№ 2839
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110125078 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците В. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: *****, С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ***** да заплатят на ищеца следните суми:
1/ В. Г. Г.: 4/6 - 1426,78 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена
до имот, находящ се на адрес: ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 310,63 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 11,53 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,05 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
2/ С. Г. Г.: 1/6 - 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена
до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
3/ А. Г. И.: 1/6 - 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена
до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
1
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърдения, че ответниците са наследници на Г. Г. Г., като между
страните било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
процесния имот, находящ се в *****, аб. № 70460. Посочва, че ответниците, като
купувачи, не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят суми,
както следва:
1/ В. Г. Г.: 1426,78 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до
имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 310,63 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 11,53 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,05 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
2/ С. Г. Г.: 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до
имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
3/ А. Г. И.: 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до
имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.
2
Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят горепосочените суми,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата С. Г. Г., в която са развити съображения във връзка със собствеността и
ползването на процесния имот и отношенията между ответниците. Депозирана е и
молба вх. № 270555/23.08.2024 г., с която ответницата С. Г. заявява, че е погасила
своята част от дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след изтичането му до настоящия момент, не е
депозиран отговор на исковата молба от ответниците В. Г. Г. и А. Г. И.. Ответникът А.
Ганмева И. на 04.10.2024 г. след изтичане на срока за отговор е подала молба, с която
оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като живее на друг адрес.
Ищецът е направил признание по отношение на извършеното в хода на делото
пълно погасяване на претендираните суми от ответника С. Г. Г..
Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни с доклада по делото, а именно, че ответниците са съсобственици на имот,
находящ се на адрес: *****, в качеството си на наследници на Г. Г. Г., при квоти 4/6
ид.ч. за ответника В. Г. Г. и по 1/6 ид.ч. за другите двама ответници.
Горното се установява и от прилогеното от приложеното по делото на л. 41
Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-725/04.06.2024 г., издадено от
Столична община – район „Красно село“ на Г. Г. Г., видно от което същият е починал
на 22.09.2019 г., и оставил наследници по закон ответниците В. Г. Г. – съпруга, С. Г. Г.
– дъщеря и А. Г. И. – дъщеря, както и от приета като доказателство Декларация по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от дата 1998 г. от наследодателя
на ответниците Г. Г. Г..
По делото е прието като доказателство и Удостоверение за сключен граждански
брак между Г. Г. Г. и ответника В. Г. Г. от дата 18.06.1961 г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че до притежавания от тях имот
е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на обща
стойност 2140,17 лв.
Представен е Договор № 109/08.07.2007 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, *** и Б и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване
от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето
решение от общото събрание на етажната собственост на 02.07.2002 г.
Представен е и Договор № 97 от 02.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото на л. 16-20 е представен списък на етажните собственици в бл. 214,
като са отразени броя на монтираните отоплителни тела във всеки самостоятелен
обект, но същият не касае процесния блок 214 А, поради което съдът не би могъл да
цени този документ.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени: обща фактура № ********** от дата 31.07.2021 г.,
издадена след годишното изравнение за потребена топлинна енергия за периода от
3
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 641,60 лв. след приспадане на платените
суми; обща фактура № ********** от дата 31.07.2022 г., издадена след годишното
изравнение за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
за сумата от 1557,99 лв. след приспадане на платените суми; справка за счетоводното
отразяване на дължимите суми от общи фактури и дялово разпределение за процесния
период, както и изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач и протокол
за извършен реален отчет в процесния период.
По делото се представени и сертификат на уредите за дялово разпределение.
Между страните не е спорно, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че ответникът С. Г. Г. на 21.08.2024 г. е заплатила изцяло
претендираното от нея задължение във връзка с доставена топлинна енергия, в това
число и претендирани лихви и разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на спор между страните, а и видно от
представените по делото доказателства, ответниците са били собственици на
топлоснабдения имот за процесния период при следните квоти: В. Г. Г. – 4/6 ид.ч., а С.
Г. Г. и А. Г. И. – по 1/6 ид.ч., придобити по наследство от починалия си съпруг и баща.
Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството потребител
на топлинна енергия за процесния период.
С оглед направеното от ответника А. Г. И. възражение, че не дължи тъй като не
живее в процесния имот, не може да обвърже ищеца, тъй като дължимостта на сумите
за топлинна енергия е свързано с притежаваното право на собственост, независимо от
фактическото ползване на имота, освен в хипотезата на учредено вещно право на
ползване или договор за наем, в който случай сумите се дължат от ползвателя.
Фактическото ползване имота има значение единствено в отношенията между
съсобствениците.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
4
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от заключението по приетата СТЕ се установи, че
дяловото разпределение е възложено и осъществявано по договор с „Техем Сървисис“
ЕООД, превъзложено на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства (фактури, счетоводна справка, документи за индивидуален отчет и
изравнителни сметки), се доказа, че за отоплявания имот за процесния период е
доставена топлинна енергия на стойност 3093,62 лв., от които незаплатената част към
момента на подаване на исковата молба е в размер на 2199,59 лв. В този смисъл по
делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в
нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-
висока температура да е повлияло върху размера на начислените суми. Същевременно
съдът съобрази, че ищецът претендира по-малка сума от установената по делото,
поради което искът се явява доказан изцяло. С оглед разделната отговорност на
5
ответниците, обусловено от притежавания от всеки от тях дял в съсобствеността, то
ответникът В. Г. Г. дължи 4/6 от претендираната сума, или 1426,78 лв., а ответниците
С. Ганчена Г. и А. Г. И. дължат по 1/6 от цената, или по 356,70 лв. Ответниците В. Г. Г.
и А. Г. И. не представят доказателства, и не твърдят да са погасили задълженията си,
поради което исковете срещу тях следва да се уважат в пълен размер. Същевременно
съдът е длъжен да съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, какъвто е
фактът на извършено плащане от страна на ответника С. Ганчена Г., който се признава
и от ищеца, поради което искът срещу този ответник следва да се отхвърли, поради
плащане, настъпило в хода на делото.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горното ответниците
изпадат в забава и ищецът има право на обезщетение за забава от 15.09.2021 г. по
отношение на сумите, дължими по обща фактура за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и от дата 15.09.2022 г. по отношение на
сумите, дължими по обща фактура за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Дължимото обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г., съгласно претенцията на ищеца, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК е в общ размер на 494,20 лв. Ищецът претендира обезщетение за
забава в по-малък размер – 465,95 лв., поради което исковете се явяват доказани. Всеки
от ответниците отговаря, съобразно дела в съсобствеността, или В. Г. Г. дължи 4/6 от
претендираната сума, или 310,63 лв., а ответниците С. Ганчена Г. и А. Г. И. дължат по
1/6 от цената, или по 77,66 лв. Ответникът С. Г. Г. е погасила своето задължение в хода
на делото, поради което искът срещу този ответник подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда и договор,
същите са избрали „Техем Сървисис“ ЕООД, което пък е превъзложило извършването
на изравнението от третото лице - помагач „Директ“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение в сградата и именно последното е извършило тази дейност,
видно от изравнителните сметки. От представените по делото счетоводна справка се
установява дължима месечна сума за дялово разпределение по 1,73 лв., или за периода
6
от за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 17,30 лв., за които ответниците
отговарят съобразно квотата им в съсобствеността. Следователно предявения иск се
явява изцяло основателен по отношение на ответнтиците В. Г. Г. и А. Г. И., поради
което следва да бъде уважен. Искът срещу С. Г. подлежи на отхвърляне, поради
постъпило в хода на делото плащане.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответниците.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 154,24 лв. и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От така претендираните разноски, съобразно отхвърлената част
на предявените искове, с изключение на тези отхвърлени поради плащане, ищецът има
право на съразмерна част, а именно сумата от 253,79 лв. Отговорността за разноските
следва да бъде разпределена, съобразно квотите на ответниците, а именно ответникът
В. Г. Г. 4/6, или 169,13 лв., а ответниците С. Ганчена Г. и А. Г. И. дължат по 1/6, или по
42,30 лв. Тъй като ответникът Снежана Г. Г. е заплатила държавната такса, съобразно
предявения срещу нея иск и ищецът не прави искане за присъждане на разноски в тази
част, от размера на разноските, дължими от този ответник, следва са приспадне
държавната такса, поради което в тежест на този ответник следва да се присъдят
разноски в размер на 17,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1426,78 лв. главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: ****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 310,63 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г. и 11,53 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на
7
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника В. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: *****, за заплащане на сумата 3,05 лв. обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г. и 2,88 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: *****, да заплати сумата 0,76 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу ответника С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г., поради ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на
делото.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 169,13 лв.
8
– разноски в производство.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,30 лв. –
разноски в производство.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17,30 лв. –
разноски в производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9