Р Е Ш
Е Н И
Е № 933
22.06.2011г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
тринадесети юни през две хиляди и единадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар:
А.К.
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело № 1295 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №485 от 14.02.2011г.,
постановено по гр.дело №15104/2009г. по описа на ПРС-V гр.състав, „ЕВН България Електроразпределение”АД, ЕИК
*********, регистрирано по реда на Търговския закон с решение
№5347/28.04.2000г. по ф.дело №2436/2000г. по описа на ПОС, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, е осъдено да изпълни
задължението си по договор за присъединяване на обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД №546289
от 28.05.2008г. като присъедини обект, собственост на С.П.П. с ЕГН:**********,***,
Адвокатска кантора „Темида”, гр.Пловдив, бул.”България”№61, ет.4, офис №3,
находящ се в гр.Пловдив, ул.”Брезовско шосе”, имот 596 към мрежата на ЕВН ЕР
АД, КЕЦ Пловдив Север с място на присъединяването от ТНН на ТП „ОКС”, кабелна
касета „Кантона”, както и да й заплати неустойка в размер на 10,86лв., съгласно
чл.35 от договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД №546289 от 28.05.2008г., както и
сумата от 303,94лв. разноски по производството.
Недоволен от така постановеното
решение е останал жалбоподателят „ЕВН България Електроразпределение”АД, който,
чрез пълномощника си юрисконсулт С.Б., го обжалва изцяло с конкретни доводи за
неправилност и моли съда да го отмени и по същество да отхвърли предявените
искове. Претендира за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна С.П.П. поддържа
становище за неоснователност на жалбата по конкретно изложени в подадения
отговор съображения. Претендира за присъждане на направените от нея по
предходното и настоящото производство разноски, ведно с хонорара за адвокатска
защита.
Третото лице помагач на страната на
жалбоподателя ЗК”Уника”АД не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае изцяло
неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в
хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
В исковата молба и уточняващите я
молби от 13.01.2010г. и от 10.02.2010г. ищецът С.П.П. *** да е сключила с
ответника „ЕВН България Електроразпределение”АД в качеството си на потребител
Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД, а на 17.06.2008г. да подписали
и Становище за условията и начина на присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД относно
временното захранване на строителен обект, като към днешна дата нямало
изпълнение от страна на ответното дружество. Съгласно чл.15 от цитирания
договор ответникът се задължил да изгради и въведе в експлоатация съоръжението
за присъединяване на основното захранване в шестмесечен срок, който, според
чл.16 от договора, започвал да тече след заплащане на дължимата цена за
присъединяването по Раздел VIII от договора,
която като добросъвестна страна тя превела с платежно нареждане от 06.06.2008г.
на дружеството в размер на 1086лв., съгласно направената оценка в „Глава VIII. Цени и плащания” от договора, от който момент
започнал да тече и срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на
съоръженията за присъединяване на основното захранване, изтекъл към
06.12.2008г., без в имота й да бъдат изградени и въведени в експлоатация
необходимите съоръжения, които задължения ответникът не бил изпълнил и до
момента. Поради неспазване на уговорения срок и съгласно чл.35 от договора
ответникът й дължал и неустойка в размер на 0,01% за всеки ден закъснение или
за периода от 06.12.2008г. до датата на подаване на исковата молба, но не
повече от 1% от цената за присъединяване, т.е. сумата от 10,86лв. При тези
обстоятелства е формулиран петитум за постановяване на решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да изпълни задълженията си по цитирания
договор като присъедини недвижимия имот на ищеца към електроразпределителната мрежа,
както и да й заплати договорената неустойка в размер на 10,86лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Представен е сключен между страните
Договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД №546289 от 28.05.2008г. с
предмет – присъединяването на обект – жилищна сграда в гр.Пловдив,
ул.”Брезовско шосе”, имот 596, на потребителя С.П., към
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР АД, КЕЦ Пловдив Север, съгласно
Предварителен договор /Становище/ №546289/07.04.2008г. /Раздел I, чл.1/ с уговорени технически параметри за
присъединяване относно мястото на присъединяване към електроразпределителната
мрежа: от ТНН на ТП „ОКС”, кабелна касета „Кантона”, и вид и технически
параметри на съоръженията, чрез които ще се реализира присъединяването, и
електрически уредби и съоръжения на потребителя: доставка и полагане на кабел
тип NAY2Y 4х10кв.м с проектна дължина 40м. по съгласувано трасе
от кабелна касета „Кантона”, ТНН на ТП”ОКС” до стандартизирано електромерно
табло, и доставка и монтаж на стандартизирано електромерно табло – оборудвано
със защитна и комутационна апаратура, монтирано на имотна граница с осигурен постоянен
достъп за обслужване /Раздел II, чл.2 и
чл.3/, като е предвидено изграждането на съоръженията за присъединяване да се
извърши на един етап и изграждането и въвеждането в експлоатация на
съоръженията за присъединяване на основното захранване да се извърши в срок от
шест месеца, който започва да тече след заплащане на дължимата цена за
присъединяване по Раздел VIII /Раздел V, чл.14, чл.15 и чл.16/, определена на 1086лв. /Раздел
VIII, чл.29/, и след като потребителят или съответните
лица, през имотите на които минават съоръженията, учредят вещните права или
прехвърлят собствеността за частта от имотите, през които преминават
съоръженията за присъединяване, в полза на дружеството, като при неизпълнение
на срока по чл.15 от договора неизправната страна дължи на изправната неустойка
в размер на 0,01% за всеки ден закъснение, но не повече от 1% от цената за
присъединяване /Раздел Х, чл.35/ или в размер на 10,86лв. Представено е
платежно нареждане за преведена по банков път от страна на ищеца П. в полза на
ответното дружество на дата 06.06.2008г. сума в размер на 1086лв.,
представляваща определената с договора цена за присъединяването на обекта й към
електроразпределителната мрежа, с което тя е изпълнила договорното си
задължение за нейното заплащане /Раздел VI, чл.21/ и се явява изправна страна, като от този
момент, доколкото в съдържанието на договора не са предвидени конкретни клаузи
по чл.18,ал.1,т.15 във връзка с чл.10 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи относно необходимостта и
срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на
собственост или учредяване право на строеж в полза на съответното
разпределително предприятие, е започнал да тече предвидения шестмесечен срок за
изпълнение задължението на ответника да изгради съоръженията за присъединяване
и извърши присъединяването на обекта /Раздел VII, чл.25/.
С отговора на исковата молба и в
подадената от него въззивна жалба ответникът не оспорва, че срокът за
изпълнение на неговото задължение за изграждане на съоръженията и извършване на
присъединяването е започнал да тече и то не е изпълнено, съобразно
договореното, но твърди това да се дължи на непреодолима сила, тъй като в срока
на изпълнение на договора била извършена реконструкция на съществуващата
въздушна мрежа, захранваща квартала, от която е било предвидено да бъде
осъществено ел.захранването на сградата на ищеца, като въздушната мрежа била
подновена, монтирано било ел.табло пред имота на ищеца, нов железобетонен
стълб, във връзка с което на П. бил предложен анекс към договора, с който се
променяли мястото на присъединяване и техническите параметри за присъединяване,
но същата отказала подписването на такъв, поради несъгласие с предвидените в
него промени, като й били дадени разяснения във връзка с необходимостта от тях.
При тези обстоятелства счита, че няма основание за ангажиране на отговорността
му, тъй като забавата на изпълнението на срока по договора не е по негова вина,
като към 01.07.2009г. дружеството е монтирало съоръжението /ел.табло/ на
границата на собственост на имота на ищеца, монтирало е нов ЖБ стълб, съгласно
одобрените проекти, което било в съответствие с изискванията на Наредба №6 от
09.06.2004г., но ищеца е отказала подписването на анекс към договора и последващо
депозиране на заявление за откриване на партида за ел.захранване на имота.
Във връзка с твърденията на ответника
по негово искане пред районния съд е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Л. К., депозирано на 25.10.2010г., според
което и разпита на вещото лице в съдебно заседание на 15.11.2010г.,
действително от страна на ответното дружество е извършена реконструкция на
съществуващата въздушна мрежа, захранваща квартала, причината за чието
планиране и осъществяване е било лошото й състояние и нарастването на броя на
консуматорите в този район, при което старите проводници не са в състояние да
осигурят надеждно електрозахранване на новите потребители, като при
реконструкцията в някои участъци от мрежата са подменени старите проводници с
изолирани проводници с по-голямо сечение, наречени „усукани проводници”,
подменени са някои бетонни стълбове с нови усилени стълбове, като
реконструкцията е приключила през м.юни.2009г., доколкото за стойността й
фирмата-изпълнител „Електролукс-Табаков и синове”ООД е издало фактура на
01.07.2009г. До процесния обект на адрес ул.”Брезовско шосе”№61 е прокаран
трифазно въздушен извод с усукани проводници до новомонтиран бетонен стълб,
като непосредствено до стълба, на имотната граница, на метален пилон е
монтирано електромерно табло, свързано посредством трифазен кабел с въздушния
извод, по който начин мястото на присъединяване на процесния обект към
електроразпределителната мрежа спрямо посоченото в договора е фактически
променено, така, че имота попада по средата между старата точка, предвидена с
договора от южната му страна, и новата, изпълнена фактически на място от
северната. Фактическото изпълнение на място по отношение съоръженията за
присъединяване на процесния имот се потвърждава и от показанията на
ангажираните от ищеца свидетели С. Д. и Ч. С.. Съдът не кредитира същите в
частта им относно твърденията ремонт по електропровода въобще да не е бил
извършван, тъй като те не кореспондират на приетото заключение на вещото лице в
тази насока, което съдът възприема, противно на доводите на въззиваемата, изготвено
от специалист в областта и след извършен от него на място оглед на въздушната
електроразпределителна мрежа в квартала, към който принадлежи и обекта, а и
като се има предвид, че се касае за въпрос, за изясняването на който са необходими
специални знания. Представен е от страна на ответника и Анекс към сключения
между страните договор, предвиждащ изменението му по отношение на мястото на
присъединяване към електроразпределителната мрежа, определено вече на:
ВМрНН-извод „Квартала”, стълба до имота, ТНН на ТП „ОКС”, както и по отношение
на електрическите съоръжения за присъединяване, които ще се проектират и
изграждат от дружеството. Анекса не е подписан от страна на ищеца П., като от
нея на 15.07.2009г. е депозирана до КЕЦ-Север декларация с изричен мотивиран
отказ да го подпише.
В
сключения между страните договор изрично е предвидено, че при действие на
непреодолима сила сроковете за изпълнение на задълженията на страните се
удължават с толкова време, колкото е траело събитието, като за всяко
непредвидено или непредотвратимо събитие се уведомява другата страна в
10-дневен срок /Раздел IX, чл.32/, а
наличието на непреодолима сила и продължителността й се потвърждават с акт на
съответния компетентен орган, който се представя от страната, която се позовава
на настъпилото събитие /Раздел IX, чл.33/, и
когато непреодолимата сила продължи повече от 60 дни, всяка от страните може да
иска договора да бъде прекратен /Раздел IX, чл.34/. Предвидено е още, че страните се
освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията им по договора
поради непреодолима сила, съгласно действащите нормативни документи /Раздел Х,
чл.36/, както и, че страната, която се позовава на непреодолима сила е длъжна в
10-дневен срок да уведоми писмено другата за събитието, в противен случай се
лишава от правото да се позовава на същото /Раздел Х, чл.37/. Не са представени
от ответника доказателства да е уведомил ищеца и да й е представил документи за
наличие на твърдяната непреодолима сила, според както е уговорено в договора, в
каквато насока са и възраженията на въззиваемата. Предвиденият от страните
начин за установяване наличието на такава е за яснота в техните отношения и извънсъдебното
им уреждане във връзка с развитието и действието на договорната им връзка при
възникването й. Няма пречка наличието на непреодолима сила да бъде доказвана
като освобождаващо от отговорността за неизпълнение на договора обстоятелство
по смисъла на специалната разпоредба на чл.306,ал.1 от ТЗ в исковия процес с
всички допустими от ГПК доказателствени средства, в каквато насока от страна на
ответника са и събраните доказателства. За да се квалифицира дадено събитие
като непреодолима сила, обаче, следва то да е непредвидено или непредотвратимо,
да има извънреден характер, да се е осъществило след сключването на договора и
да е налице причинна връзка между него и неизпълнението. В конкретния случай извършената
реконструкция на съществуващата въздушна мрежа, захранваща квартала, в който се
намира и процесния имот, очевидно не е непредвидено събитие с извънреден
характер, доколкото се установи от заключението на вещото лице да е резултат от
предварителна планировка и осъществяването й да е наложено не от възникнали
аварийни ситуации, или реална непосредствена опасност от такива, налагащи
спешни и неотложни мерки, а поради лошото състояние на досега съществуващата
мрежа и нарастването на броя на консуматорите в района като продължителни във
времето процеси. Не се установява да е налице и причинна връзка между
извършената реконструкция и неизпълнението на задължението на ответника по
договора относно присъединяването на предвиденото с него място на
присъединяване и вид и технически параметри на съоръженията, чрез които ще се
реализира, тъй като, според заключението на вещото лице и неговия разпит,
невъзможността за електрозахранване на процесния обект от предвиденото с
договора място на присъединяване – кабелна касета „Кантона”, се е дължала на
отказ на собственика на тази касета да предостави ползването й, а не вследствие
реконструкцията, признание в каквато насока се съдържа и в изпратеното от
ответното дружество до ищеца писмо във връзка с декларацията й, съдържаща отказ
да подпише анекса. Освен това, за да се освободи от последиците на
неизпълнението на договора вследствие непреодолима сила, такава следва да е
възникнала преди длъжника да е изпаднал в забава, съгласно чл.306,ал.1,изр.второ
от ТЗ. В настоящия случай липсват доказателства относно това кога е започнало
извършването на реконструкцията, за да се приеме, че началото й е било в
рамките на шестмесечния срок за изпълнение на задължението на ответника.
Поставената от него към СТЕ задача е била относно момента на завършване на
реконструкцията, като със заключението е посочено тя да е приключила през
м.юни.2009г., т.е. половин година след изтичане на срока за изпълнение, от
който продължителен период не би могло да се обоснове извод тя да е започнала
преди забавата. По изложените съображения възражението на
жалбоподателя-ответник за освобождаването му от отговорност за неизпълнението
на задължението му, определено с договора, поради наличие на непреодолима сила,
се явява неоснователно.
Във връзка с позоваването му на невиновна невъзможност
за изпълнение настоящата инстанция намира, че, действително, съгласно чл.7,ал.1
и чл.9,ал.1,т.3 от Наредба №6 от 09.06.2004г., на които разпоредби се позовава
ответника и в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, именно
преносното или съответното разпределително предприятие определя условията за
присъединяване, съдържащи техническите изисквания към съоръженията в
присъединявания обект и информация за съоръженията за присъединяване, включително
относно начина и местата на присъединяване към съществуващата електрическа
мрежа. Следва да се има предвид, обаче, че, съгласно чл.2 от Наредбата,
проучването на условията и начина на присъединяване, извършвано от преносното
или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа може да се
осъществи присъединяването, е предшестващо сключването на договора за
присъединяване, като условията стават обвързващи, както за потребителя, така и
за преносното или съответното разпределително предприятие, със сключването на
договора като част от неговото съдържание, който се съобразява с интересите на
страните и с реалните технически възможности на електрическата мрежа в района
на обекта към датата на сключването му, съгласно чл.16,ал.1,т.3 от Наредбата.
Освен това, след сключването на договора за присъединяване преносното или
съответното разпределително предприятие съгласува работните проекти за
изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта с лицето, с което е
сключен договора, включително по отношение на мястото на присъединяване, според
чл.20,ал.1 и ал.2 от Наредбата, като в Раздел VI, чл.23 от настоящия договор е предвидено, че при
непостигане на съгласие във връзка със съгласуването на техническия проект за
външното ел.захранване на обекта в частта на присъединяването договорът спира
действието си до постигане на съгласие. Тази нормативна регламентация сочи, че
предварително определените от дружеството условия за присъединяване, касаещи и
начина и мястото на присъединяване, от момента на сключване на договора за
присъединяване като част от неговото съдържание са обвързващи за страните и не
могат да бъдат едностранно променяни от която и да е от тях, като работните
проекти относно така утвърдените с договора място на присъединяване и
разположението и вида на съоръженията, изготвени от разпределителното
предприятие, също подлежат на съгласуване с потребителя. При това положение
ответникът е следвало да изпълни задължението си по договора за присъединяване
обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа, именно, съобразно
предвидените в него условия за присъединяване относно мястото на присъединяване
и вида и техническите параметри на съоръженията, чрез които се реализира то. В
случая ответникът е монтирал съоръженията, макар и след изтичане на определения
с договора срок, но на място на присъединяване, различно от договореното, при
което не е изпълнил задължението си, според както е следвало по договора.
Обстоятелството, че ищецът е отказала подписването на анекс, с който договора
да бъде изменен относно мястото на присъединяване, и привеждането му в съответствие
с фактически изпълненото, поради което присъединяването не е финализирано, не
освобождава ответника от отговорност, поради невиновно негово поведение, както
счита. Освобождаващата длъжника невиновна невъзможност за изпълнение при общата
хипотеза по чл.81,ал.1 от ЗЗД е свързана с невъзможността за изпълнение на
сключения договор, а не с невъзможност за неговото изменение, което, съгласно
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, се извършва по взаимно съгласие на страните във връзка със
свободната им воля да договарят, или на основания, предвидени в закона, каквото
в конкретния случай не е предвидено. Освен това, съгласно чл.65,ал.1 от ЗЗД,
кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото,
за да се счита, че ищецът неоправдано не е приела предложеното й от
ответника фактическо изпълнение, нито
естеството на задължението му по договора е в зависимост от нейното съдействие,
което да я поставя в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, освобождаваща длъжника
от последиците на собствената му такава, съгласно чл.96,ал.1 от ЗЗД. Не се
установява от тази гледна точка и невъзможност за изпълнение, поради
извършената реконструкция на съществуващата мрежа, която да засяга определеното
с договора място на присъединяване и да съставлява практически непреодолимо
препятствие. Едва в пледоарията по същество във въззивното производство
жалбоподателят навежда като причина за неизпълнението липсата на съгласие от
собственика да предостави ползването на предвидената с договора кабелна касета
„Кантона” като договорено място на присъединяването. Така или иначе този довод
също би бил неоснователен. Доказателства относно собствеността на посоченото
съоръжение и отказа за предоставянето на ползването му не са ангажирани по
делото. Освен това, за да се приеме като правно непреодолимо препятствие следва
то да е възникнало след сключването на договора и да е такова по своя характер,
че да осуетява изпълнението, въпреки
положената от длъжника грижа, която е трябвало да положи, за да
осъществи дължимия резултат. Следва в тази връзка да се има предвид, че
условията на присъединяване, включващи и осигуряването на достъп до
електрическите уредби и съоръжения, собственост на трети лица, на
разпределителното предприятие за пренос на електрическа енергия до други
потребители, подлежат на предшестващо сключването на договора проучване от
разпределителното предприятие, като присъединяването на обекта на потребителя
към уредба – собственост на трето лице, става при условията на чл.8, ал.4 и
ал.5 от Наредба №6 от 09.06.2004г., след предварително съгласуване на условията
за присъединяване с третото лице, отношенията с което се уреждат от
разпоредбата на чл.117,ал.7 от Закона за енергетиката, според която
собственикът е длъжен да предостави достъп на разпределителното предприятие
през собствените си уредби и съоръжения за целите на преноса на електрическа
енергия до други потребители срещу заплащане на цена за предоставения достъп. В
този смисъл ответникът е бил длъжен още преди сключване на договора с ищеца да
проучи условията за присъединяване на обекта й към принадлежащото на трето лице
съоръжение, с което да уреди отношенията по този повод, поради което и от тази
гледна точка не може да се приеме, че неизпълнението се дължи на причина, която
не може да се вмени във вина на ответника.
Обсъденото до момента обосновава извода за
неизпълнение на договорното задължение на ответника за присъединяване обекта на
ищеца към електроразпределителната мрежа, съобразно уговореното, което неизпълнение
не се дължи на непреодолима сила или причина, която не може да му се вмени във
вина, поради което, както иска за осъждането му за изпълнение на задължението
по договора чрез присъединяване обекта на ищеца на предвиденото с него място на
присъединяване, така и този за заплащане на предвидената с договора при
неизпълнение в шестмесечния срок на задължението за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване
неустойка, равняваща се в случая на максимално предвидения от страните размер
от 1% от цената за присъединяване или в претендирания размер от 10,86лв., се
явяват основателни и като такива правилно са били уважени от районния съд с
постановеното от него и обжалвано решение, което следва да се потвърди.
Във връзка с този изход по спора, с отговора на
въззивната жалба въззиваемата претендира за присъждане на направените от нея по
предходното и настоящото производство разноски, ведно с хонорара за адвокатска
защита. Направените от нея в качеството й на ищец в първоинстанционното
производство разноски районният съд е присъдил с решението. Доказателства за
направени от нея в настоящото въззивно производство разноски не са представени.
При това положение искането й следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №485 от 14.02.2011г., постановено
по гр.дело №15104/2009г. по описа на ПРС-V гр.състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна С.П.П.
за присъждане на разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на жалбоподателя ЗК”Уника”АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: