Р
Е Ш Е Н И Е
№466 15.01.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зоница
Делчева и
в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №460 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Г.С. *** против Решение №530 от 17.10.2019 год.,
постановено по АНД №2129/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление №358 от 20.06.2019 год., издадено
от Кмета на Община Стара Загора, с наложена на касатора глоба в размер на 100.00
лв.
В
жалбата се съдържат оплаквания, които по същество водят до извода за
постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че акта за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентни лица. Съгласно чл.472, ал.4
от ЗВМД е указано кои са длъжностните лица, които могат да установяват административните
нарушения – инспекторите от общините и районите. Счита, че Кмета на Община
Стара Загора няма правомощия да упълномощава лица да съставят АУАН. Не са
обсъдени възраженията й за разминаване между законовата компетентност и тази по
заповедта. Изразява несъгласие и с мотивите на съда за не приложението на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Установеното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид. С изложени съображения по наведеното
касационно основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №358/20.06.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изразява становище по подадената касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната
жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на Д.Г.С. *** против Наказателно постановление №358/20.06.2019
год., издадено от Кмета на Община Стара Загора, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение №23401/358 от 24.03.2019 год.
на Д.Г.С. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв., на
основание чл.428 от ЗВМД за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от същия закон. От
фактическа страна, съдът е приел, че на 24.03.2019 год. около 10:15 ч. в гр.
Стара Загора, в парк „Аязмо“, източно от площадките за бадминтон по алеята лицето
Д.Г.С. е разхождала домашен любимец куче от порода „Шпиц“, свободно без повод. Кучето
отговаря на името *** и е на възраст 6 години. С това си поведение е нарушила
разпоредбите на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление. Въззивният съд е приел, че нарушението е
безспорно установено, а при реализирането на административно наказателната отговорност
не са допуснати съществени процесуални нарушение на процесуалните правила. Констатираното
поведение по същество изпълва фактическия състав на административното нарушение
по чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, представлява такова по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
извършено е виновно, като не се отличава от другите такива нарушения и да е с
по-ниска степен на обществена опасност. Наказанието
е определено от закона и не подлежи на преценка от наказващия орган. Това го е
мотивирало да постанови решение за потвърждаване на наложената санкция.
Решението на
Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно.
В решението на
районният съд са изложени съображения, които се споделят и от настоящата
инстанция. Част от касационната жалба преповтаря жалбата, с която е сезиран
районният съд, който подробно и мотивирано е отхвърлил направените оплаквания.
С оглед на гореизложеното и за процесуална икономия, съдът намира, че не следва
да преповтаря същите.
В
допълнение може да се допълни само следното:
Констатираното
поведение на Д.С. изразяващо се в разхождането на воденото от нея куче,
отговаря на законовите изисквания за състав на административно нарушение.
Безспорно е, че същото представлява нарушение на установеният обществен ред, а
съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
предвидените от закона случаи. Такова изключване не е предвидено в ЗВМД, поради
което и правилно е били санкционирана Д.С.. В нито един момент не е
съществувало спор, че разхожданото от жалбоподателката куче не е било на повод,
а е било пуснато свободно. Именно това обстоятелство води до извода, за
нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.
Компетентността
на актосъставителят прозтича от закона, а не е делегирана от Кмета на Община
Стара Загора чрез издадената от него заповед. Касаторката не е оспорила, че
актосъставителката заема длъжността инспектор в Община Стара Загора, които
съгласно чл.472, ал.4 от ЗВМД са компетентни да съставят АУАН за нарушения по
чл.428 от същия закон. В този смисъл закона не е указал в кой отдел, звено или
дирекция следва да е длъжностното лице. Следователно заеманата от
актосъставителката длъжност – гл. инспектор в звено „Инспекторат“ предполага и
компетентността й да съставя актове за установяване на административни нарушения
по чл.428 от ЗВМД. Не е налице и разминаване между посочените като компетентни
длъжностни лица в издадената от Кмета Заповед, посочена в издаденото
наказателно постановление и компетентните длъжностни лица, посочени в чл.472,
ал.4 от ЗВМД.
Деянието
не може да се квалифицира и като маловажно нарушение, като районният съд е
изложил мотиви за това, които се споделят и от настоящата инстанция. Безспорно
е, че нарушението е формално по своя характер, на просто извършване и правилно
е било санкционирано. Не са изложени никакви мотиви – нито в касационната
жалба, нито в жалбата, с която е сезиран районният съд, още по-малко такива са
установени в хода на съдебното производство, които да обосноват извод за
по-ниска степен на обществена опасност и да доведат до прилагането на чл.28 от ЗАНН. В закона въведената забрана е абсолютна и не са предвидени изключения в
зависимост от годините, размера или породата на кучето. Ето защо, като е издал
наказателното постановление наказващият орган, в лицето на Кмета на Община
Стара Загора е приложил правилно материалния закон.
Предвид
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №530 от 17.10.2019 год., постановено по АНД №2129/2019
год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.