О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 208 28.01.2021
година град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като
разгледа административно дело № 134
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34, ал.6
от ДОПК.
Жалбоподателят
„Айгипс България- импорт, експорт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Айтос, местност „Могилата“, главен път Айтос-Провадия,
представлявано от управителя Т. Г. М., е оспорил заповед № Р-02000220004754-023-001/11.01.2021г.
издадена от В. Х. Р.- началник сектор при ТД на НАП-гр.Бургас за спиране на
ревизионното производство на жалбоподателя възложено със заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000220004754-020-001/06.08.2020г., изменена със заповед № Р-02000220004754-020-002/11.11.2020г.,
изменена със заповед № Р-02000220004754-020-003/10.12.2020г.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е постановена при съществени
процесуални нарушения. Според жалбоподателя, органите извършили всички
необходими действия в хода на ревизията и без да излагат необходимите факти за
спирани на производството ограничавали правната сфера на юридическото лице,
което имало интерес да бъде издаден ревизионен акт, а срока за това изтекъл и
заповедта била издадена в последния възможен ден за провеждане на ревизионното
производство. Не била ясна каква е връзката с уведомлението до Прокуратурата на
Република България, с която евентуалното наказателно производство да се счита за
преюдициално. Дружеството не било уведомено за наличието на посочения доклад
„РОС“, а органът който го издал не бил нито възложител на ревизията, нито
потенциален издател на ревизионния акт. Изложени са доводи за немотивираност на
обжалваната заповед. Иска обжалваната заповед за спиране на ревизионното
производство да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се сторените
разноски- платена държавна такса.
ФАКТИ:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220004754-020-001/06.08.2020г.,
изменена със заповед № Р-02000220004754-020-002/11.11.2020г., изменена със заповед
№ Р-02000220004754-020-003/10.12.2020г., с обхват: данък върху добавената
стойност за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г., с последно удължен срок за
провеждане на ревизията до 11.01.2021г.
На
08.01.2021г. директорът на ТД на НАП –гр.Бургас е изпратила уведомление до
Окръжна прокуратура –гр.Бургас, с което на основание чл. 205, ал.2 от НПК, във
връзка с възложената на дружеството ревизия, че в хода на производството с предметен
обхват установяване на дължим данък върху добавената стойност за периода от
01.04.2020г. до 30.06.2020г. са анализирани данните от отчетните регистри по
ЗДДС на ревизираното юридическо лице. Сочи се, че за периода от 01.04.2020г. до
30.06.2020г. са декларирани доставки са декларирани доставки от рисковото
дружество „Вива Ер“ЕООД, с ЕИК *********, а лицето В. П., представляващо това
дружество е починало. Отбелязано е, че за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г.
от страна на ревизираното лице са декларирани и доставки от друг рисков
търговец, а именно от доставчик „Крисбауен“ЕООД, с ЕИК *********. Изтъква се,
че за времето от месец април 2020г. до месец юни 2020г. е деклариран ВОП от
гръцко дружество- с VIN
номер
EL *********.
Съпоставянето на получените данни установило факта, че от същото гръцко
дружество ВОП е деклариран и от страна на посочените рискови доставчици „Вива
Ер“ ЕООД и „Крисбауен“ ЕООД. Собственик на капитала на първото дружество, както
и на фирмите „БГ Имобилен“ЕООД и „Н.Д.Енджин“ ЕООД е В. П.. Двете рискови
дружества имали един и същи адрес на управление в гр.София, а другите две фирми
също били с адрес в гр.София, явяващ се постоянен адрес и на две посочени
физически лица. Четирите описани дружества подавали документи по електронен
пъто т едни и същи електронни адрес, описани в уведомлението. За три от
посочените търговски дружества имало сертификат за подаване на документи по
електронен път на името на починалия В.Пройчев, като за трите фирми е
деклариран и един и същи електронен адрес /поща/ за кореспонденция. За периода,
обхванат от ревизионното производство, от един и същи гръцки доставчик са
декларирани ВОП от липсващите търговци „Вива Ер“ЕООД и „Крисбауен“ЕООД, а също
така и от ревизираното лице, описано в уведомлението като „брокер в схемата“.
Според описаното в уведомлението до ОП-гр.Бургас, за процесния ревизиран период
се очертавала схема на данъчна измама с участието на „брокери“, „буфери“ и
„липсващи търговци“. За разглеждания период брокерите отразили покупки от
доставчици с рисково поведение. Описано е, че документираните доставки от ВОП
преминават през дружества тип „буфери“, след което се фактурират на реалните
ползватели на данъчно предимство. Сочи се, че през тях минава само
„документален поток“. Към буферите се декларират доставки от страни като Гърция
и Германия, но ВОП се организират и осъществяват от самите брокери в схемата.
Описано е, че за периода през който упражняват дейност , буферите включват в
дневниците за покупки фактури за доставки от рискови дружества, за да не се
формира ДДС за внасяне, а чрез така изградената схема за данъчна измама
„брокерите“ ползват данъчно предимство, поради неправомерно формирания данъчен
кредит.
Действително,
оспорената заповед за спиране на ревизията се сочи, че подаденото уведомление
до прокуратурата е във връзка с изготвен доклад на отдел „РОС“. Същият е
изготвен от служители в съответното звено на приходната администрация, а видно
от съдържанието му са установени данни за измама, чрез изградена схема целяща
избягване плащането на данъчни
задължения, респективно неправомерно ползване на данъчен кредит. Описани
са конкретните факти и обстоятелства установени в хода на проверките, както и
тяхната хронология, съответно е посочено и необходимостта от извършване на
разследване, с оглед установяване на относимите към предмета на разследване
данни. Описан е и предполагаем размер на нанесена щета на бюджета.
На
11.01.2021г. е издадена обжалваната заповед от В.Радева – началник сектор при
ТД на НАП Бургас, в която са изложени фактическите и правни основания за
издаване на заповедта, а именно изпратеното уведомление до ОП-гр.Бургас,
основаващо се на цитирания по-горе доклад на отдел „РОС“, а като правно
основание за спиране на ревизионното производство са описани разпоредбите на
чл.34, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Сочи се, че заповедта е издадена въз основа на
нарочно искане на ръководителя на ревизиращия екип. Описано е, че спирането на
ревизията е за периода от 11.01.2021г. до приключване на наказателно
производство и получаване на материалите от Прокуратурата на Република
България, които имат значение за изхода на ревизионното производство.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано юридическо лице - адресат на обжалваната заповед,
в предвидения чл.34, ал.5 от ДОПК срок, насочена е срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане. По същество, съдът
съобрази следното:
Като
правно основание за постановяване на оспорената заповед органът по приходите е
посочил чл.34, ал.2 и ал.1 от ДОПК, според която, ако в хода на производството
(ревизионното пред органа) се установят данни за извършено престъпление от
значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. След приключването на наказателното производство,
материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на
спряното ревизионно производство.
От
така цитираната разпоредба се установява, че за да бъде спряно ревизионното
производство на основание чл.34, ал.2 от ДОПК са необходими следните
предпоставки: 1) започнало ревизионно производството, 2) в което да се
установят данни за извършено престъпление; които да са от значение за изхода на
производството. При наличието на тези две предпоставки ревизиращият орган е
нормативно задължен да изпрати материалите на съответния прокурор.
От
изложените в процесната заповед фактически основания се установява, че в хода
на ревизията са установени данни, от които може да се направи извод за наличие
на осъществени състави на престъпление във връзка с изготвяне на счетоводната
документация, отразяване на доставките и техния произход, респективно стойността
на дължимите данъчни задължения. Несъмнено, реалното осъществяване на
документирани покупки, както и верността на отразени в тези документи факти и
обстоятелства засягат пряко и размера на определените данъчни задължения,
респективно наличие на основания за ползване на данъчен кредит. Описаните факти
и обстоятелства сочещи индиции за невярно деклариране и нереалност на
доставките имат пряка и непосредствена връзка с дейността на компетентните
органи при извършване на ревизията, обуславят фактическите им констатации и
обосновават изхода от процедурата с издаване на ревизионен акт. В тази връзка,
несъмнено е налице обусловеност на изхода от ревизионното производство от
установеното от органите на наказателното производство при наличие на данни за
извършени деяния по невярно деклариране, въз основа на които се твърди, че са
определени данъчни задължения.
Не може да бъде споделен доводът на
жалбоподателя, че всички необходими действия в хода на производството са
извършени за времето до 11.01.2021г., поради което неправомерно е постановена
заповедта за спиране. Както е известно, именно в компетентността на органите
извършващи това производство е да преценят какви действия са необходими за
неговото законосъобразно протичане и на този етап от процедурата тези действия
не могат да бъдат обект на съдебен контрол. Именно на компетентните органи е
предоставена оперативна самостоятелност да определят диапазона от извършваните
дейности в хода на ревизионното производство, а тяхната преценка, че следва да
се извършат и други действия, но след произнасянето на прокуратурата по повод
изпратеното уведомление само по себе си не подлежи на съдебен контрол. Нещо
повече, законодателят е предоставил в компетентността на издателя на
ревизионното производство да прецени дали са налице данни за извършено
престъпление, по аргумент от чл.34, ал.3 от ДОПК, според който на този етап
именно на възложителят на ревизията е предоставена оперативна самостоятелност
да установи наличие на такова основание и да се произнесе със съответен акт за
спиране. В случаят, заповедта е издадена именно от това компетентно длъжностно
лице, възложило ревизията. Вярно е, както сочи и жалбоподателя, че служителите
на отдел „РОС“ не са част от ревизиращият екип, но същите не са издали
административен акт извън своята компетентност. В настоящата хипотеза, въз
основа на изготвен от тях доклад, ръководителят на ревизиращия екип е сезирал
възложителят на процесното ревизионно производство, а преценката дали да спре
производството на това основание е извършена именно от този компетентен орган.
В този смисъл, произнасянето на органа е в рамките на неговите правомощия, а
липсва каквато и да била законова пречка, това произнасяне да се основава на
констатации на други длъжностни лица от състава на учреждението. В тази връзка,
следва да се отбележи и че мотивите на органа издател на оспорения акт, могат
да се съдържат в други материали от преписката, в каквато насока е и
съществуващата задължителна съдебна практика. Именно в описаните материали от
преписката, посочени в административния акт се съдържат подробни фактически
съображения, относими към правната норма на чл.34, ал.2 от ДОПК, въз основа на
която е спряно производството до произнасянето на Прокуратурата на Република
България. Няма пречка, спирането на ревизионното производство да бъде
осъществено и на посочената дата-11.01.2021г., отразена в последната изменителна
заповед като краен период на ревизията, защото в рамките на посочения срок,
макар и в последния календарен ден, органът се е произнесъл в съответствие с
установени по преписката обстоятелства и съгласно предоставената му от закона
оперативна самостоятелност.
По изложените съображения, жалбата
следва да се отхвърли, като НЕОСНОВАТЕЛНА, респективно обжалваната заповед е
законосъобразна.
Ето защо и на основание чл.34, ал.6 и
ал.7 от ДОПК, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Айгипс България- импорт, експорт“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Айтос, местност „Могилата“, главен път Айтос-Провадия,
представлявано от управителя Т. Г. М., против Заповед № Р-02000220004754-023-001/11.01.2021г.
издадена от В. Х.. началник сектор при ТД на НАП-гр.Бургас, за спиране на
ревизионното производство на жалбоподателя, възложено със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000220004754-020-001/06.08.2020г., изменена със Заповед №
Р-02000220004754-020-002/11.11.2020г., изменена със Заповед № Р-02000220004754-020-003/10.12.2020г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: