РЕШЕНИЕ
гр. София, ….12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16835 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца „С.С.К.и Е.Х.“ АД срещу решение от 08.08.2019г., постановено по
гр. дело № 36687/2017г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу М.НА Т.иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 191. 34 лв. /платена без основание/
въз основа на фактура № 853/05.08.2016г. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не е налице
виновно неизпълнение на задължението на концесионера за обезопасяване на морския
плаж по процесния договор за концесия за услуга за морски плаж „Свети Свети
Константин и Елена – юг“, сключен на 09.03.2009г. Отделно твърди, че дори да се
приеме наличие на неизпълнение, същото е незначително, като концесионерът
незабавно е поставил отсъстващите при проверката плаващи знаци. Сочи, че при
начисляване на процесната неустойка, ответникът не е спазил чл. 2, ал. 1 от
договора, като в мотивите на обжалваното решение не е обсъдено и възражението
му за наличие на непредвидими и непреодолими доказателства. Поддържа, че СРС
неправилно е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Моли съда
да отмени решението като неправилно и да уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият
– ответник оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че в съответствие с
носената от него доказателствена тежест, е доказал основание за начисляване на
процесната неустойка, в съответствие с чл. 60, ал.1 вр. чл. 20, ал. 1, т. 2,
б.“г“ от договора. Сочи, че въззивникът няма право да се позовава на
форсмажорни обстоятелства, тъй като липсва изпратено от него уведомление за
наличие на такова обстоятелство по реда на чл. 41, ал. 1 от договора, както и
оценка на неговите вероятни последици. Отделно поддържа неизпълнение и на
задължението на концесионера по чл. 41,
ал. 2 от договора за потвърждаване на форсмажорното обстоятелство със
сертификат от БТПП, за да може да се позовава на него. Оспорва твърденията на
жалбоподателя за наличие на частично неизпълнение по смисъла на чл. 44, ал. 1
от договора, тъй като поради естеството на задължението е налице пълно
неизпълнение. Твърди, че проверката за извършеното нарушение на договора е
извършена в съответствие с чл. 106, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ППЗК /отм/, поради
което оплакванията в тази връзка на въззивника също са неоснователни. Моли съда
да потвърди решението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното решение по същество по
реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.
1 от ЗЗД от „С.С.К.и Е.х.“ АД срещу Държавата, чрез Министерство на туризма, за
заплащане на сумата 4 191. 34 лв.,
представляваща заплатена при първоначална липса на основание от ищеца на
ответника неустойка по концесионен договор, за което е била издадена фактура №
853/05.08.2016г.
По
делото е прието за безспорно с доклада от първоинстанционния съд по реда на чл.
146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между МС, в
качеството на концедент и ищцовото дружество, в качеството на концесионер, е
бил сключен концесионен договор за
морски плаж „Св. Св. Константин и Елена –юг“ на 09.03.2009г. Съгласно чл. 17 от
ЗК /отм/, ред. ДВ, бр. 36/2006г., действал към момента на сключване на
договора, МС е концедент за обектите – държавна собственост. Съгласно сега
действащия ЗК, в сила от 02.01.2018г., правомощията на концедент за държавните
концесии се изпълняват от министър в съответствие с неговата отраслова
компетентност - чл. 17, ал. 4, /предишна ал. 2/ ЗК. Съгласно чл. 17, ал. 8 от
действащия ЗК /предишна ал. 6/, концедентът представлява Държавата, съответно
общината по дела, които се отнасят до сключването, действителността, изпълнението
или прекратяването на съответния концесионен договор и последиците от прекратяването.
По делото е прието за безспорно и обстоятелството,
че при извършена проверка на 07.07.2016г. на обекта, предмет на концесия, не са
били налични далечните плаващи знаци като обезопасяване на прилежащата територия.
Безспорно е установено по делото, че процесната неустойка е заплатена от
ищцовото дружество на Министерство на
туризма, в качеството му на концедент, въз основа на изпратено от последното
писмо до ищеца изх. № Т-26-С-239/05.08.2016г.
В клаузата на чл. 20, ал.1, т. 2 от договора са
уговорени условия за изпълнение на договора, произтичащи от Решение №
383/2008г. и № 17/13.01.2009г. на МС, между които и обезопасяване на
прилежащата акватория с широчина 200 кв.м. – б.“г“.
Съгласно чл. 60, ал.1 от договора, за всяко
неизпълнение на което и да е от условията по чл. 20, ал.1, т. 2, концесионерът
дължи неустойка в размер на 5 на сто от определеното концесионно плащане за
съответната година.
Обстоятелствата по проверката са удостоверени в
констативен протокол № 047/07.07.2016г., съставен по реда на чл. 106, ал. 2, т
. 2 и т. 3 от ППЗК. Протоколът е подписан от представител на концесионера. По
делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответника, относно извършената
проверка чрез разпит на св.И., присъствала на същата като длъжностно лице - главен
експерт към МТ, дирекция Управление морски плажове, отдел за контрол на
концесионната дейност.
За да отхвърли иска, СРС е приел, че е налице
основание за начисляване на процесната неустойка в съответствие с чл. 60, ал. 1
от договора, поради неизпълнение на задължението на ищеца – концесионер за
обезопасяване на прилежащата територия чрез поставени далечни плаващи знаци.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС за
наличие на договорно неизпълнение. Не е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
процесната сума, като дадена при първоначална липса на основание, тъй като по
делото са доказани предпоставките за начисляване на процесната неустойка.
Налице е изрично предвидена неустоечна клауза, като нарушението по
чл. 20, ал.1, б. „г“ е самостоятелно основание за начисляването й, по арг. от
чл. 60, ал. 1 от договора. Поради това е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е налице частично неизпълнение по смисъла на Р. І, т. 44 от
договора, респ. явно незначително неизпълнение на договорното му задължение за обезопасяване
на прилежащата територия с далечни плаващи знаци. Не е налице и маловажен
случай, поради липса на настъпили вредни последици, както се поддържа в хода на
делото и в жалбата. Налице е пълно неизпълнение на визираното задължение за
поставяне на далечни плаващи знаци, което е достатъчно условие за начисляване
на процесната неустойка, съобразно уговореното.
Ирелевантно за възникване на отговорността на концесионера по чл.
92 ЗЗД е обстоятелството, че плаващият знак е възстановен от същия.
По делото не е доказано и наличие на форсмажорно обстоятелство -
вълнение, каквито са оплакванията в жалбата. Показанията на разпитаната свидетелка,
че времето е било ясно и слънчево, не са опровергани от други доказателства и
липсва основание да не бъдат кредитирани. Отделно са основателни доводите на
въззиваемия, че липсва изпратено от него
уведомление за наличие на такова форсмажорно обстоятелство по реда на чл. 41,
ал. 1 от договора, както и оценка на неговите вероятни последици.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и решението
следва да бъде потвърдено.
В
диспозитива на обжалваното решение непрецизно е посочен ответника – Държавата,
представлявана от МТ, /предвид изричното изявление на ищеца в исковата молба и в
хода на въззивното производство/, но това не рефлектира върху валидността,
допустимостта и правилността му, доколкото се касае за предвидено в специален
закон представителство на Държавата по смисъла на чл. 31, ал.1 ГПК.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 78 ГПК, на въззиваемия следва да се
присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.08.2019г., постановено по гр. дело № 36687/2017г.
на Софийски районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявения от „С.С.К.и Е.Х.“ АД срещу Министерство на
туризма, като представител
на Държавата, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 191. 34 лв.
ОСЪЖДА
„С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК********да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Държавата, представлявана от Министерство на туризма,
сумата 50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.