Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Перник, 13.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор
Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 76 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на П.В.П. с ЕГН:********** против решение №260055 от
11.02.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 01903 по описа на
съда за 2020 г.
С решението е изменено
наказателно постановление (НП) № 7028 от 02.11.2020 г., издадено от началник на
отдел „Контрол по РПМ" в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура"-гр.София, с което на П.В.П. за
извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата,
вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е наложено на
основание чл. 53, ал.2 от Закона за пътищата административно наказание глоба в
размер на 5000 лв., като е намален размерът на наложеното наказание от 5000 лв.
на 2500 лв.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд. Твърди се,
че водач на ППС не може да бъде автор на процесното нарушение, поради вменено
задължение на собственика или превозвача на извънгабаритно ППС да се снабди с
разрешение за движение, спрямо когото и според жалбоподателя следва да се
ангажира имуществена отговорност, в случай на липса на издадено разрешение.
Основава доводите си на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). На посочените основания се иска от
касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши
делото по същество, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът П.В.П.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомен за
касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК,
не депозира отговор по същата.
В съдебно заседание
ответникът по касация Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М.. Същата излага съображения за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на
служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено
от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за
това са следните:
С наказателно
постановление № 7028 от 02.11.2020 г., издадено от началник на отдел „Контрол
по РПМ" в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура"-гр.София, на П.В.П. за извършено нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е наложено на основание чл. 53, ал.2 от
Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 5000 лв.
Установено е, че на 06.10.2020 г., в 11:16 часа, на АМ Струма, в района на км
30+700, намиращ се на територията на общ. Перник, в посока към гр. София
свидетелите Е.Л.С.и А.М.А.-инспектори в АПИ-гр.София, спрели за проверка пътно
превозно средство (ППС) с четири оси, съответно две управляеми, марка „***",
модел „***" с per. № СА ***КМ. Същото превозвало скална маса и се
управлявало от П.В.П.. Контролните органи извършили измерване с технически
средства - ролетка № 1304/18 (5м) и електронна везна модел PW-10 № К0200007,
при което било установено, че ППС надвишава нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ както следва: 1.При измерено разстояние между осите 1,38
м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.950 т.
при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5,
б.„в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ; 2. Измереното натоварване
на незадвижващата втора ос на МПС е 10.750 т. при максимарно натоварване 10 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от същата Наредба. Сумата от натоварването поосово
било установено, че е 53.15 т. Измерването било извършено в присъствието на
водача, за което бил съставен и приложения по делото като доказателство
протокол за измерване на превозно средство № 0000034/2020 г. За така измереното
натоварване на ос на ППС при проверката, водачът не е представил на служителите
на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платена пътна такса)
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, респ. тежко
по чл. 3, т.2 от същата наредба, тъй като към момента на движение не разполагал
с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя - АПИ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в
производството по АНД № 01903 по описа на съда за 2020 г. Направени са изводи
за безспорно установено за извършено и то от П.В.П. административно нарушение,
състоящо се в осъществяване на движение, посредством управление, на
извънгабаритно ППС за дейност от специалното ползване на пътищата без валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от
администрацията, управляваща пътя и съответно правилно приложен към това деяние
материален закон. Констатираното надвишаване на максимално допустимите
норми на натоварване на ос, според стойностите, визирани в чл. 7 от Наредбата,
обосновава извода, че ППС е тежко по смисъла на чл.З, т.2, вр. чл. 7 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Правилен е изводът, че управляваното от водача ППС
освен, че е тежко, покрива характеристиките и на извън габаритно по смисъла на
§1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. Посоченото нарушение е извършено при условията на повторност, т.е.
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което извършителят е
наказан за нарушение от същия вид. В конкретния случай безспорно се установява,
а и това не оспорва от жалбоподателя, че процесното деяние е извършено, след
като същият е бил наказван вече за идентично такова с влязло в сила на
03.02.2020 г. НП № 6581/20.11.2019 г., което е посочено в обжалваното НП,
поради което извършването на второто по ред деяние, каквото е настоящето, се явява
повторно.
Районният съд е изменил
обжалваното наказателното постановление в частта, отнасяща се до размера на
наложеното административно наказание "глоба", близко до минимума,
предвиден за процесното нарушение в размер на 2 500 лв.
Решението е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Касационната
жалбата е неоснователна. Доводите са следните:
Неоснователно са доводите
срещу приложимия материален закон. Изводите на районния съд, съответно основани
в установеното от фактическа страна, са за съставомерно от обективна и
субективна страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗП, и с автор –
водачът на процесното ППС. Цитираните нормативни разпоредби предвиждат
реализиране на административно-наказателната отговорност на всяко физическо
лице, осъществило без наличие на надлежното разрешение движение на тежко ППС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. В случая ППС е с извънгабаритно тегло по
смисъла на чл.З, т.2, вр. чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради
което то покрива характеристиките и на извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Във
връзка с доводите касателно авторството ще се посочи, че водачът е наказан за
това, че в нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на
извънгабаритно ППС без разрешително или квитанция за платени пътни такси, а не
защото не притежава такова разрешение или защото не са заплатени съответните
пътни такси. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
във връзка с чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредба № 11/03.07.2001 година и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП може да бъде както превозвачът по отношение на
разрешението, така и водачът, що се отнася до фактическия извършител на
дейността от специално ползване на пътя, каквото в случая е движението на ППС,
осъществявано от водача на ППС. В този смисъл изводът на районния съд, че
съставът на административното нарушение е доказан от обективна и субективна
страна е напълно обоснован и правилен.
Неоснователни са и
доводите на касатора свързани с несъставомерно описание на деянието. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП
движението на извънгабаритни ППС е забранено и се разрешава по съответен ред, а
именно: с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща
пътя /АПИ/, с каквото разрешително или квитанция за платени пътни такси
жалбоподателят не е разполагал. Отделно, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС овластява съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" да спират и проверяват движещите се извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и да съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от
описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В този смисъл, възражението на касационния
жалбоподател, че неправилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушението по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е
неоснователно. Неоснователни са и останалите възражения за недостатъчна
мотивираност и липса на яснота какво точно нарушение му се вменява като
извършено.
Отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена от
събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава на нарушението
по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Административното наказание за него е
предвидено в нормата на чл. 53, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗП и същото е глоба от
2000 до 7000 лева.
Въз основа на
изложеното се приема, че посочените касационни основания са напълно
неоснователни. След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, а размерът на санкцията
правилно е изменен от районния съд към минимума, което настоящата касационна
инстанция възприема напълно.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно
заседание, настоящият състав намира, че на ответника по касация следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260055 от 11.02.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 01903 по
описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА П.В.П. с
ЕГН:********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура" с адрес: гр.
София, бул. *** № 3, сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/