Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3210/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Б.Й. и А.М.Б., с която са предявени срещу ЗАД
ОЗК З.АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв. за
първата ищца и 50000 лв. за втората ищца, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие,
осъществено на 27.09.2017 г. Претендират законната лихва от 03.02.2018 г. и
разноските.
Ищците
твърдят, че са пострадали при произшествие, осъществило се на 27.09.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендират
обезщетение за неимуществените вреди, понесени вследствие травматични
увреждания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 27.09.2017 г. и документи от досъдебното производство – Протокол за оглед, скица и фотоалбум) и авто-техническата експертиза по делото, че на 27.09.2017 г. около 19,30 ч. в гр. София, на бул. Симеоновско шосе, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Киа“ с рег. № *******, управляван от Н.И.Т., и пешеходците М.Б.Й. и А.М.Б., при следния механизъм: лекият автомобил се е движил по бул. Симеоновско шосе в дясната пътна лента със скорост на движение около 45 км/ч. В същото време пострадалите пешеходци предприели пресичане на бул. Симеоновско шосе върху сигнализирана пешеходна пътека, находяща се след ул. Галди, като са се движили от дясно на ляво за посоката на автомобила. С предната си част челно автомобилът ударил пешеходците от лявата им страна. Причина за настъпване на произшествието са субективните действията на водача с органите за управление, който навлязъл върху пешеходна пътека в момент, в който по нея са се движили пострадалите пешеходци. Поради което съдът приема, че Н.И.Т. е нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 – не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата М.Б.Й. е получила травматични увреждания: контузия, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана в областта на яблъчна кост и контузия на ляво бедро с оток и
кръвонасядане. Травмите кореспондират на механизма на произшествието. Прегледана
е в болница „Пирогов“, извършени са
хирургични обработки на охлузените и наранени участъци и залепване на раната с
тъканно лепило, след което е освободена за домашно лечение. Обичайния период за
възстановяване на травмите е 20 дни, като вещото лице при прегледа е установило
наличието на пълно възстановяване.
Ищцата А.М.Б.
е получила травматични увреждания: травматично
избиване на първи и втори постоянни зъби горе вдясно, травматично разклащане и
частично счупване на зъбни коронки на първи и втори постоянни зъби горе вляво,
мекотъканни травматични увреждания в областта на устата и по лигавиците на
горна и долна устна, контузия на лява предмишница, охлузване на дясна ръка и
4ти и 5ти пръсти, охлузвания и кръвонасядане на ляво бедро. и разкъсно-контузна
рана в областта на яблъчна кост и контузия на ляво бедро с оток и
кръвонасядане. Травмите кореспондират на механизма на произшествието.
Ищцата е прегледана е в болница
„Пирогов“, извършен е тоалет на охлузените крайници. Травматичното избиване на
първи и втори постоянни зъби вдясно е необратимо и тяхното възстановяване може
да се извърши по лечебните методи на протетична стоматология и имплантология,
което е възможно след 16-18 годишна възраст на пациента. За преодоляване на
естетически дефект е възможно поставянето на временна подвижна протеза, което
обаче не е направено при ищцата. Оздравителния период на мекотъканните и костни
рани в областта на избитите зъби е 30-50 дни, а периодът за възстановяване на
травмите по крайниците е 20 дни. Към настоящия момент А.М.Б. е възстановена
напълно, с изключение на липсващите зъби, които се виждат при говор, няма
останали белези или други естетични дефекти.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Киа“ с рег. № *******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищците. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от Г.В.С.при управление на автомобил
„Киа“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Киа“ с рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията, интензитет и
продължителност на болката, периода на възстановяване и наличието или липса на
пълно възстановяване и прогнози за в бъдеще. Съобразно така посочените критерии
обезщетението на ищцата М.Б.Й. следва да отчита лекия характер на увреждания –
повърхностни охлузвания и рани, без счупвания на кости, краткия възстановителен
период и настъпилото пълно възстановяване. Справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 4000 лв.
За ищцата А.М.Б.
съдът отчита тежкото травматично увреждане, представляващо загубата на два
предни зъба, което представлява и естетически дефект, тъй като липсата на зъби
се забелязва при говор, както и обстоятелството, че възстановяването на зъбите
е възможно по лечебните методи на протетична стоматология и имплантология, но
след навършване на 16-18 годишна възраст от ищцата. Съдът отчита, че за
преодоляване на естетически дефект е възможно поставянето на временна подвижна
протеза и факта, което обаче не е направено. Следва да се съобрази и
относително продължителния период за възстановяване на мекотъканните и костни
рани в областта на избитите зъби (превишаващ един месец), както и че към датата
на произшествието пострадалата е била на 7 години - ранна възраст, при която
личността е в процес на развитие и психиката не е така устойчива, както при
възрастен индивид. От друга страна останалите наранявания на ищцата са леки и
за тях е настъпило пълно възстановяване. Справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 25000 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът се позовава на
възможността за ищците да възприемат приближаващия автомобил и действително
съгласно заключението на авто-техническата експертиза, видимостта на ищците не
е била ограничена и те са могли да възприемат приближаващия се автомобил. В
същото време обаче съдът приема, че ищците не са били длъжни да съобразяват
поведението си, изхождайки от предположение, че водачът няма да изпълни
задължението си да ги пропусне при пресичане върху сигнализирана пешеходна
пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието
на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението
да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място, като това право се упражнява при спазване на правилата на
чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи пешеходците да са пресичали в
нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба на
чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото няма данни за датата на уведомяване на
ответника, но видно от представения отговор с отказ за плащане на обезщетение
(л.15), същият е от 06.02.2018 г. и в текста на документа е посочено, че с
предходно писмо от 07.11.2017 г. от пострадалите са били изискани документи за
произшествието, които не са представени. От това съдът приема, че уведомяването
е извършено на дата не по-късно от 07.11.2017 г. и претенцията за лихва за
забава от 03.02.2018 г. е основателна.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1072,26 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2302,28 лв. разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1160 лв. – държавна такса
и 450 лв. разноски за експертизи.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:*******, да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
на М.Б.Й., ЕГН:**********, сумата от 4000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 27.09.2017 г., заедно със законната лихва от 03.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на А.М.Б., ЕГН:**********, действаща чрез законен представител М.Б.Й., ЕГН:********** - майка, сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 27.09.2017 г., заедно със законната
лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Б.Й. за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв. и иска на А.М. Б.
за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. М.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.38 ЗА сумата от 1072,26
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 1160 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 450 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: