателно е била проверена и обсъдена
събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена
съвкупност - показанията на частния обвинител Виолина Маринова Антонова се
подкрепят от показанията на свидетелите Антонова, Бакъ и Стоилова, на които Антонова
е споделила. Едва след като детето е било отделено от предишната среда,
почувствало сигурност в друго населено място, намерило доверен приятел в лицето
на приемната родителка /свид. Бакъ/, пред която споделило, все още със страх,
за преживяното. Показанията на тези свидетели са кредитирани изцяло, защото са добросъвестни и взаимнодопълващи
се. Те са особено важни, защото пострадалата Антонова е споделила за
извършеното престъпление срещу нея едва след като е почувствала сигурност
и усетила св. Бакъ като доверен приятел – лице, което няма да го нарани, след
като се е уверила, че „чичо Тошо“ няма да дойде. Съдът не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Гюлджан Реджебова, че Т. не е
извършвал описаните от пострадалото дете - Виолина блудствени действия. В
обясненията си подсъдимият твърди, че не е могъл да прави това, тъй като, макар
майката да е отсъствала от съвместно обитаваното жилище, с тях е живяла св.
Реджебова. Съдът е възприел това твърдение като израз на защитната теза на
подсъдимия, тъй като за съжителството си с тази жена той е изложил твърдения
едва в съдебното производство. Такива данни не изнасят в показанията си детето
- Виолина. Подробно са анализирани заключенията на съдебно-медицинската и комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертизи, и отговорите на вещите лица
на поставените им пред съда въпроси, както и от писмените материали, приобщени
по делото. Направените от районният съд фактически и правни изводи са правилни,
обосновани и законосъобразни. Събраната и проверена доказателствена съвкупност
е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния
предмет на доказването, мотивите на първоинстанционния съдебен акт дават
напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение
на решаващия съд, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.
Въззивната
инстанция е направила свой анализ на доказателствата и е споделила изводите на
районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъдения, като
е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения. Разградският
окръжен съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по
отношение на тяхната достоверност. Мотивите на въззивното решение дават напълно
възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност
като втора инстанция по съществото на делото.
Не са допуснати заявените от защитата в искането,
респективно в съдебното заседание пред настоящата инстанция, нарушения на
процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на защита на осъдения Т.:
Не е налице и процесуално
нарушение от категорията на съществените. Обстоятелството, че не е бил назначен защитник с постановлението за
привличане на обвиняем от 04.09.2019г. по ДП 290ЗМ0234/2019г. на РУ на МВР-
Кубрат, не съставлява такова нарушение, тъй като не е била налице хипотезата на
задължителна защита от защитник. В чл.94, ал.1 от НПК са конкретно изброени
всички хипотези, в които е задължителна адвокатската защита като гаранция за
правата на обвиняемия, респективно на подсъдимия в наказателния процес. Разглежданият
случай не попада в нито една от тези хипотези. След като разследващия орган е
разяснил на обвиняемия неговите права, той не се е възползвал и от възможността
да заяви, че желае да има защитник, но не е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение, така както е предвидено в т.9 от цитирания текст. В този смисъл,
съдът не открива съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване правото на защита на осъдения Т..
Поради
всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд-Варна не
констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в
тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на
влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на
досъдебното производство, каквото искане се прави, с оглед на което искането за
възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено
без уважение.
Водим
от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № № 223/19г.
по описа на Районен съд- Кубрат, направено от осъдения Т.М.Т..
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.