Р Е Ш Е Н И Е  № 4671

 

гр. Варна, 15.10.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, XХVI-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Районен съдия: Иванка Дрингова

 

при участието на секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5617 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от А.Д.Д., ЕГН ********** *** срещу Г.С.Н., ЕГН ********** ***.

            Ищцата излага в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала, от което съжителство имат родено дете – с.г. Н., ЕГН **********. Твърди се, че страните са разделени, но не са успели да постигнат съгласие относно упражняване на родителските права, издръжката и режима на лично отношение на бащата с детето. Отправеното искане е да се определи местоживеенето на детето С. при неговата майка на адрес гр. Варна, *********, упражняването на родителските права да се предостави на ищцата, да се осъди ответникът да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200 лева, както и да се определи режим на лични отношения на бащата с детето. В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител адв. к.р., поддържа предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище в следния смисъл: Не оспорва обстоятелството, че от м. април с ищцата живеят отделно; не възразява местоживеенето и родителските права да се предоставят на майката; оспорва размера на претендираната издръжка, като заявява, че дължи такава и на други две непълнолетни деца; оспорва също режима на лични отношения, като намира същия за прекалено ограничен. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. С. Н., поддържа изразеното становище.

Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е депозирала писмен социален доклад, в който е изразила становище, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества да отглеждат и възпитават детето С. и тъй като към момента същото се отглежда от неговата майка, намират, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, а на бащата да се определи разширен режим на личен контакт с детето.

            Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0020 от 09.01.2012г., е видно, че детето с.г. Н. е родено на ***г. от майка А.Д.Д., ЕГН ********** и баща Г.С.Н., ЕГН **********.

От заверени копия на удостоверения за раждане се установява, че Г.С.Н. е баща и на децата К. и С., родени на ***г. От влязло в сила на 27.02.2009г. съдебно решение по гр.д. № 7399/2008г. на ВРС, ІХ-ти състав е видно, че Г.С.Н. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата К. и С. в размер на по 80 лв. за всяко дете.

От служебна бележка № 74/12.09.2014г., изходяща от „Г.Т.” ООД е видно, че А.Д.Д. работи във фирмата от 12.08.2014г. с брутно месечно трудово възнаграждение от 893 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на водените от страните свидетели – И.И.М. И П.Б.С..

Св. М. познава страните и знае, че за детето се грижи неговата майка. Излага, че детето посещава детска ясла, както и че боледува 1-2 пъти месечно, но не знае от какво.

Св. С. също познава и двете страни и излага, че в момента ищцата се грижи за детето. От ответника знае, че ищцата много рядко му разрешава да вижда детето, както и че същият има други деца, за които се грижи. Според свидетеля ответникът е в състояние да се грижи добре за детето.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК урежда хипотезата за разрешаване на спор между отделно живеещи родители относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат съда да предостави родителските права и задължения за упражняването им на единия, поради невъзможността да се упражняват заедно от двамата, като се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което и не е обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се произнесе. Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изцяло съобразена с Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, съдът следва във всеки конкретен случай да преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материални възможности.

В настоящето производство безспорно се установи, че от раждането на детето до раздялата на родителите му, страните съвместно са полагали грижи за С.. Установи се, че и двамата родители притежава необходимите родителски качества, в състояние са да предоставят добри жилищно – битови условия, както и да разчитат на подкрепата на близки при отглеждането и възпитанието на сина си. Установи се също, че след раздялата на страните през м.април 2014г. детето се отглежда от неговата майка, която задоволява адекватно физиологичните и психо-емоционалните му потребности, поради което не е в негов интерес да се променя наложеното статукво. От друга страна, съдът намира, че е необходимо детето да изгради по - пълноценна, емоционална и духовна връзка с бащата, предвид липсата на доказателства за настъпило трайно отчуждение между него и детето, което налага определяне на по - разширен режим на лични отношения.

По изложените съображения съдът намира, че майката е в състояние и има желание да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Предявеният от нея иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи, като се постанови детето С., родено на ***г. да живее при майка си А.Д.Д., ЕГН ********** ***, да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето, като му се даде възможност да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния с преспиване; един ден от Коледните, Новогодишните и Великденски празници, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

На осн. чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. По отношение на размера на издръжката се съобразява и обстоятелството кой от тях полага преките и непосредствени грижа по отглеждането и възпитанието. В случай съдът, след като съобрази представените доказателства за доходите на страните, ниската възраст на детето, както и наличието на други алиментни задължения на ответника към низходящи, намира за адекватен на потребностите на детето общ размер на издръжката от 200 лв., от които майката да заплаща 90 лв., а бащата останалите 110 лв. Искът за издръжка следва да се отхвърли за разликата от 110 лв. до претендираните 200 лв. Така определената издръжка се дължи от датата на предявяването на иска – 29.04.2014г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.

            Съобразно направеното искана и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, които съразмерно с уважената част от иска възлизат на сумата от 209 лв. 

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 158,40 лв.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОСТАНОВЯВА детето с.г. Н., ЕГН ********** да живее при майка си А.Д.Д., ЕГН ********** ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето с.г. Н., ЕГН ********** на майката А.Д.Д., ЕГН **********.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Г.С.Н., ЕГН ********** с детето с.г. Н., ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния с преспиване; по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденски празници, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН ********** *** да заплаща на детето с.г. Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.Д.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110 лв. /сто и десет лева/, считано от 29.04.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за изменяване или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 110 лв. до 200 лв., като неоснователен.

            ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 209 лв. /двеста и девет лева/, представляваща сторените от ищеца съдебно деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 158,40 лв. /сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Детето с.г. Н., ЕГН ********** има право на жалба в същия срок, за което да бъде уведомено чрез ДСП- Варна, като срокът започва да тече от датата на получаване на съобщението от Дирекцията.

 

 

Районен съдия: