Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 115 / 12.02.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1558 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД; от „Профи
кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В, представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г.; против Д.И.А.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес по
месторабота в гр. Х., бул. „*******“ № **.
Ищецът твърди,
че в законоустановения срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и в изпълнение на
разпореждане по ч.гр.д. № 212/2019 г. на ХРС, предявявал настоящия
установителен иск относно вземанията си срещу ответника в размер на 2 464,32
лв., представляващо неизплатено парично задължение по ДПК **********, включващо
главница от 960,33 лв., договорно възнаграждение в размер на 402,78 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 101,21
лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
изплащане на вземането. На 04.12.2017 г. бил сключен договор за потребителски
кредит /ДПК/ № ********** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник,
при следните параметри:
- сума на кредита – 1 050 лв.,
- срок на кредита – 24 месеца,
- размер на вноската – 64,91 лв.,
- годишен процент на разходите /ГПР/ –
49,89 %,
- годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41,17 %,
- лихвен процент на ден – 0,11 %,
- общо задължение по кредита – 1 557,84
лв.
По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – 1 260,48 лв.,
- размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги – 52,52 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- общо задължение – 2 818,32 лв.,
- общ размер на вноска – 117,43 лв.,
- дата на погасяване – 8-ми ден от
месеца.
Съгласно
Декларации т.А към ДПК, неразделна част от него били Общи условия /ОУ/, които
били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал преди подписване на договора, приел ги е и нямал забележки към тях,
като се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под ДПК и под ОУ.
Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна разбираема форма, на български език – информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На база на същия и на разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал, доколко предлаганият ДПК
съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлагало дружеството,
като при желание за ползването му, клиентът подписвал споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Съгласно т.5 от договора, ответницата
с молба от 29.01.2016 г. пожелала да бъде извършено рефинансиране на нейни
задължения към ищеца в размер на 320,46 лв., за която сума било извършено
вътрешно рефинансиране. Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по
договора, като на 06.12.2017 г. превел остатъчната парична сума в размер на
729,54 лв. по посочена от ответницата банкова сметка. ***, длъжникът поел
задължение по договора, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска
по погасителен план от 117,43 лв. и падежна дата на всяко 8-мо число на месеца.
На 05.04.2018 г. ответницата подала заявление за промяна на погасителен план по
договора, като пожелала отлагане на една погасителна вноска. На 13.04.2018 г.
между страните бил сключен анекс № 1 за отлагане на една погасителна вноска,
която се падала 4-та по плана. Ответницата се задължила да изплаща задължението
си по нов погасителен план, който се променял от 24 на 25 погасителни вноски.
ГПР се променил на 45,68%, а останалите клаузи останали непроменени. На
31.05.2018 г. ответницата подала заявление за промяна на погасителен план по
договора, като пожелала отлагане на две погасителни вноски. На 05.06.2018 г.
между страните бил сключен анекс № 2 за отлагане на две погасителни вноски,
които се падали 5-та и 6-та по плана. Ответницата се задължила да изплаща
задължението си по нов погасителен план, който се променял от 25 на 27
погасителни вноски. ГПР се променил на 39,13%, а останалите клаузи останали
непроменени. Съгласно чл.4 от ОУ към договора, ответницата дължала на ищеца
договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено и
разсрочено, според погасителния план. Същото било в общ размер на 507,84 лв.,
като частично било погасено със сумата от 105,06 лв. и неизплатеният му остатък
бил в размер на 402,78 лв. Съгласно сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ, длъжникът дължал и
възнаграждение в размер на 1 260,48 лв., частично погасено със сумата от 159,27
лв., с неизплатен остатък от 1 101,21 лв. Сключването на това споразумение не
било задължително за отпускането на кредита, а зависело единствено от волята на
потребителя, дали желае разглеждане на искането му в най-кратки срокове, дали
желае отлагане на плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да
променя датата на падеж, да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Такъв пакет била закупила ответницата. Възнаграждението по този
договор не било цена на услугите, а било дължимо за наличието им, без да са
пряко свързани с договора за кредит. В случая ответницата на три пъти се
възползвала от допълнителните услуги – получила е приоритетно разглеждане на
искането си и на два пъти подала заявления за промяна на погасителния план,
които били уважени от ищеца. Въпреки това ответницата спряла да плаща своите
погасителни вноски, което довело до прекратяване на договора и до обявяване на
предсрочната му изискуемост. Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал точно поетите договорни задължения и направил само 3 пълни
погасителни вноски и една непълна, последната с дата 06.03.2018 г., според
уговорките, била обявена предсрочната изискуемост на договора и на 26.09.2018
г. на длъжника било изпратено уведомително писмо за това. Към момента размерът на
погасеното от ответницата задължение по договора било в общ размер на 354 лв.,
с което погасени били – главница в размер на 89,67 лв., договорно
възнаграждение в размер на 105,06 лв. и възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги в размер на 159,27 лв. Така задължението на ответницата
възлизало на общо 2 464,32 лв., представляващо неизплатено парично задължение
по ДПК **********, включващо главница от 960,33 лв., договорно възнаграждение в
размер на 402,78 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1 101,21 лв. Предвид изложеното, искът бил основателен и доказан и
следвало да се уважи. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт,
представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит,
като с негова помощ бил длъжен да попълни надлежно и да провери всички клаузи и
данни на ДПК, след което собственоръчно да подпише искането и да го предаде
чрез експерта на кредитора. Ако всички условия били изпълнени, кредиторът се
задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Ако
потребителят е желаел, той могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
от ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което
било показателно за наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Той се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото си
да се откаже от кредита и с погасяването му. Поради неизпълнение на договорните
му задължения, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по което образувано било ч.гр.дело №
212/2019 г. на ХРС. Длъжникът не бил намерен, за да му се връчи заповедта за
изпълнение, при което ищецът предявявал в срок настоящия си установителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за потребителски
кредит гореописаните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане
ищецът поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като иска и
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно
заседание.
Предвид
изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес,
съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото и
единствено открито съдебно заседание по делото, нито изпрати свой пълномощник,
не направи и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. В допълнителна
писмена молба по делото, ищецът направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са
положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване
на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид
изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявеният
иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло
уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски
в общ размер на 301,10 лв., включващи разноски за заповедното производство от 50,39
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и за
настоящото производство от 100,71 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, последното определено по правилото на чл.78 ал.8
от ГПК.
Мотивиран така и на основание
чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес по месторабота в гр. Х., бул. „*****“ № **; ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В, представлявано от
управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я.Ч. и И. Х. Г. - сумата от общо 2 464,32 лева,
от които:
-
960,33 лв. главница;
-
402,78 лв. договорно възнаграждение;
-
1 101,21 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги;
ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението 24.01.2019 г. до окончателното изплащане;
дължими по договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017 г., сключен
на 04.12.2017 г., и по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги, сключено на същата дата;
за които суми
е издадена заповед № 95 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 28.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 212/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Д.И.А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК ********* деловодни разноски за заповедното
и за настоящото производства в общ размер от 301,10 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ
на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ :/п/не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.