Решение по дело №138/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210/14.06.2019 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник   ІII-ти състав

В публичното заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                                    Членове: Кристиан Петров

                                                                                   Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 138 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1467 от 27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1190 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е признал за установено по отношение на С.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: *** че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Л.В.С. сумата от 428,14 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.10.2014г.-30.04.2017г. в топлоснабдено жилище, с административен адрес: ***, ведно с обезщетение за забава в размер на 23,43 лв.- представляваща лихва за забава в дължима за периода 08,12.2014г.-27.11.2017г. г., както и законната лихва върху главницата от 428,14лв., считано от 07.12.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8337/2017 г. по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата до пълния предявен размер от 478,94 претендирана като главница и за периода от 01.07.2009. до 30.09.2014г., както и претенцията за лихва за забава до пълния предявен размер от 50,76лв. и за периода от 30.08.2009г. до 07.12.2014г, като погасени по давност.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.Н. да заплати на „Топлофикация Перник” АД, сумата от 362,31 лв. направени в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 63,94 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата в първоинстанционното производство, която в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. Е. е подала въззивна жалба. Със същата се моли обжалваното решение да бъде  отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се изтъква, че не е доказано по несъмнен начин, жалбоподателката да е била потребител на топлинна енергия за исковия период доколкото имотът е необитаем и не е налице реално потребление на ТЕ. Твърди, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, че между страните е налице облигационно правоотношение. Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от  „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* против С.Г.Н. с искане съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищеца от сумата 478,94 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2017 г. за имот находящ се в ***, сумата от 50,76 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 478,94 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 8337/2017 г. на РС Перник, както и за разноските.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че между страните липсва облигационно правоотношение. Заявява, че не се сочи на какво основание ищецът поддържа, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения установителен иск. Твърди се, че в процесния имот няма монтирани ИРУ, топломер в абонатната станция, общ водомер за топла вода, както и че не е налична сградна инсталация в сградата.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното  решение е валидно и  допустимо.

По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че Районният съд, при произнасянето си относно наличието на валидна облигационна връзка между страните, не е обсъдил всички доказателства и възражения, тъй като ответницата не е подавала заявление за да става потребители на ТЕ за имота и периода, а напротив с Протокол № *** е прекъснато топлоподаването в процесния имот, като отоплителните тела са демонтирани в целия апартамент. Районният съд подробно и изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, въз основа, на които правилно и законосъобразно е приел, че С.Н. е пасивно легитимирана в процеса. За пълнота и в подкрепа на изложеното от Районния съд, въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи, че по делото е безспорно, че имотът е топлоснабден. Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия“. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. На следващо място посоченият от С.Н. Протокол № ***, не е приложен по делото и съда не е в състояние да установи дали твърденията изложени в отговора на исковата молба и в жалбата, че от 14.09.2004 г. имота й е с прекъснато топлоподаване, като отоплителните тела са демонтирани в целия апартамент. Поради липсата на доказателства това твърдение на ответницата е останало недоказано, като в същото време не е оборено твърдението на ищцовото дружество, че ответницата е потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани никакви доказателства владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лица различни от ответницата, както и липсват доказателства С.Н. да е прекратила по установения ред договорните отношения с „Топлофикация Перник“ АД възникнали по силата на закона. Предвид изложеното правилно и законосъобразно Районният съд е приел, че тя е пасивно легитимирана по предявените искове, въз основа на валидна облигационна връзка.

Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че всички изводи на районният съд относно възражението на ответницата/жалбоподател същата да е била потребител на топлинна енергия за исковия период доколкото имотът е необитаем и не е налице реално потребление на ТЕ са базирани на неправилно тълкуване на доказателствата, като същите в никакъв случай не са основание да се приеме, че е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответницата има качеството потребител. Първоинстанционният съд е изложил последователни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящият състав на въззивния съд. В тази връзка настоящата инстанция счита, че правилно и в съответствие със закона Районният съд е приел, че задължение за купувача при валидна облигационна връзка е да осигури достъп за отчитане на уредите и водомера за топла вода. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Да се изисква от ищеца да установява, че за имота липсват основания за начисляване на топлинна енергия, освен че вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт – липса на основания за начисляване на суми за ТЕ, противоречи и на разпоредбите на ЗЕ и ГПК. При обсъждане на въпроса относно дължимостта на претендираните с исковата молба суми, трябва се има предвид, че по силата на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. Жалбоподателката/ответник не е изпълнила това си задължение, при което на основание чл. 70, ал. 4 от цитираната наредба, й е начислена сума за топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода е начислено по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Неоснователно е възражението, че не е осигурен достъп до имота поради причина, че С.Н. не е била уведомена, че следва да осигури достъп до имота си за извършване на отчет, като правилно Районният съд е отбелязал, че правото на собственост,  макар и право е свързано и с определени задължения на собственика по повод на притежавания имот. Освен всичко изложено жалбоподателката е имала право на основание чл. 70, ал. 5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни да е сторила това или пък да е възразила срещу изготвените изравнителни сметки.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, следва да се приеме, че плащането е следвало да става до последната дата на съответния месец. В конкретния казус е безспорно, че сумата по главницата претендирана от „Топлофикация Перник“ АД е формирана съгласно изложеното в исковата молба и заключенията на вещите лица, като изравнителни сметки, начислени именно поради неосигурен достъп до имота на ответницата. При пълно и всеобхватно обсъждане на доказателствата Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на С.Н., установил е законосъобразно отговорността й, както и размера на неплатените суми.

Следва да се има предвид, че всички оспорвания направени от ответницата в отговора на исковата молба са останали без резултат, тъй като същата не е ангажирала абсолютно никакви доказателства в подкрепа на изложеното от нея.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.  чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.  

Водим от гореизложеното Окръжен  съд Перник

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1467 от 27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1190 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.

ОСЪЖДА С.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, гр. Перник, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.