Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 24.10.2018г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 509 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса разходи, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕАД със седалище гр.* излага твърдения в ИМ, че между "*" АД като заемодател и ответницата, като заемател е сключен Договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г. при ОУ, по който заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемателя парична сума в размер на 800лв., получаването на която е удостоверено с подписване на договора от заемателя. Твърди, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1400,76лв., като договорената лихва по кредита е в размерна 600,76лв., както и че заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 16.05.2013г. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 51,88лв. всяка, с дата на първа погасителна вноска:15.11.2012г. Твърди, че ответницата - заемател е изпаднала в забава на 30.11.2012г., като не е платила изцяло дължимия паричен заем. Сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 16.05.2013г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че по силата на подписано на 01.07.2013г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ищецът като цесионер е придобил от цедента "*" АД вземането по процесния Договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г., като изпратеното от ищеца като пълномощник на цедента до длъжника - ответник уведомление за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД на адреса на длъжника, посочен в д/ра за заем, се е върнало неполучено, и съобщаването на цесията може да бъде извършено в хода на процеса. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница по процесния договор за паричен заем в размер на 750,79 лв., договорна лихва в размер на 494,47 лв. за периода от 29.11.2012 г. до 16.05.2013 г., лихва за забава в размер на 542,08 лв. за периода от 30.11.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда 30.08.2017 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 30.08.2017 г. до изплащане на вземането и такса разходи в размер на 45,00 лв., която заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми, съгласно издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез ЮК К., поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Навежда спазване в случая на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, доколкото уведомлението за прехвърляне на вземането е редовно връчено в хода на процеса на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Ответницата М.М.П. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител адв.И.Б. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Навежда довод за неспазване разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Релевира възражение за нищожност на клаузите на чл.3 ал.1 т.6 и т.8 от процесния договор за паричен заем, с които е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема и годишен процент на разходите на заема като неравноправни, респ. поради противоречието им с добрите нрави /чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/. В СЗ, ответницата, чрез назначения й особен представител, признава твърдяните в ИМ факти за възникнало между ответницата и цедента заемно правоотношение, произтичащо от процесния Договор за паричен заем № 1717422/09,11,2012г., факта на сключен процесен договор за цесия между цедента и ищеца – цесионер, както и факта на неиздължаване от ответницата на исковите суми по пера в претендирания в ИМ размер. Оспорва цесията да е породила действие по отношение на ответницата – длъжник. Оспорва предявените искове по основание, но не и по размер. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта на сключен на 09.11.2012г. между "*" АД гр.*, в качеството на заемодател, и ответницата, в качеството на заемател, процесен Договор за паричен заем №1717422, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателя заемна сума от 800лв., срещу поето задължение от заемателя за връщането й, при следните условия: срок на заема - 27 седмици с размер на седмичната погасителна вноска от 51,88лв., с дата на първа погасителна вноска - 15.11.2012г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 235%, съответно годишен процент на разходите по заема:931,63%, с вид на предоставения заем - потребителски заем. С подписване на договора за паричен заем заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума от 800лв. По делото не се спори, че ответницата е допуснала неизпълнение на договорните си задължения по връщане на заема, като е в забава, считано от 29.11.2012г. /от третата седмична погасителна вноска/. Не е спорно и че ответницата е погасила доброволно по процесния договор за паричен заем сума в размер на 155,50лв. Срокът на процесният договор за паричен заем №1717422 е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 16.05.2013г. и според ищцовите твърдения, не е обявяван за предсрочно изискуем. По делото са приети като доказателства и Общи условия на договор за паричен заем, в сила от 26.10.2012г. до 01.01.2013г. По силата на подписано Приложение №1/01.07.2013г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. "*" АД гр.* - продавач е прехвърлил на ищеца по делото "*" ООД гр.* - купувач паричното си вземане срещу ответницата, произтичащо от процесния Договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г., като по делото е представено потвърждение за цесията по см. на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Цесионерът /ищец/ е упълномощен от цедента с Пълномощно от 09.09.2015г. /л.17/ да извършва съобщаване на длъжниците за цесията по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, във връзка с което упълномощаване цедента, чрез цесионера, е изпратил до длъжника на посочения от него в предложението за сключване на договор за паричен заем адрес в с.*, ул."*" №* уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 за извършеното прехвърляне на вземането против ответницата, произтичащо от процесния договор за паричен заем и че кредитор по същото е "*" ЕАД, което уведомително писмо, видно отбелязването от Б. пощи ЕАД от 14.08.2017г. /л.20/ не е получено от адресата - длъжник, тъй като се е преместил на друг адрес.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена Заповед №1878/06.10.2017г. за изпълнение на парично задължение за исковите суми - сумата 750,79 лв. - главница по договор за паричен заем №1717422 от 09.11.2012г., договорна лихва в размер на 494,47лв. за периода от 29.11.2012г.-16.05.2013г.; лихва за забава в размер на 542,08 лв. за периода от 30.11.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда /30.08.2017г./; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - /30.08.2017г./ до изплащане на вземането, сумата 45лв. /четиридесет и пет лева/-такса разходи, като заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса разходи, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Безспорно установен и доказан по делото е факта на сключен между "*" АД гр.* и ответницата процесен Договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г., имащ характеристиките на договор за потребителски кредит, за който приложими са и разпоредбите на ЗПК, по който договор ответницата е заемател на заемна сума в размер на 800лв., като факта, че заемателят я е получил от заемодателя е удостоверен с подписване на договора. Не е спорен по делото и факта, че паричното вземане на заемодателя по процесния договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г. е прехвърлено от "*" АД - продавач, на ищеца по делото "*" ЕАД - купувач по силата на Приложение №1/01.07.2013г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., като за станалото прехвърляне на вземането /цесия/ в съответствие с чл.99 ал.3 от ЗЗД е налице писмено потвърждение от цедента. Спорният въпрос по делото е прехвърлянето /цесията/ породила ли е действие спрямо длъжника - ответница по делото, отговорът на който правен въпрос е положителен, т.е. съдът приема, че цедирането на вземането по процесния договор за паричен заем е породило действие спрямо длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, като аргументите за това са следните: Според чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В процесният случай ищецът - цесионер е упълномощен от цедента с писмено пълномощно от 09.09.2015г. да извърши уведомяване на длъжниците по прехвърлени вземания с Рамков договор за продажба и плрехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, във връзка с което от цедента, чрез цесионера - ищец до длъжника е изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 за прехвърляне на паричното вземане, произтичащо от процесния договор за паричен заем, което съобщение за цесията следва да се счита узнато от ответницата - длъжник и че й е валидно връчено на основание чл.33 ал.3 от приложимите Общи условия на договор за паричен заем. Съдът е аргументиран да достигне до горният извод, доколкото уведомителното писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 за прехвърлянето на вземането, е доставено на адреса за кореспонденция, посочен от ответницата - заемател в "Предложение за сключване на договор за паричен заем" и съгласно чл.33 ал.1 от приложимите Общи условия на договор за паричен заем се счита за узнато от ответницата. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия на договор за паричен заем, страните се задължават да се уведомяват взаимно писмено в срок до 3 календарни дни при промяна на данните, посочени съгласно ал.1, като съгласно чл.33 ал.3 от ОУ, при неизпълнение на задължението по ал.2, изпратените до последния известен адрес за кореспонденция съобщения ще се считат за валидно връчени след изтичането на три дни от тяхното изпращане. В процесният случай, ответницата, видно от отбелязването върху известието от Български пощи от 14.08.2017г., се е преместила на друг адрес, неизпълнила е задължението си по чл.33 ал.2 от ОУ в срок от 3 календарни дни от промяната на посочения от нея в "Предложение за сключване на договор за паричен заем" адрес за кореспонденция да уведоми заемодателя - цедент, поради което и по силата на чл.33 ал.3 от ОУ изпратеното до нея от цедента, чрез цесионера, процесно уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 за станалата цесия се счита за валидно връчено, съответно цесията съобщена на длъжника, считано от 18.08.2017г. От друга страна, независимо, че съдът приема, че съобщаването на цесията на длъжника е извършено със считащото се за редовно връчено на основание чл.33 ал.3 от ОУ уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, трайната съдебна практика приема, че същото може да бъде извършено и в хода на съдебния процес, като в процесният случай уведомително писмо за цесията с изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 е редовно връчено на ответницата, ведно с ИМ и приложенията, на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което цесията е породила действие спрямо ответницата - длъжник, като недобросъвестното поведение на ответницата, непребиваваща на посочения в предложение за сключване на договор за паричен заем адрес, както и по постоянният й и настоящ адреси, не може да се тълкува във вреда на кредиторите на длъжника, респ. не може от недобросъвестното си поведение длъжникът да извлича блогоприятни за себе си правни последици и да черпи права. Ответното възражение, че в случая не е налице редовно съобщаване на цесията на ответницата - длъжник в хода на процеса, доколкото е представлявана от назначен особен представител, а не от упълномощен такъв, от една страна е ирелевантно, доколкото съдът приема, че съобщаване на цесията на длъжника е валидно извършено на основание чл.33 ал.3 от ОУ още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а от друга страна не може да бъде и споделено, доколкото уведомително писмо за цесията с изх.№УПЦ-С-ИАМ/1717422 в хода на процеса се смята за връчено на ответницата - длъжник с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда на основание чл.47 ал.5 от ГПК. По никакъв начин фингираното връчване по чл.47 ал.5 от ГПК на съобщението за цесията не обезсмисля фигурата на назначения особен представител на ответницата, разполагащ с всички права в рамките на процеса да осъществи процесуалното й представителство и защита. На следващо място съдът съобрази и, че ответницата оспорва, че цесията не е породила действие спрямо нея, без да инвокира възражение да е извършила погасяване на дълга на стария кредитор.
Доколкото съдът приема, че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД, то същата е породила действие спрямо ответницата и ищецът има качеството на купувач на процесното вземане /цесионер/.
По иска по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва:
Искът е допустим, а разгледан по същество неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ищцовата претенция за договорна /възнаградителна/ лихва е за периода от забавата /29.11.2012г. - падеж на трета погасителна седмична вноска/ до 16.05.2013г. /падеж на последна погасителна вноска/. Паричният заем по процесния Договор №1717422/09.11.2012г. е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 235 %, или договорената лихва по кредита е уговорена в размер на 600,76лв. или същата е в размер на 75% от заемната сума. Съдът счита за основателно и доказано възражението на ответницата за нищожност на клаузата по чл.3 т.6 от процесния договор за паричен заем за фиксиран годишен лихвен процент по заема на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, доколкото при така уговорения й размер, който е 75% от чистата стойност на кредита се нарушава принципа на справедливост и договорното равновесие между страните и е в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето. В случая клаузата на чл.3 т.6 от процесния договор за паричен заем е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и доколкото с нея неравноправно се третира заемателя, като икономически по-слабата страна в облигационната връзка и доколкото в случая, изхождайки от размера на договорения фиксиран годишен лихвен процент по заема, който е 75% от чистата стойност на кредита, следва да се приеме, че договорната лихва е уговорена с цел създаване на основание за облагодетелстване на търговеца - заемодател спрямо ФЛ - потребител, който като икономически по-слаба страна се ползва със засилена защита по ЗЗПотр. и ЗПК, в които са имплементирани правилата на вторичното европейско законодателство. Съгласно константната съдебна практика с цел генериране на печалба може да се уговаря договорна /възнаградителна/ лихва до двукратния размер на законната лихва, а при необезпечено кредитиране, каквото е по процесния договор за паричен заем, до трикратния размер на законната лихва. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове към момента на сключване на процесния договор за паричен заем, по силата на чл.1 т.1 Постановление №100/29.05.2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, е ОЛП на БНБ, съответно от 01 юли - 0,16 плюс 10% или е в размер на 10,16%, респ. трикратния размер на законната лихва е 30,48%, а размера на уговорената договорна /възнаградителна лихва/ по процесния договор за паричен заем от 235% годишно надхвърля 7,7 пъти трикратния размер на законната лихва, поради което и клаузата на чл.3 т.6 от процесния д/р за паричен заем е нищожна, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като такава не е породила правно действие, на което основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло в претендираният размер от 494,47лв. като неоснователен и недоказан. За пълнота съдът излага, че по аналогични на изложените съображения счита за нищожна, поради накърняване на добрите нрави и клаузата на чл.3 т.8 от процесния договор за паричен заем досежно годишния процент на разходите на заема.
По предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр.чл. 422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем:
Искът е допустим, а разгледан по същество - частично основателен и доказан.
В процеса не е спорно, че ответницата - заемател е изпаднала в забава от деня, следващ падежа на третата седмична погасителна вноска /29.11.2012г./ Процесният договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г. е с изтекъл краен падеж - 16.05.2013г. /доколкото ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост/, така че ищцовото вземане за връщане на непогасената главница по кредита е ликвидно и изискуемо. Не се спори и че ответницата - длъжник е извършила частично погасяване по процесния договор за паричен заем в размер на сумата от 155,50лв., с която, предвид нищожността на клаузата за договорна лихва по чл.3 т.6 от д/ра, ответницата е погасила част от главницата в размер на внесената сума от 155,50лв., като остава неиздължена главница в размер на 644,50лв. /750,79лв. - 155,50лв. =644,50лв./, предвид липса на наведени твърдения и на доказателства по делото, че същата е погасена чрез плащане, в който размер от 644,50лв. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 106,29лв. до пълният предявен размер от 750,79лв., като неоснователен и недоказан.
По предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр.чл. 422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е допустим, а разгледан по същество частично основателен и доказан.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.8 ал.5 от процесния договор за паричен заем №1717422, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора за паричен заем, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава. Не е спорно, че ответницата е изпаднала в забава, считано от 30.11.2012г. - деня, следващ падежа на трета седмична погасителна вноска, считано от която дата за допуснатата забава в плащането на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.8 ал.5 от процесния договор за паричен заем дължи на ищеца заплащането на законна лихва върху уважената главница от 644,50лв. до датата на подаване на заявлението в съда 30.08.2017г. в доказан размер от 311,10лв., определен от съда по реда на чл.162 пр.1 от ГПК, по своя преценка с помощта на електронна програма за изчисляване на законна лихва, в който размер от 311,10лв. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 230,98лв. до пълният предявен размер от 542,08лв., като неоснователен и недоказан.
По предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса разходи от 45лв.:
Искът е допустим, а разгледан по същество недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На ответницата е начислена такса разходи в исковия размер от 45лв. на основание чл.8 ал.3 от процесния договор за паричен заем, представляваща такса за направени от заемодателя разходи за събирането на просрочените задължения за всеки следващ 30 - дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Безспорно в случая е налице допусната от заемателя забава в плащането на погасителните вноски с много повече от 30 календарни дни. По делото обаче ищецът, в чиято тежест е, не е доказал, че действително е направил разходи за събиране на просрочените вземания, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и лични посещения, уведомяващи заемателя - ответник за некоректното му поведение, предвид което и ответницата не му дължи тяхното заплащане на основание на чл.8 ал.3 от д/ра, предвид което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за такса разходи от 45лв. се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 163,35лв. вн. ДТ, 358,26лв. заплатено възнаграждение за особен представител на ответника и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 324,18лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 36,65лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 45,19лв.
Ответницата - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда Лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК *, сума в размер на 644,50 лв. /шестотин четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ - главница по договор за паричен заем №1717422/09.11.2012г., сума в размер на 311,10 лв. /триста и единадесет лева и десет стотинки/ - лихва за забава върху уважената главница от 644,50лв. за периода от 30.11.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда /30.08.2017г./, предмет на издадена Заповед №1878/06.10.2017г. по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против М.М.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за параичен заем №1717422/09.11.2012г. за разликата от 106,29лв. над уважения до пълния предявен размер от 750,79лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против М.М.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава за разликата от 230,98лв. над уважения до пълния предявен размер от 542,08лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против М.М.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 494,47лв. за периода от 29.11.2012г. - 16.05.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против М.М.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 45лв. - такса разходи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.М.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда Лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК *, сума в размер на 324,18 лв. /триста двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направените по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда Лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК *, сума в размер на 45,19 лв. /четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените по заповедното производство по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№3358/2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….......